СИЛНОТО ВТВЪРДЯВАНЕ ВОДИ ДО БЪРЗО ОМЕКВАНЕ

• Има опасност след десет години да си тъпчем по джобовете 25 процента от произведения български ток, дори без “Белене” – но поне има време нашенският гений да измисли съответната технология за тъпчене, та да не изпаднем в пълна загуба 

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

След като си тръгнаха доволни от София с каракачанска овчарка на ръце и договор за “Южен поток” в джоба, без поне от приличие да изчакат 40-те траурни дни, през които ние да си дадем сметка каква антиевропейска глупост сътворихме с парафа за газовия поток, руснаците побързаха пак да ни покажат зъби – този път относно строителството на АЕЦ “Белене”. Ето, така се прави международна политика, граждани, настояваш на своите интереси безогледно, особено в случаите, когато очакваш друг да плати за реализацията на тези твои интереси. Тогава просто не трябва да му оставиш време да се освести. Нали си спомняте класическия пример за наглост, научен още в детството – да бутнеш баба си по стълбите и да я питаш къде отива! Та горе-долу същото е…..

Но какво всъщност стана? Онзи ден генералният директор на “Росатом” Сергей Кириенко каза няколко важни неща. Първо – че Русия не харесва искането на българското правителство за фиксирана цена на АЕЦ “Белене”, но е намерила начин да го изпълни. Според него цената е 6.4 милиарда евро и нито цент повече. По този повод премиерът Борисов веднага реагира, че това не е вярно, защото въпросните 6.4 милиарда са всъщност онези 3.9 милиарда, за които говореше Станишев като цена, но преизчислени инфлационно. Според премиера ако към тази сума се добавят вече направените от българска страна разходи, парите за консултанти и т.н., тя ще набъбне на 8.5 – 9 милиарда.

И е прав, граждани, ще набъбне. А ще набъбне дори още повече от прогнозата и на Борисов, защото не е ясно къде и дали изобщо в споменатите досега суми са включени парите за инфраструктурата, свързана с централата, както и за съхранение на отработеното ядрено гориво. Защото в момента всички се правят на умрели лисици и забравят, че вече има изискване на ЕС отработеното гориво да се съхранява на територията на страната, която го потребява. Но ако за “Козлодуй” ще се отървем с оправданието, че пращаме горивото в Русия по отколешни договори, то за “Белене” от това изискване няма как да се отървем, ще трябва да строим хранилище. Което не само струва майка си и баща си, но повдига и ред въпроси, свързани с екологията на страната, здравето на народа и прочие. Е, енергийната мафия отсега потрива доволно ръце, но тя затова си е създадена – да печели на наш гръб. А повярвайте, практиката е доказала, че от скъпи проекти се печели повече, отколкото от евтини.

Второто важно нещо, което каза другарят Кириенко, е свързано с идеята, защитавана главно от министър Дянков, България да не похарчи и стотинка от държавния бюджет за строителството на централата. Освен онова похарчено, което вече е заровено в гьола, де, да не забравяме. Но той Кириенко него не го брои, защото то си е наистина заровено в гьол, но от самите нас, а на руснаците к`во им е от това. Та според шефа на “Росатом” българското изискване бюджетът да не плаща за “Белене” е разумно. Само дето…..  противоречи на условията на търга. Ето, виждате ли сега, граждани, защо ви припомних за баба ви по стълбите – руснаците се позовават на условията на търг, които комунистическото правителство на Станишев измисли и заложи от по такъв начин, че единствено руснаците да могат да го спечелят. Защо досега тук не е започнало разследване по законността на този търг, както и на онези споразумения, според които ще трябва да платим близо милиард за вече изработено оборудване, дори ако централата не се строи, е отделен въпрос. Важно е да се запомни поуката – че когато организираш състезание за един кон, най-вероятно е после победителят в него да те яхне и да те бие с камшика, докато се усетиш, че си магаре.

И третото важно изявление на Кириенко е подхвърленият от него ултиматум, че ако до пролетта на следващата година работата по проекта не започне реално, “ние ще го изоставим”, а България ще трябва да плати споменатия вече близо милиард за изработеното оборудване. Тоягата на ултиматума, разбира се, е по навик увита в моркова на уверенията, че централата е рентабилна, евтина и те, руснаците, едва ли не ще работят на загуба, само за да ни я построят, от добро сърце, дето се вика. От което става ясно, че много го искат, хайваните, това “Белене”, толкова много, та очевидно не им пука за парите, които ще похарчат, само и само да пробият европейския енергиен пазар с първата руска ядрена централа в него.

На пръв поглед реакцията на премиера Борисов по повод изявленията на Кириенко беше правилна. “Колкото повече ме притискат, толкова повече се втвърдявам” – каза той. Само че подобни реакции вече сме ги чували и знаем, че те нищо не означават. Не само от науката за българската политика през епохата на Бойко Борисов, но и от по-общочовешки дисциплини като сексологията е известно, че втвърдяването обикновено е последвано от омекване. Даже се отчита съществуването и на една особена корелация – колкото по-силно се втвърдяваш отначало, толкова по-бързо омекваш после……

Така че – не знам какво ще стане! Ами, глупости, направо си знам. Още повече, самата Цецка Цачева веднага побърза да намали стремежа на премиера към втвърдяване, като излезе иззад него и заяви категорично – “Белене” ще се строи. Пък аз на Цецка Цачева много и вярвам, досега каквото е казала, винаги става, в известен смисъл дори по-твърда ми изглежда от самия си партиен началник Борисов.

