Ах, тези районни кметове!

Какво да ги правим, да ги избираме или да ги назначаваме тези пусти районни кметове на София, Пловдив и Варна?! Синята коалиция в лицето на лозенския кмет (и мой приятел извън политиката) Прошко Прошков казват да се избират, защото това били ценностите на демокрацията за децентрализация и максимално широко представителство. Всъщност болката на сините е, че ако не се избират кметовете, те вероятно няма да имат нито един, а така поне могат да разчитат на гласовете на някои кисели гражданя, които винаги ще повдигат озадачено вежди пред знаковите фигури на ГЕРБ. ГЕРБ пък иска районните кметове да се назначават, защото си правят сметката да прецакат гражданята и да им назначат по административен път по някоя своя знакова фигури, та да се озадачат  още повече гражданята и още повече да се вкиснат.

Аз пък предлагам друго. Да се преразгледа коренно административната структура на София (а и на Пловдив и Варна), като се изхожда за удобство от допускането, че общината се управлява различно от държавата. Държавата се грижи за националната доктрина и всички произтичащи от нея приоритети, докато общината е по-скоро доброволно сдружение на собственици. И това се признава официално, защото иначе не би следвало данъците на хората да се определят като функция от цената на имотите им. Ако продължим в този ред на мисли, ще трябва да признаем правото на онези, които плащат повече данъци да искат с тези данъци да се решават техни комунални проблеми, а не комунални проблеми в кварталите на онези, които плащат по-малко данъци. Защото се получава така, че ние ще си плащаме щедро и прещедро за дядовите си апартаменти и магазини, но кмета на София го избират с гласовете от Люлин, Младост, Момкова, Момина махала, Модерно предградие, Бакърена и Чугунена фабрика. Гласове на хора, които даже не са родени тук, а много от тях все още се водят по регистрация в родните си места и в столицата не плащат нищо. И като се възцари избраникът на Сульо, Пульо и Чугунена фабрика, той ще ми назначи на мен районен кмет, за да нямало било разнобой в политиката!

Но да се върнем на това, което предлагам – да се обособи един район „Център”. Мнозина ще кажат, че е трудно да се определят границите му. Да, ако слушаме агенциите за недвижими имоти, всичко е „идеален център”, обаче аз ще очертая много ясно новия район. Забиваме, значи, един въображаем пергел в народното събрание (като внимаваме да не пронижем Цецка Цачева), разтваряме го някъде до Полиграфическия комбинат и започваме да въртим. Окръжността не е идеална, но очертава адекватно границите на район „Център”: Борисовата градина, Лозенец (до телевизионната кула), семинарията, Японския, НДК, Пирогов, пл. „Възраждане”, Лъвов мост и (с известен компромис) гара Подуяне, Ситняково и там кръгът се затваря. Ето ги границите на район „Център”. Неговият кмет няма да се назначава от никого, а ще се избира при строги лустрационни изисквания към избирателите.  Всички местни данъци и такси ще остават в района. Влизането с автомобили ще е забранено, с изключение, разбира се, на живеещите и работещите в района. За живеещите ще е безплатно, а за работещите ще има тъмносиня, биеща на безнадеждно черна зона. Ако искат. Ако не искат, да идват с градския транспорт… Стоп! Градския транспорт.

Ще се намерят теоретици в областта на политиката и местното самоуправление, които ще възразят, че ако се конституира такъв столичен район, то откъде ще минава метрото и другия градски транспорт. Ами, през него, разбира се! Не ставайте смешни! Само че Столична голяма община ще трябва да си плаща на район „Център”, защото ще развива стопанска дейност, а именно градски транспорт, върху територията на района. Ще трябва също да си плащат и „Топлофикация”, „Софийска вода”, енергото и прочие заинтересовани. Ще трябва да си плаща и държавата, защото, да припомня, всички министерства са нацвъкани на територията на район „Център”. Да не говорим за разните там президенства-мрезидентства, парламенти-марламенти и министерски съвети-мъвети! Смятате, че е несправедливо такава далавера да се дава на район „Център” ли? Помислете само каква ще е далаверата, да речем, на район „Гробищен” и пак ще си говорим. А каква е далаверата на Люлин-Мюлин, Бакърена и Чугунена фабрика и т.н. ли? Ами тяхната далавера е, че ще имат избран с техните гласове кмет на голяма община, малко ли е!

Като казах кмет, та се сетих. Някой може би ще попита: добре, ще направим район „Център”, това е ясно. Но кой ще му бъде кмет? Ех, пък и вие… Ами то е ясно – аз ще му стана кмет. И тогава животът ще бъде по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден!

Tweet

Прочети цялата новина

Свързани новини: