Андрей Баташов, RIP. А всички ние? Rest* в какво?

Очакваше се, че ще си отиде. Основната му диагноза я изнесоха в Actualno.com . Не смятам да я коментирам, както и не смятам за редно за лекар от ранга на шефа на клиниката по реанимация във ВМА доц. Николай Петров да я коментира пред медии. Заболяването и смъртта са толкова лична работа, че в белите държави (умишлено употребявам това понятие, защото ние сме дивашка такава) право на информация за болестта, хода й и причините на смъртта имат само юридическите близки на пациента. Като за чичо от село да го кажа - може да имаш възпаление на капачката на коляното, лекарят няма право да съобщава това на друг освен на роднините ти. Междудругото, това е една от съществените причини за борбата за легализация на гей браковете или поне на официализираните гей партньорства - правото да се информираш за здравето на най-близкия си, ако по случайност сте гейове. С две думи - намирам подробното обяснение на заболяването и хода му от страна на въпросния доцент за жива свинщина.

В случая свинщината е още по-голяма, защото иде реч за своего рода социално укоримо заболяване (която укоримост е резултат на същата диващина) - цироза на черния дроб. Най-често свързано с дългогодишна сериозна употреба на алкохол, за която пък медиите раздуват откак Баташов влезе в болница. Ясно е, че журналистите са свине (в най-конкретен, не обиден смисъл - свинята е всеядно животно, яде практически всичко, което й сложат в копанята), но въпросният доцент би следвало да има някакво понятие за юридически права, лекарска етика..., абе за Хипократ да е чувал някак.

Аз ако бях роднина на Баташов, щях да го съдя - защото само така това смятащо се за някакво привилегировано съсловние ще разбере, че и болните, дори умиращите, както и техните близки, имат права. И едно от тях е правото на privacy.

В нашия език нямаме дори приблизителна дума, която да съответства на английската - право на личен живот, лично пространство, частен живот... Вероятно защото още сме си някакво колективно стадо - не от комунизма, а открай време - и не сме сe издигнали до идеята за ценност и права на всеки отделен човек. Тук опирам пак до любимия ми пример с английската морава: Как се прави такава прекрасна морава? Ами много просто - косиш, поливаш, косиш, поливаш - и така 500 години.

И друго имаq свързано с моравата, по-скоро с липсата й: Колко медии пишеха или показваха Баташов, когато играеше големите си роли? "Това не е интересно на чичо от село" - е нормалната реплика на главния редактор, когато някой все още наивник журналист предложи подобна тема. Не помня чие е авторството на тоя шедьовър на съвременната българска журсалистика - на Валери Найденов или на Тошо Тошев, но урокът /е усвоен и се възпроизвежда от всички всеядни животни (във втория абзац обясних за всеядните).

Всеядните консумираха повече Баташов, когато стана депутат - отколкото когато правеше големите си роли. Сега се сетиха - покрай смъртта му, че бил голям актьор. С Христо Мутафчиев - същата история. След инсулта му взеха да пишат какъв актьор е и какъв свестен шеф на Съюза на актьорите.

А най-гадното за мен бе, когато един от всеядните тръгна да прави политика от тези две човешки трагедии: Защо Бойко Борисов пратил правителствения самолет за Мутафчиев, а не осигурил чернодробна трансплантация на Баташов? Риторичен въпрос, на който "тъпият чичо от село" (нали не сте забравили, че това е мнението на медийните величия за читателите им) веднага получава отговор: Защото Мутафчиев симпатизира на ГЕРБ, а Баташов бе депутат от НДСВ.

Свинщина - кво повече! Абе, кво се правя и аз на деликатна - написа я Кристина Патрашкова, главен редактор на в."Галерия". А божем е докторска щерка, и освен да рекламира непрекъснато във вестника си непретенциозната книжка на баща си за простатните заболявания, би могла да го запита за мултиорганната недостатъчност (за която всеядните ни осведомиха още при хоспитализацията на Баташов) и доколко е възможна в такъв случай чернодробна трансплантация. И да запита татко си професор дали проблемът е в парите - за които в статията си не намеква, а натвърдва, че се свидят на Бойко; или е тежък, практически нерешим медицински проблем. А аз допреди време я уважавах като един от малкото журналисти, пишещи с разбиране в областта на културата. Явно или аз нещо съм се бъркала, или тя се е променила.

Но не една Патрашкова ме и ядосва, и натъжава, а цялата гилдия на всеядните. Пет пари не дават за хората, които правят висока култура, освен ако не изпаднат в клюкарска и пикантна, а най-добре - в тежка ситуация. Еле пък ако са на прага на смъртта - всеядните заравят муцуна в копанята и грухтят ли, грухтят.

Но преди погнусата - която все пак е преходна и неважна - има други думи в душата ми:

Светла ти памет, Андрей, почивай в мир, тези, които те обичаха на сцената, ще те помнят.

------
* RIP = Rest in Peace (Почивай в мир). А ние в какво почиваме?

Прочети цялата новина

Свързани новини: