Централна Европа – Будапеща

Докато моя милост се натутка с едно разказче за Будапеща, Крум се взе в ръце и описа своето лятно еднодневно пътуване до унгарската столица. Приятно четене:

Централна Европа – Будапеща

Лятото отново дойде и вече се избистряха няколко идеи за това, как да го прекарам. Най-добрият вариант беше да отида на гости при Даниела-моя приятелка, която беше за 1 месец в Прага на някакво лятно училище. И така след като свърших с университета, вече се чувствах свободен да се разходя някаде далеч от София, независимо разстоянието. Отидохме с приятели за 2 дена на Градина и след това в края на Юли се отправих с влака към Прага и някои близки градове. Ден първи. Тръгнах по познатата ми схема с влака, този познат ми до болка влак, с който бях излизал вече веднъж от страната. Предния път бях до Виена, този само до Будапеща. По принцип влакът е приятен-един спален вагон на БДЖ, в който си сам в купе с масичка, чешма с огледало и достатъчно място да не се чустваш на много тясно :) Лошото е, че пътуваш през деня - влакът тръгва в 12. В един момент колкото и интересно да ти е да гледаш през прозореца ти омръзва. Ако четеш също по някое време ти доскучава. Аз бях взел един плейър на който си гледах серии от един сериал, но знаейки че батерията не е вечна,си ги пусках през час-нещо като на час по лъжичка. По границите нямаше проблем. Минахме тази със

Сърбия

Следващото голямо събитие беше минаването на Ниш, където можеш макар и от влака да поразгледаш каква е обстановката в един по-голям сръбски град. Вечерта малко след като се стъмни, влакът пристига в

Белград

и аз за пореден многоброен път минах от там транзит с мисълта някой път да го посетя за по-дълго. Влакът минава по един мост над река Сава, като нощно време се оказа, че гледката от там е много красива с другите мостове над реката - осветени и светещия град. Така и идва най-гадната част от цялото пътуване. След като цял ден си гледал през прозореца и си се занимавал с всякакви неща идва време да се спи. Във вагона при умората която те е налегнала е доста лесно да заспи човек, но след някое време идва следващата граница - будят те. Около половин час трябва да се въртиш и да чакаш да ти видят паспорта, след това влака тръгва и след 20 минути граничният пункт вече от унгарска страна и същата картинка. Този път всичко минава успешно и в 5 часа сутринта влакът акостира на

гара Келети в унгарската столица Будапеща

Ден втори След като слизам от влака, почвам да търся къде да си оставя багажа. Това вече е нещо ново за мен. До сега само в Солун съм искал да си оставя багажа на гарата, навсякъде другаде съм отивал директно на мястото, където спя. Но в Будапеща бях за 10 часа и само да разглеждам, а багажа си тежи :( След известно разпитване, намерих къде става номера. Големи кутии в които го пъхаш и срещу някакви форинти си ги заключваш и взимаш ключа. Тъкмо ги намерих и трябваше да търся банкомат за местна валута. Изтеглих пари. Отидох пак при кутиите и се оказа, че с банкноти не става – искат монети. Развалих. Първата кутия, в която опитах беше нещо развалена и един ром скочи към мен показвайки с жестове, че иска да ми помогне, а всъщност не спря да ми гледа ръката с парите, които бях приготвил. Въпреки, че го изблъсках и му обясних, че помощ не ми трябва, той продължи да стои и да ме оглежда. В крайна сметка си заключих багажа, проверих го и взех ключа. И така „милият” местен ме погленда усмихнато в стил справихте се отлично туристе, а аз си мислех: съжалявам, ама съм от България, врял и кипял в пътешествия и няма да се хвана на джебчийските ти номера :) В 6 без малко вече бях излязъл от гарата и вървях към

националния стадион,

който беше първата ми и единствена сигурна дестинация в града. Това се дължеше на факта, че стадиона се намираше много близо до гарата. Оказа се голям спортен комплекс и го видях само от оградата. След това без карта и никакъв гид за Будапеща се отправих в посока

Дунав

Надявах се да стигна при реката, но някъде в по централната част на града. Е след известно въртене по улиците стигнах до един от мостовете - Маргит. Лошо впечатление ми направиха клошарите, които бяха налягали,особено рано сутринта пред голяма част от входовете на кооперациите-много грозна гледка.

Мостът Маргит пресича Дунав,

но интересното при него е че минава покрай един остров, който е превърнат в парк и доста красиво място за отдих и спортуване. Слязох на острова, където толкова рано логично нямаше хора. Единствено минаваха постоянно деца, които отиваха в басейна разположен на близо за да тренират. Не случайно Унгария е една от силите в плуването в Европа, а и в света. На острова имаше и много добре поддържан лекоатлетически и съответно футболен стадион, но да разкажа и за нещо различно от спортно съоръжение в този град :) Паркът на о-в Маргит е много хубав с алейки и зелени площи и всякакви такива паркови неща. Аз се бях изморил доста от ходене (не че беше много ходене, ама нещо кецовете много взеха да ми убиват). Дойде ми доста логичната идея да поседна в парка, който в ранните часове, очевидно беше празен. Тъкмо тръгнах към алеите и видях поредните клошари спящи там и се отказах. В крайна сметка въпреки болката в краката реших че ще ходя, докато намеря по-добро място. След като продължих по споменатия по-рано мост стигнах и до другия бряг на Дунав. От там тръгнах по течението, където има изградена много хубава алея за бегачи и колоездачи. Доста приятно впечатление правят спортуващите хора в ранните часове на деня :) Там най-накрая намерих една пейка и седнах. Бях на перфектно място, защото точно срещу мен на други бряг се намираше сградата на

