Сутрешна разходка

Сутрин като всяка съботна сутрин, с тази разлика, че започна рано – още в 5:30. През последните месеци придобих навика да отлагам алармата и да ставам едва на четвъртото настоятелно прозвъняване. Не и днес. Щом я чух, скочих от леглото, хвърлих се под душа, нарамих раницата и двата фотоапарата и седнах в колата.

Удоволствието да излезеш на улицата толкова рано е несравнимо. Няма коли, няма напрежение. Превключваш бавно предавките, слушаш тиха, приятна музика и спокойното ръмжене на двигателя на ниски обороти. Навигацията на Prestigio с нежен женски глас пък ми спестяваше мисленето откъде да мина.

Не след дълго се озовах в Панчарево. Спрях колата до самия бряг на езерото, а топлите кроасани на OMV ми правиха компания до появата на слънцето.

Скоро не бях посрещал изгрев. А този ми подари красиви облаци, нюанси на синьо и розово и много тишина. Спускащата се по склона в далечината мъгла ме накара да завъртя волана наляво вместо надясно. Тесен и влажен път, фарове за мъгла, Бетовен от слушалките и двата фотоапарата на съседната седалка.

Спрях до крепостта Урвич, където:

Тук, на това място, цар Иван Шишман с храбрите си воини седем години брани последната твърдина на българската държава от отоманските поробители. Българино, сведи глава пред чутовния им подвиг.

В търсенето на пътека до крепостта се отклоних към манастира св. Петка, в чийто двор на спяща стража стоеше едно миролюбиво куче. Не усетих как съм минал покрай него, докато сменях филма на фотоапарата. После пък с махаща опашка ме изпрати до портата.

По стръмна пътека между високи и остри камъни все пак се добрах до крепостта. Там, за съжаление, ме чакаше друго куче, далеч не толкова доброжелателно. Следващия път ще отида подготвен.

Красиво място и приятна ранна съботна разходка. Животът е хубав, достатъчно е да му се наслаждаваш, без да си търсиш поводи да си нещастен.

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев

Прочети цялата новина

Свързани новини: