32 годишен полу-идиот

Снимка: Пенко Скумов, „Портрет на един писател“

„Теслата е много бърза, остра и голяма, и от нея спасение няма-няма-няма…“ (Васко Т’слата)

Станах на 32 и не без основание наричам себе си „полу-идиот“.

Трябва да си пълен идиот, за да мислиш, че си нормален в идиотския свят, който обитаваш.

Но, той може да бъде колкото идиотски, толкова и красив. От тебе зависи.

Живея с мисълта, че всеки ден е рожден ден и се опитвам да го прилагам, но не в кръчмарския смисъл на думата…

Ето, днес имам „личен“ празник. Безсмислен, защото е личен.

Отделя ме от съвършенството на Цялото, което е възможно без мен, но аз съм невъзможен без Цялото.

Обаче вие имате Его. Аз също имам Его. Егото ни се нуждае от такива „празници“, за да доказва на себе си, че съществува.

Извън Цялото.

Докато гнилата круша се нуждае само от гравитация, за да се превърне в ракия.

Потапяйки мустак в отлежалата крушова ракия, по случай 32-рата годишнина от раждането на моята идентичност, аз си обещавам следното:

Да стоя все повече в настоящето и да бягам все по-малко в миналото или бъдещето.

Да знам, че миналото и бъдещето не съществуват. Извън собствената ми глава.

Да пиша.

Да бъда „жертва“ на изобилието.

Да давам все повече от това, което искам да получавам. Всеки ден.

Да гледам еднакво на думи, мисли и дела, които намирам за „лоши“ или за „добри“.

Да махам „етикета“ от „бутилката“, преди да „пия“ от „съдържанието“.

Да обичам.

Да благодаря.

Да не бъркам глаголите „Аз имам“ с „Аз съм“.

Да пътувам.

Да бъда…

Себе Си.

Не това, което искам или мога да правя.

Да сменя нуждите с предпочитания.

Желанията – с намерения.

И мечтите – с дела.

Честит ви 32 годишен полу-идиот!

Тихомир Димитров

Прочети цялата новина

Свързани новини: