ПОНЯКОГА Е ПОЛЕЗНО ДА СИ ЗАТВАРЯШ УСТАТА

• Мълчанието е злато, но само ако някой ти плаща за него – не и когато ти плащаш, за да мълчиш, а още по-малко – когато мълчиш, за да плащаш  

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

При поредното си посещение в София шефът на “Росатом” Сергей Кириенко не се извини на никого заради игричките, разиграни около цената на АЕЦ “Белене”, както поиска втвърденият отвсякъде български премиер Бойко Борисов. Сигурно е усещал инстинктивно, а може и с положителност да са му донесли, че Борисов само се прави на втвърден. Така че сега, когато лъсна истинското му омекнало състояние, ние, народът български, останахме сякаш малко с пръст в уста – вместо да имаме налице извинение за лъжата и на ръка меморандум за строителството на централата, имаме само меморандум, чрез който лъжата ще продължи.

Не, нямам предвид, че ще ни излъжат относно записаното в меморандума намерение до четири месеца да се изгради проектната компания, а след шест месеца да започне и самото строителство на “Белене”. Това руснаците няма как да допуснат. Имам предвид, че в даден момент “делта Т” с цената на централата ще се случи същото, което стана с цената на “Южен поток”. А то е следното – докато България не беше подписала договора и руснаците трябваше да правят мили очи на италианците, за да може Берлускони да склони Борисов да парафира, цената на “Южен поток” се определяше от “Газпром” на около 8.6 милиарда евро. Даже, колкото и невероятно да звучи, изглежда Путин лично малко нещо го досрамя от тази опашата лъжа, та вдигна мизата, като каза в един момент – 10 милиарда ще е. И сега изведнъж – хоп, компанията “Ени” остана с изплезен от изненада език, когато “Газпром” обяви, че цената всъщност ще е 15.5 милиарда.

То вярно, че сред нас има хора, дето милиардите за нищо ги нямаме, но 50 на сто увеличение си е сериозна работа, дори и при по-малки базисни суми. Я си представете, граждани, че изведнъж ви увеличат заплатите с 50 на сто, пък цените в магазина останат същите. Или, което е по-вероятно – че се увеличат цените с 50 процента, а заплатите – не. Но какво ви карам да си представяте, ние това сме го живели и продължаваме да го живеем непрекъснато под формата на реалност…..

А сега си спомнете, че преди месеци имаше момент, в който самият премиер Борисов, още докато определяше площадката в Белене като гьол, пълен с жаби, каза че по негови сметки централата в действителност ще струва космическите 25-6 милиарда лева, което си е 13 милиарда евро. Тогава той беше моментално нападнат от всички руски подлоги и енергийни мафиоти в България с подигравателния аргумент, че или не се е научил да смята в долните класове, или някой го е подвел твърде лошо. Поради което Борисов май се разколеба и затова сега разреши на Трайков да подпише меморандума за строителство на АЕЦ-а. Освен ако е нямало друга причина, де.

За цената на централата, разбира се, ще си говорим пак с напредването на строежа, но аз отсега залагам пет кинта на доверието си в математическия гений на нашия премиер – 13 милиарда ще струва централата, ако не и повече. Щеше ми се да кажа, че в случая се правя малко на Левски, защото ако загубя петарката, ще загубя само мене си, на народа к`во ще му е. А ако спечеля, на народа пак к`во ще му е, защото със сигурност няма да се впечатли заради някакви си пет кинта върху милиардите, които и без това ще плаща. Страхувам се обаче, че, колкото и да искам, не мога да се направя напълно на Левски, защото и в двата случая не се предвижда народът да спечели каквото и да било. Предвижда се само, както досега, да не му пука, колкото и да загуби.

Само че аз малко излишно напоително се разприказвах, граждани, по темата за АЕЦ “Белене”. Когато сядах да пиша този текст, смятах да кажа само едно изречение в началото, например – Честит меморандум! – и после да замълча. Напълно и гръмогласно да замълча. Не само защото в началото на седмицата писах предостатъчно по въпроса и от скромност не искам да припомням колко бях прав, но и защото нали казват, че мълчанието е злато, следователно ако всички мълчим повече и по-ентусиазирано, може да натрупаме достатъчно злато, за да си изплатим някога на руснаците руската централа в България.

После обаче се сетих, че от мълчание може да се натрупа злато само ако някой ти плаща за него, не и когато ти си плащаш, за да мълчиш. Или когато си мълчиш, за да плащаш – не помня вече какво точно измъдрих, но сложно беше не само като усещане, а и като философска дълбочина на изказа. Затова си позволих…..но стига вече – оттук нататък наистина мълча по темата. А вие всеки път, когато прочетете думата мълчание в този текст, ще знаете в името на какво точно мълча.

От друга страна, понякога е много полезно нещо това да си затваряш устата. Ако някой беше научил например младия войник от американската армия Брадли Манинг, че в живота има неща, които можеш да правиш, но също и такива, които не бива, световната дипломация нямаше да изпадне в шока, който изпита напоследък заради публикациите на секретни документи в сайта “Уикилийкс”. Според френският вестник “Фигаро” най-вероятно точно 23-годишният Манинг е предал документите на сайта – при това не от позицията на някаква своя висока морална, идеологическа, политическа или философска платформа, а чисто и просто защото е имал достъп до тях, та му било лесно да ги открадне.

Каква ти висока платформа, братче, то на момчето единствената му платформа съвсем доскоро е била да прехвърли сакралната възраст 21, граница, след която американският закон разрешава свободното пиене на бира и индивидуалното или групово посещение на гей баровете. Пък като го гледам на снимката, май оттогава насам главната му житейска платформа е сведена до поникването на някакви прилични за неговата възраст мустаци. Ама може и да греша, граждани, може и да не иска мустаци момчето, защото нали такива като него някои ги предпочитат голобради…..

Могъл – краднал! Колко познато ми звучи това, сякаш Брадли Манинг е роден в либерална България, не в консервативна Америка. Защото то у нас обикновено става така – крадеш пари от европейските фондове или от където и да било другаде, защото можеш и защото никой не те хваща, лъжеш обществото пред и зад медиите, защото част от обществото се прави, че ти вярва, а на останалата част не и пука, убиваш или поне пребиваш икономическата и идеологическата конкуренция, защото така ти ляга по-евтино, изобщо, чувстваш се свободен да правиш наистина каквото искаш. Ама все си мислех, че в Щатите дори на децата нагледно се обяснява как – да, свободен си да правиш каквото искаш в този живот, но само доколкото не пречиш на другите да реализират свободата си, като правят и те каквото искат. Защото иначе неизбежно се появява някой с по-големи мускули и мераци от теб, поради което свободата ти се превръща в нещо съвсем друго.

Признавам си, граждани, досега си мълчах и по тази тема, но покрай публикуването на секретни документи в “Уикилийкс” аз лично малко съм раздвоен. От една страна държа много на медийната свобода и съм сигурен, че ако ти падне секретен документ, свързан с нещо незаконно, той трябва да се публикува, независимо чии интереси ще бъдат засегнати. Просто интересът на обществото да бъде правилно и точно информирано е далеч над всякакви други лични и групови съображения.

Нещо повече – макар в нормалния свят за журналистите да е валиден принципът да не създаваш новини, а само да ги представяш обективно и да ги анализираш от колкото може повече гледни точки, все пак съществува и феноменът на разследващата журналистика. Той на пръв поглед малко заобикаля тези принципи, макар че на втори поглед не е така. От друга страна обаче не съм сигурен, че това, което прави “Уикилийкс”, е разследваща журналистика – първо, защото, както в случая с Брадли Манинг, нещата опират до обикновена кражба на документи и второ, защото какво всъщност разследваш, като просто публикуваш една камара документи, някои от които нямат никаква стойност за никого, други, които са част от един нормален работен процес, а трети, които може би съдържат и наистина интересна за обществото информация, но информация, която се губи, захвърлена в общата купчина, без да се акцентира върху нея. Ами нищо не разследваш, граждани – може би показваш мускули, може би избиваш комплекси, може би печелиш пари или влияние, не знам, но всъщност нищо не разследваш. Напротив, правиш така, че Системата се затваря още повече, въвежда нови механизми за контрол и нови ограничения, с което на практика се затруднява допълнително реализацията на едно основно гражданско право – правото на обществен достъп до информация, най-общо казано.

Утехата е, че в този свят способността да сътвориш някаква идиотщина, като я павираш уж с най-добри намерения, съвсем не е откритие на новото време или на изостаналите общества. Друг въпрос е що за утеха е това, но фактът си е факт. Пък и примерите изобилстват.

Да вземем прясната реакция на самата Европейска народна партия по темата за панегирика, който бат` Бойко сътвори на Тодор Живков и за който десницата иначе правилно протестира пред ЕНП. Така вместо да си изпишат веждите, сините си извадиха очите. Те, горките, сякаш не са си направили верните изводи от редица по-ранни прецеденти и продължават да битуват в очевидната самозаблуда, че ЕНП е истинска дясна партия, която държи на политическите принципи, а не сбор от европейски дясно-центристки елементи с уклон към популизма, които като цяло държат най-вече на пряката си политическа изгода.

Затова в резултат на протеста срещу феномена “десен политик възхвалява комунистически диктатор” се стигна до следната сценка: ЕНП запита Борисов дали това е истина, а Борисов им отговори с писмо, в което се закле, че каквито и да ги дрънка, той си остава автентичен десен политик. След което ЕНП, вместо да го съди по истинските думи, а не по думите за думите, изпрати писмо на сините, в което им скръцна със зъби да не шават много-много, а да си подкрепят управлението, каквато роля им е отредена, и да си траят. Как могат да си траят, като виждат какво става пред очите им, не се изяснява – в политическата визия на ЕНП за България очевидно останалото е мълчание.

Мълчание след мълчание обаче – и то се натрупва, хората и народите започват да те възприемат не като доброто ченге, което си мълчи от деликатност, а като тъпото ченге, което си мълчи, защото не знае какво да прави, когато клоуните му се подиграват. Ето защо уточних по-горе, че само понякога е полезно да си затваряш устата. И най-добре е да уцелиш правилния момент за това “понякога” – той съвсем не е винаги.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: