ПАРТИЯ Ь

• Новата формация е необходима на Първанов и неговите кукловоди може би не в дългосрочен, а в краткосрочен план – като допълнителен инструмент за натиск срещу сегашното правителство, докато подпише окончателните договори за руските енергийни проекти тук  

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

Изненадахте ли се, граждани, зарадвахте ли се или се уплашихте от новото политическо чудо, made in Bulgaria? Аз лично донякъде се зарадвах – пак им скрихме топката на западняците и пак сме първи в света.

Така де, съгласете се, че действащ президент да прави политическа партия година преди да му изтече мандата си е истинско чудо невиждано от гледна точка както на науката политология, така и на световната политическа практика. Препоръчвам на Обама, чиито мандат също не върви на добре, веднага да вземе терка от Първанов – да си спретне отсега някаква гражданска формация, която да го задържи в политиката, когато му дойде времето. По ирония на съдбата, времето му всъщност ще дойде, когато му изтече времето. Става въпрос – на Обама. Защото на нашия Първанов пък времето му отдавна изтече, макар този факт да не е широко известен. Или поне той да се прави, че не е изтекло, като постоянно се опитва и всички нас да убеди, че не е.

Е, ако питате него, той ще ви информира, че казаното дотук е само празна игра на думи, интелектуално словоблудство, заради което първановчетата от миналото вкарваха хора в Белене. Не се съмнявам, че и днешните първановчета също щяха да ги вкарват, стига да можеха. Но сега изобщо не се плаша, защото през моята уста говоря не аз самият, граждани, говори лично премиерът Борисов. Нали той пръв прокламира, че съжалява за случващото се, защото с превръщането на Първанов от президент в маргинален политически лидер, България осиротява откъм една цяла и важна институция – президентската. И постанови също оттук нататък към бившата държавна глава вече да се обръщаме само с гражданското му име.

По въпроса обаче кое от двете популярни сред гражданството имена е по-правилно да се използва, в ръководството но ГЕРБ сякаш се получи известно противоречие. Лидерът Борисов се показа по-консервативен, като спомена името Първанов, докато заместникът му Цветанов излезе своеобразен либерал и пряко ни насочи към името Гоце, след като преведе АБВ-то на новата президентска партия така: “Агентът на България се възражда”.

Струва ми се, че изясняването на смисъла на президентското АБВ тепърва подлежи на много тълкувания и разгорещени спорове. Например според мен в гореспоменатия превод Цветанов допусна малка lapsus linguae, казано интелектуално, или “грешка на езика”, преведено по нашенски. Той величае прекалено много Георги Първанов като го изкарва “агент НА България”. Сякаш е единствен и незаменим. Смятам, че Емил Боев например заслужава много повече тази титла, нищо че е само литературен герой. Защото пък Гоцето дори и литературен герой не е – освен ако не броим документите на бившата ДС за литература.

Намирам за необходимо Цветанов да се поправи, като артикулира правилното – “агент В България”. Ако може да добави и малко информация от първа ръка за чии агент в България говорим, ще бъде бонус за цялото общество. Не заради друго, ами да не гадаем излишно на боб и да не се организират нерегламентирани от комисията по хазарта залагания по темата.

Премиерът Борисов също даде вече своя достоен принос при тълкуване името на бъдещата формация на Първанов. Тъй като официално се твърди, че нейната абревиатура АБВ означава “Алтернатива за българско възраждане”, той правилно попита – възраждане на какво. Дали възраждане на бандитските битки по улиците на София, дали възраждане на времената, когато се крадяха европейски пари с български размах, дали заменките на гори не трябва да се възродят, с други думи – престъпността и корупцията като масова практика…..А може би трябва да се възроди времето на тъй наречения Възродителен процес, а, г-н Доган? Или пък дори времето, когато България а-ха да се превърне в 16-тата съветска република, ама не успя на косъм?

Прав е Борисов – не е чист косъмът на цялата тази работа. И е прав също да вика, че ако се съди по неуспелите досега в нищо кариеристи, които първи се натискат да се запишат членове на бъдещата формация на бившия президент, то тя трябва да се казва не АБВ, а ЮЯ и следователно ГЕРБ няма от какво да се притеснява. Мен лично дали ГЕРБ ще се притеснява или не изобщо не ме интересува, граждани, а предполагам, че до голяма степен и на вас не ви пука. Но смятам, че премиерът ни в случая поспести малко от цялата истина относно смисъла на АБВ-то, едно крайче само, но спести. Защото пропусна да сложи Ь пред ЮЯ. Нали виждате колко красиво се получава като лозунг – ЬЮЯ. И удобно за скандиране по площадите.

Но точно това Ь – или “ер малък”, както е известно – може да ни подскаже по аналогия истинския смисъл и дълбочина на нещата. То навежда например на мисълта, че новата формация няма да има самостоятелна стойност, а ще се опитва да принизи ентусиазма и силата на движение на другите около себе си – точно както самото Ь няма собствена звукова стойност, а смекчава съгласните наоколо. Впрочем, това не е новина, самият Първанов твърди, че създава гражданското си движение като алтернатива на ГЕРБ, той не говори за нещо със собствени политически принципи, визия за общото ни бъдеще и т.н. Не, той само настоява, че ще подлива вода на сега управляващите.

Втората аналогия, която поражда ер малкият, е аналогията с нещо руско, но по-дребно. Или подчинено. Нещо мекичко дори. Мнозина българи може и да не знаят, но само ние и руснаците използваме тази буква, която при тях се нарича “мягкий знак”. Ще кажете, че аналогията е произволна. Съвсем не! От една страна – още преди няколко седмици, когато се заговори по-усилено за подготвяния от Георги Първанов проект, стана ясно, че това ще бъде нещо като русофилската партия на България. Очевидно съответните специалисти по политическо инженерство, които са скроили проекта, са отчели, че всички други ниши на политически популизъм тук вече са изчерпани и е време да опрем до инструмента на противопоставянето русофили-русофоби.

Освен това някои политически коментатори вече извадиха и донякъде правилната според мен версия, че Първанов се опитва да прави в България това, което Путин прави в Русия – да играе играта президент-премиер-президент прим, както вероятно би трябвало да се опише тази стратегия според постулатите на марксизма. Слава Богу, че само се опитва, че ситуацията в България е доста по-различна от тази в Русия, та опитите му вероятно няма да успеят.

Да оставим настрана обаче аналогиите, които поражда Ь-то и да видим какво наистина ясно и определено в политически смисъл може да се каже за АБВ-то на Първанов. На пръв поглед – почти нищо. А малкото, което се знае, звучи като пълни глупости. Доста безумно например е твърдението на идеолога и патрон на цялата работа, че новата формация ще бъде граждански проект. При пълната каша, която съществува в България, все пак има и някои съвсем ясни неща. Едно от тях е, че гражданско общество на практика в страната досега не успяхме да завъдим. Второ – че повечето известни елементи, които се опитват да се занимават с нещо гражданско, са дясно, а не ляво настроени и следователно няма да се вържат на президентските козни. Оттук естественият извод, че проектът си е чисто политически – и свързаните с това въпроси.

Логичен ми изглежда въпросът дали Първанов наистина смята да изгради своето политическо бъдеще, като стъпи само върху гърбовете на разни отпадъци от други партии, пишман интелектуалци, славчо-атанасовоподобни кметове и останалите тути-кванти, домъкнати от котката. Така е, въпросът звучи логично. А отговорът, че само с това няма как да се справи, ако иска нещо да постигне и ще трябва да свещенодейства със собствената си партия БСП, за да получи истински политически гръб, звучи още по-логично. Е, Станишев ще каже, че това всъщност е действие не със, а против БСП, но след 11 ноември Станишев вече кой ще ти го слуша.

В този смисъл, не е съвсем прав Мартин Димитров да вика, че Първанов ще прави комунистическа партия. Да, като гледам как събира хора от кол и въже, вероятно той комунистите като потенциал няма да ги пренебрегне и ще ги сложи да седнат редом до демократа Мария Капон. Но сигурен съм, че основно ще се интересува от членската маса на социалистите, помнете ми думата. Длъжен съм да уточня, че макар за нас, обикновените българи, през последните 20 години да си остана пълна загадка каква е разликата между комунисти и социалисти, то те вътрешно някак все пак се различават помежду си, като се срещнат. Но да се оправят както могат, няма да ги мислим.

Важното е друго, граждани – че по тази логика апетитът на Първанов за развитие на собствена политическа формация може да доведе до истинското и голямо разцепление в БСП, което всички чакаме толкова отдавна. А това си е сериозно основание за оптимизъм. Все пак да не бързаме да казваме “хоп” преди самият Първанов да е скочил, защото, мили мои, той може да ни изненада и изобщо да не скочи. Или поне да скочи не в тази посока и с тази сила, която всички сега предполагат и очакват.

Имам странното усещане, че всички приказки как Георги Първанов започва да гради дългосрочен проект може да се окажат прах в очите, стратегически прийом, който обслужва тактически ход. Защото запитайте се – за какво му е в действителност на него този дългосрочен проект. Ако иска да уреди собственото си бъдеще, ако иска да става министър-председател или да бъде политически лидер, достатъчно му е да се върне в БСП – като знаем що за електорат сме, в съвсем обозримо бъдеще тя отново може да яхне властта.

Целта да се създаде алтернатива на ГЕРБ също не е реалистична, защото с появата на АБВ българският политически живот ще стане само по-напрегнат и хаотичен, никаква алтернатива няма да се случи. Най-малкото, защото алтернативата на нещо аморфно е нещо също толкова аморфно. Тогава за какво?

Разумният отговор, който виждам, е, че новата формация е необходима на Първанов и неговите кукловоди не толкова в дългосрочен план, колкото в краткосрочен. Това те не могат да признаят публично, защото ще стопи ентусиазма на магаретата, които са яхнали и водят, като държат моркова на властта току пред носа им. Но всъщност проектът им трябва само като допълнителен инструмент за натиск срещу сегашното правителство, докато се подпишат окончателни и необратими според международното законодателство договори за изграждане на големите руски енергийни проекти тук.

Глупости, ще каже някой, ами че то правителството на ГЕРБ вече се съгласи и работи усилено по проектите! Да, ама винаги може да се отметне – било поради собствената си непоследователност, било поради американски и европейски натиск. Или може по технически причини договорите да не се подпишат до края на президентския мандат и да е необходим натиск отвън, от улицата.

Която и от изложените версии да е вярна обаче, граждани, при всички случаи ни очакват нови интересни, но тежки времена. И никаква партия Ь няма да е в състояние да смекчи нито интересното в тях, нито тежестта им, напротив.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: