Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Интересно откровение, което маркира откога във времето назад стартира политическият проект на президента Георги Първанов, направи пред Дарик радио един от приближените до заверата проф. Кръстьо Петков. Впрочем: на Първанов ли е този проект или той е проектът на онези, които са проектирали самия Първанов отдавна? С уговорката, че е запознат със замисъла ( „аз [...]

В Афганистан много неща няма да се променят скоро. Убийствата за отмъщение са една част от тях. Дори да има някаква сделка за примирие с талибаните и законът да започне да се появява по тези земи, що става дума за вътрешния живот на Афганистан, реалността е друга. На битово ниво действат законите на вендетата и отмъщението. Такъв пример е провинция Газни.

Газни е централна провинция в Афганистан, която има споразумение с талибаните да не закачат населението. Газни е стратегическа точка в разговорите между правителството в Кабул и племенната територия, доминирана от фракции на талибаните, град Кандахар. Един от най-натоварените пътища минават именно през този район и талибаните редовно събират данък за охрана. Тук има ограничено американско присъствие, съобщава журналистът от New York Times Алиса Рубин, и талибаните контролират територията така, че правителството не може да се намеси. Особено, когато става дума за домашно насилие.

В края на миналата седмица две жени в областта Аб Банд, които са женени за двама братя, толкова се вбесили на своята свекърва, че е набили, а след това я бутнали в пеща за хляб. Ужасяващата й смърт става причина за отприщване на още насилие, казва местният полицейски шеф Нур Хан. Той е представител на официалната власт, но правомощията му са ограничени заради властта на местните вождове. Тук действа дори не религиозна власт, а традиционна.

Град Бакуба в Ирак е място, където колите изчезват бързо. Главно заради Мохамед Ибрахим Субхи, известен като „Али Баба от Бакуба“. 28-годишният автомобилен крадец живее в западната част на града в голяма къща от тухли. Мохамед живеел доскоро с баба си, която била най-близкият му човек.

Това, че един крадец на коли става щастлив младоженец, приет в общността си отново, е необичайна история. Когато журналистът Омар ал-Джауши разговаря с него за живота му, Мохамед точно приемал поздравления за сватбата си, седейки в удобен стол и в костюм.

Животът на Мохамед Субхи е низ от лоши случайности. Той напуска училище още в първата година на началното училище. Баща му умира скоро след това и момчето започва да продава найлонови торбички. Майка му се омъжва повторно и той се чувства притиснат от новото си семейство. Така, на 12 години, той започва за краде.

Първо краде кокошки, които продава за 80 цента. След като краде скъпа кола, той е хванат от полицията и е вкарат в затвора за няколко месеца. Освобождават го и той започва отново стария си занаят. Последователно лежи в затвора четири пъти. Днес съжалява, че е загубил толкова време.

Един ден краде правителствена кола и американските сили го арестуват. При него идва офицер, който го разпознава: „Я, ти си Али Баба.“ Всички започват да се смеят, изглежда славата на Мохамед е станала доста голяма.

Малко след тази случка той става свидетел на пътно произшествие. Решава да помогне на пострадало при катастрофата момиче. Грижи се едновременно за нея и майка си. Постепенно решава, че животът му трябва да се промени и търси достойна работа. Но не е толкова лесно да убедиш града си, че не си вече крадец. Въпреки всичко, Мохамед решава да поиска ръката на спасеното от него момиче. Не вярва на ушите си, когато баща й се съгласява, чул покаянието на младежа.

От всичките си кражби, Мохамед смята една за особено жалка. „Откраднах много скъп часовник от старец. Бих искал да го намеря и да му го върна един ден.“

През декември Европейският парламент ще присъди за двайсет и първи пореден път ежегодната си награда „Сахаров” за свобода на мисълта. От 1988 г. ЕП удостоява с тази награда отделни личности или организации за усилията им, положени в защита на човешките права и основни свободи срещу потисничеството и несправедливостта.

Тримата финалисти за наградата на ЕП „Сахаров“ за 2010 година са израелската неправителствена организация „Breaking the Silence“ („Да нарушим мълчанието“), кубинският дисидент Гилермо Фариняс и етиопката Биртукан Мидекса. Изборът направиха депутатите от Комисиите по външна политика и по развитие на 18 октомври. Победителят ще бъде избран от лидерите на политическите групи в Парламента на 21 октомври.

Ето и повече информация за тримата финалисти:

„Breaking the Silence“ („Да нарушим мълчанието“), номинирана от Групата на

Зелените/ Европейски свободен алианс и от Конфедеративната група на Европейската обединена левица − Северна зелена левица. Израелската неправителствена организация е създадена през 2004 година от войници и ветерани от израелската армия, които събират и разпространяват разкази за военната си служба на Западния бряг, в Ивицата Газа и Източен Йерусалим.

„Breaking the Silence“ е посветена на разкриването пред израелската общественост на реалността на израелската окупация, видяна през очите на израелски войници, и подтикването към дебат относно въздействието от продължителната окупация върху палестинското население и върху израелското общество.

Неправителствената организация публикува писмени и видео материали на Интернет страницата си. Членове на групата са извършили посещения за представяне на идеите си в Израел, Западна Европа и САЩ. Израелското правителство протестира срещу финансирането на организацията от чуждестранни правителства.

„Ако гласуваме за „Breaking the Silence“ гласуваме за мир, за честта на израелската демокрация и казваме, че сме за две държави: израелска и палестинска….Давайки наградата, искаме да дадем шанс на мира“.  Това заяви лидерът на групата на Зелените в ЕП Daniel Cohn-Bendit (Франция).

Гилермо Фариняс, номиниран от Joseph Daul, José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra, Jaime Mayor Oreja, Jacek Saryusz-Wolski, Jarosław Leszek Wałęsa и Francisco José Millán Mon от името на Група на Европейската народна партия (Християндемократи), както и от Групата на европейските консерватори и реформисти и от Edvard Kožušník и 91 други членове на ЕП.

Фариняс е кубински доктор по психология, независим журналист и политически дисидент в Куба. През годините той е провел 23 гладни стачки в знак на протест срещу различни елементи от режима в Куба, срещу цензурата и нарушаването на правата на човека „не за себе си, а за да защити своите сънародници“, по думите на  José Ignacio Salafranca (ЕНП, Испания) .

Кубинският дисидент получава Наградата за киберсвобода за 2006 г. на „Репортери без граници“. Неотдавна той приключи в много лошо здравословно състояние 4-месечна гладна стачка с искане за освобождаване на 52-ма активисти на опозицията, които са в затвора. Според лекарите Фариняс е бил съвсем близо до смъртта.

„Битката на Гилермо Фариняс беше и все още е пример за всички защитници на свободата и демокрацията“, се казва в номинацията.

Биртукан Мидекса, номинирана от  Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент е етиопски политик и бивш съдия. Тя е водач на опозиционната партия Обединение за демокрация и справедливост (ОДС).

Арестувана и осъдена на доживотен затвор през 2008 година след като разговаря с шведски журналисти за начина, по който опозиционни лидери са били освободени от затвора.  Тя открито заявява, че продължава своята „мирна борба за повече демокрация, спазване на правата на човека и принципите на правовата държава“ в Етиопия“. Освободена е в началото на октомври.

„Наградата „Сахаров“ трябва да се дава на онези, които се нуждаят от международна видимост и защита. Биртукан Мидекса има нужда и от двете. Чрез присъждането на наградата „Сахаров“ на Мидекса, представляваща всички политически затворници в Етиопия, Европейският парламент ще даде надежда и ще обърне вниманието към тази млада майка, една от малкото жени партийни лидери в Африка. Това ще направи по-видима борбата на хиляди забравени политически затворници, които се борят за справедливост, правовата държава и демокрация в Етиопия „, заяви Adrian Severin (Социалисти и демократи, Румъния) .

Наградата Сахаров за 2010 г. беше присъдена на кубинския дисидент Гилермо Фариняс. Победителят беше обявен от председателя на ЕП Йежи Бузек на 21 октомври в Страсбург. Номиниран като представител на всички, които се борят за свобода и защита на правата на човека в Куба, 48-годишният доктор по психология ще бъде поканен на получи наградата от 50 000 евро в Страсбург на 15 декември.

Гилермо Фариняс беше готов да пожертва и рискува здравето и живота си като средство за оказване на натиск за промяна в Куба. Надявам се, че ще мога лично тук в Страсбург да му връча наградата през декември, което ще бъде изключителен момент за Европейския парламент и за всички политически затворници в Куба, заяви г-н Бузек.

Борбата на Фариняс за свобода на изразяване и интернет

Гилермо Фериняс е бивш войник, който се присъединява към опозицията през 1989 г. след като напуска младежката комунистическа организация. Психолог и журналист по професия, той създава своя независима информационна агенция „Cubanacan Press“, с цел е да информира останалия свят за съдбата на политическите затворници в Куба. Агенцията е затворена.

Привърженик на ненасилието, той прекарва години в затвора и избира гладната стачка като средство за привличане на вниманието върху подтисничеството в Куба. През 2006 г. той провежда гладна стачка в знак на протест срещу киберцензурата и настоявайки за всеобщ достъп до свободно интернет пространство. За това той получава Наградата за киберсвобода за 2006 г. на „Репортери без граници“.

На прага на смъртта след гладна стачка

На 24 февруари 2010 г. Гилермо Фариняс започва 23-та си гладна стачка, в деня след предизвикалата широка полемика – и осъдена тогава от Европейския парламент – кончина на задържания заради убежденията си Орландо Сапато Тамайо вследствие на гладна стачка, продължила почти три месеца. Фариняс прекрати стачката през юли, според лекарите той  е бил съвсем близо до смъртта.

Битката на Гилермо Фариняс беше и все още е пример за всички защитници на свободата и демокрацията, заявиха членове на ЕП в подкрепа на номинацията му.

Той е третият кубински дисидент удостоен с тази награда от Европейския парламент след „Дамите в бяло“ и Освалдо Хосе Пая Сардиняс през 2002 г.

По материали на Европейския парламент

Не съм подозирал колко впечатляваща може да е река Вит и особено нейния каньон, наречен Червената стена. Щом го зърнах, вече знаех че ще дочакам до сутринта, когато над реката заплуват облаци и първите слънчиви лъчи докоснат шарените дървета.

Денят на народните будители 1-ви ноември ще бъде следващият ден на протест за българското образование и наука. Този път от страна на Софийския университет ще протестира цялата академична общност – преподаватели и студенти. Софийски Университет „Свети Климент Охридски“ – националният образователен и научен център, воден от своята обществена мисия и верен на демократичните традиции иска да изрази своята тревога от държавната политика в областта на … Read More

via Инициатива срещу орязването на парите за образование

тези дни говорих с различни деца и младежи от елитни столични училища. бях при тях да ги каня лично да се включат в конкурса 20-20-2 за млади хора до 20 години, които правят сайтове, програмират, работят с графични програми или се занимават с оптимизация търсенето на млади уеб таланти, въпреки моя ...

Като автор на книгата “Президент на РъБъ” съм обяснил доста подробно що е то “проектът Първанов”, за който сега мнозина тепърва проглеждат – някои наистина, други театрално. Той е модернизиран вариант на болшевишкия лозунг за властта – власт на всяка цена, безогледно постигана и държана. В оригиналния ленинско – сталински вариант тази власт с “кръв [...]

От доста време ми се иска да се отблагодаря по някакъв начин на кулинарните принцеси на блогосферата, които всеки ден радват очите ни с техните творения, дават ни идеи, когато сме се изчерпали и хм, ни стимулират апетита, за което не съм им чак толкова благодарна. :D
И, естествено, възнамерявах да го направя с приказка, но се оказа, че "вкусните" са кът. Затова ще си позволя да копирам "легендата" за кекса от другия си блог, още повече е превеждана и публикувана по времето, когато не познавах никой от хората, с които сега контактувам в блогосферата и социалните мрежи, така че ще е нова за повечето читатели. :)
За вас - Ина, Кате, Илианка, Димитрана, Ивейн, Тони, Йоана, Ива, Di_ani, Мария, Танита, Еос, Нанита, Пеп-чо, Шаренийка, Русанка, Анди .
Благодаря! :)

В стари времена, живял в едно село беден момък. Стара къщурка и късче земя, това било всичко, което притежавал. Трудел се от зори до здрач на полето, за да може да се изхрани. Но реколтата била оскъдна. Един ден намерил на нивата си мъничка птичка. Тя лежала на земята със счупено крилце и загивала.Момъкът я взел вкъщи, стоплил я, нахранил я и започнал да лекува счупеното и крилце. Птичката оздравяла и дошло време да я пусне на свобода. На прощаване тя казала на момъка:
-Виждам колко бедно живееш. Но имаш добро сърце и аз ще ти помогна. Ето ти това вълшебно зрънце. Зарови го в земята и кажи вълшебните думи:"Крекс!Пекс!Фекс!" Сутринта ще видиш какво е станало.
С тези думи птичката размахала крила и отлетяла, а на перваза останало да лежи малко пшеничено зрънце. Момъкът го взел внимателно и грижливо го посял в земята.
-Крекс!Пекс!Фекс!-произнесъл магическите слова и се прибрал вкъщи.
На сутринта се събудил, погледнал през прозореца и прошепнал:
-Не може да бъде!
На мястото, където вчера посадил зрънцето, се извисявало огромно дърво, а на клоните му висяли някакви невиждани плодове. Момъкът се приближил и видял, че плодовете са малки кръгли питки, които вдигат пара и изпускат просто възхитителен аромат. Изумен той погледнал надолу и видял под дървото голяма маса, сервирана за чай.
-Как апетитно мирише!-възкликнал младежът.-Ще опитам една питка, трябва да са вкусни!
И той откъснал една питка от най-близкия клон. Едва го направил и на нейно място се появила друга.Момъкът отхапал едно парченце и възкликнал отново:
-Нищо по-вкусно не съм ял през живота си! Сега ще поканя цялото село и ще си направиме пир!
Не минал и час и всички жители на селото седяли около голямата маса, угощавали се с вкусните питки и пиели чай. И колкото и питки да беряли, на тяхно място израствали нови, още по-сладки и по-вкусни от предишните.
Когато се заситили, под сянката на разлистеното дърво, момъкът им разказал удивителната история за птичката, зрънцето и вълшебните думи.
-И какви бяха тези думи?-попитал един от старейшините.
-Крекс!Пекс!Фекс!
-Хм!Крекс!Пекс!Фекс!-замислил се старецът.-Нека да не "крекс", да не е "фекс", ... нека да е просто КЕКС! Така от днес ще наричаме тая малка питка, която може да нахрани цялото село.
Всички се съгласили и от тоя ден жителите на селото никога повече не разбрали какво е глад. А на света се появил кексът, който и досега обичат и малки, и големи.

С тази рецепта ударих на камък няколко пъти. Ако си ял кисело зеле в Германия, би трябвало да си запомнил вкуса, аромата и цвета му. В три различни последователни рецепти за кисело зеле само на цвят го докарвах. Никак не се усещаше сладко-киселата жилка от така познатия вкус. Вече започвам да си мисля, че в ресторантите използват мариновано кисело зеле, като нашето си, което доoвкусяват в тигана. Но в нищо не мога да бъда сигурна.

Рецептата, която предлагам най-добре се вписа в спомените ми от това лято в Мюнхен. Може би трябваше напълно да последвам едно от предложенията на Alfons Schuhbeck от книгата му My Bavarian Cookbook, където за рецептата с кисело зеле използва не сурово, а кисело зеле. Все пак неговото предложение се води за вариация, а аз се опитах за половин час от сурово зеле да направя кисело. Горе-долу, получи се. Ако искаш по-кисела жилка, просто извади една зелка от кацата със зеле.

Киселото зеле в цяла Германия е класическа гарнитура към печени меса и наденички. Вкусът на баварското кисело зеле, обаче е по-различен от този, с който сме свикнали. Различен от ясните ми спомени, когато снегът е покрил всичко навън, а дядо отиваше с голяма тендера в мазето да извади глава със зеле, да я нареже и поръси с олио и червен пипер. Вкусът на баварското кисело зеле е сладникав, усеща се кимиона и вкуса на месния бульон. Зрънцата хвойна придават едва доловим аромат на смола, а ситно нарязаните кубчета бекон допълват традиционната комбинация.

Баварско кисело зеле

Адаптирано от книгата Traditional Bavarian Cooking

Продукти:

• 1 кг. бяло зеле, нарязано на тънки ленти
• 1 супена лъжица захар
• 50 мл. винен оцет
• 2 супени лъжици пречистено масло или растително олио
• 1 глава лук, нарязана на ситно
• 100 гр. бекон, нарязан на малки кубчета
• 250 мл. телешки бульон
• 1 чаена лъжица смлян кимион
• 2 зрънца бахар
• 2 зрънца хвойна
• сол и черен пипер
• 1 супена лъжица масло

В тенджера се загрява захарта докато се карамелизира. Трябва да придобие цвят на светъл карамел, без да прегаря. Изсипва се оцетът (внимавай в този момент). Добавя се лукът и маслото (олиото). Разбъркват се за няколко минути докато лука омекне. След това се добавя беконът и също се разбърква за няколко минути докато се запържи. Накрая се изсипват зелето, бульонът, кимионът, зърната бахар и хвойната. Разбъркват се добре.

Тенджерата се покрива с капак и зелето се готви на умерен огън за 30 минути, като капака се маха на последните 10 минути.

Когато зелето е готово се посолява със сол и черен пипер и се разбърква с 1 супена лъжица масло.