На близкоизточния фронт нищо ново

Сложна. Сложна задача постави сирийският президент Башар ал Асад пред нашата държава. От нас се очаква хем да отворим пред Сирия дверите на Европейския съюз от позицията си на негов заслужил член, хем, в качеството си на непреодолим международен фактор, да озаптим Израел да не се вихри много-много из Близкия Изток. Но изглежда тази задача е детска игра за нашата държавна глава г-н Първанов, защото тя (главата) добави и бонус: освен всичко останало, ще изнасяме и електроенергия за братския сирийски народ. Г-н Първанов знаел, че сирийците имали проблем с електричеството, а пък ние, понеже нямаме, ще помогнем. Обаче ето я и първата пречка. Все още си нямаме достатъчно атомни централи, а пък г-н Първанов, поне докато е държавна глава, не може да си построи, колкото и да му се иска и каквото и да е обещавал. Трябва да помоли да му я построи главата на правителството г-н Борисов, с когото, между другото, не са в чак толкова лоши отношения, колкото им се иска да изглежда. За късмет, напоследък г-н Борисов излъчва недвусмислена симпатия към проекта Белене. Може би в него вижда част от мечтата си да постигне поне една стотна от постигнатото от г-н Тодор Живков, тоест, ако през 1990 сме били най-отчайващо бедни в Европа, да успее да ни направи 100 пъти по-бедни. Очевидно за г-н Борисов няма да е никак трудно, преследвайки собствената си мечта, да сбъдне и мечтата на президента да си има АЕЦ и да изнася ток за Сирия. Но ето я и втората пречка. Срещу г-н Борисов се готви атентат, който може да сложи прът в колелата му (доколкото г-н Борисов има колела), преди да е построил АЕЦ-а. Дори се разбра и цената, която са готови да платят лошите (мафиоти и работодатели) за атентата – 400 хил. евро. За щастие, едва ли заплахата е сериозна. Едва ли даже има някаква заплаха – по-скоро става дума за амбициозен, но леко нескопосан опит на правителствения PR да предизвика съчувствие към управлението. Но дори и да има заплаха, г-н Борисов лесно може да се укрие в някой от имотите на знаковите си фигури г-н Цветан Цветанов и г-н Андрей Иванов. Оттам, необезпокояван, ще построи Белене, а ако пък нещо от енергетиката не му е ясно, ще наеме за консултант г-н Доган.

Въобще, външната политика на България е ясна. На базата на енергийната си интимност с Русия, заради която Путин ни идва на крака, ще електрифицираме азиатски и африкански „демокрации”. Те пък щи ни се подмазват и ще си въобразяват, че като се отъркват о нас, се отъркват о Европейския съюз. В наше лице, дето се вика, ще виждат трамплин към слугинския вход на Европа, макар че аз продължавам да не съм сигурен дали слугините използват трамплин, когато се прибират от пазар. Какво ще спечелим от всичко това ли? Ами, и аз не знам! Може би че ще станем свидетели на окончателния и необратим исторически триумф на прогресивните сили по нашите земи… Опазил Бог!

За в-к Пари, 12. ноември 2010

Tweet

Прочети цялата новина

Свързани новини: