Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Снимка: Пенко Скумов, „Портрет на един писател“

„Теслата е много бърза, остра и голяма, и от нея спасение няма-няма-няма…“ (Васко Т’слата)

Станах на 32 и не без основание наричам себе си „полу-идиот“.

Трябва да си пълен идиот, за да мислиш, че си нормален в идиотския свят, който обитаваш.

Но, той може да бъде колкото идиотски, толкова и красив. От тебе зависи.

Живея с мисълта, че всеки ден е рожден ден и се опитвам да го прилагам, но не в кръчмарския смисъл на думата…

Ето, днес имам „личен“ празник. Безсмислен, защото е личен.

Отделя ме от съвършенството на Цялото, което е възможно без мен, но аз съм невъзможен без Цялото.

Обаче вие имате Его. Аз също имам Его. Егото ни се нуждае от такива „празници“, за да доказва на себе си, че съществува.

Извън Цялото.

Докато гнилата круша се нуждае само от гравитация, за да се превърне в ракия.

Потапяйки мустак в отлежалата крушова ракия, по случай 32-рата годишнина от раждането на моята идентичност, аз си обещавам следното:

Да стоя все повече в настоящето и да бягам все по-малко в миналото или бъдещето.

Да знам, че миналото и бъдещето не съществуват. Извън собствената ми глава.

Да пиша.

Да бъда „жертва“ на изобилието.

Да давам все повече от това, което искам да получавам. Всеки ден.

Да гледам еднакво на думи, мисли и дела, които намирам за „лоши“ или за „добри“.

Да махам „етикета“ от „бутилката“, преди да „пия“ от „съдържанието“.

Да обичам.

Да благодаря.

Да не бъркам глаголите „Аз имам“ с „Аз съм“.

Да пътувам.

Да бъда…

Себе Си.

Не това, което искам или мога да правя.

Да сменя нуждите с предпочитания.

Желанията – с намерения.

И мечтите – с дела.

Честит ви 32 годишен полу-идиот!

Тихомир Димитров

Списъкът на проговарящите по адрес на Първанов за неща, които „не са за разправяне“, расте. Включи се и бившият министър на образованието Даниел Вълчев. От екрана на Нова телевизия той заяви, че президентът му е оказвал натиск за откриване на университет в Перник. А защо в Перник? Ами защото няма как да е в село [...]

Мен за убийство ме наемат Убивам аз щом ми платят. Партньорите ми — те са пет, по пет рубли всеки взема. Сестра ми може да се тръшка и да шепти: „Алексей, недей!“ Но взема ли парите — свършено, то онзи няма да живей.  Аз чакам да настъпи нощ и да се унесат пазачите. Те пет и аз с изваден нож. И точно там ще го причакаме, по [...]

Гледах „Чайка“ на Азарян в „Българска армия“.

Затутках се, както обикновено, и взех такси.

„Към театъра на армията.“
„Добре.“

(минава около минута)

„Батенце, може ли да те питам един бакшишки въпрос?“, подхваща разговор шофьорът.
„Да.“
„Къде е тоя театър на армията? “
„На „Раковска“, близо до кръстовището с „Руски“.“

(усещам, че не е много ясно)

„Срещу градинката на „Кристал“.“
„Това да не е някъде до „Силикон“?“
„Съседната врата.“

В театъра владееше леко потискаща обстановка. Не е ремонтиран скоро. Един чичо продаваше програми по левче, но се укри някъде в антракта, когато исках да си взема. Бюфетът е една масичка с безалкохолни, ядки и вафлички във фоайето.

Не бях гледал „Чайка“, а и не я бях чел. Постановката има интересна структура - едно дълго действие (а в оригинала е в 4?) и едно кратко, много кратко, като епилог.

Действието се развива в любимата на класиците руска провинция, в богаташки дом.

В „Чайка“ изкуството наблюдава себе си. Завръзката е в театрална постановка, в която младите заявяват себе си пред старите.

Става дума за отношението на изкуството към човека и на човека към изкуството. Както и за любов. За жените, които понякога взимат грешно завоите около звездите на деня. За тарикатите, които са превърнали изкуството в бизнес. За смъртта, която дебне някъде съвсем наблизо, зад декорите.

Почти всеки герой има амбиции - кой артист, кой поет, кой писател.

Местният лекар, който е абсолютен циник, вярва само в облекчаването на болката, но не и в лечението.

Много интересна е динамиката между майка и син, които ту се ненавиждат, когато говорят за изкуство и са много привързани, когато са просто майка и син.

Изострената чувствителност на младото поколение ги води до непоносими крайности, които се разрешават взривоопасно.

И пълна липса на герой, с който да се идентифицираш.

Постановката е окей, игра се на полупразна зала, което е жалко, защото актьорите заслужават повече. Заю Баю Лидия Инджова прави доста добра роля. Ще я наблюдавам с интерес.

Проложите скорее вы курс на удачу,
Прочертите по карте заветный маршрут,
Будут штормы и мели, и рифы впридачу,
Но и ветер надежды, и порта уют.

Наберите в команду Уменье и Бодрость,
Станет боцманом Мудрость, Улыбка - старпом,
Коком будет Здоровье, а юнгою - Гордость,
Сила Старшим матросом, а Зло - за бортом!

Пусть ломаются мачты - поставим другие,
И пробоины будут, и бушприт разбит,
Вы мои капитаны, от жизни хмельные,
Вас всё также вперед, к горизонту манит.

Свой настройте компас лишь на полюс веселья,
И на всех парусах, разрезая волну,
В океаны любви, по морям вдохновенья,
А к штурвалу поставьте на вахту Мечту.

Автор: Алексей С. Железнов - Гримнир Татхагата

:) Горещо се извинявам, не мога да го разваля с превод! Но ако някой предложи удачен такъв в стихове, е добре дошъл!

... Освен това правя попътен вятър и правилният коментар е "Успех, Капитане!" :)

Слънчева и усмихната седмица на всички!

Проложите скорее вы курс на удачу,
Прочертите по карте заветный маршрут,
Будут штормы и мели, и рифы впридачу,
Но и ветер надежды, и порта уют.

Наберите в команду Уменье и Бодрость,
Станет боцманом Мудрость, Улыбка - старпом,
Коком будет Здоровье, а юнгою - Гордость,
Сила Старшим матросом, а Зло - за бортом!

Пусть ломаются мачты - поставим другие,
И пробоины будут, и бушприт разбит,
Вы мои капитаны, от жизни хмельные,
Вас всё также вперед, к горизонту манит.

Свой настройте компас лишь на полюс веселья,
И на всех парусах, разрезая волну,
В океаны любви, по морям вдохновенья,
А к штурвалу поставьте на вахту Мечту.

Автор: Алексей С. Железнов - Гримнир Татхагата

:) Горещо се извинявам, не мога да го разваля с превод! Но ако някой предложи удачен такъв в стихове, е добре дошъл!

... Освен това правя попътен вятър и правилният коментар е "Успех, Капитане!" :)

Слънчева и усмихната седмица на всички!

ДЕКЛАРАЦИЯ на Националното събрание на ДСБ от 13 ноември 2010 г.

НА ИЗТОЧНИЯ ФРОНТ НИЩО НОВО! Един премиер дойде за кратко и бързо си отиде, един войник с “Шпагин” ни следи отвисоко, за шепа герои некомунисти, монумент не се полага. Четейки стенограма от срещата между Борисов и Путин, стигнах до изказването на, руския министър на енергетиката Сергей Шматко: „Бих искал да кажа още няколко думи за [...]

Имало е разговор между еврокомисаря по енергетиката Йотингер и премиера Борисов в навечерието на посещението на Путин, но …го няма в публичното пространство като факт. Защо Борисов не го разгласи, както направи с телефонните си разговори с руския премиер и дори със стенограмата за срещата им на 13-ти ноември в София? Мога само да предположа, [...]

Добро утро!
Кожата ти мирише на слънце.
Сънената ми усмивка сияе.
Време за прегръдки в леглото.
Целувам те по луничките.
Закуска с бананови палачинки и канелено мляко.
Почти лято е вкъщи – на бялата ми тениска й е топло.
От порцеланова чаша кафето си подсвирква.
Портокаловият сок танцува валс с бурканчето мармалад.
Зави ми се свят, когато ти излезе обръснат от банята.
Неделя е!

Още по темата:

1. Старт
2. Светът в кафето ми
3. Paper heart

Поради важността на темата, граждани, позволявам си да направя анонс за текста, който ще можете да прочетете утре в блога ми, като отсега можете да видите неговото начало

Пламен Асенов 

Сардоничен кикот се носи над България, граждани, покрай последното посещение на руския премиер Владимир Путин тук. И ако не разбираме това, значи или са ни запушени с нещо ушите, или не знаем какво означава “сардоничен”.

За тези, които се чувстват несигурни относно значението на думата, веднага обяснявам картинно. Представете си, че Сатана ви сръгва най-приятелски в ребрата и вика: Нали те предупредих, че в края на краищата  грешната ти душа ще ми падне в лапите? Е, предупредих те. И въпреки това ми падна в лапите! Та именно кикотът, приятели, който се чува след това, е известен в културните среди като сардоничен.

Забележителното е, че сардоничният кикот не е като обикновеното моминско кикотене, предизвикано от гъделичкане или предстоящо сватбено тържество, тоест, не е нещо, което чуваш и веднага забравяш. Той има съвсем реална звукова стойност, чиято сила и тежест хората и обществата често пъти продължават да усещат с години.

Тя подлежи дори на научно измерване по формула, аналогична с онази на Айнщайн за скоростта на светлината. Според нея силата и тежестта на сардоничния кикот са равни на иронията в дадена ситуация, умножена по квадрата на изразения сарказъм относно хората или обществата, изпаднали в същата тази ситуация, от страна на онзи, който е предизвикал самата ситуация. Може и да изглежда сложно, но не е – помислете и ще видите.

И така – Путин дойде, нагледа си губернията и си отиде. Много предварително казани неща се сбъднаха по време на това посещение и много други не се сбъднаха…..

Имате ли памет за обещанието на държавния ни глава да казва истината и само истината ? Той изрече тази лъжа след като се опита да омаскари Симеон Дянков. На 5-ти март вицепремиерът Дянков беше изпратен от началника си Борисов на помирителна мисия при Първанов без да подозира, че са му спретнали запис ( вкл. аудио), [...]