Йоана на Земята – Постен сладкиш с ябълки и дюли

11/23/10 21:10
(http://www.kulinarno-joana.com/)

Йоана на Земята – Постен сладкиш с ябълки и дюли

Сега ще ти говоря за един мой много любим и лесен (повтарям – лесен) сладкиш, който обикновено приготвям точно в този сезон, точно по време на пости. И за друго ще ти говоря. Навярно си срещал този сладкиш в много от старите кулинарни книги. И навярно не му се радваш особено, заради наличието на грис. Най-често причисляван към онези храни, които – решено – никога повече няма да опиташ. Всички го свързват с едно – детската градина. Не ми се слуша/чете повече за тази детска градина. Само аз ли не съм била насилвана да ям каша от грис или просто всичко съм си изяждала без принуда? Не си спомням. Но за мен пшениченият грис е храна като всяка друга и в никакъв случай не я асоциирам с каша. Грисът може да влезе в състава на много десерти и ястия и безспорно, ако преглътнеш лошите спомени, то ще го преоткриеш в друга светлина.

Ето например тази халва от грис, която забелязвам, много хора като видят за какво става въпрос, казват: „Аз не обичам това!“ Защо? Опита ли го? Да, ама хайвер от грис ядеш, нали? Или пак не го обичаш? Както и да е. При всички положения няма да те карам да ядеш каша. След като приготвих супата от кнедли с телешки бульон си припомних, че когато едно нещо е сервирано с друго нещо по подходящ начин, то може да бъде вкусно. В случая с десертите тези неща са комбинация от продукти, така подбрани, че да ти заговорят. Да оставят хубав спомен на небцето. Досещам се за един такъв гръцки сладкиш, толкова ароматен и толкова вкусен, че преди да изядеш първото парче се оглеждаш за второ. Нищо, че в крема му има грис.

Пшеничения грис е неизменна съставка за домашната прясна паста, както и в много зеленчукови и постни кюфтета.

Пшеничения грис може да бъде и съставка на лесен и вкусен десерт, решен от есента и вдъхновението, която тя води. И май стана време да ти говоря за въпросния сладкиш. В него няма какво да се сбърка. Това един от малкото десерти, в които пропорциите и грамажите не са фатални. И дори тези, които нямат кухненска везна (веднага да си купиш), могат да го приготвят без да се притесняват за резултата. Този сладкиш също така търпи и импровизации, както с плодовете и ядките, така и с подправките. Но дори се замислих за онези, които наистина не понасят мисълта за грис. Сменете я с оризово брашно.

Класическата рецепта за този сладкиш е с ябълки. Но когато отидох на пазара да купя малко ябълки, грабнах и две дюли, малко стафиди и сушени кайсии. Междувременно се обадих на баща ми да изчисти лешници (все се измъквам от тази досадна задача) и вече разполагах с част от основните продукти за десерта. Самия десерт е решен напълно и категорично в рустик стил. Абе направо да си го кажа – домашен. Това не ми попречи да използвам от новото Божоле (розе) в тестото за хрупкавия топинг. Междувременно си налях от виното…

Постен сладкиш с ябълки и дюли

Продукти:

1 кг. ябълки, настъргани на едро ренде
0.500 дюли, настъргани на едро ренде
100 гр. стафиди
100 гр. сушени кайсии, нарязани на ситно
200 гр. едро счукани сурови лешници
1/2 чаена лъжица канела
1 супена лъжица ванилова есенция
150 гр. пшеничен грис
200 гр. захар
120 гр. брашно
1 чаена лъжица бакпулвер
олио за намазване на тавата
пудра захар за поръсване

За хрупкавия топинг:

50 мл. олио
50 мл. ароматно бяло вино или розе
150 гр. брашно

Ябълките и дюлите се смесват. Оставят се настрана.

Смесват се стафидите, сушените кайсии, лешниците, канелата и ванилията. Оставят се настрана.

Отделно се смесват пшеничения грис, захарта, брашното и бакпулвера.

Тава с приблизителни размери 30×20 см. се намазва обилно с олио. Отделните съставки се подреждат в тавата в следния ред: 1/3 пресни плодове – 1/2 сушени плодове и лешници – 1/2 брашнена смес – 1/3 пресни плодове – 1/2 сушени плодове и лешници – 1/2 брашнена смес – 1/3 пресни плодове.

От продуктите за топинга се замесва тесто. Настъргва се с едро ренде върху сладкиша.

Сладкишът се пече в предварително нагрята фурна на 180°C за 35-40 минути или докато придобие златист цвят на повърхността. След като се извади от фурната се поръсва с пудра захар. Оставя се да се охлади и се нарязва.