БИНАРНИЯТ КОД НА БЪЛГАРИНА ИЛИ ВЕЛИЧИЕТО НА СИСТЕМАТА „ГОРЕ-ДОЛУ“

• Докато премиерът Борисов дава на руснаците онова, което искат, те няма да взимат от него най-свидното му, в смисъл – няма да му вземат властта и да се стигне до предсрочни избори в България

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

Струва ми се, че бинарният код на българина се състои не от единици и нули, а от две прости думи – “горе” и “долу”, свързани с тире помежду им. Така става напълно ясно защо, след като ние твърдим, че роденият в САЩ горе-долу българин Джон Атанасов е измислил компютъра, в многобройните документални филми по темата не се споменава нищо за него. Макар че ако кажа – защото го е измислил, ама горе-долу, няма да съм прав. Доколкото е американец, наистина го е измислил /горе/, но, доколкото е българин, взел, че не го патентовал /долу/.

Истината е, че ние често използваме този магически израз не защото сме колебливи, а защото сме реалисти. Как си? Горе-долу. Работиш ли? Горе-долу. Плащат ли ти? Горе-долу. Някои дори като ги питат в изповедалнята дали системно пожелават жената на ближния си, или вола му, или осела му, пак викат – горе-долу, макар всички останали да знаят, че те съвсем твърдо и постоянно ги пожелават.

Познавам, разбира се, и хора, които използват израза обратно. Те казват долу-горе – и смятат, че е същото. Повечето от тях го правят несъзнателно, като грешка или защото така им идва в момента на езика. Имам само един познат, който твърди, че обръща израза  съзнателно и е изградил цялата си житейска философия върху това.

Според него е въпрос на визуализация на оптимизма – ако се приеме земята за отправна точка, в първия случай си горе на земята и слизаш надолу, към загубите, а във втория си долу на земята и се качваш нагоре, към победите. Звучи логично, но не вярвам да е чак толкова ефективно – поне като гледам до какви дълбини на всекидневния живот се е докарал въпросният мой познат, въпреки честите визуализации от негова страна. Ама може пък в духовния план придобитият оптимизъм да му помага, ако не в материалния, знае ли човек…..

Не съм сигурен за нас, обикновените граждани, но съм забелязал, че системата “горе-долу” при всички случаи помага на онези необикновени граждани, които по взаимно съгласие наричаме политици. Примерите изобилстват. Ако искате – да започнем от най-високото място и да слизаме постепенно надолу, както си му е ред.

Президентът Георги Първанов, за когото всички вече мислим само като за горе-долу президент, след като Бойко Борисов неотдавна го разжалва, се оплаква, че срещу него и гражданския му проект има компроматна истерия, породена от страха, че на крилете си той носи истинската алтернатива на статуквото. Това става ясно от възражението, което е изпратил до ЬТВ на приятеля си Красимир Гергов и в което се възмущава, че медията дава трибуна на омерзителни нападки срещу неродения граждански Петко. Като знам как преди време, когато Първанов все още беше в силата си напълно да коли и беси, колегата Иво Инджев беше изхвърлен от същата тази телевизия само заради едно невинно въпросче, зададено към президента, горе-долу си представям какво може да се случи сега.

Ама може и да не се случи, защото кой знае дали Красимир Гергов не е решил точно в този момент  да постъпи по граждански достойно, като изцяло зареже бившия си покровител Първанов и категорично вземе страната на бъдещия си покровител Борисов – в края на краищата, в него е реалната изпълнителна власт, а Първанов вече е пътник и от него горе-долу нищо не зависи. Е, някои смятат, че бившите ченгета са способни да постъпват по граждански само горе-долу, но не са прави – Гоцето на времето как заряза Виденов в калта заради общата си българска кауза.

Така или иначе, Първанов се възмущава, че по ЬТВ Пламен Николов, бивш съветник на Виденов и служител на Мултигруп, свободно е приказвал неистини за ролята на самия Първанов във възхода и далаверите на Алексей Петров, свързани донякъде и с една голяма софийска таксиметрова компания. Но всъщност истината е, че тези неистини ги чухме още преди няколко месеца от устата на покойния вече висш функционер на БСП Илия Божинов. Тогава обаче никакъв Първанов не се мерна да опровергае твърденията му. Което навежда на мисълта, че опровержението първаново пак е опровержение само горе-долу, също както всичко останало при него – като гражданския му проект, като политическата му алтернатива, като битието му на социален президент, като ролята му на защитник на българските национални интереси…..

Премиерът Бойко Борисов онзи ден също изпадна в характерното за нас, българите, люшкане нагоре, надолу. Според стенограмата на правителственото заседание, той се опита да опровергае интервюто на руската агенция ИТАР-ТАСС, в което се твърди, че Борисов подкрепя изграждането на АЕЦ “Белене” “от сърце”. Първото, което той казва, е – “Не съм давал никакво интервю на ИТАР-ТАСС”. С това премиерът навежда публиката на мисълта или че на официалната руска агенция и се е причуло, или че си измисля с цената на нещо, което би трябвало в момента да звучи като бурен дипломатически скандал. Третата възможност е по някакъв начин колегите да са добили запис на последния му телефонен разговор с Владимир Путин и да са пуснали под формата на интервю извадени от контекста части от него. Което също би било скандално. А тъй като дипломатически скандал няма, остава ни да мислим, че Бойко Борисов не е давал никакво интервю на руснаците, ама горе-долу.

Второто, което той казва по този повод в своя защита, е, че интервюто не е истина, защото всъщност не подкрепя АЕЦ-а “от сърце”, а само “прагматично”, тоест, прави внушението, че по най-важните за страната въпроси не се рее в небесата, а е стъпил здраво на земята. И, да ви кажа, граждани, макар да не разбирам в случая каква точно е разликата между сърдечно и прагматично, доколкото резултатът в крайна сметка е един и същ, аз бих повярвал на премиера – той толкова може, толкова прави.

Само че казаното по-нататък навежда на мисълта, че и прехвалената му прагматичност е на ниво горе-долу. “Да използваме тази среща /предстоящата среща с Путин – б.а./ и да избягаме от всякакви възможности за спекулации и политика с нея” – призовава Борисов своите министри. Няма да коментирам тези думи, излезли от устата на водещ български политик, който е поканил на политическо посещение водещия руски политик. Няма да ги коментирам, заклех се в най-свидното на жена си и не бих рискувал да се разлепят нейните нови ботушки заради някакъв си излишен коментар.

Но чашата ми преля, граждани, като прочетох за пореден път твърдението на Бойко Борисов, че повторното масирано връщане на българския бизнес в Русия, особено хранително-вкусовия ни такъв, трябва да бъде основната задача на министрите, докато се гънат сърдечно пред Путин и прагматично се чудят с какви неполитически приказки да го забавляват в София.

Защо на премиера на една демократична европейска държава със свободен пазар изобщо може да му хрумне, че е достатъчно само премиерът на Русия да се разпореди и редовите руски търговци, както и редовите руски потребители, веднага ще скочат като куче на кокал върху българските стоки, от които са отдавна лишени, остава донякъде неясно. Е, само донякъде, защото все пак говорим за Русия. Но от друга страна, ако вземем предвид и  втория елемент в уравнението, елементът Бойко Борисов и неговото характерно командаджийско мислене, тогава можем да кажем по-скоро, че ситуацията е не донякъде неясна, а горе-долу ясна и няма защо да се учудваме.

Това, което ме подразни истински обаче е внушението, отправено към цялата българска публика, че ще трампим извършеното спрямо ЕС предателство със съгласието си за изграждане на “Белене” и “Южен поток”, срещу потенциални икономически изгоди от Русия, за които всички сме наясно, че никога няма да се случат. Най-малкото защото Путин е достатъчно добре обучен, та първо да измъкне от Борисов всичко, което може да се измъкне като отстъпки по енергийните проекти, а после, щом нашият човек отвори приказка за продажбите в Русия, деликатно да му припомни водещия принцип на свободния пазар, според който държавата няма право и законов инструментариум да се бърка пряко в търговията на търговците.

Не знам за вас, граждани, ама съм забелязал, че аз никак не обичам да ме правят на идиот. И съм забелязал също, че горе-долу всеки нашенски политик като се чучне на върха и се опитва да го прави с тези отдолу. Ето ви го и бившият премиер Сергей Станишев. Той не че е на върха, де, ама от негова гледна точка, като се съотнесе позицията с потенциала му, трябва да се чувства изкачен твърде високо.

Онзи ден на някакво комунистическо сборище лидерът на БСП пак се изцепи, че догодина е възможно да преживеем не две, а три в едно – и парламентарни, освен президентски и местни избори. Можем, не е като да не можем, доказали сме вече, че тук, в България, горе-долу всичко е възможно, освен три неща – да мислим и здраво да работим за собственото си бъдеще, да не се хващаме на тъпи приказки от страна на провалени политици и да не издигаме за провалени политици политици, за които предварително е ясно, че са провалени.

Така и не се научи горкият Станишев, че в тази страна от него нищо не зависи. То не зависеше, когато беше премиер, та какво остава сега. И не разбра, че утре, когато гражданският проект на ментора му Първанов бъде обявен и тръгне да се реализира, БСП ще бъде изправена пред най-значимия провал в собствената си сто и н`ам колко годишна история, та на остатъка от нея няма да му бъде до парламентарни избори. И никога не схвана, че тук ситуацията е същата като онази с ботушките на жена ми – докато Борисов дава на руснаците онова, което искат, те няма да вземат от него най-свидното, в смисъл – няма да му вземат властта и в България няма да има предсрочни избори…..

Искаше ми се тук да кажа и още няколко неща, граждани. Например за парите на Цветанов, спестени от заплати. Те всички май са отишли за “онези” апартаменти, съчувствам на фамилията, която през годините е живяла само горе-долу. По отношение на въпроса дали партия ГЕРБ е получила финансиране от “Лев корпорация” на Алексей Петров, нещата също изглеждат някак си горе-долу, така поне излиза от думите на вицепремиера, че сега не може да ни каже със сигурност.

Искаше ми се да спомена и за скандала с изгонването на организационния секретар на партия РЗС Тодор Великов, партия, която толкова често разменя местата на горе и долу, че вече никой не знае къде в пространството тя се намира.

Но тъй като няма място за всичко, оставям темата като цяло недовършена. Сигурен съм, че всъщност точно това се очаква от мен, един истински българин – горе-долу да я докарам донякъде и после да я зарежа. Така де, нали знаете само кой кара кахърните песни от горе до долу…..

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: