Любимци в новините: постоянни и променливи величини

В животнския свят опознаването „свой-чужд“ става със специални миризливи химикали, които се наричат феромони. По тях се познава коя пчеличка от кой кошер е, и дали случайно не е нахълтал бръмбар в мравуняка. В политическата джунгла ролята на феромони играят ключовите фрази и отношението към съдбоносните въпроси.

С особена острота днес стои въпросът – накъде потегляме сега?  Кой е истинският лидер и кой е фалшификат? Дали трябва да поискаме нещо различно от една стотна от наследството на Живков, който сам нарече режима си „недоносче“, или пък който наследникът му Петър Младенов зрелищно довърши, обявявайки капитулацията на режима и икономическата катастрофа.

Независимо от етикетите, геополитическата ориентация и отношението към тоталитарното минало са индикаторите на двете политически гнезда в България.

Премиерът излъчи грешния феромон, хвалейки комунистическия диктатор и без да иска (дали) се присъедини към мухлясалото патриотарство на президента, който няма власт над съдбите, но злоупотребява с душата на българите.

Няма място за шикалкавене. Нормалните хора не могат да се преструват, че нещата вървят в правилната посока. Към трите фалита на Живков ли сме се запътили?

След благоприятното разрешаване на въпроса с нашата геополитическа ориентация, вторият ключов въпрос на политическия феромон е отношението към тоталитарното минало и неговият символ - Тодор Живков.

И дори не става дума за разпределение по оста ляво-дясно. По-скоро става дума за това кой принадлежи на миналото и кой принадлежи на бъдещето.

Това е и една от причините центристките партии да нямат много щастлива съдба у нас. Защото център между лъжа и истина няма.

Видео записи на дискусията, организирана от кмета на район "Лозенец" в София, г-н Прошков, на тема "За и против районните кметове". София, хотел "България", зала "Десислава" 16.11.2010 г.

Спомняте ли си темата „Читанка“?
Когато сайтът бе свален след полицейски рейд и куп хора се изредиха да говорят мъгляви неща за „нарушаване на авторското право“, „електронни книги“ и „пиратство“?

Реакцията на блог обществото беше силно и сайтът се появи отново.
Само че освен, че се появи отново, на мен ми направи впечатление наглият опит да се провери дали ще им мине номера на някои издателства.
Необоснованите и незащитени твърдения бяха едно нещо, но пълната липса на интерес и сериозна разследваща журналистика бяха нещата, които ме притесниха далеч повече.

До някаква степен наглостта ме изуми по-малко от заспалостта на онези, които се предполага, че трябва да бъдат гласа и стражът на обществото. Което може би обяснява защо блогването стана толкова популярно и разпространено.
Но да се върнем на важния въпрос – какво се случи, какво се промени, какво ново научихме и къде сме сега?
Ами… горе долу сме на същото място като преди – опитаха се директно да отнемат нещо от читателите, не им се получи, което ме кара да смятам, че опитите продължават, само че тихо и скрито. Нищо не се промени, освен, че много хора разбраха, че издателския бизнес пълни джобовете на посредниците, а не на авторите и преводачите. Също така преглед на статистиките показа, че твърденията на издателствата са неверни, дори просто защото сравнението на покупките на книги последните десет години (включвайки съобразяване с кризата), са доста по-различни от теориите, които бяха развити.
Факт, книжния ни пазар е труден, беден, ограничен, никак не е лесно да се издаде книга, независимо от езика и темата и че от това не се печели, ако си български автор, преводач или коректор.

Интересното обаче е, че книжарници има бол и все пак книги се купуват. Стана ясно, че има хора, които обичат да четат, но също така издателствата мълчат упорито относно появата на виртуални книги, нещото което беше дефакто основата на темата.

Какво обаче правим сега?

Silvy Shtinkova posted a photo:

In Razlog

Silvy Shtinkova posted a photo:

Silvy Shtinkova posted a photo:

Silvy Shtinkova posted a photo:

Silvy Shtinkova posted a photo:

Максим Проданов

След икономическата криза от 2008 г., идеолозите на „свободния пазар“ започнаха да използват същото извинение, което сме чували много пъти от идеолозите на комунизма след разпадането на СССР – че случилото се на практика всъщност не отговаря на замисъла; че това не е „истински“ комунизъм/капитализъм. Но докато има вярващи, не е трудно да се съживи умираща идеология. Намираш изкупителна жертва, която да поеме вината за всичко, даваш честна дума, че следващия път нещата ще са различни и системата отново става обещаваща.

Преди кризата, последователите на свободния пазар с ентусиазъм и абсолютна убеденост твърдяха, че капитализмът се развива по-добре от всякога – приватизацията, дерегулацията и либерализацията на пазара бяха на най-високите си нива от Голямата депресия насам. В САЩ важни държавни регулации като закона „Glass-Steagall“ бяха отменени, за да могат банките да се сливат и спекулират по-свободно. Но с идването на кризата, изведнъж вината падна върху „социализма“ и „прекалените държавни регулации“. Бе създадена алтернативна история, само и само да се запазят догмите на „свободния пазар“.

„Щом успяваме, значи сме били верни на идеологията си, но щом се проваляме, значи сме съгрешили, станали сме като враговете си“.

Религията на „свободния пазар“ диктува, че ако държавата не се бърка в делата на бизнеса, системата ще бъде в равновесие. Значи частният бизнес, например банките, не биха могли да причинят катаклизми на пазара. Следователно кризата трябва да е причинена от държавата.

За безразсъдните кредити, раздавани от банките, първо бяха обвинени хората, заради своята жажда за заеми, а след това държавата и нейните „лоши стимули“ към банките. Става въпрос за действията на Федералния Резерв (сваляне на лихвите, печатане на пари), Fannie Mae и Freddie Mac (обезпечаване на кредити), които направиха заемите привлекателни, а спестяванията безперспективни. Но това не са държавни, а частни институции, собственост на банки и инвестиционни фирми и ръководени от тях. В техен интерес е рисковете им да се застраховат с обществени пари. Но това не е главната причина банките да раздават луди заеми.

Други западни страни, които нямат собствен кредитен застраховател като Fannie Mae, имат същите балони на пазара за кредити и недвижими имоти. Защо техните банки също отпускат безразсъдни заеми, дори без държавна застраховка? Главната причината банките да кредитират като обезумели е, че те могат да застраховат своите залози като ги обезпечат/пакетират и ги стоварят на борсата. Това означава превръщане на рисковите кредити в различни финансови продукти (ценни книжа, деривати), маркирани като безрискови, за да ги продадат на „будалите“ на борсата. Така банките просто забравят за риска на собствените си залози. Ако можехте да се застраховате срещу загуби в казиното, нямаше ли да залагате все повече и повече? Общият знаменател между американския балон на кредитите и недвижимостите, и балоните в други страни, е „дерегулацията“ (премахване на правилата) и спекулацията (пазарен хазарт).

Какво става когато комарджиите започнат да определят правилата в казиното?

Правителството на САЩ с право бе е обвинено, че провежда корумпирани реформи, най-вече във финансовата и здравната сфера. Новоприетите закони, писани предимно от лобисти, съдържаха хиляди страници умишлено заплетен текст, пълен с „вратички“ и изключения. А регулаторите дори не събраха смелост да спрат и най-безсрамните измамни практики на борсата, като т.нар. „голи къси продажби“ (печатане на фалшиви ценни книжа и залагайки, че цената им ще падне). Регулаторните органи на САЩ действаха по съвсем различен начин по време на кризата „Savings and Loan“ от 1980-те, когато нерегулираните кредитори отново станаха жертва на собственото си комарджийство. Тогава американското правителство все още наемаше компетентни регулатори като Уилям К. Блек, чиято задача бе да проведе дълбоко разследване и да намери виновниците. В резултат на това над 1000 души бяха осъдени и кризата мина бързо. Но през 90-те, по думите на самия Блек, най-способните регулатори и следователи от ФБР, разследващи финансови измами, са уволнени или преместени в други области. С помощта на над 300 милиона долара хвърлени за лобиране, банките постепенно разклащат важни регулации като закона „Glass-Steagall“ от 1933 г., разделящ търговските от инвестиционните банки и ограничаващ спекулацията. През 1999 година той най-накрая е отменен. За по-малко от десетилетие дълговете на американските семейства се удвояват, а спестяванията падат до 0%.

След кризата от 2008 г., капиталистите-либертарианци (в републиканската партия) обещаха да спасят системата като още повече намалят държавната намеса на пазара, а капиталистите-кейнсианци (в демократичната партия) – да налеят пари в банките и после създадат по-добри регулации. Но и двете страни забравят за най-важния фактор в уравнението – плутокрацията.

Плутокрацията (система на власт чрез богатство) расте, когато отделни играчи натрупват все по-голямо богатство и започват да манипулират системата в своя полза. Когато растат и се сливат, компаниите печелят все-повече власт да влияят на законодателството и да манипулират играта. Те могат да променят, да премахват и да пренаписват правилата, касаещи техния пазар. Могат и да пращат свои хора във властта и регулаторните органи. Ако концентрацията на богатство и власт расте, ще расте и стимула да се злоупотребява с правомощията. Това се отнася за правителствата, за бизнеса и общо взето всяка друга организация от хора.

Ако искате да разберете къде стават злоупотребите, не питайте „в бизнеса, или в държавата?“, а „къде е концентрирана властта?“

Историята ни учи, че властта корумпира, а абсолютната власт корумпира абсолютно. Който и да получи огромна власт, започва да я използва срещу другите.

Може ли капитализмът да ограничи властта и богатството? Може ли той да се защити от дерегулация? Краткият отговор е: „не“. Точно обратното – капитализмът насърчава неограничения растеж на капитала. Различните школи се разминават относно методите за постигане на целта, но целта на капитализма е винаги една и съща – да се стимулира капиталовия растеж. Благоприятният замисъл да се позволи на предприемачеството да никне и расте свободно, пропуска да зададе въпроса „доколко“? Конкуренцията не ограничава размера на компаниите, тъй като естественото развитие на играта води до картели и монополи, които мачкат конкуренцията. Щом конкуренцията не може да спре картелите и монополите, границите трябва да дойдат от другаде. Но ако системата ограничава размера на бизнеса, вече няма да става дума за капитализъм. Ето защо капитализмът винаги ще се връща към състояние на дерегулация, защото растящите компании в крайна сметка премахват регулацията и предизвикват криза. Това е системен дефект. В самото си ядро, системата насърчава елементи, които в крайна сметка я корумпират. Дори в даден момент да се създаде по-силна регулация, както вероятно ще стане след кризата, това е само временно. Без ограничение в размера на компаниите, те рано или късно ще манипулират системата.

                                        &n...

Във вестник „Дума“ днес, 20 ноември, се появи статия на Иво Атанасов с хвалебствия по адрес на „Щурците“, в която между другото се казва: “Дори в сериозни издания можем да срещнем заглавия, че Първанов е раздал поредната  порция ордени или че в президентската канцелария пак са приготвени купища отличия. Тези автори даже не си правят [...]

Този филм беше споменат вече, но е важно да му отделим и малко по-специално внимание. Защото това е най-всеобхватното представяне на проблема с храната, което сме виждали в киното досега.

Food, Inc. е документален филм за индустриалната храна в три основни части, който изследва съответно в първите две призводството на месо, производството на зеленчуци и зърнени култури, и завършва с анализ на огромната власт на хранителните гиганти. Филмът е американски и говори за американската действителност, която в някои отношения е по-добра, в други може би по-лоша от нашата, но в общите принципи е абсолютно същата.

А каква е тя? Брутални условия на отглеждане и третиране на всички видове животни, смазващи субсидии за царевицата, благодарение на които е възможно да се яде евтино месо, неестествени разлики в цените (отново заради субсидии според интереси) между пресните зеленчуци и пакетираните храни. В резултат – все повече затлъстяване, диабет и още безброй болести и проблеми, свързани с неправилното хранене.

Филмът, както може да се предполага, е остро критикуван, от цялата корпоративна хранителна индустрия на САЩ, но е факт, че никоя от големите корпорации не позволява на авторите му да влезе и да покаже на хората какво точно става зад вратите. Цялата история се базира на интервюта със служители и подизпълнители (фермери лицензирани от големите корпорации), които са решили да проговорят.

Задължителен филм, който дава необятно поле за размисъл, но и нещо по-важно – дава идеи за различни възможности и пътища за промяна на тази силно подтискаща ситуация. Изводите ще оставим да си ги направиш сам след като го гледаш, но няколко неща са очевидни:
Индустриалното производство на храна в сегашния му вид е създадено единствено с цел бързо и лесно забогатяване. То носи огромни проблеми на хората, но освен това създава огромни проблеми на околната среда – унищожава видове и почви, замърсява въздуха и водата… Индустриалната храна не е и начинът – както се опитват да ни убедят представителите му – да се изхрани постоянно нарастващото население на света , то е начин единствено някои от нас да станат по-дебели.

Food, Inc. е с активното участие на много от любимите ни герои: Ерик Шлосер (автор на Fast Food Nation), Майкъл Полан, Гари Хършбърг (автор на Да раздвижим нещата).

Официален трейлър:

Официален сайт: foodincmovie.com/

РЕГИСТРИРАЙ СЕ за форум Храна!

мега интересни събития. в момента, утре и другата събота: TEDxYouth@Sofia - входът беше само за 14 до 25, аулата на СУ, всички останали можем да гледаме онлайн тук OpenFest10 - днес и утре в Интерпред, под мотото Да споделим свободата, подробности тук 6-та национална Хари Потър фен среща - следобед от 5 ...

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

/Фили/ Днес в Лисабон започна среща на високо равнище на НАТО. Очаква се форумът да завърши с конкретно решение за разполагането в Европа на елементи от американската система ПРО и свързването им с по-широка мрежа за обща европейска противоракетна отбрана. “България ще иска противоракетният щит на НАТО да обхване цялата територия на страната” – каза по-рано по този повод външният министър Николай Младенов. Той добави също, че на срещата в Лисабон София ще настоява системата за противоракетна отбрана да се изгражда с участието на Русия, макар да отрече въпросът да е бил поставян при неотдавнашното посещение на руския премиер Владимир Путин.

За сметка на това главната тема, заради която Путин дойде в София – договорът за изграждането на газопровода “Южен поток”, продължава да предизвиква дебати в България, а, съвсем очаквано, породи и проблем в отношенията на страната с ЕС. Два дни след подписването му, Европейската комисия изпрати писмо, в което се казва, че България нарушава европейското изискване основният доставчик, в случая – “Газпром”, да няма пълен контрол върху целия капацитет на газовата тръба. Засега българските власти казват, че до санкции в тази посока няма да се стигне, защото те веднага ще започнат разговори с “Газпром” за промяна на вече подписания договор.

На този фон от сякаш далечни външни отношения, един вътрешен скандал като че ли привлича повече вниманието на широката българска публика. Става дума за изнесената от вътрешния министър Цветанов информация, че бившият главен прокурор Никола Филчев се разследва като евентуален поръчител на две убийства отпреди години – случаи, по които следствието все още не е приключило. Това стана повод да се чуят и откровени признания, че разследващите органи в България често не успяват да си свършат работата заради страх от участието на високите етажи на властта в системата на корупция и организирана престъпност, станала известна като Октопод. 

- Пламен, хипотезата за главен прокурор, замесен в две убийства, докато е на поста си, звучи направо като готов сюжет за криминален роман. Случаят сякаш беше заглъхнал напоследък, защо сега излиза отново на дневен ред? 

- Като отговор на този въпрос, Фили, едната версия е на вътрешния министър Цветан Цветанов и тя гласи просто, че правителството на ГЕРБ, за разлика от онези преди него, има политическа воля да търси истината и да се бори с организираната престъпност. Другата версия е на самия бивш главен прокурор Филчев, според когото повдигането отново на темата е опит на сегашното правителство да демонстрира мускули, да се докара пред европейските си партньори, макар с измислени обвинения, да отклонява колкото може повече общественото внимание от собствените си неуспехи, както и да реализира отмъщение на американците лично към него, Никола Филчев. 

-Какво общо имат тук американците? 

- Така и не стана съвсем ясно, Фили, но Никола Филчев твърди, че те за нещо му имат зъб още от времето, когато е бил главен прокурор и дори тогава е получавал подобни предупреждения, но са намерили начин да реализират отмъщението си чак сега.

Тук трябва да се припомни, че бившият главен прокурор е публично известен като не особено уравновесен човек, страдащ от параноя и други психични отклонения. За неговата съпричастност към двете убийства – това на адвокат Надежда Георгиева и на прокурора Никола Колев – се заговори почти веднага, след като те се случиха, първото през 2000-та, а другото през 2002-ра година. Обвиненията дойдоха както от страна на роднини, така и от странични хора, които обявиха, че имат информация по случая и са готови да свидетелстват – например синдикалистът Пламен Симов и публицистът Едвин Сугарев. Според тях Филчев е поръчител, а в конкретното изпълнение на убийствата е замесен подсъдимият Алексей Петров, соченият сега за глава на българския Октопод, както и други служители от бившия специален отряд на баретите.

Делата и по двата случая обаче така и не стигнаха до никъде. Междувременно, след края на прокурорския му мандат, Филчев бе спешно изпратен от президента Първанов като посланик на България в Казахстан и така работата утихна за известно време, но през тази година разследването беше подновено и прокурорската фигура отново излезе на преден план. 

- Това отново ни връща към темата за имунитетите и съществуването на безнаказани на практика хора по високите нива на българския обществен и политически живот. Защо за повече от 20 години никой не успя да промени тази система? 

- Това е част от по-общата тема за липсата на политическа предвидимост, в този смисъл – и на политическа принципност, Фили, в българската уж демократична партийна система. Вижда се и с просто око, че докато са в опозиция, политиците и партиите често говорят едно, а когато дойдат на  власт, започват да правят друго. Специално в този случай – системата на имунитети започва не да им пречи, а да работи за тях, става им удобна, затова и не могат “да се преборят”, както често се казва. Сякаш се борят с някакви външни чудовища, а не със собствената си безпринципност.

Това състояние на нещата обаче оказва пряко негативно въздействие върху моралните и законовите устои на цялото общество, доколкото не просто абстрактната вяра в правосъдието изчезва и всеки започва да се смята за недосегаем по примера на “онези отгоре”, а и се подкопава способността на самите правоохранителни органи да вършат своята работа. За какво друго говори например изявлението на софийския градски прокурор Николай Кокинов при възобновяването на делото за убийство на колегата му Колев, че “трябва да има кураж, за да има обвинения срещу поръчителите на убийството”. И добавеното онзи ден от вътрешния министър Цветанов, че у полицията “съществува усещане за невъзможността да си свърши работата докрай” и че това усещане е породено от “симбиозата между организираната престъпност, корупцията и срастването на Октопода с държавния апарат”. 

- Как ще завърши според теб сегашният скандал около името на Никола Филчев? 

- Ами, както много други хора в България, Фили, мога да кажа, че се надявам в някакъв момент истината, каквато и да е тя, да излезе наяве. Кога и дали ще стане това обаче при състоянието, в което се намират както разследващите органи, така и съдебната система в България, не може да се прогнозира. 

- Ако се прехвърлим към другата важна тема от седмицата – може ли да се прогнозира дали България ще бъде или няма да бъде подложена на санкции от Европейския съюз заради подписания в нарушение на европейските изисквания договор с руснаците за изграждане на газопровода “Южен поток”? 

- Според мен санкции би трябвало да има, Фили. Не може министър Трайков да подпише договор, да обясни, че той не съдържа нарушения на европейската енергийна стратегия и в същото време да каже, че на практика веднага започваме нови преговори с руснаците, за да променим текста, който нарушава тези изисквания. Всъщност явно може, де, затова и стана. Но тук има и друг важен момент – руснаците вече имат валиден международен договор във вид, който като доставчик на газ им дава пълен монопол върху капацитета на газовата тръба. Защо им е сега доброволно да се съгласяват това положение да се промени и да отстъпят част от своите възможности за печалба, а на практика и за диктат. Или как ще ги принудим? Според мен те всъщност точно това се опитаха и успяха да постигнат – пришпориха събитията така, че договорът се подписа буквално два дни преди ратификацията на европейския документ. И сега България е в положение да им се моли за промяна. Но и още по-лошо – България освен това е в положение веднъж да се моли на ЕС да не ни налага санкции, а втори път – да работи пряко за руските интереси, като настоява пред Евросъюза за отмяна на изискването за демонополизация на тръбата. Впрочем, точно за това директно призова Путин по време на посещението си в София, но и точно тези му най-важни думи сякаш продължават да стоят извън вниманието на коментаторите. 

- А как стоят нещата по отношение на разполагането на елементи от натовската система за противоракетна отбрана на българска територия, това също е една точка на сблъсък между българските и руските интереси….. 

- Русия отдавна възразява по принцип срещу самата система, Фили, защото твърди, че ПРО ще подрони възможностите на, както го наричат самите руснаци, но само те,  “възпираща роля” на техния ядрен арсенал. В НАТО обаче има впечатлението, че руските възражения се правят с цел само да бъдат постигнати някакви по-сериозни отстъпки при даденото впоследствие съгласие.

В случая може да се нарече напълно правилна позицията на българския външен министър Николай Младенов, че България ще настоява както за пълноценна защита на нейната територия от системата за противоракетна отбрана, така и за включването на Русия в тази система.

Може би като чуваш това ми одобрение за българската позиция Русия да се включи в системата, оставаш малко изненадана, Фили. Но веднага пояснявам, че в случая имам предвид, разбира се, съществуващия до голяма степен консенсус сред страните от НАТО Русия наистина да получи правото на участие, но не и правото на контрол върху системата за противоракетна отбрана и нейните елементи. Ако министър Младенов има друго виждане за руското включване, бих възразил.

Що се отнася до неговото твърдение, че по време на посещението на Путин в София въпросът за ПРО изобщо не е бил поставян, на мен лично това ми звучи малко странно. Наистина, България не е онзи фактор в НАТО, който може в каквато и да било степен да повлияе върху хода на едни толкова важни стратегически преговори. Но някакви въртели може да прави. А руснаците обикновено в подобни ситуации използват и най-малките възможности за въздействие. Затова не бих се учудил, ако всъщност нещичко по темата е споделено в разговора на четири очи между двамата премиери, защото, за разлика от срещата между делегациите, стенограма от този разговор не беше публикувана. Но това са гадания, чиято истинска стойност може да стане ясна само като завърши започналата днес среща на НАТО в Лисабон и видим детайли от реално заявената позиция на България по решаваните там важни въпроси.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Мотивиращ текст на тема молитвата… Ако човек е преживял моменти на Божия намеса в битието си, няма нужда да бъде убеждаван за силата на молитвата. Той ще я е изпитал на практика в живота си. Помня времето, когато брат ми имаше възпаление в едното си ухо. Професор в болницата с дългогодишен опит бе впечатлен от [...]

На Балканите сме. Повечето от нас са се родили тук. Повечето от нас живеят тук. Повечето от нас тук и ще умрат. С векове сме се карали, били, воювали и делили. Обединенията на народите ни в исторически план сигурно се броят на пръстите на едната ми ръка. Но има нещо, което ни свързва – имаме една и съща музика. След уникалната публикация „Записки по българската чалга през отминалия век“ и едни българо-сръбско-македонско-гръцки дискусии по Facebook, реших да напиша още една статия, този път за крадените песни. Не знам кой от кого е крал, не знам някой плащал ли е на някого за права и лицензи, знам само, че наистина ще се изненадате, че някои песни не се изпълняват единствено от родните ни поп-фолк гении… Давам ви само десетина примера:

Белите шишарки и Попа – Тигре, Тигре

БГ версия: http://www.youtube.com/watch?v=RMtz9aokaio
Чуждоезична версия: Saban Bajramovic – O, fikret fikret

Таня Боева – Лутам се

БГ версия: http://www.youtube.com/watch?v=yAJfI9_ikig
Чуждоезична версия: Γιάννης Βαρδής – Ένα ταξίδι

Мая и Магапаса – Ти пак си жива

БГ версия: http://www.youtube.com/watch?v=6ySQBqeIw4I
Чуждоезична версия: Νότης Σφακιανάκης – Γύφτισσα μέρα

Ивана – Като на 17

БГ версия: http://www.youtube.com/watch?v=t3brjpl0xiE
Чуждоезична версия: Indira Radic – Moj zivote dal’ si ziv

Малина – Не е грях

БГ версия: http://www.youtube.com/watch?v=0eNnZNpZrC8
Чуждоезична версия: Jovana – Ne zaboravi me

Камелия – Луда по тебе

БГ версия: http://www.youtube.com/watch?v=tAbbE1oMXJQ
Чуждоезична версия: Lepa Brena – Luda za tobom

Сашо Роман – Ой, Сашко

БГ версия: http://www.youtube.com/watch?v=0ERQVwTyvtA
Чуждоезична версия: Muharem Serbezovski – Ramu Ramu

Пепа – Синя прашка

БГ версия: http://www.youtube.com/watch?v=cLwVJTUvCnk
Чуждоезична версия: Τάσος Μπουγάς – Τελειώνω πια με σένα

Радо Шишарката – Обичам шопската салата

БГ версия: http://www.youtube.com/watch?v=mdSARZjfTjE
Чуждоезична версия: Αντύπας – Για τα λεφτά

Валдес – Рибна фиеста

БГ версия: http://www.youtube.com/watch?v=iYfER-32DZg
Чуждоезична версия: Stoja – Moje srce ostariti nesme

Бонус: тройна кражба

Дотук 10 песни. За да ви докажа доколко неизброимо и непроследимо е творчеството, а и кражбите на Балканите, ще ви дам и един бонус пример. Това е песента „Wana Wana Amel Eh“ на египетския певец Mohammad Hisham Mahmoud Mohammad Abbas (محمد هشام محمود محمد عباس‎):

Песента се взима и от Кондьо („Мъни, мъни“), и от гръцката изпълнителка Кати Гарби („Περασμένα ξεχασμένα“), но пък Петра я краде от нея и създава „Хищна хиена“. Така в българския поп-фолк се появяват две песни, взети от един първоизточник и в крайна сметка звучащи доста различно (аз поне не бих разпознал, че става въпрос за една и съща мелодия, ако не знаех за другите две песни)…

На Балканите сме. Повечето от нас са се родили тук. Повечето от нас живеят тук. Повечето от нас тук и ще умрат. Но имаме една и съща музика…

Подобни публикации

• 06.03.2010 -- Записки по българската чалга през отминалия век (33)
• 04.09.2010 -- За Любэ, „Отечествен фронт“ и едни преводи… (5)
• 24.07.2010 -- „От днес имам вече нови панталонки“ не е гей-песничка! (3)
• 29.06.2010 -- Like a Wavin’ Flag / Като развят флаг (6)
• 20.05.2010 -- „Икебана“ или „Блус за двама“ (1)
• 27.03.2010 -- One Tree Hill и Ajabez – два свята, [ποне] два фена :) (8)
• 10.03.2010 -- Графа… когато беше просто Владко Ампов (4)
• 01.07.2009 -- Любэ са в София на 3 юли!!! (10)
• 06.01.2009 -- Ajabez – Never Walk Alone (2)
• 04.12.2008 -- Коледната песен на група "Фатални мозъчни изкривявания" (20)
• 25.08.2008 -- Welcome to Bulgaria and have a nice път! (12)
• 03.06.2006 -- Михаил Белчев – Седем дни (0)
• 02.05.2006 -- Караоке (0)
• 17.11.2010 -- Шофирането в София – Survival Guide в 10 съвета! (9)
• 16.12.2009 -- Група ФМИ – в медиите :) (3)
• 25.10.2009 -- Познай престъпника! (5)
• 21.10.2009 -- Още два любими шоколада „Милка“ (3)
• 02.07.2009 -- … а би трябвало да се забелязват, нали? (0)
• 25.05.2009 -- Giannis Ploutarxos (6)
• 25.04.2009 -- Малките принцеси на големия град… и какъв е "стандартът" на писане във в-к "Стандарт" (21)