Не знам доколко от макроикономическа и финансова гледна точка еврото е успешен проект, но като потребител аз просто го обичам. Но независимо, колко много го обичам, не мога да не отбележа една слабост на евро банкнотите - макар красиви и практични, те са твърде неутрални и безлични. Или поне в сравнение с разнообразието на националните валути, които еврото замени. 9 години след като 15 от тях заминаха в историята, ще прегледам отново старите банкноти и портретите върху тях, за да открия може би много повече Европа, отколкото има в мостовете и прозорците.

Белгийският франк се ражда през 1832 г., 2 години след обявяването на независимост от Обединено кралство Нидерландия, като еквивалент на френския и умира на 31. декември 2001 г. В последните 60 години белгийския и люксембургския франк са с равна стойност и могат да се използват и в двете държави. В обращение през 90-те са купюри от 100, 200, 500, 1000, 2000 и 10000 франка.

Върху банкнотата от 100 франка е изобразен Джеймс Енсор (1860 – 1949), художник, творил най-вече в експресионизма и сюрреализма. Баща му е англичанин, а самият Джеймс прекарва почти целия си 90-годишен живот в крайбрежното градче Остенде. Освен портрета му, на банкнотата има и фрагменти от картината му Скандализираните маски.

Адолф Сакс (1814 - 1894) е името на човека, изобразен в жълто върху лицевата страна на 200 франка, и да, той е изобретателят на саксофона. Адолф е наследствен майстор на музикални инструменти, който през 1841 г. се мести за постоянно в Париж, където пет години по-късно патентова и най-известното си изобретение.

Рене Магрит (1898 - 1967) от банкнотата от 500 франка, подобно на повечето известни валонци, често е смятан за французин. Магрит е един от най-популярните сюрреалисти - негови например са Коварството на образите (известна и като Това не е лула) и Синът на човека (мъж с бомбе и зелена ябълка пред лицето).

Върху банкнотата от 1000 франка е Констант Пермеке (1886 - 1952), още един художник и скулптор (последен, обещавам), представител на фламандския експресионизъм. От биографията му най-интересно е, че има всички причини да мрази Германия - бие се в Първата световна война и е тежко ранен, а по време на немската окупация през Втората му е забранено да твори, като изкуството му е определено за дегенеративно.

Виктор Орта (1861 - 1947) е на лицевата страна на 2000 франка. Орта (или Хорта) е един от най-видните представители на прекрасния и революционен архитектурен стил ар нуво. От създадените от него сгради, най-значими (и оцелели през годините) са градските къщи Отел Тасел, Отел Солвей, Отел ван Етвелде и Мезон Орта.

От банкнотата от 10000 франка ни гледат крал Албер II, родa на нашия Симеон, и съпругата му кралица Паола, на белгийския престол от 1993 г. до сега. Скучен, но очакван избор за една монархия, с който уви умират плахите ми надежди да срещна някой пивовар, майстор шоколадиер или художник на комикси, почетен върху франковете.

От 1. януари 2002 г. официално платежно средство в Белгия е еврото, като 1 се разменя за 40.3399 франка.