В случая обаче за нея очевидно фактите, свързани с реалния български интерес от изграждането на новата АЕЦ, нямат никакво значение. Или може пък да не е била надлежно информирана за тези факти жената, кой знае. Ако е така, виновните, разбира се, трябва да бъдат наказани, тъй като са оставили голямото началство да говори публично големи глупости. Защото по една случайност в същия ден, когато Цачева внесе успокоение в необятните руски души на Путин и Кириенко относно бъдещето на “Белене”, НЕК огласи своите разчети за нуждата от допълнителни енергийни мощности в България.

Както се оказа, граждани, тази нужда е нулева, ако не и отрицателна. Според НЕК, през 2020 година страната ще потребява 40 милиарда мегавата електроенергия, а ще произвежда 52-53 милиарда. Излишъкът трябва да продава, пък не е съвсем ясно на кого. `Айде, да речем, Първанов вече ни светна, че ще продаваме на Сирия. Но на Първанов му е широко около врата, той е такъв енергиен специалист, че и на Абу Даби може да продаде малко нефт, стига да реши. С други думи, има опасност след десет години да се наложи българският народ да си тъпче по джобовете около 25 процента от произведения български ток, дори без да строи “Белене”. Добрата новина е, че до тогава поне имаме десет години, за да измисли нашенският самороден гений съответната технология за тъпчене, та да не изпаднем в загуба.

Знам, че в много случаи ние, българите, не вярваме на НЕК – и с право. Що се отнася до тези разчети обаче, няма как да не им повярваме. Първо, защото те влизат в противоречие с очевидните интереси на управляващата НЕК енергийна мафия централата да бъде построена. И второ, защото посочените сметки не са откритие, а вече бяха направени и огласени от независими експерти. Все пак обаче и в този случай по традиция НЕК нещичко ни спести. Или на Цачева спести, не знам. Става дума за предстоящата реализация на идеята за създаване на общ европейски енергиен пръстен, който ще се управлява от единен команден център. Като европейска страна България няма как да не се включи в него, но доколко ще е конкурентноспособна и дали по този начин нуждите ни да произвеждаме нови мощности, пълни с непродаваеми количества ток, няма да намалеят още повече – това засега се премълчава и то не само от НЕК, а и от най-високо ниво. Такъв ни е условният рефлекс като държава, за европейските изисквания и норми да се сещаме само в два случая – винаги, когато са ни изгодни за крадене чрез тях и никога, когато са неизгодни за руснаците.

Но от друга страна, граждани, малко ми е неудобно от казаното до тук, защото си давам сметка, че за някой задълбаването с примери в типичната руска наглост по отношение на България, както и на типичното ответно българско депудавство, звучи като типично българско мрънкане и жалване от несправедливата съдба. А всъщност, ще каже този някой, онзи ден самият Путин доказа пред света, че наглостта засяга не само България, засяга всички, които изобщо си помислят да имат някакви нормални икономически или други отношения с Русия.

Има се предвид сценката, при която Владимир Владимирович, поканен като гост на инвестиционен форум в Германия, пресътвори в условията на новия световен ред милия жест на предшественика си Хрушчов, който на времето си свали чепика и назидателно затропа с него по катедрата на ООН. „Германската общественост по някакви си причини не харесва атомната енергетика. Но аз въобще не разбирам, с какво ще се отоплявате. Газ не искате, атомна енергетика не развивате“ – скара се Путин на бизнесмените, някои от които вероятно управляват капитали с размер на целия руски брутен вътрешен продукт и добави: „С дърва ли ще се отоплявате? Но и за дърва трябва да ходите в Сибир“.

Мен лично лозунгът “Немците – в Сибир” ме върна по-назад дори и от Хрушчов, пряко към параноята на предшественика му Сталин. Вярно, неговият лозунг беше по-широко скроен и гласеше – “Всички в Сибир”, като немците бяха само малка част от всички, а най-голямата част бяха самите руснаци. Но и лозунгът на Путин не е лош, доколкото точно отразява налегналата го и него параноя, че утре Русия няма да има къде да продава природните си ресурси.

Като благовъзпитани хора немските бизнесмени не му отвърнаха, че именно за да не им се налага утре да ходят до Сибир за дърва, въоръжени подходящо, днес  влагат много пари за изследване и развитие на алтернативните енергийни технологии. Пък и защо да му пълнят ушите – дори в истерията си да ги чуе, той няма да разбере за какво му говорят. Пък дори да разбере, ще се прави, че не разбира, доколкото за него е важна политическата цел да се задържи на власт още някакви си 10-20 години, а единственият му реален икономически инструмент за това е да точи и продава енергийните ресурси на страната си. Какво ще стане после с нея и как ще се оправя следващият Путин, – ами да му мисли следващият Путин.

Но въпреки факта, че сегашното руско управление се държи нагло с всички, не само с България, мен, граждани, а предполагам и вас, ме интересува най-вече България. Затова съветът, който бих дал на премиера Борисов по отношение на руските интереси тук е да не им се втвърдява много на думи, а да им омеква на дела, както става обикновено. Истински правилната политика би била точно обратната.

А, и още нещо – ако при предстоящото подписване на договора за изграждане на “Белене” Путин му подари някакъв руски шченок, да не занимава цяла България с великия проблем за неговото име, ами направо да го кръсти на себе си, много ще му отива. Пък и така символичният смисъл на нещата напълно ще съвпадне с реалната им стойност и сред народа няма да настава объркване – особено като види баба си да търчи надолу по стълбите.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: