Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Преди година, в търсене на по-добър живот се преместихме На Запад. Отидохме в Овча Купел, на живописната ул. Промишлена. Една година гледахме как преминава влака отсреща през поляната и най-накрая се наканихме да го хванем и да отидем с него до Перник на разходка.

Линията преминава през квартал “Факултето”, където друзята от боята са си построили собствено царство от кирпич и ламарина.

Гледката ме впечатли доста, а на фон се чува един жепеец, който успя да отвори нещо като интернет на някаква евтина Nokia и се обади на гаджето си да се похвали.

Името ми е на дървото. Не се хваля с това.
Преди 15 години весели студенти се "подписахме" на едно дърво, някъде по пътя за хижа "Бузлуджа".
Вярно, че си е вълнуващо, след 15 години да откриеш това дърво и да се сетиш за лудориите си, но сега ми е повече криво. Утеха поне е, че дървото е живо, още не е отсечено и със зарастнали рани. Дори на него има поставена маркировка за хижата - да показва на туристите пътя за хижата и лошото поведение на туристите.
:(

На пръв поглед тъп въпрос - в последните 20 години хиляди пъти се е повторило от всякакви политици пред всякакви медии, че сме парламентарна република, а журналистите подхванаха тая тема от политиците и я гнявят ли гнявят. А нещата в Европа са доста различни от САЩ и латиноамериканските страни, които са президентски републики. В европейската парламентарна традиция управлява правителството, излъчено от парламента.

Опасността парламентът да се заеме директно с управлението е станала видна при Френската революция и неслучайно терминът "конвент" има несъвсем благозвучно звучене. Защото с мнозинство е решавал каквото си поиска - от безумната смяна на календара до гилотирането на който и да е. Фактът на гилотинирането на един от бащите на Конвента - Робеспиер, трагично го потвърждава. Който се интересува повече от проблема за тиранията на мнозинството, да прочете Алексис де Токвил, няма да му е излишен и Едмънд Бърк.

Именно негативният пример на френския Конвент, съчетан с негативните примери на дотогавашните абсолютни монархии е накарал бащите на американската демокрация да изобретят уникалната система на "check and balances", при която трите власти взаимно се контролират и съответно балансират крайностите, към които тегнат. Ще спестя историята на развитието на американския политически модел и в частност на президентската институция, но е много важно за българския мислещ човек да знае, че американският президент фактически има много по-малко власт във вътрешната политика, отколкото който и да е европейски министър-председател.

Това, разбира се, е свързано и със съвършено различния тип партии - в САЩ партиите са типично електорални за разлика от Европа. Това на практика значи, че американският президент не може да накара конгресмените от партията си да гласуват за който е да е негов законопроект и обикновено, за да прокара важен такъв се води тежък и сложен цикъл преговори между различни лобита и фракции от двете партии и чисто партийното гласуване по-скоро е изключение в САЩ. Причината е, че електоралните партии всъщност представляват сложни коалиции от интереси (дотам трудноразбираеми за европейците, че някои десни демократи са по-леви от някои леви републиканци - оставяйки настрана за момента различието между европейското и американското разбиръне за ляво-дясно). Та при всеки важен законопроект, който иска да прокара, президентът трябва да търси сложен баланс от интересите на различни групи от двете партии, за да получи мнозинство. С тези особености е свързана и друга разлика - в Европа по правило законопроектите, които стават закони, са внесените от правителството, докато в САЩ значима част са внесени от група депутати, и то много често - не от една партия.

Европейският модел е чужд на идеята за "check and balances", следвайки (според мен повече на думи) принципа на Монтескьо за разделение на властите. Защо на думи - ами защото Монтескьо е писал толкова отдавна, че макар да звучи привлекателно, няма нищо общо с днешната действителност (междругото и с вчерашната - имам предвид 19-ти и 20-ти век). Правителството, респективно министър-председателят са водещи не само в управлението, но и в законодателната дейност, тъй като депутатите от европейските партии - без да го е записала някоя някъде изрично - са длъжни да подкрепят правителството си. Системният отказ от подкрепа на собственото правителство по правило води да изхвърляне от партията (без да има фактическо изключване), сиреч от следващ мандат или от каквато и да е значима партийна дейност. Понякога такова системно отцепване при гласуване на група депутати води до създаване на нови партии - така възникна либаеалната партия във Велкобритания - но тази практика на старите европейски страни няма нищо общо с роенето на партии и партийки в бившите социалистически, а днес европейски страни. Което за пореден път иде да покаже, че неформалните институции като партийни правила, партиен и парламентарен етикет се изграждат с поколения. Абе като английската морава - много е просто - косиш, поливаш - и така 500 години. Та при моравите с по-дълга история е прието - без да е записано някъде - че депутатите от мнозинството са длъжни да подкрепят правителството си.

Захванах тази абстрактна тема, защото попаднах на едно изказване на Бойко Борисов в блога на Джесика: "Последната му изцепка бяха думите "Не съм безделник като тия!", отправени към всички депутати. Явно и към неговите собствени, тъй като не е споменал изрично, че ги изключва."

Това ми напомни един скандал, когато Жан Виденов бе премиер и до публиката бяха стигнали думите му, казани на шефа на парламентарната група на БСП "тая паплач ще гласува, каквото й кажа", отнесена към депутатите от левицата. Разлика съществена не виждам. И смятам, че са прави. Който прочете трите тома мемоари на Маргарет Тачър, ще се убеди в това. Тя категорично смята, че щом партията те е избрала да я водиш при иозложената от теб платформа и си спечелил парламентарните избори, депутатите са длъжни да те следват. Интересно е, че в първите години на управлението си Тачър има най-големи проблеми със собствената си партия - докато ги накара да разберат, че ако не се преодолее всевластието на синдикатите например, или държавните монополи, Великобритания ще продължи да загнива. Но в тази битка със среди от собствената партия не се е стигало до типичното за БГ отлюспване или обявяване на група депутати за независими - народ с близо 800-годишна история на английска морава знае какво са неписаните правила и неформалните институции.

Не е приятно да научиш, че 20 години са те хранили с една лъжа - но е по-здравословно. Лъжата е, че парламентът управлява. Управлява правителството, излъчено от него. Ролята на парламента е да бъде коректив - не само чрез парламентарния контрол, но и чрез факта, че доста често в резултат на дебатите в комисиите и в пленарната зала внесените от правителството законопроекти се променят.

Джордан Карвър (Jordan Carver) - изкусителката

Джордан Карвър е родена на 30 януари 1984 година в Мюнхен, Германия. Известна е с огромните си гърди, кестенява коса и синьо-сиви очи. За да не ви отегчавам ви предлагам линкове към нейни снимки за да се насладите на пищните и форми.

1. Jordan Carver Photos
2. Jordan Carver Pictures, Jordan Carver Images
3. Jordan Carver Photos, Pictures, Images, and Informations

Опитах се да споделя моето увлечение към NoSQL DB на Openfest. Не знам до колко се получи, но е хубаво разработчиците да знаят, че могат да си свършат работата по много различни начини и трябва да направят информиран избор.

NoSQL изисква поредната промяна на начина на мислене, както много други неща през последните години.

Openfest тази година ми се стори по-слабо посещаван от миналата, но ми хареса. Всички лекции, на които присъствах, бяха ценни. За пръв път като лектори видях Ифи и Гонзо, които се справиха чудесно. Запознах се и с много ценни нови хора.

Не останах много доволен от себе си, въпреки че не знам какво повече можех да постигна с тази прекалено обща тема.

Алианс за сигурна България /АСБ/ единодушно гласува мандат на председателя на своя управителен съвет генерал Красимир Петров да продължи участието си от името на организацията в инициативите на президентското движение АБВ, предаде кореспондентът на БГНЕС от Плевен. Участниците в Общото събрание единодушно одобриха участието на генерал Красимир Петров на кръглата маса на гражданската инициатива АБВ [...]

Доброто настроение, въпросите към лекторите и глупавите смешки на форумите, които организираме са винаги отговорност на модераторите. За това, когато ги каним за модератори, гледаме да са хора, на които да може да се разчита.

За форум Храна сме изключително щастливи да представим тандема “Данчо - Маги”, съставен от Йордан Жечев и Магдалена Малеева, които през целия дълъг форумен ден ще са плътно на сцената и ще имат грижата да не скучаете.

За Маги най-вероятно вече сте чували, за Данчо най-вероятно също, но ако трябва на кратко да ги представим, ето как бихме го направили:
бивша тенисистка и настоящ рекламист.

Зададохме им и няколко въпроса:

Горичка: Имаш ли специално отношение към храната? Ако да: в какво се изразява то?
Йордан: В това да се тръшкам, ако не ми е вкусно, да прекарвам часове с къркорещ стомах чакайки нещо да се досготви, да карам приятели да пътуваме до незнамкъде, за да отидем в незнамсикойси ресторант.
Маги: Имам да. Ужасно мразя да ям изкуствени неща и колкото по обработвани толкова по-зле. Често ям неща без никакви добавени овкусители и се изненадвам как сме забравили вкуса на естествената храна.

Как избираш менюто си?
Йордан: По това кое ще ми е най-вкусно.
Маги: Ако съм навън понякога ям дори месо и десерт, но това е много рядко. Ако в някой ресторант се предлагат био неща, избирам тях. Гледам да ям това, което е в сезон.

Какви храни избягваш и какви предпочиташ?
Маги: Нещо което наистина не понасям са детските бисквити пълни с хидрогенерирани мазнини. Избягвам всичко което е вредно, което не значи че понякога не го чм-бяло брашно, захар, пържено, преработано, ицветено. Никога не ям пиле. Предпочитам-набрано от градината или купено от биомаг:)
Йордан: Така и не се научих да обичам най-морските неща като стриди, например, както и не се възпитах да обичам бира. Давам част от кутрето си за добро парче телешко с хубава чаша вино.

Можеш ли да изброиш абсолютно всичко, което си ял и пил вчера?
Йордан: Ментов чай с мед, разкиснато овче сирене, Скарабарски шкембе чорба и наденички с гарнитура пържени картофи и зеле, сладолед Snickers, пилешки гърди печени с кисело мляко и къри, няколко кока-коли, няколко капучино-та, вода и чаша червено вино. А, и няколко мандарини.
Маги: Доядох мюслито на децата за закуска, обядвах кус кус със зеленчуци и спанак, вечерях риба и няколко пържени картофа със салата от рукола. Преди да легна обаче минах край шкафа с бисквитите и изядох не една, а четири.

Имаш ли любим филм (книга, цитат…) свързан с храненето или храната?
Йордан: Филмът “Big Night“.
Маги: In defence of food на Майкъл Полан, Food Inc.

Защо сеем без да мислим какво ще жънат?
Маги: Проблемът на нашето време. Поради най-различни фактори сме научени да мислим абсолютно краткосрочно сякаш сме единствените и няма никой след нас.
Йордан: Защото ни се разминава.

(не е вярно, че за снимките е използван фотошоп)

—

Форум Храна е на 27 ноември 2010 година.

Регистрирай се.

кажи, не е ли красива тази Кокосова торта в цветовете на дъгата? а и страшно апетитно изглеждаща, нали? мога с ръка на сърцето да напиша, че не само изглежда апетитно, а и е страшно вкусна. ето защо и по какъв повод я спретнах в началото на октомври: имаше тема: Дрехи и козметика/Плетива/Дантели/Чанти/Обувки, на 8-то Тортено [...]

Следобед е. Пробужда се странният сърбеж в сърцето ми и слабо електричество пробягва по върха на пръстите. Трябва да изляза да поснимам.

Колкото и пъти да те обхождам с поглед, винаги намирам още нещо, на което не съм обърнала внимание. Като бенка в сгъвката на бедрото. Още една гледна точка, която съм пропуснала. Крача през теб като всеки друг път, но този път различно. Виждам. Не просто гледам, а виждам. Нещата изглеждат много по-истински през визьора. Парадокс.

В ушите ми звучи любимото Grey. И всичко става сиво. Но за добро – кой каза, че трябва и душата ти да е сива, за да снимаш така?

Дали ще мога да се протегна и да прегърна клоните?

Дали ще мога да я накарам да се усмихне?

Looking Up, originally uploaded by Vassilena.

Дали ще мога да го излъжа, че тази, която чака, ще дойде отново?

Waiting for Her, originally uploaded by Vassilena.

Още по темата:

1. София следобед
2. София every time
3. Водно

Bnews: Само Бойко е честен и оцени Тодор Живков публично неделя, 21 ноември 2010 г. Ива Капкова Внучката на Тодор Живков оцени по достойнство честното признание на премиера Бойко Борисов в ефира пред Мартин Карбовски, че не може да бъде сравняван с бившия Първи, защото няма неговите заслуги за страната. Борисов може да се гордее [...]

Имало едно време една бедност. Тя била толкова бедна, че нямала пари даже за главна буква "Б". Така и я наричали всички - бедност с малка буква.
Тя била толкова неуверена в себе си, че не можела да живее сама. Живеела винаги с тези, които мислели за нея. Струвало и се, че който мисли за нея, я обича ...
И този, при когото отивала бедността, все по-често мислел за нея. Тя се чувствала все по-уверена с този човек и се заселвала при него за дълго.
Двамата привиквали един към друг и даже и човекът често да я проклинал, се получавало, че той все едно и давал своето внимание. Така живеели заедно ...
Но понякога човекът, увлечен в нещо интересно, забравял за своята бедност. На нея и ставало самотно и започвала да си търси друг спътник, който ще мисли за нея и ще я храни с вниманието си ...
А после човекът отново си спомнял и тя се завръщала ...
И си отивала завинаги само от този човек, който съвсем не мислел за нея ... Той можел да си мисли за каквото му е угодно. Например, толкова бил увлечен от Работата си, че си мислел само за нея ...
Или имал Голяма Любов, която изтласквала всички други мисли ...
А имало и такива, които, желаейки да се избавят от бедността, не мислели за нея, а за Богатство. И бедността отивала там, където мислели за нея ... А на нейно място идвало Богатството ...

Ей такава приказка ...
А още съм чувал някой да казва, че бедност няма. Тя е просто състояние на душата. Значи Богатството също е състояние на душата.
Ако мислите, че сте бедни, опитайте се да мислите за Богатство! Какво ще загубите, освен бедността?

Източник: blogoped.com

Имало едно време една бедност. Тя била толкова бедна, че нямала пари даже за главна буква "Б". Така и я наричали всички - бедност с малка буква.
Тя била толкова неуверена в себе си, че не можела да живее сама. Живеела винаги с тези, които мислели за нея. Струвало и се, че който мисли за нея, я обича ...
И този, при когото отивала бедността, все по-често мислел за нея. Тя се чувствала все по-уверена с този човек и се заселвала при него за дълго.
Двамата привиквали един към друг и даже и човекът често да я проклинал, се получавало, че той все едно и давал своето внимание. Така живеели заедно ...
Но понякога човекът, увлечен в нещо интересно, забравял за своята бедност. На нея и ставало самотно и започвала да си търси друг спътник, който ще мисли за нея и ще я храни с вниманието си ...
А после човекът отново си спомнял и тя се завръщала ...
И си отивала завинаги само от този човек, който съвсем не мислел за нея ... Той можел да си мисли за каквото му е угодно. Например, толкова бил увлечен от Работата си, че си мислел само за нея ...
Или имал Голяма Любов, която изтласквала всички други мисли ...
А имало и такива, които, желаейки да се избавят от бедността, не мислели за нея, а за Богатство. И бедността отивала там, където мислели за нея ... А на нейно място идвало Богатството ...

Ей такава приказка ...
А още съм чувал някой да казва, че бедност няма. Тя е просто състояние на душата. Значи Богатството също е състояние на душата.
Ако мислите, че сте бедни, опитайте се да мислите за Богатство! Какво ще загубите, освен бедността?

Източник: blogoped.com

Няма нужда да преразказвам оценките на американския президент Барак Обама за безспорния ( преди всичко американски) успех с решението на НАТО от срещата в Лисабон за разполагане на противоракетна отбрана в Европа ( ПРО). Естествено е Обама да е доволен. По интересно е как реагира Русия, поканена и приела ( за първи път) да участва [...]

Празникът Въведение в храма на Пресвета Богородица - 21 ноември (4 декември) е празникът на родителите и децата, празникът на семейството и неговата отговорност да представи децата пред Боога.

Свещеното предание разказва за едни родители, които молили Бога за рожба, а срещу придобиването й обещали да Му я посветят завинаги. Това са родителите на Пресвета Богородица Йоаким и Анна.

Преданието разказва как веднъж, когато праведният Иоким отишъл в планината, за да се помоли, съпругата му Анна влязла в градината. На едно дърво тя видяла гнездо, а в него чуруликали малки пиленца. Тогава Анна със сълзи на очи отправила молитва към Господа да я зарадва с чедо и обещала, че като стане това, тя ще го посвети на Бога.
Господ чул молитвите им и на света дошла малката Мария. Когато тя навършила три години, според обещанието си родителите й тържествено я въвели в Йерусалимския храм. Те поставили малкото момиченце на първото стпало пред храма, а то свободно и самичко изкачило всичките 15 стъпала. На входа на храма по Божие указание я посрещнал сам първосвещеникът и я въвел в най-свещеното място на храма - "Святая светих".

Оттам нататък Мария била възпитавана в страх Божи, постоянно се момела, изучавала словото Божие, занимавала се с полезности за общността сред която живее. Живяла много скромно, с голямо смирение, кротост, търпение и с послушание изпълнявала волята Божия.

Затова и става дума – за разликата между въвеждането и въведението. Въвеждането в храма е събитие, слечка, в наше време епизодична и не добре осъзната поради православното ни невежество. Въведението е състояние. Състояние на духа и на същността човешка. И затова не е достатъчно родителите да осигурят на рожбата си само свето Кръщение – защото така е модно. Освен Кръщението необходимо е и родителите да предадат на детето вярата, познанието, опита във вярата. Но когато това не може да стане, защото те не се го получили – кой трябва да го стори? Който има грижата за спасението на душите на ближния.

Добре е на този ден да се помни, че с решение на Св. Синод на Българската православна църква още от 1929 г. празникът "Въведение Богородично" в България се чества и като Ден на християнското семейство и на православната християнска учаща се младеж; според първоначалния замисъл - ден за християнизиране, за общение с Христа и Църквата Му. Денят бил неучебен и започвал със св. Литургия, на която учениците се причастявали.

И днес храмът е отворен. Има и семейства, макар половината от родените у нас деца да са от майка и татко без брак. Колко е жалко, че законотворецът опита да направи това законно. Дали тзи законотврец ще има волята да помисрли и за въвдението на българското дете?

Блок 368, Младост 3 /// Важно е да забележите грапавата настилка около номера на блока. Беше идеална за направата на стиропорени кораби. Когато бях малък, ехее, Младост беше един огромен строеж и навсякъде се търкаляше стиропор. Пепи, от шестия етаж, ме учеша как от парче стиропор, с търкане в грапава повърхност, можеш да направиш много приличен кораб. За направата му се изискваше известно умение, а след това оставаше огромна мръсотия от стърготини, за което съседите се сърдеха. След като издялквах тялото на кораба започваше интересната част. Боядисвах го, добавях мачта от клечки, предпазна ограда от кърфици и конец.

Правото на подходяща храна е човешко право, присъщо на всички народи, да имат редовен, постоянен, безпрепятствен достъп, директно или чрез фиансово придобиване, до подходяща по количество и качество храна, отговаряща на културните традиции на народа, към който принадлежи потребителят; храна, която осигурява физическо и духовно, индивидуално и колективно удовлетворение и достоен живот, лишен от страх. – професор Жан Зиглер, специален пратеник на ООН с ресор Право на храна от 2000 до 2008 година.

Да се загледаме по-внимателно в горната дефиниция. Господин професорът е описал много точно, кратко и ясно какво представлява вероятно най-базовото човешко право, правото на храна. Както обаче често се случва с академичните дефиниции в областта (на човешките права), тази също се разминава брутално с действителността. Ако искаме да бъдем реалисти и да отразим правилно това, което ни се случва, изречението ще трябва да свърши точно след първата запетая. И за жалост ще трябва да махнем думата подходяща.

Нямам време да се разпростирам на тема Гладните хора по света, а и няма да ми стигнат страниците на цялото списание*. Ще напиша само едно деветцифрено число.
1 000 000 000 (един милиард). Това е броят на гладните хора по света на 11 октомври, тази година. От тогава броят им се е увеличил. Всъщност ще добавя и още едно седемцифрено – 6 000 000 (шест милиона). Това пък е броят на децата под пет години, които умират всяка година от глад. В същото време светът произвежда достатъчно количество храна за всички хора по земята. Просто една огромна част от нея се изхвърля, в много от случаите, преди да е станала негодна за употреба. Но, както казах, това е тема на друг текст.

Проблемите на храната по света и у нас са свързани с начина ни на живот изобщо. Те са свързани с начина, по който сме устроили обществото си. Храната е един от най-основните и съответно – един от най-важните – фактори за добър или не чак толкова добър живот. Производството на храна е огромна индустрия, която често има за цел повече да донесе печалба на собствениците, отколкото да нахрани някого. Интензивното земеделие и животновъдство са пряк резултат от механизирането и индустриализирането на останалите сектори. Принципът на фаст-фууда е гениално прост и логичен от гледна точка на модела, в който човекът е част от машината на индустрията. Тази машина обаче, оказва се, е повредена, бучи, пуши и мирише на изгорели газове. За тотален ремонт е и този ремонт вече е започнал.

Съвсем естествено е – днешният свят се променя динамично. По схемата консуматор-бизнес-политика промените идват една след друга, във всички сфери на човешката дейност. Разбира се храната, като един от най-важните фактори, не прави изключение, дори напротив – в много от случаите именно от нея започва всичко. Все по-увереното присъствие на биопродукти на българския пазар, е типичен пример за това. Хората преосмислят отношението си и връзката си с храната. Вицовете за деца, които смятат, че млякото идва от картонена кутия в супермаркета, се оказаха истина. Другите вицове, за деца, които не могат да разпознаят суров картоф също. А другите, не дотам забавни истории за десетките химикали, с които нашата храна се пръска, ръси, полива, които й се инжектират или се сипват съответно в нейната храна… тези истории накараха някои от нас да се замислят внимателно върху въпроса: Защо слагам в тялото си тези неща? И имам ли право – морално или каквото и да е – да слагам тези неща в тялото на моите деца?

Именно хората, които си задават въпроси, са хората, които носят промяната със себе си. Дори да не намерят веднага отговорите, те поставят проблема за обсъждане и предизвикват останалите да ги търсят заедно с тях. Ясно е – промяна в системата на производство, транспортиране и консумиране на храна ще има. Тя е започнала, но най-важното все още предстои. Създават се нови концепции за взаимодействие, партньорство и уважение с природата и заобикалящата ни среда, появяват се различни принципи на комуникация между произвоител, търговец и потребител. Една след друга изникват все повече нови възможности за храна, която осигурява физическо и духовно, индивидуално и колективно удовлетворение и достоен живот, лишен от страх.

Участниците във форум Храна, организиран от Горичка, са от хората, които си задават въпроси. Единайсет вдъхновяващи истории на хора, замесени от най-добро тесто – главни готвачи, доктор нутриционист, пермакултурен дизайнер, биодинамичен производител, винен експерт… Храната ще бъде погледната от всеки възможен ъгъл – като предпоставка за лошо или добро здраве, като фактор за унищожаване или подобряване на биоразнообразието и околната среда, като мода и традиция.
Или просто като нещо вкусно, което страшно ти се иска и имаш пълното човешко право да изядеш.

Форум Храна е на 27 ноември, събота, от 9 до 17 ч., в Модерен Театър. Цена: 20 лв. за един и 30 лв. – за двама. За повече информация и регистрации: gorichka.bg/hrana

*текст Веселин Трандов за Една седмица в София

РЕГИСТРИРАЙ СЕ сега!