Черното злато не спира да се трупа тук, във Funky Bites. Изборът ми коя плоча да представя става все по-труден с всяка изминала седмица, но това не бива да ви притеснява – по-добре е изборът да е труден, отколкото изобщо да нямам избор. Така че днес се спрях на един много любим мой китарист, когото досега незаслужено пренебрегвах. А освен китариста, много ми е любим и лейбълът на плочата – Sussex. Преди години се запознах с него именно чрез сингъл на този китарист – Theme from Enter The Dragon. Оттогава нито една плоча с този надпис върху нея не ме е разочаровала. Такъв е случаят и с Getting It On ’75 на Dennis Coffey.

Dennis Coffey е роден през септември 1940 в Детройт. Освен с авторската си музика, той е известен и със студийната си работа за безброй светила от американската фънк и соул сцена.

Coffey започва да свири на китара на 13-годишна възраст. Като дете е фен на кънтри музиката, но след като влиза в гимназията, е завладян от магията на рока, джаза и блуса, черпейки вдъхновение от китаристи като Chuck Berry, Scotty Moore и Wes Montgomery. Само две години по-късно участва в студийната сесия на парчето I'm Gone на неизвестния рокабили певец Vic Gallon. В началото на 60-те се присъединява към The Royaltones, а малко по-късно става част от студийната група Funk Brothers. С нея Dennis Coffey участва в записите на десетки артисти от каталога на Motown и въвежда wah-wah китарния саунд в парчетата на легендарния продуцент Norman Whitfield (най-известното от които е Cloud Nine на Temptations). Други емблематични сингли, в които участва китаристът, са S.O.S. (Stop Her On Sight) на Edwin Starr, It's Your Thing на Isley Brothers и Band Of Gold на Freda Payne. Coffey е автор и на музиката към blaxploitation филма Black Belt Jones.

Продуцентската дейност на Dennis Coffey започва след като заедно със студийния барабанист Mike Theodore създават продуцентската фирма Theo-Coff. Още с първия си сингъл за соул комбото The Sunliners успяват да подпишат договор с дъщерния на MGM лейбъл Maverick. Шест месеца по-късно Maverick предлага самостоятелен контракт на Coffey и през 1969 It's Your Thing помита класациите в Щатите.

Но в края на същата година MGM затваря Maverick. The Sunliners се прекръстват на Rare Earth и подписват с Motown, а Dennis Coffey се завръща към студийната работа, вземайки участие в класики като War на Edwin Starr и Band Of Gold на Freda Payne. През 1971 заедно с бившия шеф на Maverick Clarence Avant създават нов лейбъл – Sussex, който издава Scorpio - най-успешния сингъл на Dennis Coffey, продал се в над милион копия и превърнал се в доста семплирана фънк класика. Година по-късно успеха му, макар и в по-малки мащаби, последва и Taurus.

През 2004 Dennis Coffey издаде мемоарите си под заглавието Guitars, Bars and Motown Superstars. А голямата новина около него е, че през първата половина на 2011 Strut Records ще издадат новия му албум. Потривам доволно ръце, макар че през последните години Dennis Coffey доста се отдалечи от звука си от 70-те.

Getting It On '75 е сингъл от албума Instant Coffey от 1974, в който участва и Joe Sample на клавишните. Парчето е типичният за Coffey фънк с рок елементи. За пореден път избирам композиция, която не е особено популярна за дадения артист, защото ми се иска да поглеждаме любимите си изпълнители и от малко по-различен ъгъл. Иначе съм щастлив, че по рафтовете вляво от мен мога да открия парчета на Dennis Coffey като Can You Feel It, Chicano, Taurus и, разбира се, Theme from Enter The Dragon (давай, Брус Лий!). От Б-страната ще откриете именно Chicano. Enjoy.

Peace & Funk

P.S.: А ето и едно видео, в което Dennis Coffey представя своята аудио-визия за нашумялото напоследък парче на Cee-Lo F**k You:

dennis coffey - fuck you (cee lo cover) from THE WORK on Vimeo.

Колко пъти ви обяснявам, че животът пише най-хубавата проза? Бойко Борисов, „Тази сутрин“, ьTV, 15-ти ноември 2010г., откъс (транскрипция - агенция Фокус)

...

Водещ: Путин извини ли ви се, че закъсня час и половина?

Бойко Борисов: Аз знаех, че ще той ще закъснее.

Водеща: Каква беше причината? Защото този път не ИТАР-ТАСС, а „Комерсант” обяви, че едва ли не ви го връща, след като вашата среща през септември 2009 година в...

Бойко Борисов: В петък на обед, поради техните схеми за сигурност, все пак са воюваща държава, дори да приемем, че има излетял самолет горе, който да ги прихване някъде, час и половина не може да се върти, без да го засекат радарите... Даже аз, ако ми погледнете програмата от един часа имах футбол. (а журналистите, нека висят на летището? – к.)

Водеща: Тоест, вие сте знаели?

Бойко Борисов: Естествено. Така че, просто вижте, другите държави, правителствата си имат медии и си играят през тях, щото знаят, че пък българската... Моля?

Водещ: Да не би да искате си имате медии, за да си играете...

Бойко Борисов: В този смисъл е хубаво да си имаш медия, защото тя работи в... Особено, когато в другите държави има медии, които четат и захапват всичко, което им пускаш на стръв и го захапват като балон...

Водещ: Мислите ли, че нямате медии, господин Борисов, сериозно?

Бойко Борисов: Не, нямам.

Водещ: Медии, които толкова ви плюеха преди изборите, които толкова играеха с тройната коалиция, в момента сте техен любимец, но това е друга тема, за която няма да искате да...

Бойко Борисов: Не е друга тема, кои медии? Хайде, тогава да стигнем до тях и да ви питам и вас кои сте вие?

Водещ: Кои сме ние? Какъв е проблемът?

Бойко Борисов: Аз си спомням, че преди изборите вие ме плюехте много, като телевизия. Така че нека да... Аз не съм се намесил на нито една медия в работата. И както виждате, като ме поканят отивам и се обяснявам като ученик по всички теми, които ви интересуват.

Водеща: Добре.

Бойко Борисов: Но такива подмятания, ви моля да не ги правите, защото когато пък някой... Защо не коментирате медията, да речем, на посредника на „Газпром” – „Овергаз”, който толкова много, хайде, да не говорим, че те имат много пари, могат да ме осъдят, проблеми ни създават. А вие го цитирате всяка сутрин и го държите лично вие в ръка.

Водеща: Както всички останали медии.

Водещ: Кой вестник?

Бойко Борисов: Вестник „Сега”.

Водещ: Какъв е проблемът с вестник „Сега”?

Бойко Борисов: Значи, на вас ви е направило впечатление, ако някой вестник е писал хубаво за мен, а не ви е направило това, което всеки ден за всичко, по всички теми, безобразно ме плюят, да не говорим за карикатурите. Това не ви е направило впечатление?

Водещ: Прави впечатление, че по същия начин бяхте оплюван и в други медии, ако трябва да сме точни.

Бойко Борисов: Да. Така, но на вас това не ви е направило впечатление.

Водещ: Напротив, прави ни впечатление.

Бойко Борисов: Вие не казахте - в едни медии толкова много ви нападат.

Водеща: Ако излезем от конкретиката на конкретните медии...

Водещ: Някои ви нападат, други ви хвалят.

Бойко Борисов: Да.

Водеща: Да, е много хубаво медиите да бъдат критични.

Бойко Борисов: Защо не казахте, примерно, в самата ваша телевизия, че няма нито един ден, нито едно предаване, в което да не се напада правителството? Имате пет дни на Слава Трифонов, който не спира да напада правителството. Имате Светла Петрова, в събота, която не спира да напада правителството и в неделя Баджева не спира да напада правителството. Сиреч, БТВ нямаме нито един ден от вас, един ден поне дайте почивка на правителството.

Водеща: Основната функция, господин Борисов, на медиите, е да бъдат критични. Когато не са критични, означава че не са журналисти.

Бойко Борисов: Бъдете към всички критични.

Водеща: Опитваме се да бъдем към всички критични.

Водещ: Опитваме се, и мисля че го правим.

Бойко Борисов: Добре, ваша работа си е. Аз не се меся нито на тези, които говорят хубаво, нито на тези, които говорят лошо. Исках само да ви кажа, че понеже така лесно клъввате на всички западни или източни публикации и тук се разнася... Ами, напишете нещо вие, като телевизия, и вижте дали руската, или германската, или френската преса ще ви препечатат и ще отидат при техните си премиери да ги питат, че виждате ли в БТВ журналист е питал еди какво си.

Водеща: Все пак това са световни лидери.

Водещ: Не забравяйте, че функцията на медиите е да бъдат критични и няма нищо лично срещу вас, това се дискутира...

Бойко Борисов: Правете го, но ето, давам ви пример.

...

Бързам да предупредя всички, които карат ежедневно в София, че тази статия едва ли ще им е полезна, но пък нека се чувстват свободни да я допълнят. Поводът да я напиша е, че няколко пъти чувам разни хора да казват, че ги е страх да дойдат в София, заради „лудницата, трафикът, многото коли, светофари, ленти, трамваи“ и т. н.
И понеже от доста време въртя из цяла България, мога да ви кажа някои основни разлики и неписани (досега) правила между шофирането в столицата и в… хм… провинцията

1. София е голяма!

И то много голяма. Е, не е като Букурещ, Истанбул или Лондон, но ако продължавате да четете това, най-вероятно не сте шофирали в град с над милион души… Та, вземете си GPS (препоръчвам Garmin с OFRM).

Ако нямате GPS (пък и да имате, никога не е излишно), научете поне 20-30 от главните артерии на града – Околовръстното, Цариградско, Ботевградско, Евлоги и Христо Георгиеви, България, Цар Борис III, Еминеску, Ситняково, Шипченски проход, Владимир Вазов, Сливница, Скобелев, Васил Левски, Патриарх Евтимий, Константин Величков, Рожен, Ломско шосе, Вапцаров, Яворов, Черни връх, Симеоновско шосе, Мария Луиза, Витоша, Стамболийски, Тодор Александров, Цар Освободител, Царица Йоана, Гешов, Драган Цанков, Опълченска, Александър Малинов… Важно е да знаете и кои улици и булеварди къде се пресичат. Така без значение къде точно в София отивате, можете да се придвижите по големите булеварди така, че да сте максимум на няколко пресечки от нужното ви място.

2. В София има много ленти и сложна маркировка!

Доста от големите артерии на София имат четири, пет и дори повече ленти, както и локални платна… Имайте предвид, че почти навсякъде ще ви изпреварват и отляво, и отдясно, но това не бива да ви притеснява. По възможност, дръжте средна лента – това ще ви даде възможност да се престроите, ако откриете, че сте нацелили грешната лента… Забелязал съм, че шофьорите в София като цяло са толерантни, така че ако трябва да се престроите, просто пуснете мигач, поставете колата в диагонално положение и след като направите знак на водача в лентата, в която искате да влезете, се намъкнете вътре по най-бързия начин. Много е важно да изглеждате уверени в намеренията си (ако сте плахи и се чудите дали да се намъкнете в лентата или не, най-вероятно никой няма да ви пусне). Bus-лентата, както знаете, се използва само от автобуси.

3. Ако просто чакате за предимство, ще има да си чакате…

Често ще ви се налага да влизате от път без предимство, особено ако няма светофар. Струва ви се, че колоната никога няма да свърши и чакате дълго. Зад вас също се е образувала огромна колона и шофьорите се изнервят. Истината е – пригответе се, дайте достатъчно време на другите водачи да реагират и се намъквайте смело в кръстовището… Повечето шофьори ще ви пуснат, като ви светнат с фарове, ще ви махнат с ръка или просто ще спрат, като ви оставят място. Махнете с ръка за благодарност и влизайте по най-бързия начин.

4. Когато зеленият светофар стане жълт, дайте газ!

Има няколко основни разлики между софийските светофари и тези в по-малките от останалите градове – жълтото държи много дълго време. Затова, ако жълтата светлина ви свари точно когато навлизате в кръстовището, по-добре натиснете газта, а не спирачката. Първо, ще имате достатъчно време да се измъкнете от кръстовището. Второ, ако спрете, има голям шанс да ви натресат отзад. Разбира се, преминаването на „тъмно жълто“ пък изобщо не е препоръчително, тъй като ще бъдете засечени от камерите. Затова действайте точно както е в правилника: ако зад вас няма никой и можете да спрете плавно и безопасно, спрете. Ако не – дайте газ и се измъкнете от кръстовището по най-бързия начин.

5. Следете кога ще светне зеленото и се изстреляйте!

Когато чакате да минат пет-шест светофара на всяко кръстовище, за да дойде и вашия ред, колкото и да сте спокойни, ще се превърнете в невероятно нетолерантни към моткащите се шофьори. Всъщност, определението за наносекунда е дошло именно от София – това е периодът между светването на зелен светофар и клаксонът на автомобила зад вас. Ето защо следете броячите – има ги на почти всички кръстовища. В момента, в който червеното стане жълто, директно влизайте в кръстовището (но погледнете с периферното си зрение дали някой луд не се е засилил да премине на червено със 100+ км/ч)…

6. Биг брадър ви гледа!

Камерите са навсякъде. Те са поставени на ключовите кръстовища, особено в централната част на града, но има няколко и в периферията на София. Камери са поставени и на почти всички входове на столицата. Ето защо, карайте внимателно и спазвайте ограниченията си. Имайте предвид, че камерите следят не само с колко карате, а и дали се престроявате неправилно, дали се движите в бус-лентата, пресичате ли стоп-линията, когато спирате на кръстовище, минавате ли на червено… Радар-детекторите не помагат, т.е. ще ви съобщят за дадена камера, но ще е прекалено късно… Предупрежденията от GPS-а обаче си струват.

7. Не забравяйте трамваите!

София е единственото място в България, където има трамваи. А те винаги са с предимство! Добрата новина е, че почти навсякъде конфликтните точки с трамваите са доведени до минимум посредством отделни ленти, светофари и др. Все пак, не ги забравяйте. Не забравяйте и да спрете, ако трамваят спре, така че да осигурите достатъчно място на пътниците да преминат от спирката до трамвая.

8. Не се плашете от сирените!

Да преминават полицейски коли, линейки, депутатски автомобили, пожарни е нещо абсолютно нормално в София. Не се шашкайте, просто вижте ситуацията и според нея преценете кой е най-добрия начин да направите път на автомобила. Когато сте в средата на огромен трафик и положението е „ни напред, ни назад“, има моменти, в които наистина няма какво да направите освен да чакате и да не се изнервяте на сирените.

9. „Синята зона“ и „Служебният абонамент“ са две различни неща…

Паркирането в София и намирането на подходящо място е проблем. В пиковете часове дори платените паркинги са препълнени, а паяците дебнат… Най-големият проблем според мен е т. нар. „синя зона“, поради неясните обяснения. Затова ще ви го обясня съвсем просто:

• Ако пише „служебен абонамент“, не спирайте там. Това означава, че някоя фирма си е платила за техните автомобили и няма да се поколебае да ви вдигне автомобила от там.
• Ако пише „синя зона“ и денят е неработен, спирайте спокойно и безплатно. Само внимавайте да е правилно и да не пресичате маркировката.
• Ако пише „синя зона“ и сте там в извънработно време (на повечето места – между 19.00 и 07.00 ч.), спирайте спокойно и безплатно.
• Ако пише „синя зона“ и сте там в работно време, можете да спрете само до 2 часа, като за всеки час е нужно да платите на служителите, да си вземете талон или пък да пратите SMS с номера си на латиница и с главни букви, напр. „CA 1234 HB“

Ако наблизо има мол, голям търговски център, магазин или пък паркинг на голям жилищен блок, възползвайте се!

10. Запазете пълно спокойствие и пълен резервоар!

Неведнъж съм виждал хора, на които им свършва горивото, защото са били на минимума и след един час в трафика бензинът просто свършва! Затова – заредете резервоара. Заредете се и с много търпение и толерантност, давайте път на шофьорите и пешеходците и… успех!

Подобни публикации

• 20.04.2010 -- Безплатен Интернет в софийското метро (13)
• 28.01.2010 -- Центърът на зимна София – в една снимка (5)
• 19.02.2010 -- Въпрос на чест и 50 стотинки! (15)
• 25.08.2008 -- Welcome to Bulgaria and have a nice път! (12)
• 10.09.2010 -- Внимание! Само за развлечение! (3)
• 12.09.2010 -- Коя кола излиза най-евтино (26)
• 08.07.2010 -- Виртуалният офис на КАТ (8)
• 15.05.2010 -- G. M. Dimitrov Blvd. – Numero Uno! (4)
• 20.02.2010 -- Отговор до Комисията за защита на потребителите (6)
• 02.12.2009 -- Камери, които засичат номера (6)
• 08.10.2009 -- Пътуване до Андора – страната с високи молове и планини (17)
• 07.10.2009 -- Шофьорите-пушачи в градския транспорт (29)
• 02.07.2009 -- … а би трябвало да се забелязват, нали? (0)
• 19.04.2009 -- Движението в Рим (5)
• 17.03.2009 -- 10 малки градски автомобила, с които паркирането не е чак такъв проблем (24)
• 03.11.2010 -- Най-добрите (и най-лошите) зимни гуми според ADAC (11)
• 01.11.2010 -- Пред гумаджийницата (10)
• 15.09.2010 -- Time Capsule 2010 (24)
• 13.04.2010 -- Един незабравим уикенд в Единбург (5)
• 18.01.2010 -- Понякога… (4)

Не знам доколко стана ясно, но вместо да изпълни съдебното решение и да разсекрети стенограмата за разговора си с президента на Русия Владимир Путин от 18 януари 2008 г., президентът Георги Първанов публикува нещо друго: “паметна бележка”. Това е преразказ на негов служител, а не стенограма. Само дотук има основание да се каже ( както [...]

И какво не й хареса на руската мечка в гръцкото име на българското куче Йорго, че му готви възродителен процес? Не знам, явно е въпрос на принцип. Кремъл е това, каймакът на величието световно, не може да се мотка там некъв си Йорго ! Премиерът Путин щял да сменя името на малкото каракачанче, което се [...]

Това ще бъде един кратък пост, но надали ще успея да се огранича до 140 символа. И все пак това не е необходимо – мога да туитя по винтидж-модел… на Post-It Notes!

Прост пример за директен маркетинг успя да ме накара да се усмихна. Това е концепция от Швеция за Post-It Notes – нали се сещате, онези жълти листчета, на които можете да напишете всичко, от “Обичам те, лека работа!” до “Вземи храна на кучето”. Опаковката по-долу е създадена специално за юбилея на Post It, които празнуват 30 години. Кутията е използвана като подарък на конференция за уеб-разработчици в Стокхолм. Идеята прави аналогия с нещо ново и модерно, като използва асоциацията, за да промотира нещо старо и добре познато.

Vintage Twitter
An original that sticks!
They are twittastic!
We have twittered for 30 years, but in our own way.

Връзката е много добра находка: едновременно проста и оригинална, в съответствие с интересите на целевата публика. Това е най-добрата гаранция за силен отзвук и високо ниво на запаметяване. Посланието е неформално, с намигане към аудиторията – какъвто е и духът на хвърчащите лепящи листчета. Подходът е много по-старомоден и едноканален в сравнение с други примери, но виждаме едно добро доказателство, че креативният копирайтър може да се развихри и в традиционните формати.

Разбира се тук идва и основната дискусия: умно или не е да използваш чужда марка (Twitter), за да рекламираш своята собствена (Post It)? Сред критиците на идеята се прокрадва общото мнение, че посланието по-скоро “разводнява” идентичността на Post It и може да донесе негативи на марката. Освен това съобщението може да се възприеме като “Туитим от 30 години и затова ви казваме довиждане”, а не като “Туитим от 30 години и винаги ще сме тук”. Според мен забележките на анализаторите може и да са основателни, но потребителите преценяват посланието с един поглед и отговарят според първото си впечатление – затова и вярвам повече на доволната си усмивка, отколкото на задълбочената критика.

Още по темата:

1. Градиш години, рушиш за минути

Какво общо имат джазът и кулинарията? И в двете има много импровизация.

Гостувам на радио Jazz FM, в четвъртък, 18 ноември от 15 часа, в шоуто на Таня Иванова „Следобедни импровизации“.

Настрой си сетивата!

А това е запис на моето участие. Блаодаря на радио Джаз.ФМ!

Следобедни импровизации от Йоана Петрова - Кулинарно - в кухнята с Йоана
За още публикации, прочети съдържанието на блога или разгледай мозайката от снимки.

Продукти:
500г зелен фасул
1 патладжан
1 тиквичка
1 глава лук
1 червен домат
1 морков
1/2ч.л. сол
1/2ч.л. червен пипер
1ч.ч. прясно мляко
1к.ч. олио
1 яйце
100г кашкавал

Приготвяне:
Лукът се бели и накисва в купичка с вода. Доматът и морковът се измиват, почистват и стържат на ренде. Объркват се заедно в касерола. Патладжанът се бели. Реже се на филийки. Слага се в чиния, поръсва се със сол и се оставя да му се отдели горчивия сок. Тиквичката се почиства и реже също на филийки. Шушулките боб се слагат в гевгир. Измиват се на течаща вода. Почистват се и се режат на 2 или 3. Главата лук се стърже на ренде. Взема се оребрен тиган. Намазва се дъното му с олио. Съдът се поставя на загрят котлон. В него се запичат тиквените и патладжанените филийки. Обръщат се за да се запекат и от двете страни. Доматено- морковената смес се обърква заедно с настъргания лук. Добавя се 2ч.ч. вода, 1/2ч.л. сол, 1/2ч.л. червен пипер и 3- 4с.л. олио. Сосът се разбърква. В тавичка се слага половината от количеството боб. Върху него се подреждат гриловани сини домати и тиквичка. После се слага останалото количество боб. Най- отгоре се завършва с ред тиквени и патладжанени филийки. Ястието се полива с подготвения доматен сос. Пече се на умерена фурна 40- 50 минути. Прясното мляко се разбива заедно с яйцето. Добавя се настъргания кашкавал. С получената смес се полива мусаката. Връща се  да се допече колкото да стегне заливката и да получи характерния загар. Сервира се изстинала като се реже на парчета.

Ето част от писмото, което ни изпратиха Стефка и нейните прекрасни деца Божи и Дени:

За рождения ден на сина ми направихме заедно с децата хартиена торта за детската градина, защото не е позволено да се носи истинска. Купихме чанта с бонбони и напълнихме всяко парче с тях. По думите на синът ми и за госпожите изненадата е била много голяма.”

Ако искате и вие да си направите подобна торта с малки изненадки, разпечатайте шаблона от ТУК.

Като видях че Бижи и той е на станал 6 години, се сетих че не съм публикувала и тортата, която ни направиха за поредна година по наша идея в Захарна къщичка на Сладкарница Пчела. На живо изглеждаше страхотна – Калинка с 6 точки, за една 6 годишна принцеса, на която, за моя радост,  й омръзнаха принцесите  и понитата:)

Вижте още:

Направиха ни луди! Слушам тази сутрин проговорилия бивш главен прокурор Никола Филчев, който използваше професионалните си навици да притиска събеседника. Точно така: опита да се превърне в обвиняем водещия дори не в събеседник, повикан сякаш от прокурора (от него да мине!), а направо в обвиняем заради това, че си позволява изобщо да се обажда в [...]

Днешният пътепис ще ни води до пустинята и градовете на Мароко. Приятно четене и пожелавам на всички още по-великолепни сватбени пътешествия :)

Меден месец в Мароко

или сблъсъкът с африканската действителност

Мароко: Маракеш, Фес и Казабланка

От Фес до Маракеш

По време на дългия над 7 часа поход от Фес за Маракеш минаваме през области, в които единственото което може да се види са вързали плод кактуси, колиби от кал и пустош. В някои от по – големите села през, които минаваме, покрай пътя са насядали деца – боси, полуголи, недохранени. Те жадно впиват поглед в автобуса и нас – групата туристи настанили се удобно на климатика, наслаждаващи се на екзотиката. Замислям се колко ли такива автобуса на ден минават покрай тези деца, колко ли пъти техните мечти биват отнасяни с мръсната газ на тези автобуси.

[singlepic id=6958 w=600 h=450 float=center]

Пътищата по които се движим са под всякаква критика. Едно от шосетата се намира на ръба на пропаст. Пътното платно, по което се движим е започнало да пропада, мантинелата се е смъкнала на 10тина метра под нивото на платното. Много трудно се разминават две коли дори, а на нас ни се налага да се разминаваме с камиони и автобуси. На няколко пъти сърцето ми се вдига в гърлото, защото в съзнанието си проектирам заглавията на българските вестници:”Мароко:автобус с туристи пропада в пропаст, двама загинали български туристи сред жертвите”. Но Господ ни опази! Буквално беше въпрос на сантиметри да се намерим кацнали на върна на някой кактус.[geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]

Спътници по цялото трасе са ни плодни кактуси.

Плодовете са им жълто – зелени, големи колкото една едра круша, с прекрасен вкус. Единственото, което Али през целия преход повтаря е: „Ех, как са ги оставили необрани. Какво ще му стане на шофьора да спре, само малко да си набера? А?“. Това потвърждава теорията ми, че ако трябва да избира между мен и храната, Али ще избере храната.

[singlepic id=6955 w=6000 h=450 float=center]

Друго, което ни прави много силно впечатление в Маракеш е пазарът им. Рай за шопинг маниаците като мен. Гидът ни Абдул се оказва много разбран, за разлика от другите гидове и ни развежда и позволява да си напазаруваме. Купуваме си още няколко традиционни марокански костюми. Но мен друг един момент ми сгрява душичката – на няколко пъти разни мароканци спират Али и му казват:”Прекрасна жена имаш, късметлия!”. А един тийнейджър стига по – далеч – идва, хваща Али за ръката и му казва:”Късметлия си, късметлия! Пази прекрасната си жена да не избяга! А ако не можеш да я оцениш, повярвай тя ще дойде при мен!”. Голям сладур е този пубертет и неговото отношение направо ми повдига самочуваствието. Е, в Рабат във връзка с това имаме малко неприятен случай. Един дядо над 60те тръгеа след мен да ми говори, че съм хубава. Решавам, че човекът просто е изкукал. Но след като се случва още няколко пъти осъзнавам, че явно те намират в мен нещо, което аз самата не мога :)

Фес

Във Фес изживявам един страховит сблъсък с африканската действителност. Цял ден се движим по тесни калдъръмени улички, по които трудно могат да се разминат повече от трима души. За мой ужас обаче, не само хора се разминават. Оказва се, че единственото превозно средство са магаретата. Виждам всякакви магарета – едни натоварени с храна, други натоварени с текстилни стоки, трети служещи само да придвижват собствениците си. Виждам дори магаре от компанията Coca – Cola – с него разнасят касетки с безалкохолни напитки на световния гигант.

[singlepic id=6956 w=600 h=450 float=center]

Улиците миришат на маслини и мръстия. На няколко пъти Али се сблъсква челно с магарета. В един от случаите бива целунат с влажна целувка от един дългоушко. А в друг магарето явно решава да се почеше в неговия гръб. Ами казвах му да си направи коламаска. То магаренцето като усеща храсталака под тениската и хоп – да си направи густо.

[singlepic id=6957 w=600 h=450 float=center]

Казабланка

Положителното, с което ще свързвам Мароко до края на живота си е джамията. Голямата джамия на Хасан II, намираща се на брега на окена – огромна, величествена. Когато ни стоварват с автобуса пред нея и тръгваме към входа и просто ми секва дъхът. Не заради 38 – 39 градусовата жега. Не, в никакъв случай! Не мога да дишам, защото се чувствам толкова незначителна, малка брънка от нещо огромно. Джамията, скалите под нея, вълните които се разбиват в стените и те карат да забравиш кой си и за какво си дошъл на този свят. Спираш да дишаш, да мислиш, да съществуваш. И когато застанеш до оградната стена, която разделя джамията от океана и усетиш морски въздух, видиш синия безкрай на океана, когато в полезрението ти попаднат надписите на арабски издялани в мрамора, се чувстваш така, както никога и при никакви обстоятелства не можеш да се почувстваш! Ето това е мястото, нещото, чувството, заради които си заслужаваше да отидем на гъза на географията, при температура 38 – 39 градуса и да изтърпим Африканската действителност... Автор: Пънар Кязим Снимки: авторът Снимките от Мароко: [nggallery id=72]

Една от често споменаваните препоръки при възпитаването на деца е да не плашиш с наказание, което нямаш намерение,  или не можеш, или не искаш, или те е страх да наложиш. Абсолютно близко до ума е, че при всяка следваща, но неизпълнена заплаха, провиняващият се все повече се убеждава че нищо няма да му се случи. И си прави каквото иска. И номерът му минава. И започва да си мисли, че може да му се размине за нарушаването на абсолютно всички правила. Което прави задачата на родителя още по-трудна с времето. Или трябва да наказва постоянно, защото провиненията нарастват лавинообразно или цялата дисциплина заминава на майната си.

Е, в контекста на горното, защо Столична община продължава да ги слага тези табели? И малките деца знаят, че никога на почти всички места с тях не се е появявал, нито има вероятност да се появи паяк. Или изобщо някой да наложи глоба. Всеки си прави каквото си иска. И знае, че няма контрол за паркирането. Значи вероятно може да паркира и на тротоара. И в градинката. И да си хвърли боклука на улицата. И да си залепи обявата/табелата на стълба. И още и още…

Като нямате намерение да следите дали правилото се спазва, защо изобщо харчите парите на хората за тези безсмислени табели? Сложете такива само там където наистина можете да контролирате. Ако можете да контролирате двете улици пред общината – сложете табели само на тях. Като не можете да накарате някой да спазва правила, поне бъдете честни за своята некадърност. Или първо – през вратата.

---

| | Вече има 2 коментара, но има място и за вашия!

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email или Facebook

Много страни не искаха да се дават пари на Гърция и се съгласиха неохотно на спасяване. Кредити бяха отпуснати на Гърция само след като тя самата помоли за това и се съгласи на тежки условия, вкл. и МВФ да участва.

При Ирландия се действа много по-различно – самата Ирландия не е свършила парите (има десетки милиарди в брой), нито иска да я спасяват (засега). Обаче, останалите страни от ЕС й оказват натиск да вземе кредит от спасителния фонд на ЕС. Смятат, че като действат превантивно ще намалят риска пазарите да се запитат дали и други страни от ЕС нямат проблеми.

Поне два проблема:

Понеже не Ирландия е поискала спасяването, нито е пред скорошен и неминуем фалит, тя е в по-силна позиция от Гърция. Трудно ще й бъдат наложени тежки условия, след като насила я карат да вземе кредит.

И след спасяването на Гърция се смяташе, че това ще спре "заразата" и ще предпази останалите страни. Не стана. Те трябва да се стегнат фискално, а не да разчитат, че спасявайки поредната малка страна ще заслепят пазара да не поглежда към големите.

Блогът за икономика 2010

... или ДАЖЕ И МАЙМУНИТЕ ГО РАЗБИРАТ

От половия живот на горилите:
Биолози няколко години наблюдавали група от един самец и пет самки. И установили, че някои от представителки на групата често и настойчиво предлагали на самеца секс, като демонстрирали крайна степен на готовност. При това най-активна била тази, която вече била бременна. Защо, пита се, щом целта вече е постигната и продължението на рода е обезпечено? Оказва се затова, за да не се отвлича самецът с други самки. По мнението на учените, подобно поведение е станало предвестник на моногамията у хората.

Солта на притчата: даже маймуните разбират, че на самеца му е нужен секс и че това укрепва семейството. А ето, някои човешки самки не го разбират.

Игор Владимиров

... или ДАЖЕ И МАЙМУНИТЕ ГО РАЗБИРАТ

От половия живот на горилите:
Биолози няколко години наблюдавали група от един самец и пет самки. И установили, че някои от представителки на групата често и настойчиво предлагали на самеца секс, като демонстрирали крайна степен на готовност. При това най-активна била тази, която вече била бременна. Защо, пита се, щом целта вече е постигната и продължението на рода е обезпечено? Оказва се затова, за да не се отвлича самецът с други самки. По мнението на учените, подобно поведение е станало предвестник на моногамията у хората.

Солта на притчата: даже маймуните разбират, че на самеца му е нужен секс и че това укрепва семейството. А ето, някои човешки самки не го разбират.

Игор Владимиров

Съжалявам ги хората от Несебър. Свикнали на максимата „Строгостта на законите се компенсира от тяхното неспазване“, сега се чудят откъде им се натресе Цецо с багера.

Иронията на ситуацията е поразителна. Ако човек погледне през залива, ще види бетонното море на Слънчев Бряг. А там нямало незаконни хотели. Обещаните 750 незаконни сгради са май само бараки, будки и прочее паянтови конструкции.

Дори пясъкът в залива е на изчезване и пак всичко си е законно.

Само дребните рибки ще пострадат, тези надстроили мансардичка, стаичка или сковали тенекиена барака. Действали на принципа „всички правят така“ и сега трябва да си платят. Мислили са си, че първо ще пострадат най-наглите.

Нищо подобно, най-наглите са си опекли работата, узаконявайки си золумите.

Протестират защо не им разрешават и на тях да не спазват закона.

Надявам се сега да подхванат нещата от другия край - да си спомнят как са си избирали кмет и общински съветници и как са си мълчали, докато добре облечени предприемачи са унищожавали залива и града. И най-вече да се усетят, че неспазването на закона е стратегия, която удря най-вече тях - редовите гласоподаватели, данъкоплатци и жители на региона.

И след това, кой знае...