Март
2025
12/04/10 00:51
(http://komitata.blogspot.com)

Забравени страници: Лиско в гората

Често купувам книжки на племенниците ми и установявам, че често картинките са супер, а текстът е много зле - калпаво преведен чужд или оригинален, ама не по-добър български. При едни антиквари попаднах на една от любимите си детски книжки: „Приключенията на Лиско“. Купих си я за смешните 2 лева и сега ви пействам една глава от нея. Текстът ми изглежда доста добър, с любопитни особености от епохата, но може и да съм пристрастен ;-) Оставям ви да прецените.

Глава пета
Великият детектив
Тихата гора бе потънала в хладната нощ и на пръв по­глед всичко у нея беше спокойно. Високото небе искреше от звезди. Някои от тях стояха мирно и съзерцаваха учудено земята, а другите се закачаха палаво и не искаха да висят на едно и също място. Месецът, който бе изплувал над гората още преди залеза на слънцето, сега блестеше по-ярко.

Но спокойствието на Тихата гора бе привидно.

Пред жилището на Лисан бяха дошли почти всички жи­вотни и тук се вдигаше такава врява, че Магарето, което стра­даше от манията да си служи на всяка цена с поговорки, не можеше да се прояви, както трябва.

— Тихо! — ревеше то. — Ако викаме така, вместо да извадим очи, ще изпишем вежди!

Магарето не употребяваше нито една поговорка на мя­сто, а при това всички поговорки изговаряше неправилно.

— Мълчете да чуем всяко мнение поотделно! — издиг­на отново гласа си то. — Всеки крак на своята коза!

Но никой не го слушаше. Лисан и Лиса стояха пред жи­лището си и ронеха сълзи. Около тях всеки казваше нещо подобно:

— Обзалагам се, че Лиско е жив!
— Утре ще го намерим!
— Лиско няма да се остави лесно! И така нататък.

А всички знаеха, че това, което казват, е само за утеха. От Лиско нямаше следа. Изчезването бе станало по много тайнствен и чудноват начин. В търсенето бяха взели участие всички животни, включително и сврака Нешка, която на два пъти предложи да се претърси внимателно лисичата дупка, на което животните се изсмяха, защото действително беше смешно. Най-силно впечатление правеше Мецан, който председателствуваше Съвета на Тихата гора. Той не взе нито вед­нъж думата. Само мълчеше и слушаше. Понякога и не слу­шаше, а мислеше. Тогава животните си казваха: „Ей сега ще предложи нещо умно.“ Но Мецан продължаваше да мълчи и отново се замисляше.

Най-после към полунощ той поиска думата и когато всич­ки притихнаха, каза:

— Ние сме много глупави!

Най-умните животни наведоха глави, а глупавите си при­дадоха вид, че това е факт, който не се отнася до тях.

— Глупави и недосетливи! — подчерта Мецан. — Втур­нали сме се да търсим безразборно, викаме, предлагаме, от­хвърляме, а забравихме най-важния факт!...
— Какъв е той? — обади се Сивко.
— Забравихме, че си имаме детектив.
— Ей, вярно бе! — извика Кафявко.
— Детектив — продължи Мецан, — който се занимава изключително с разкриване на престъпления, или пък с на­миране на изгубени лица.
Да живее   Костенурко! — извика Сивко. Гората гръмна от „ура".
Към дома на Костенурко! — предложи някой.

Но Мецан направи гримаса и щом животните млъкнаха, заговори бавно:

— Предлагам всички да се разотидат. Всеки да си гледа работата. Животът трябва да потече, както по-рано. Ще из­берем делегация. Тя ще отиде при Костенурко да му разкаже всички подробности, а той вече си знае работата. Приемате ли?
— Приемаме! Да изберем делегация!

Веднага се пристъпи към избора. След много шум и пре­пирни реши се делегацията да има следния състав:
1. Вълчо Кафявко — като добър следотърсач.
2. Зайко Сивко — като бързоходец и слухар.
3. Ежко Таралежко — по простата причина, че редовно влизаше във всички делегации.

Реши се Лисан и Лиса да не участвуват в по-нататъшното търсене, тъй като бяха изпълнени със скръб. Животните се разотидоха, а делегацията тръгна към края на гората, защото Костенурко живееше точно там, където от векове растеше и старееше Къдравия дъб.

— Сега е полунощ — каза Сивко. — След три минути сме при Костенурко.
— След пет минути! — каза  Кафявко.
— Не по-рано от три денонощия! — каза Таралежко. — Мерил съм това разстояние няколко пъти. Спокоен ход — четири дни, а с бързане — три.
— Хванахме си белята! — рече Кафявко. — Защо ли го избрахме?
— Как? — възмути се Сивко. — Делегация без Тара­лежко? Откакто се помня, Таралежко винаги е председател­ствувал всички делегации.
— Има животни, които сякаш се раждат само за това — съгласи се Кафявко. — Дай им заседания и приветствия — нищо друго...  Хайде, качвай се на гърба ми!...

След десетина минути делегацията се озова при Къдравия дъб, едно голямо и дебело дърво, израсло на границата между Тихата и Младата гора. Около Къдравия дъб се прости­раше китна полянка, която денонощно ухаеше на мента и здравец. По-нататък започваше Младата гора. Тя имаше ниски и крехки дръвчета и се простираше чак до склоновете на Голямата планина. Младата гора нощем просто гъмжеше от светулки.

Домът на Костенурко се намираше между три големи камъка, обрасли с мъх и лишеи. Пред дома висеше табелка, иа която пишеше:

Частно детективско
   БЮРО
      на
   КОСТЕНУРКО
п р и е м а м по всяко време на денонощието.
Чукай, без да влизаш!

Кафявко почука. Изтече малко време, но никой не се обади. Той почука повторно.
— Защо чукате, без да влизате? — чу се гласът на Костенурко.
— Защото тук пише така — рече Кафявко.
— Надписът е погрешен — отвърна гласът на Костенурко. – Художникът трябваше да напише : „Влизай 6ез да чукаш!“, но бе разсеян и написа това. А мен ме мързи да го поправя. Някои казват, че било оригинално, и съм съгласен. . . Влезте!. . . Вие сте трима: Кафявко, Сивко и Таралежко.
— Как позна!?! — учуди се Кафявко, докато се про­мъкваше през тесния за него вход. — Просто съм изумен.
Костенурко седна на мекия стол, натъпка лулата си, за-пали я, смукна от нея и се усмихна:
— Нашият занаят е труден, но е приятен, защото е изпълнен с непрекъснато търсене. Малко са индивидите, които са успели в нашата професия. Преди всичко трябва да имаш
дарба. Трябва да се родиш с нея и да я развиеш. Умът ти да бъде винаги изострен. Съобразителност и интелигент­ност — тези са двете неща, които трябва да вървят ръка за ръка с ума.

Представителите на Тихата гора наблюдаваха Великия детектив със зяпнали уста.

— Казвайте — мина към действие Костенурко. — Как­во ви води насам?
— Нещастие — започна Таралежко. — Лиско, синът на Лисан, се изгуби преди залез слънце и макар че вдигнахме гората на крак, не го намерихме.
— Лиско? — замисли се Костенурко. — Ще го намеря.

Членовете на делегацията въздъхнаха облекчено.

— Най-напред трябва да ми го доведете — продължи Костенурко. — Трябва да го видя, за да зная какво да търся.
Представителите  на  Тихата  гора  се спогледаха. Но ако — започна неуверено Кафявко, — ако може да го доведем тук, значи... няма смисъл да го търсим защото... ззащото той тогава ще бъде намерен.
— За съжаление това е така! — замисли се Великият детектив. — А това усложнява задачата ми... Но да почнем от самото начало. На въпросите ми да отговаря само един от вас. Например вие, Кафявко.
— Обикновено в такива случаи говори Таралежко.
— Добре, Таралежко, отговаряй: Кога изчезна Лиско?
— Днес следобед. Цялото му семейство се изкъпало  на реката, върнали се у дома и Лиско изчезнал.

Костенурко се почеса по черупката:

— Хм!... А защо се къпали?
Таралежко се замисли и каза:
— Не знам.
— Видяхте ли? — рече Костенурко. — Не ми помагате с елементарни неща, които ще се окажат решителни за след­ствието.
— Не знам защо са се къпали — повтори Таралежко. — Лично аз не се къпя.
— Да е оставил някакво писмо?
— Кой?
— Този Лиско.
— Той е съвсем малък. Не може да пише,
— Хм!... Допущате ли причини от любовен харак­тер?
— Лиско е само на тридесет дни.
— Щом е толкова малък, ще го открия.
— Следите му се губят до реката.
— Кой го е видял за последен път?
— Едно магаре.
— Какво магаре?
— Не го знаем добре. Пресели се в нашата гора.
— Да се арестува веднага!

Великият детектив смукна доволно дим от лулата си и допълни:

— Утре всичко ще бъде разкрито! Преди разсъмване искам да ми доведете това магаре. Смятайте, че с него ключът на загадката ще бъде в ръцете ми. Сега сте свободни!... Чакам ви с Магарето.
— Той е гениален! — извика Таралежко, когато тримата напуснаха каменната къща на Костенурко. — Какъв ум! А ние дори не помислихме, че похитителят е между нас.

Делегацията отново потъна в Тихата гора на път за Мецан. Той трябваше да подпише заповед за арестуването Магарето. Намериха го да седи умислен на камъка пред къ­щата си.

— Трябва да издадете заповед за арестуването на Ма­гарето! — рече бързо Таралежко. — Той е виновен за Лиско.
— Кой ви каза?
— Детективът Костенурко.
— Това не е лесно — отвърна Мецан. — Тихата гора не познава арестите. Трябва да се допитам до Съвета.
— Но Магарето не е жител на Тихата гора — каза Та­ралежко.
— Това е вярно, Таралежко. И все пак се срамувам да подпиша такава заповед.
— Костенурко е сигурен, че Магарето е похитител! — намеси се Кафявко.
— Той е чужденец между нас! — намеси се и Сивко.
— Всеки, който няма лоши мисли в главата си, може да живее спокойно в Тихата гора — отвърна Мецан.
— Но той е похитил Лиско!... Губим ценно време!... Ние трябва да изпълним желанието на детектива. Иначе как ще се води следствието?!

Мецан изчезна и донесе от дома си подписан от него лист. На листа пишеше:

Да се арестува Магарето,
Мецан

— Не му знам името — каза той
— Нищо — Рече Таралежко — То е единственото магаре между вас.
Със заповедта в ръце тримата делегати намериха Магаре то до реката. То стоеше там с вирната нагоре глава.
— Какво правите тук? — запита остро Кафявко.
— Кой каквото прави, за себе си го прави! – отвърна Магарето
— И ние сме на това мнение — пошегува се Таралеж­ко. — Затова в името на законите на Тихата гора молим да ни последвате!  
— Ще ви последвам — съгласи се Магарето. — И без това се чувствувам самотно.
— Защо гледате небето? — запита внезапно Сивко.
— Размишлявах — рече охотно Магарето. — Питах се дали не може от Млечния път да се получава масло.
— Знаете ли да четете? — запита все тъй остро Кафявко.
— Да. Защо питате?
— Прочетете това! — Кафявко му показа заповедта на Мецан.
— Съгласен съм — за мен това е комплимент.
— Защо?
— Едва сега разбрах, че съм нещо.
— Тръгнете с нас!
— Щях да забравя — рече то. — Мога ли да знам как­во съм сторило?
— Ще узнаеш — усмихна се Сивко. — Костенурко ще ти каже.

Магарето подви опашка и спокойно тръгна пред Кафяв­ко. Тримата го поведоха направо към дома на Великия де­тектив.

PS. Между другото, искам да замеря с нещо тежко локализаторите на БДС клавиатурната подредба за Убунту, защото са ми сменили правилното и силно необходимо за българския дълго тире „—“ с недоразумението „–“.

Facebook TwitThis Google del.icio.us Digg Svejo Edno23 Email

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки

новините от вчера Новините от вчера
новините от днес Новините от днес

Търсене


Архив

ПоВтСрЧеПеСъНе
     12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31      

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване