Радост моя, гордост моя

Тази седмица се чувствам особено. Чувствам се огромен, но не от преяждане, и се чувствам опиянен, но не от препиване. С една дума – горд. Толкова горд, сякаш България е голяма като планета и сякаш средният квотиент на интелигентност на кабинета е над 120, което не е много, но все пак е нещо. Горд не толкова за това, че южното Черноморие се очисти от 20 рибарски хижи (вероятно твърде луксозни и заснети от хеликоптер), не толкова за това, че Андрей Иванов обяви, че има само 15, а не 60 имота, дори не и за това, че пенсионната реформа ще започне след следващите избори. Чувствам се горд, защото Дилма Русеф стана президент на Бразилия!

Тя е изключителна жена, наша слава и наша гордост. Чувала е, че баща й бил български комунист, заминал на гурбет във Франция през 1922 и дори вероятно ще може да покаже на картата де е България, с което ще демонстрира на бразилците внезапна обща култура и ненужни познания по екзотични теми. Тя български не знае, но пък е била партизанка, което е особено важно за нашето национално самочувствие. Тя е една от нас. Когато тя управлява Бразилия, все едно я управляваме ние. „Една новина обиколи света!” – протръбиха медиите. – „Дилма президент!”, „Дилма Русеф – желязната българка на Бразилия!”, „Дилма Русеф зарадва и Бразилия, и България”, „Победата на Дилма Русеф – повод за гордост в Габрово”, „Дилма Русеф бразилската Маргарет Тачър с габровски корени” (интересно кой ли е английският Бойко Борисов с бразилски корени), „Дилма Русеф: Чувствам се донякъде българка”… Толкова е грандиозно, че дори Яне Янев не успя да намери лоша дума да каже!

Ето го нашият политически проект! Първанов няма какво да се напъва да събира около себе си политически маргинали и верни стари кучета (или стари верни кучета – както ви се харесва). Бойко Борисов няма какво да си поръчва розови рейтингови проучвания и да ги чете на Доган за заспиване. Станишев няма какво да разчесва подопашието на белия кон, върху който си мисли, че ще се върне. Синята коалиция няма какво да се драпа по темето и да умува опозиция ли е или не и ако не дали не изглежда като такава и ако да дали е правилно разбрана. РЗС няма какво ежедневно да прави маймунджилъци, за да я забележат, а Атака не е нужно да събира подписи за изключването на Франция от ЕС, защото била бивша колониална сила с преобладаващо мюсюлманско население. Нацията ще се консолидира около Дилма Русеф и България ще присъедини Бразилия като своя задокеанска територия! Бразилците ще станат европейски граждани, а македонците ще се пукнат от яд! А ние, интелигенцията, ние, народните будители, ще се надуваме и ще се гордеем. Ще се гордеем, че сме измислили компютъра, че управляваме Бразилия и че най-гъзарските вещества на този свят са киселото мляко и розовото масло. А ако някой се сети да организира и изпращането на SMS-и по гореизложените въпроси, може и някой лев да изкараме.

В-к “Пари“, 5 ноември 2010

Tweet

Прочети цялата новина

Свързани новини: