Отмъщение по афгански и прошка по иракски

10/30/10 19:30
(http://ruslantrad.wordpress.com/)

Отмъщение по афгански и прошка по иракски

В Афганистан много неща няма да се променят скоро. Убийствата за отмъщение са една част от тях. Дори да има някаква сделка за примирие с талибаните и законът да започне да се появява по тези земи, що става дума за вътрешния живот на Афганистан, реалността е друга. На битово ниво действат законите на вендетата и отмъщението. Такъв пример е провинция Газни.

Газни е централна провинция в Афганистан, която има споразумение с талибаните да не закачат населението. Газни е стратегическа точка в разговорите между правителството в Кабул и племенната територия, доминирана от фракции на талибаните, град Кандахар. Един от най-натоварените пътища минават именно през този район и талибаните редовно събират данък за охрана. Тук има ограничено американско присъствие, съобщава журналистът от New York Times Алиса Рубин, и талибаните контролират територията така, че правителството не може да се намеси. Особено, когато става дума за домашно насилие.

В края на миналата седмица две жени в областта Аб Банд, които са женени за двама братя, толкова се вбесили на своята свекърва, че е набили, а след това я бутнали в пеща за хляб. Ужасяващата й смърт става причина за отприщване на още насилие, казва местният полицейски шеф Нур Хан. Той е представител на официалната власт, но правомощията му са ограничени заради властта на местните вождове. Тук действа дори не религиозна власт, а традиционна.

Това, което се случва последствие е пример за положението в много селски райони на Афганистан, където правителството в Кабул няма достъп. Местните феодали контролират изцяло обществото си. Двамата братя, узнали за смъртта на майка си, завели съпругите си на съд в местния съд шура, който се контролира и от талибаните. Втората версия, разказана от Нур Хан, пресъздава друга картина. Талибаните хващат двете жени и ги вкарват на съд в талибанско съдилище, където се разпореждат племенните закони. Едната жена е застреляна, а втората все още седи в затвора, очаквайки съдбата си. Местната управа заявява само, че „не може нищо да се направи, защото случилото се е в район на талибаните“.

Град Бакуба в Ирак е място, където колите изчезват бързо. Главно заради Мохамед Ибрахим Субхи, известен като „Али Баба от Бакуба“. 28-годишният автомобилен крадец живее в западната част на града в голяма къща от тухли. Мохамед живеел доскоро с баба си, която била най-близкият му човек.

Това, че един крадец на коли става щастлив младоженец, приет в общността си отново, е необичайна история. Когато журналистът Омар ал-Джауши разговаря с него за живота му, Мохамед точно приемал поздравления за сватбата си, седейки в удобен стол и в костюм.

Животът на Мохамед Субхи е низ от лоши случайности. Той напуска училище още в първата година на началното училище. Баща му умира скоро след това и момчето започва да продава найлонови торбички. Майка му се омъжва повторно и той се чувства притиснат от новото си семейство. Така, на 12 години, той започва за краде.

Първо краде кокошки, които продава за 80 цента. След като краде скъпа кола, той е хванат от полицията и е вкарат в затвора за няколко месеца. Освобождават го и той започва отново стария си занаят. Последователно лежи в затвора четири пъти. Днес съжалява, че е загубил толкова време.

Един ден краде правителствена кола и американските сили го арестуват. При него идва офицер, който го разпознава: „Я, ти си Али Баба.“ Всички започват да се смеят, изглежда славата на Мохамед е станала доста голяма.

Малко след тази случка той става свидетел на пътно произшествие. Решава да помогне на пострадало при катастрофата момиче. Грижи се едновременно за нея и майка си. Постепенно решава, че животът му трябва да се промени и търси достойна работа. Но не е толкова лесно да убедиш града си, че не си вече крадец. Въпреки всичко, Мохамед решава да поиска ръката на спасеното от него момиче. Не вярва на ушите си, когато баща й се съгласява, чул покаянието на младежа.

От всичките си кражби, Мохамед смята една за особено жалка. „Откраднах много скъп часовник от старец. Бих искал да го намеря и да му го върна един ден.“