Парламента

Той е втория по големина на сградата си в Европа и определено един от най-красивите. Самата сграда е издържана в готически стил, но не мисля да навлизам в подробности, защото наистина е много внушителна и трябва да се види на живо или поне на снимка

След като починах малко, продължих по крайбрежната алея. За мен беше доста приятно че един от големите кораби които минаваха през реката беше български. Той обърна точно където бях застанал и видях българското знаме, а самият кораб се казваше Русе престиж. От лявата ми страна се падаше реката, от дясно се появи един голям дворец, който също е една от старите и внушителни сгради в унгарската столица. След като го подминах вървях по крайбрежната улица, която разделяше един висок хълм от реката. Това беше

хълмът Гелерт

Имах още доста време и реших да се кача да видя как е горе, а и без това нямах никаква представа как да се върна до гарата след толкова много ходене по най-различни малки и големи улици. Почувствах се още повече като турист, когато видях че има маркировка, която води до върха на хълма, нещо което си мислех че се прави само в планините, а няма как да стане при такъв поддържан парк в центъра на някой град. То след 15 минути катерене си се почувствах и като в планина особено след умората от ходенето по равните, но дълги улици до преди това. След някакво време човек излиза на нещо като тераска и вижда една невероятна гледка над голяма част от града. Но пътеката не свършва до тук. Още малко ходене и се излиза на върха, където е разположена

Цитаделата

и за пореден път си казвам след такова катерене: Струваше си :) А градът вече се вижда в по голямата си част и човек може ясно да си даде представа какво огромна площ заема. В един момент си давам сметка че въпреки че ходих толкова време съм обиколил една нищожна част в центъра на Будапеща, но пък там където са съсредоточени най-голям брой забележителности. С поглед намирам и големия стадион и гарата и се ориентирам горе долу каква посока трябва да следвам после. Заобиколих Цитаделата и от другата страна почват да идват много туристи, докарани от различните туристически автобуси. Аз заемам една удобна пейка и се любувам на гледката-тя е невероятна виждам другата част от града.

Да в един момент си мисля малко е гадно да съм сам на това място. Но в следващия се любувам на града, без да се затормозявам с абсолютно нищо. И от тази страна се вижда замъкът, който подминах по-рано, но в целия му блясък-отгоре. Пропуснах да спомена че в подножието на Гелерт има

турска баня

с типичния си архитектурен стил. Просто седя и наблюдавам града – изследвам го с поглед, търся му края, но той като че ли не свършва. Спускам се от другата страна на хълма. По някакви пътечки – абсолютно сам, не по пътя от който идват автобусите с туристи. Не мога да повярвам че в толкова космополитен и оживен град, в центъра има място и то хубав парк където да не срещнеш никой. Сигурно това е защото по това време хората са на работа, а туристите са толкова комерсиализирани, че ги закарват с автобус от точка А до точка Б. Само някъде между точките ги оставят да се поразходят и имат „свободно време” до еди колко си часа, но на такива места където пак е пълно с други туристи. После сигурно много от тях казват бях в Будапеща разгледах Парламента, Замъка, Мостовете, бях на хълма Гелерт и всичко това за 3-4 часа. Е, да и аз бях там само, че ги разглеждах по друг начин, разхождах се сам из парка на Гелерт свободен да правя каквото си искам, не ме закара автобус до горе-където да снимам за 10 минути банални панорамни гледки от града. Аз си обикалях и затова в един момент се почувствах като местен. В следващия отново излязох на крайречната улица с целия трафик и движение. Пресякох набелязания мост, който трябваше да ме отведе в посока гарата и почнах да обикалям от другата страна на реката. Наблизо беше

улица Ваци. Тамошната Витошка!

Хубаво, ама няма банкомати. Добре бе, вече вървя 20 минути по центъра – от които 10 минути по улицата и няма банкомат, а обменни бюра – бол. Е толкова бюра, колкото имаше на тази улица не знам дали има в цяла София. В един момент се почувствах тъпо че реших като един съвременен гражданин на света (не третия де) имам пари в картата, ама не и налична българска валута да си обменя. Дори и унгарската ми беше на привършване, ама на гарата сутринта нали малко обмених – пък после още. Е, хубаво ощ,е ама няма банкомати в тая Будапеща, съответно няма джобни и съответно

няма скоро да ям Гулаш

Помислих си около гарата някое заведение с местна кухня. Там пък по-късно не открих такива. Е, в крайна сметка поне се разходих по Ваци и намерих най-накрая банкомат, дори два. Единият беше да си теглиш евро* – перфектно ама в Унгария си карат стабилно на форинти. Както и да е, изтеглих пари и последва нов лутане. Този път който и да питах не знаеше английски. Да – попаднах и на англичани – ама те пък не знаеха пътя до гарата.

След много питане някак си стигнах до гарата.

Междувременно краката ми имах усещането, че са на пихтия, такива болки бяха, но вече знам и следващия път ще съм с по-други маратонки. В крайна сметка обиколих си около гарата, а гулаш не се задава. Накрая умирайки от глад, седнах в едно KFC – типично изпълнение за турист – до гарата. След като се нахраних напазарувах някакви бири и други неща от СВА. Оказа се че веригата е унгарска, а ми е слабост, тъй като имаме такъв магазин точно до нас в София :) После отидох до гарата и чаках да стане време за моя влак. Вече едвам се движех и с голяма мъка не заспах на пейките в чакалнята. Така е като тръгваш да обикаляш Будапеща от 5 сутринта. Автор: Крум Божиков Снимки: авторът * За пръв път чувам, че има банкомати в чужда валута – бел.Ст. Други разкази от Унгария– на картата: КЛИКАЙТЕ на разказа!

Прочети цялата новина

Свързани новини: