Сицилия – в леговището на мафията*

Шубе, а? Видяхте „мафия“ в заглавието и веднага тръгнахте да звъните на полцията, нали ;-) Споко, разказът е за Сицилия, където живеят 5 милиона (!!!) човека. Това последното така ме потресе, че вчера цял ден не можах да кача разказа – затова го качвам днес :) Наш водач из леговището на мафията ще бъде Детелина. Приятно четене:

Сицилия - в леговището на мафията*

Тази година ми върви по вода. Валя ме по време на летните отпуски, валя ме и сега през ноември, когато съумях да отделя пет дни и да отида за втори път до Сицилия с надеждата, да поразгледам повече. Излетяхме от Верона за Катания в 7 часа сутринта. Полетът ми се стори ужасно дълъг, макар че всъщност е само около час и половина (колкото от Милано до София). Като че ли летяхме цяла вечност. Проблемът ми с ранните сутрешни полети е, че обикновено по това време си пия кафето, придружено с някоя и друга цигара, а в самолета няма как, а и поднасят, по традиция, отвратително кафе. Добре поне, че компанията, с която летях (Меридиана) го сервира безплатно – нищо че полетът по принцип е от ниско тарифните. Но, хайде да не се оплаквам. Пушенето и кофеинът и без друго са вредни.

Вулканът Етна, Сицилия

Едно от нещата, които най-много ми се искаше да видя в Сицилия беше

Етна.

Както вече споменах обаче, при пристигането ни в Катания валеше ситен, отвратителен дъждец, което обстоятелство, плюс факта, че нямахме време да обикаляме в търсене на подходящо място, от където най-високият действащ вулкан в Европа (3343 метра), би ми позирал за снимка, задоволих с тези, които успях да направя от самолета. Ето ги тук:

[geo_mashup_map]

[geo_mashup_location_info]

Да,

Сицилия е красиво местенце

и това се вижда и от въздуха. Един от големите и проблеми обаче е липсата на добре уредена инфраструктура и пътища. Това, разбира се е сравнение със северната част на континентална Италия, където пътищата и магистралите, смело мога да твърдя, са едни от най-добрите в Европа. В Сицилия положението е малко по-различно, и то не само с пътищата, но това е друга тема.

Сицилия е автономен регион в Италия със специален статут.

Трудно е и за самите сицилианци да ми обяснят какво означава точно този специален статут. Фактът е, че островът има нещо като собствено мини правителство. Населението е малко повече от пет милиона жители. Сицилия има две основни летища – едното е в Катания, където кацнах и другото в Палермо, от където щях да излетя след пет дни. От там, придвижването с обществен транспорт, особено към вътрешността на острова си е цяло приключение. Съветвам ви, ако пътувате по тези места, да имате това в предвид и да се информирате предварително и добре, относно разписанията на влаковете и автобусите. Освен това си предвиждайте и поне един час в повече, най-вече ако ще гоните връзки и прекачвания.

Този ден, аз и моята спътничка-приятелка имахме късмет, защото трябваше да се придвижим с автобус само до Калтанисета, където щяха да ни чакат приятели с кола за да ни откарат до крайната цел нашето пътуване.

Удобството на летището в Катания е, че в непосредствена близост до него се намира и автогарата.

Дори и да попаднете там за първи път ще се ориентирате много лесно, защото и будката за билети и спирките са същите както в България. Гледката на блъскащи се хора, помъкнали по няколко куфара и по още толкова чанти, които упорито си проправят път към гишето, ще ви се стори учудващо позната, освен това няма начин да не разберете кой за къде ще пътува – почти всеки вика, колкото му глас държи… Който си спомня какво беше в началото на деветдесетте години на централната автогара в София, а и не само там, разбира за какво става дума. Така че аз си бях съвсем спокойна и даже се чувствах приятно замаяна от цялата какафония, която далечно - носталгично ме връщаше назад в годините и ми напомняше Родината.

Обаче моята приятелка италианка – Мануела (за по-кратко Ману), чистокръвна тосканка, започна видимо да се изнервя, докато накрая се развика и тя, в стремежа си да не я изтикат от опашката. Аз, от опит си знаех, че е безсмислено и хич и не се учудих, че никой не ни обърна внимание. Само един чичко с типичен сицилиански каскет на главата изломоти нещо и после ни обърна гръб. От това, което каза човекът, схванах само последната дума – „синьоре”, демек „госпожи” за другото ми се наложи да питам Ману за превод. Тук му е мястото да обясня нещо за

диалектите в Италия:

на практика всяко населено място си има собствен диалект, който казано най-общо, представлява специфично и особено произношение на думите, понякога по-близко, но в повечето случай нямащо нищо общо със съвременния книжовен език. Нещо като трънския диалект в България.

В Сицилия положението е още по-сложно, защото местния диалект е признат от Юнеско като самостоятелен език. Имайте това в предвид, ако затръгвате за този остров, снабдени с дебел разговорник или с някоя и друга дума италиански, запаметена от кратък аудио курс. Може и да не ви бъдат достатъчни. Сицилия е Италия, но не съвсем. Не се отчайвайте обаче. Ако на север в страната, хората са по-студени и затворени, то колкото по на юг отивате, толкова по-малко важи това правило. Южнаците в Италия са сърдечни, топли и гостоприемни хора, които с удоволствие ще ви помогнат във всяка една ситуация. Но да не се отклонявам повече.

Взехме си билети, качихме се на автобуса и потеглихме. Билетът струваше 9,50 евро за разстояние от около 120 км. Пристигнахме в Калтанисета след около час и половина, прекосявайки по местната магистрала, която е безплатна, вътрешността на острова. И тук, както и в останалата част на Италия не можах да видя дори една педя земя, която да не се обработва. Маслинови и портокалови горички, лимони, мандарини и вълнообразни разорани поля. Казват, че гледката е още по внушителна през лятото, особено в периода след жътва, когато силното слънце изгаря всичко и пейзажът изглеждал черно бял.

Самият град Калтанисета

не ме впечатли кой знае колко. Единствената забележителност, на която моите приятели, италианци, ми обърнаха внимание беше сградата на местния съд. За съжаление не успях да я снимам, защото минахме от там на път с колата, но така или иначе това място е известно не с някаква забележителна архитектура, а с факта че, тук се провеждат голяма част от съдебните дела, свързани с мафията.

Когато се говори за Сицилия първата асоциация на всички е именно мафията.

Ако обаче очаквате да видите по улиците сцени като от някой филм, ще останете разочаровани. На директният ми въпрос към местните хора, дали такива неща се случват, отговорът бе: „ Ма, еее… ако не си търсиш белята и си гледаш твоята си работа, проблеми няма”. Според мен това твърдение може да се отнесе за всяко едно място по земята. Всъщност в буквален, груб превод коза ностра (cosa nostra) означава нещо като „наша си работа”.

След още около час по лъкатушещите и пълни с дупки пътища към вътрешността на Сицилия, стигнахме до

селцето Марианополи,

което се намира почти в центъра на острова. Ето такива места обичам аз. Със сигурност селцето едва ли някога ще влезе в някой туристически справочник, но пък за мен, истинския живот и атмосфера в дадена страна се усещат именно на такива места.

Надявам се, скоро да ми остане време да напиша нещо и за Агридженто и Долината на храмовете, до където се разходихме в следващите дни. Автор: Детелина Стоянова Снимки: авторът * Мафия – абе, наша си работа ;-) Но както видяхте няма нищо общо с разказа :) – бел.Ст.

Прочети цялата новина

Свързани новини: