Нова вълна в сирийско-българските отношения.Какво да очакваме от предстоящото посещение на Башар ал-Асад в София?

„Къде изчезнаха българските продукти?“, пита ме таксиметровият шофьор, докато пътувахме от кв. „Барзе“ към Баб Шарки. Докато минавахме един централните дамаскински булеварди, той ме разпитваше за България. Още щом научи къде съм роден и очите му блеснаха. Бил във Варна, след това в Пловдив. В началото на 1990-те години напуснал България и се върнал в Дамаск. Никога не забравил България. Питаше ме дали ще се появят отново български продукти, толкова известни в Сирия – сирене, домати, мед, ябълки. Може би, за да държа оптимизма в разговора му отговорих „Да, ще ги има пак.“

Всъщност не смятах, че ще дойдат отново. България бе променила курса си, самият й пазар изпитваше недостиг на български продукти, но това шофьорът не бе нужно да го знае. Един вид национална чест е. Така или иначе, щом слязох на Баб Шарки той вече бе започнал да забравя този разговор. Но все пак си знаем истината, че дори български ябълки все по-рядко се срещат по пазарите, за домати да не говорим.

Причината да се сетя за тази случка е приближаващото посещение на сирийския президент в България. По покана на българския президент Георги Първанов в България на официално посещение ще бъде президентът на Сирия, Башар ал-Асад и първата дама Асма ал-Асад. След София, сирийската делегация ще се отправи към Букурещ. В София Башар ал-Асад се очаква другата седмица.

Какво да очакваме от това историческо посещение на Башар ал-Асад? Първо нека да се уточни, че тази визита идва в момент, когато България се опитва да върне едновремешното си значение в Близкия изток. В миналото страната ни е изнасяла инженери, от чиято работа днес се ползва цяла Сирия – това са заводи, язовири, блокове и т.н. Но освен инженерна мисъл, България изнася и своя продукция – казана по-горе, която е известна на сирийците. Днес има мандра в Дамаск, която произвежда българско сирене, но това е далеч от продукцията, идваща едно време от София. Второ, това посещение е историческо, защото на подобно равнище никога не е имало среща между България и Сирия. Въпреки социалистическия блок, СССР нерядко е изпълнявал своите желания, които са пречели на двустранните отношения между България и редица арабски страни. Например Египет е партньор, докато СССР не започва да се отдръпва от Кайро. Като страна от социалистическия блок, България не е имало начин да се противопостави на решенията на Москва. Затова отношения със страни като Египет и Сирия са били често тема на разговори и спорове между Москва и София.

Третият важен момент от посещението на Башар ал-Асад е това, че той идва с цяла делегация, включително външният министър Уалид ал-Моалем, съветникът на президента по политически и медийни въпроси Бутайна Щабан, министърът на икономиката и търговията Ламия Аси, както и помощникът на министъра на външните работи Абдул-Фатах Амура.

Самото присъствие на Уалид ал-Моалем е изключително важно. Той беше заедно с Башар ал-Асад в Кипър вчера, където той заяви позицията на Сирия по Кипърския въпрос – единство на Кипър и изтегляне на турските части. Това показва една интересна линия в турско-сирийските отношения, тъй като Сирия признава арменският геноцид, има териториални претенции към Турция, както и е зад идеята за единство на Кипър. Всичко това показва, че балансът е труден между Турция и Сирия (още повече, че Турция още помни, че български инженери правят защитната линия на Сирия през 1955, когато Турция и Сирия са на прага на война). Все пак в името на интересите и развитието на отношенията, страните затвориха очите си. Именно това означаваха думите на турския външен министър Ахмет Давутоглу, които чухме в МВнР, по време на посещението му в София - „Пример за добри отношения са Турция и Сирия. Дори те успяха да намерят общ диалог.“

Предполага се, че в София Башар ал-Асад ще дискутира с Първанов и международни въпроси, затова е хубаво да слушаме, когато пристигне сирийската делегация. Министърът на икономиката Ламия Аси е изключително способен човек. Присъствието й означава, че Сирия сериозно гледа на отношенията си с България и ако слуховете са верни, ще бъде обсъдено сътрудничество за доставка на газ и петрол.

През октомври 2008 г. Асад и румънският президент Бъсеску разговарят в Дамаск относно механизми и стъпки за подобряване на отношенията между двете държави във всички области. В края на сирийско-румънската среща, проведена в Дамаск през май месец миналата година, двете страни подписват четири споразумения за сътрудничество в областта на селското стопанство, медии и морски транспорт. Можем ли да очакваме големи стъпки и в отношенията България-Сирия?

При посещението на Бойко Борисов в Дамаск, той и Башар ал-Асад обсъдиха развитието на отношенията между Сирия и България, както и регионални, и международни събития. На същото това посещение Борисов и Асад подписаха четири споразумения в областта на финансите, транспорта, икономиката и спорта (последното посещение по темата за спорт бе на Сирийския олимпийски комитет в София тези месеци; тогава се обсъди възможността български съдии да свирят в Сирия, както и треньори да тренират сирийски футболисти).

През 2008 г., тогавашният български външен министър Ивайло Калфин, подписа меморандум със Сирия за разбирателство и създаване на механизъм за политически консултации между външните министерства, както и културно споразумение до 2011 г.

Всички тези споразумения идват след един леден период между арабската страна и България. След падането на СССР и разбиването на социалистическия блок, България се отдръпва от отношенията си с арабските страни. Връзките между Сирия и България са сред най-старите в това отношение- датират от 1950-те години, т.е. почти веднага след получаване на независимостта си от Франция, Сирия установява официални отношения със София.Именно това историческо наследство е база за партньорство между двете страни днес.

Дамаск има отдавна интерес към Черноморския басейн, тъй като оттук минават пътищата за доставки на газ и петрол. Очаква се при това посещение да се подпишат договори в тази сфера. От своя страна Сирия може да послужи като врата за българските продукти, а това би било огромен пазар. Реално се отварят възможности за търговия към целия Близък изток, Африка и Азия, специално с държавите от Персийския залив, с които Сирия има много добри отношения. Средиземноморския басейн също би бил една добра дестинация, имайки предвид големите сирийски пристанища Тартус и Латакия, добрите отношения с Кипър, както и членството в Средиземноморския съюз.

За момент търговският обмен между България и Сирия възлиза на 55 милиона долара. Това е една малка част от всичко, което може да се постигне между двете държави.

 

 

Прочети цялата новина

Свързани новини: