ТА-ТА-ТА

(приказка за родители)
В тридесетото царство се разнесла вестта, че на Василиса Прекрасна и Иван Царевич им се родила дъщеря. Всички наоколо смятали малката за щастливка, доколкото по тяхно мнение тя трябвало да наследи красотата на майка си, ума на баща си и богатството на двамата си родители. Но уви ...
Момиченцето нарекли със странното име Грета. Може би затова, а може и по някаква друга причина, в лице била копие на бабата на баща си, която се отличавала със странна за царски род непривлекателност, а по ум не достигала даже майка си, Василиса Прекрасна.
Много ли, малко ли минало и настанало време Грета да тръгне на училище. От първите дни си проличало, че отличничка момиченцето няма да стане. Това много разстроило родителите и, особено баща и. Иван Царевич редовно посещавал всички родителски срещи. Сядал на последния чин и гледал учителката в устата, с надеждата да чуе някоя похвала по адрес на своята дъщеря, но отново уви ...
Хвалели Емелиновия син за изключителните математически способности. Възторгвали се от калиграфическия почерк на внучката на Кашчей Безсмъртни. Съобщавали призовите места, които заемали на училищните спартакиади близнаците на семейство Горянич. Даже дъщерята на Маря-изкусителката неведнъж отличавали за особени успехи в рисуването. Само за Грета нищо хубаво никога не казвали. Тя четяла по-лошо от всички в класа, пишела като с кокоша лапа, а да смята съвсем не я бивало.
Всеки път, връщайки се от родителска среща, Иван Царевич се заемал с възпитанието на дъщеря си. Той не я биел, даже не и крещял, а просто с методичността на добре заточена пила и говорел нещо от рода:
-На твоите години аз не просто умеех някак си да чета, а знаех наизуст стихове и разкази на нашите класици. Майка ти, макар Бог да не и е дал кой знае какъв ум, таблицата за умножение още в първи клас научи. А ти! ... Всички условия имаш: и отделна стая, и книги, и компютър - от нищо не се нуждаеш! Само учи! Ето съседчето Игнатчо няма компютър, а първо място на олимпиадата по биология зае. Или ако искаш, вземи Варвара. Мащехата и я тормози, затрупва я с черна работа, а тя до училище на бегом и се връща с бележник пълен с шестици. А ти ... Какво мълчиш? Само това знаеш, да мълчиш! Поне да ни беше пожалила с майка ти. Срам ни е да погледнем хората в очите. Какво нещо - дъщеря двойкаджийка ...
Грета послушно седяла и слушала бащините забележки. Разбира се, Игнатчо и Варвара са умни до невъзможност, къде ще ги настигнеш! Варвара освен това е и много красива. Колкото и да се старае Грета, няма начин да стане такава. Затова тя покорно слушала баща си. Слушала, но не го чувала. Просто гледала през прозореца носещите се един зад друг облаци и в главата и се раждала музика, звуците на която било невъзможно да се преразкажат. Е, ако в къщи имаха роял, тогава може би ... Но татко няма да се съгласи, толкова пари похарчи ... И Грета няма да моли, просто тихичко ще си припява:
Та-та-та та-та-та та-та-ти-та
Та-та-ти-та та-ти-та та-та ...
Ще си припява, докато има сила. Докато окончателно свикне с мисълта, че е по-лоша от всички, че на нищо не е способна.
А после ... После Грета също ще се омъжи и ще заставя децата си да учат, разказвайки им как отлично е рецитирал наизуст знаменитият им дядо. А за себе си ще поизвърти, старателна ученичка е била, какво толкова ...

Надежда Иволга

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Нередовното ми присъствие в последните дни се дължи на работата по новия ми блог. Ако се чувствате лишени от приказки, можете да четете такива и там:






:) Обич и целувки!

Прочети цялата новина

Свързани новини: