Тенденциозен обзор на седмицата

Миналата седмица беше бедна на исторически събития, но богата на поуки. Моят блуждаещ ум например много се озадачи от случката с дипломата на Калина Илиева – бивша шефка на Фонд „Земеделие” и особено приближена до ОЛАФ или поне до един определен негов член. За да може да заеме обществения пост, тя е излъгала, че има висше образование, придобито в Германия. После я разкрили и сега е дадена на прокурор. От цялата работа на мен не ми е интересно защо е излъгала и фалшифицирала – направила го е по принуда, защото длъжността, която е трябвало да заеме, изисква висше образование. На мен ми е интересно защо у нас се шири убеждението, че обществените длъжности трябва да се заемат от образовани и културни хора, когато практиката показва точно обратното. Що за дискриминация е това ти да искаш от някой верен и дисциплиниран партиен кадър да бъде на всичкото отгоре и образован, за да може за служи на партията си там, където тя го постави! Що за възрожденски атавизъм е да допускаш, че нацията трябва да се управлява от духовния си елит! Недомислици! Единственият виновен Калина Илиева да фалшифицира дипломи е онзи, който е измислил правилото тези дипломи да се изискват за съответната позиция. Ако за шеф на Фонд „Земеделие” не беше задължително да си висшист, нямаше да има никакъв скандал.

Но от друга страна, някои традиции са живи. Гвардейците носят калпаци с орлови пера, а като дойдат щъркелите, връзваме мартеничките по дърветата. Традициите са нещо, което никой вече не разбира, но спазва по инерция. Така и образователният ценз в държавната администрация е нещо като боядисването на яйца по Великден – глупаво, смешно и необяснимо, но нещо, което спазваме по инерция, защото едно време нашите предци са го ценили от съображения, които ние вече не можем да разберем.

Добре. Нека висшето образование е задължително за всички, които искат да заемат обществени постове. Това не е проблем или поне ще престане да бъде проблем, когато заедно с членските си книжки партийните кадри получават и стандартна диплома за завършено висше образование от Пернишкия университет. Дипломите няма да са фалшиви и всичко ще е мирно и тихо.

Изглежда дело на интелектуалците във властта е и един друг проект, дал облик на миналата седмица – проектът БОРКОР. Като оставим настрана, вярвам, неволните прилики с БОР-ЧВОР, става дума за следното: според публикация на в. „Сега” държавата създава нова административна структура за борба с корупцията, в която ще работят 40 души с по 1200 лв. заплата и още 150 сътрудници от други ведомства, вероятно също не безвъзмездно. Само за първата година издръжката на БОРКОР ще бъде 8 млн. лв. От тях над 3 милиона и половина са за ремонт на сградата, в която БОРКОР ще свие гнездо. Как ли можеш да попаднеш на сладка работа в звеното за борба с корупцията? Сигурно ще трябва да дадеш подкуп.

Явно корупцията е много яка, защото до създаването на БОРКОР не са успели да я преборят Комисията за превенция и противодействие на корупцията към МС, Главният инспекторат към МС, Комисията по професионална етика към ВСС, Постоянната комисия за борба с корупцията към НС, Обществените съвети за борба с корупцията към областните управи, Координационният съвет на тези структури, ДАНС и ГДБОП.

Умните икономисти учат (а умните премиери, напр. във Великобритания, и го правят), че при криза се съкращават административните разходи и се намалява числеността на администрацията. Изглежда нашата администрация, онази с фалшивите германски и оригиналните пернишки дипломи, е на друго мнение, щом при криза създава нови структури и назначава нови чиновници. Изглежда е провидяла, че не е важно колко са структурите, а какви са структурите. Силовите структури са добри. Структурите за борба с нещо са добри. Ето, създаваме БОРКОР и корупцията е вече само лош сън след тежко пиянство. После ще се огледаме и за други недъзи на обществото, които да преборим с нарочни административни структури. БОРНАР ще е агенция за борба с наркотиците. БОРШУРБ ще се бори с шуро-баджанащината. БОРНЕПРИЗП – с неправилното изпреварване. БОРБЪРВНОПРАВТОП – срещу навика да си бъркаме в носа и да правим топчета. В тази агенция ще се назначат най-много чиновници с най-високи заплати, защото този порок е по-разпространен даже и от корупцията!

Иначе през седмицата нищо особено. Американският консул в България лиши американските фонтани от здравословна минерализация, отнемайки визата на Румен Петков. Неосъщественият казахстански посланик и бивш главен прокурор направи прощално медийно турне. Неправителствени организации сезираха Венецианската комисия досежно „демократичния” и „десен” проект на ГЕРБ за нов избирателен кодекс, а „евтините” магистрали в крайна сметка ще поскъпнат, защото, видите ли, по трасето се появили неочаквани глинести мочурища – старата песен: проектът се печели на едни пари, а после парите стават съвсем други, ама това е после и всички хем са учудени, хем дружно признават, че всичко е в реда на нещата…

Но специално на мен любимата ми новина е за скандала във Венеция. Не във връзка с Венецианската комисия, а с филмовия фестивал. Става дума за филма „Сбогом, мамо”, чийто режисьор и протагонист е Мишел Бонев, засукана зряла матрона, независимо от мъжкия род на името си. Поради незнайни (но не и неподозирани) заслуги към влиятелни фигури и след висше политическо ходатайство на г-жа Бонев й учредили извънредна награда от фестивала, колкото да не е капо. Това се оказало поредната българска гордост (след триумфа на г-жа Русефф в Бразилия) и културният ни министър Вежди Рашидови организирал висока делегация да се надува и гордее на място. С което докарал беля на италианския си колега Сандро Бонди и сега му търсят оставката (на Бонди, за съжаление), задето финансирал тази подозрителна 40-членна българска делегация по повод съмнителната награда на зрялата матрона. Бонди казва, че не е харчил пари на италианския данъкоплатец, Рашидови казва, че не е харчил горните на българския такъв. Очевидно и за двамата случилото се е резил и сега се надпреварват кой на кого ще натресе отговорността.

За мен отново е интересно друго. Не дали г-жа Бонев е била нечия любовница и на това се дължи този непропорционален интерес към кинематографичното й творчество. Не дали Вежди Рашидови са харчили от моите данъци, за да се климбучкат на гондоли и да посръбват табиетлийската кайве във „Флориан” на площад „Сан Марко”. За мен е интересно това, че Сандро Бонди вероятно ще си подаде оставката за тази глупост, а у нас по десетина апартамента на скромен държавен служител, данни за мафиотско финансиране на политически партии, далавери с обществени поръчки, фалшифициране на дипломи не значат нищо, смятат се в реда на нещата и ако ги изнесат сутринта в медиите, до вечерта са забравени.

А иначе през седмицата – нищо интересно.

Tweet

Прочети цялата новина

Свързани новини: