Любимци в новините: постоянни и променливи величини

"не, тая работа не е много за жени" ... - в общи линии подобни реплики чух след предния си пост по темата за предприемачите и споменаването на наблюдението, че из родните start up инициативи се мяркат малко дами дойде и обратното - "простата логика е, че като тръгнат готините момичета и ...

От Русия искат с 64% по-висока цена за изграждането на АЕЦ "Белене" в сравнение с януари 2008 когато президентът обяви "голям шлем". За същия период златото е поскъпнало с 66%. Белене поскъпва, сякаш се изгражда от злато.

Блогът за икономика 2010

Говорейки за прогнози, да не пропускаме и прогнозата на Европейската централна банка за 2011 година – БВП в еврозоната ще се увеличи между 0.7 и 2.1% според ЕЦБ. Отново, не се дава точно число, а голям хоризонт от възможни сценарии, за да се отчете наличието на несигурност.

 

Блогът за икономика 2010

Мартин Радилов е актьор в театър „София” и мой дългогодишен приятел.

Имаме една обща страст – писането, макар жанрово и стилово да се разминаваме като „Аполо 13” и Луната.

Позволявам си да споделя какво казах на презентацията на третата му книга този уикенд в София, защото мисля, че колкото и бутиков да е „Червеният оранж”, все пак не бива да го пазим в тайна:

Когато с теб не се разходихне в парка – театралния ад, нямаше самолети и люлки, малки добавки и jazz dream. Ти вървеше, аз вървяк, пианистът танцуваше танго в лондонския дъжд – инсталиран там някъде, между alanse bar и църковното метро.

– Подайте ми червения оранж, сестра скалпел! Другото е чисто месо…

Това са заглавията от книгата на Марти. Разказите му звучат по същия начин. Критиката сигурно ще ги постави в жанра между съвременната гротеска и абсурдизма, но мен повече ме вълнува съдържанието, отколкото формата.

А то „хваща”.

Хваща като амфетаминова депресия.

Хваща те съвсем неподготвен.

Хваща те за врата.

Артистично и изцяло в негов стил, Марти подава ръката на разказвач, но качиш ли се на влакчето, тогава става страшно – логиката, сюжетът, всичко тръгва надолу, пропада като развален асансьор, и се разбива в мазето на мрачното ти подсъзнание –  там, където държиш отпадъци от собствения си живот – добре пазени малки, мръсни тайни и страхове, между които лазят мишки и съмнения.

-    Ей, татко, ще ме заведеш ли до детската площадка? Моля те! Знам, че трябва да стигна до там. Поне веднъж.
-    Сера ти на широкополата шапка. Не. Няма да те заведа. …- и детето охкайки, пресече, но не стигна до детската площадка. Асфалтът бе прибран в ковчега…

Казвам се Тихомир Димитров и на визитката ми пише „писател”, но съм тук изцяло в качеството си на приятел. Преди две години стоях на същата тази сцена и се червях от срам, когато заедно с Марти представяхме моята „Душа назаем”. По пътя на „случайните съвпадения”, две години по-късно, аз отново стоя на същата сцена, пред толкова много артисти в публиката, където ми е мястото, и отново се червя. Не от срам. От благородна завист.

Артистите нека излязат на сцената! Тази, и на сцената на живота също да излязат…

Аз отивам в публиката, където принадлежа. И мога само да ръкопляскам!

Да ви е честит „Червеният оранж”, скъпи приятели!

Книгата е предназначена само за ценители и можете да се сдобиете с копие единствено от автора й на:
Martin Radilov @ Facebook

Тихомир Димитров

Иска ми се да съм край морето, когато е в пълната си ярост, със страховити вълни разбиващи се в скалите на някой пуст бряг, примерно този на Маслен нос.

Седем човека – четирима възрастни и три деца, се оказаха герои на активно мероприятие от най-зловещите времена на тоталитаризма. При това само преди няколко часа , а не когато и да било. Някой за нещо си употреби пещерняци, за да се направи известен и да си изчисти имиджа. Така излиза поне засега.

В събота – 5 декекмеври, в новините в 19 часа водещата новина на bTV беше информацията, че седем „души” , както обичат да се изразяват медиите, без да си дават сметка какво е душа, са блокирани в пещерата „Духлата” край пернишкото село Боснек или нещо приблизително. Хората, които са в пещерата и сред тях три деца, ги нямало от сутринта и единствено bTV знаеше за случая. Никой друг, никъде другаде, преди това не съощи за подобен много сериозен проблем. Едва след водещата новина във вечерните новини на bTV и други медии, в това число и Националната телевизия – Канал 1, подеха събитието.

Как да не ти се струва съмнително, при положение, че е известно как световни медии плащат за водещи новини, хеле пък bTV.

Темата беще подета и потече като пороя по Струма от същите дни, довел до прекъсване на шосето към Гърция или до задръствания по южната дъга на околовръстния път, където един човек даже се спусна с лодка.

Премиерът Бойко Борисов обаче се появи не на друга критична точка, а тъкмо при пещерата „Духлата”. Той не беше нито край Струма при Кресна, където част от главен път Е-79 остана под реката и изчезна самосвал, барабар с шофьора си. Не беше и до столичната кметица Йорданка Фандъкова, която се обясняваше защо станало наводнението. Бойко Борисов дойде при пещерата и минути след това децата, а малко по-късно и възрасните, се оказаха спасени от плен на водата и на земята над пещерата. Случи нещо като "Сезам, отвори се!", изречено от Али - Бабата на 40-те разбойника.

Само дето никой не видя как точно стана това, въпреки камерите на националните телевизии и обективите на фотоапаратите на водещи национални ежедневници.

Сигурни източници, които настояват за анонимност, твърдят, че партия ГЕРБ вече има наета PR агенция на световно ниво за изборите догодина. Може и да е вярно, може и да не е. Но това, което се случи покрай пещерата не беше, за да рекламират природния феномен със сигурност. Хората не са наивни. Форумите бъкат от мнения, които по никакъв начин не са в подкрепа на управляващите. Ако е имало проблем в пещерата, ако спасителите са проявили героизъм, ако някой е направил нещо полезно, за да не загинат хора, то едва ли това е Борисов и ко.

Хората се питат къде беше кметът на Перник и подопечните му, които преди това се грижиха за пострадалите през целия ден. Неотговорени са много въпроси.

Ние питаме кой измисли този безумен сценарий и защо го няма никъде в медиите организатора на експедицията – ръководителят на пернишкия клуб по спелеология Ивайло Чичев?

Питаме и дали наистина управляващите смятат, че всички журналисти от всички медии са толкова лесно манипулируеми, както онези, които повтаряха и разискваха темата и ще го правят още три дни, както се случва с всяко чудо? Само дето е по-интересно, кога ще бъде пуснат пътният възел "Даскалово" от прословутата магистрала "Люлин" и защо това няма да стане на 8 декември, както обещаха от правителството наскоро. Питаме и защо никой не видя мига на спасяването на спотаените в пещерата, въпреки масираното медийно присътвие.

Пред вид православния календар молитвено благодарим на Бога, който по молитвите на св. Николай, архиепископ Мирликийски и Чудотворец, не позволи да стане нещастие.


Даже колегите от сайта "За Перник",които самоотвержено отразяваха събитеито от мястото на развоя на действието в един момент се усъмниха, в това, което става. Изразителните снимки са техни.

Разчиствах файловата система на работната ми машина в офиса и открих, че съм я инсталирал на 9-ти март 2002 година със Slackware 7.0. От тогава досега я карам на редовно обновяване повече от осем години и всичко си и е наред. Кеф.

Когато преди много години в София багерите започваха поредния грандиозен строеж на социализма, имаше дежурен лаф — „Търсят дипломата на Тодор Живков“. За 33 години на власт, голямо търсене на дипломи падна.

БКП служеше на българския култ към дипломата по чисто практически причини — трябваха ѝ хора с дипломи съвсем като истинските за отговорните политически постове (не там където се бачка, а там, където се държат ръчките на властта), които да четат гладко, да могат да се изкажат, да напишат доклад, да изчислят проценти и да съберат две колонки с цифри и беше създала своите печатници за дипломи — рабфак, за ниското ниво и АОНСУ, за високото.

Така да се каже, печатането на дипломи менте, беше най-висша партийна и държавна задача.

В момента София пак е разкопана надлъж и нашир, дори копаят извънредно, но ситуацията е по-демократична — търсят се дипломите на много хора едновременно.

Сега всеки се спасява сам и затова понякога системата дава грешки — най-тъпите си купуват фалшиви дипломи, по-хитрите си купуват „истински“ дипломи от „истински“ университети и дори стават доценти там, а „тарикатите на републиката“ си основават собствена и напълно законна печатница за дипломи като Пернишкия Университет за Технологии, Комуникации и Архитектура.

България е държавата на пепеляшките. Още от 90-та година започнаха примерите за главозамайващи кариери в държавната администрация. Част от тях се обясняват с експлозията от махането на тоталитарния капак върху обществото, а друга част са просто необясними - хората са си късметлии.

Ето например, Калина Илиева - бившата шефка на фонд „Земеделие“. Два поредни посланика в Берлин се ангажират да и предоставят настаняване в комплекса на посолството (!) в Берлин на облекчен наем. Колко студенти са такива късметлии? Аз за Германия съм чувал само истории за студенти, които работят като сервитьори, камериерки и в строителството (като дядо ми преди войната), за да избутат следването.

Ще цитирам бившата посланичка Меглена Плугчиева:

„Известно е, че докато бях посланик, тя е живяла в посолския комплекс като част от привилегированите младежи (подчертаването мое), които имат връзки във финансите или във външното министерство, докато простосмъртните български студенти живееха на общежитие или на свободен наем.“

Така е, госпожо Плугчиева. Вие, като посланик, какво направихте по въпроса, освен да и продължите договора? И кажете кои са тия, привилигерованите младежи, да ги знаем тия златни кадри, в които инвестира България.

Връща се тя в България, завършила или дизайн или икономика (лесно е да ги обърка човек), и започва като младши експерт в Министерство на земеделието.

После късметът ѝ помага да извърши второ чудо — да се яви с още 10 души на конкурс за шеф на национален фонд „Земеделие“, който управлява гигантски потоци пари, и да го спечели с личните протекции на премиера Бойко Борисов! Не им ли върви на някои хора!

Радостно е, че тя преуспява по свой начин в живота си — не потегля нито по пътя на баща си, който е шеф на столичната пожарна, нито по пътя на майка си, която е шеф в дирекция „данъчна политика“ в Министерството на финансите.

Ето, сещам се и за една друга късметлийка, която във време на драстични съкращения на бюджетите за култура, получава щедро финансиране и от българската и от италианската държава. Чува се за късметлии с медийни империи и т.н.

Има и европейски примери — например около приятеля на цялото прогресивно човечество (според Wikileaks) — Берлускони, ври и кипи от пепеляшки (гадателки, моделки, актриси...)

А сега да поговорим за каръците.

Около 80 000 са българските студенти в чужбина, които легализират около 1000 дипломи на година в България.

От тях най-големи каръци са, например, завършилите в Оксфорд.

Първо трябва да се проврат през иглените уши на легализация на дипломи. Включително и с проверка за автентичност.

Както и по времето на социализма, така и сега, те имат гигантски проблеми с признаването на дипломите си — съмнителни са, защото са завършили някакъв „провинциален университет“ в Англия. ЕС си е ЕС, ама сиренето е с пари!

Висшистка ли е в крайна сметка Илиева.

Моята хипотеза е — тя е съвсем истинска висшистка, точно колкото:
— Йорданка Фандъкова е кмет;
— са герои почти всички носители на орден „Стара планина“;
— Алексей Петров е доцент;
— РЗС е партия;
— Румяна Желева щеше да бъде еврокомисар;
— Депутатите, отишли за безплатен телефон в работно време, са депутати.
— ... (мога доста да изброявам)

Количествата лъжа, които циркулират в България вече стават взривоопасни.

Много личности и институции са изпразнени от съдържание, т.е. са балони, пълни със сгъстен въздух.

Балоните гърмят.

Ако не ви се гледа цялото — гледайте от 2:40 нататък ;-)

Цитирам по памет:

"А колко смешно би било, нали, мечките да бяха вместо тез пчели:
кошера си щяха с мед те да напълнят (ако пчели бяха - мечките сами)
в дънера на ниско - на не качвам стълби ..."

И цитирам по вестник "Сега":

Що не Си бях Аз премиер, докато бях кмет!
Ако Си бях Аз премиер, щях да Си дам достатъчно пари (на кмета Борисов),
и още тогава три пъти да съм открил булеварда във всички посоки!

Туп

Туп

Туп

Мечо Пух слиза по стълбите.


С главата надолу ...
.

Какво казват Мъжете в сапунките и с червено – какво казват триизмерните мъже в живота

Ти си жената на Живота ми, няма да те изоставя заради Пенка.
Ако не искаш да духаш – отивам при Пенка

Готов съм да се боря за любовта си
Отивам да изпия една бира

От няколко ди обикалям из града и само тази огърлица ми хареса -
Последно не разбрах блуза ли искаш или до Гърция за един ден?

Ако сапунката е утопия, защо в 90% от времето агрегатното състояние на главната героиня е “прелъстена и изоставена”. Нейният любим е извършил непростими грехове, живее с Другата, героинята му е сърдита, а той пада на колене и я моли да се върне при него с повод и без повод.

Илиза че жената е най-доволна, когато не знае какво да прави, когато се двоуми дали да слуша сърцето или разума си и когато някой я преследва отчаяно, а тя се опитва да го отблъсне. Въргалящият се по земята Ромео е по-еротичен ли, какво ли? Хем трябва да е силен, уверен и независим, хем жалък и смазан от любовта си.

Те се обръщат към себе си на "скъпи братко". Честват тържествено 24 юни - Еньовден и култът към слънцето. Организират си срещи в скъпи курорти. Никой не подозира за тайните им срещи, защото в работно време не ги декларират и още повече - правят се, че не се познават.

Източници на "Биволъ" споделят, че в една от масонските ложи в България членуват над 30 висши магистрати, юристи, адвокати, бивши политици. Скандалното е, че никой не подозира за тези връзки, а често "братята" изпадат в служебни отношения, които изискват независимост или поне отвод при явен конфликт на интереси.

Източници коментират, че членове на тази група са членът на ВСС и шеф на комисията за професионална етика и противодействие на корупцията Цони Цонев, бившият правосъден министър Антон Станков, председателят на апелативния съд в София Веселин Пенгезов, уволненият от системата бивш председател на окръжния съд във Велико Търново Даниел Минов, софийските адвокати Димитър Райчев, Константин Симеонов и Илиян Кършев, бившият председател на съда в Благоевград Красимир Аршинков, благоевградският адвокат Иван Михайлов, бившият зам.-министър на правосъдието Маргарит Ганев, председателят на окръжния съд в Хасково Росен Русев, частният съдебен изпълнител от Кърджали Росен Росенов, съдията от районния съд в Шумен Тодор Тодоров, колегата му от окръжния съд в Стара Загора Тоньо Тонев, съдията от административния съд в Бургас Атанас Вълков и съгражданинът му Янко Янков, който е юрисконсулт на ТБ Алианц в Бургас.

Интересното е, че ложата има и женска секция в която членуват не само съпругите на магистратите, но и други известни юристи. Сред тях виждаме съпругата на шефа на бюджетната комисия на ВСС Иван Колев - Стойна Колева (която е нотариус във Велико Търново), съпругата на Веселин Пенгезов - Магдалена (за която той каза, че е уредил да работи с връзки в ДАНС), съпругата на Красимир Аршинков - Михаела (която е известен адвокат в Благоевград), съпругата на Даниел Минов - Росица, която е нотариус, съпругата на Цони Цонев - Ганка, съпругата на председателя на Окръжния съд в Пловдив Сотир Цацаров, съдията от Окръжния съд в Смолян Тоничка Кисьова, съпругата на председателя на Окръжния съд в Стара Загора Тоньо Тонев - Галина.*

В тази обвързаност няма нищо криминално, малката подробност обаче е, че тя е тайна за обществото. Няма никакво съмнение, че "братята" и "сестрите" са изпадали в ситуации, които изискват независимо решение. Така например Цони Цонев като шеф на комисията по професионална етика многократно си затваряше очите за гафовете на "брат" си Веселин Пенгезов и дори се подписа под специален доклад на съвета, който го оневини. Подобно отношение Цонев имаше и към Красимир Аршинков, като категорично отказваше да извърши проверка преди опита му да стане за втори мандат шеф на окръжния съд в Благоевград. Източници на "Биволъ" коментират, че Цонев е протаквал и проверки срещу шеф на съда в Хасково Росен Русев. Дали това е ставало на базата на законови текстове или заради тайните братства би следвало да каже прокуратурата. Обвинението би трябвало също така да отговори дали адвокатите членове на ложата не са се явявали по дела, по които съдии са техни "братя" или "сестри". Трябва също така да се изследва и дали кариерното израстване на магистратите, членове на тайното братство не се дължи именно на помощта, която получават от техните събратя във Висшия съдебен съвет.

* 07.12.2010 Биволъ погрешно написа във версията на статията от 06.12.2010, че в списъка е и зам.-главния прокурор Галина Тонева, за което се извинява на засегнатите.

Представете си Държава , в която всички граждани от мъжки пол в интервала от 20 до 50 годишна възраст са военнослужещи и в буквалния смисъл на думата спят с оръжие под възглавницата си. Държава , която след навършване на 50 годишна възраст подарява зачисленото лично оръжие на гражданите си. Държава , която поощрява и приветства [...]

Продукти за тесто:
2 1/2ч.ч. брашно
2 яйца
1ч.ч. захар на пясък
1ч.ч. кисело мляко
3/4ч.ч. стопена свинска мас
2 ванилии
кора на 1/2 лимон
1ч.л. амонячна сода
1/2ч.л. сол

За глазура:
5с.л. пудра захар
1- 2с.л. ликьор
1с.л. прясно изцеден лимонов сок
щипка сол
кора от 1/2 портокал
2с.л. течна сладкарска сметана

Приготвяне:
Брашното се пресява над кухненски плот. В средата се прави кладенче. Добавят се 2 яйца, 1ч.ч. захар на пясък и 3/4ч.ч. стопена свинска мас. Амонячната сода се смесва с киселото мляко. Бърка се докато шупне. Така се добавя млякото, щипка сол и 2 ванилии. Кората на 1/2 лимон се стърже на дребно над брашнената купчинка. Омесва се тесто. При необходимост се добавя още брашно. Тестото трябва да е мекичко. Фурната се включва да загрее. Тестото се разточва на кора с дебелина половин пръст. С помощта на чаша с диаметър 3- 5 см се изрязват кръгове. Пекат се около 5- 8 минути. Следят се да не загорят. Готовите сладки се редят върху кухненски плот. От останалото тесто се оформят топчета с големина на орех. Топват се в захар и се подреждат в тава за печене. Понеже при печене се надуват, е добре да има разстояние между тях. Когато съвсем леко започнат да розовеят, са готови. Сладките топчета се слагат в коледна купа. Когато изстинат се покриват с домакинско, прозрачно фолио.
Взема се купа. В нея се слагат 5с.л. пудра захар, 1- 2с.л. ликьор, 1с.л. прясно изцеден лимонов сок. Щипка сол и 2с.л. течна, сладкарска сметана. Продуктите се разбиват с миксер до получаване на гъст ароматен крем. Кората на портокала се реже много на ситно. Добавя се към сметановата глазура. С нея се глазират кръгчетата. Оставят се за час да засъхне глазурата. Подреждат се в метална бисквитиера. Консумират се на следващия ден.

Георги Марков /01. март 1929, София – 11. септември 1978, Лондон/ СОФИЙСКОТО МОРЕ Георги Марков На спирка Павлово по линията на Княжевския трамвай дълги години стоя един голям надпис: „Тук ще бъде пристанище Павлово“. Под надписа беше нарисуван корабоплавателния канал Панчарево-Павлово и бяха означени пристанищата. Зная, че някои от читателите веднага ще си спомнят анекдота [...]

• Мнозина в България са поели по пътя към светостта, а в религиозен план за това има две концепции, изповядвани от кандидат-светците: едната е да постигнеш нетленност чрез облагородяване на духа, другата – чрез спиртосване на тялото, най-общо казано 

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

Този път, с предпоследните си медийни изяви, Румен Петков наистина си ритна визата за САЩ толкова майсторски, че я запрати чак на най-горния рафт. За сведение на несведущите – там чакат ред молбите на онези хора, за които е сигурно, че ще получат въпросната виза, но едва след като папата ги канонизира за светци, не по-рано.

Не че на Петков му пука от това, де. По мои впечатления дори – не че му пука изобщо от к`во да е, защото сам по себе си явно се чувства много близко до канонизацията. За първи път си дадох сметка за това една сутрин преди много години, когато в 10.30 налетях да го интервюирам, пък той щеше да ме бутне с дъха си. Този човек е нетленен, казвам ви! В смисъл – не беше снощен, никакъв махмурлук не го мъчеше, изглеждаше свеж като репичка. Просто беше цапнал между две и три много ранни водки, което е един от правилните пътища към вечността. Защото нали знаете, че в религиозен план има две концепции, изповядвани от кандидат-светците? Едната е да постигнеш нетленност чрез облагородяване на духа, а другата – чрез спиртосване на тялото, най-общо казано…..

Но какво научихме от споменатите предпоследни медийни изяви на Румен Петков, сега ориентирани главно към личността на американския посланик Джеймс Уорлик? Само припомням, че, за радост на публиката, съвсем скоро той имаше други подобни изяви, в които използва словесен огън и жупел, срещу Цветан Цветанов и Ваньо Танов, още по-рано – срещу германския журналист Юрген Рот, а колкото по-назад във времето се връщаме, толкова повече атаки ще си припомняме, предприети срещу хора, които явно пречат на нашия светец да разгърне творческия си потенциал.

Този път Румен Петков зае позата, позната като “Георги Димитров на процеса в Лайпциг” и също като него започна със сакралното “аз питам”: “Аз питам – какво е неговото /на посланик Уорлик – б. а./ отношение към дрогата? Какво е неговото отношение към меката дрога? Водил ли е разговори, че в България е добре да бъде легализиран режимът на меката дрога? Ако ги е водил, в коя част на Черноморието, да речем?…..И въобще употребявал ли е някога наркотици? Това по никой начин не е внушение, че той е употребявал. Питайте ме мен – никога не съм употребявал наркотици. Никога не съм взимал рушвети.“

Занимавал съм се много с теорията и практиката на иронията, граждани, и мога да ви кажа, че Румен Петков е природен гений в тази сфера, трябва да го ценим и пазим като национално богатство, за по-сигурно – в музей или друго затворено и добре охранявано помещение. В цитирания пасаж особено ме впечатли врътката накрая, когато, дори без сам да се пита за рушветите, сам си отговаря, че никога не е взимал. Тази словесна фигура се нарича автоирония на квадрат и няма нищо общо с популярния сред нас, редовите граждани, израз “идиотщина на квадрат”.  

Иначе изявлението му е много стегнато като цялостно внушение. Е, наистина, у хора като мен то предизвика и някои въпроси. Например – защо радетелят за свободното ползване на демократични свободи Румен Петков употребява подходи за очерняне, усъвършенствани десетилетия наред от бившата Държавна сигурност? Също – дали редовият опозиционен депутат Румен Петков получава вътрешна информация от МВР, по какъв точно начин и на какво правно основание? Да не би бившите вътрешни министри да са абонирани пожизнено за някакъв ведомствен полицейски бюлетин с клюки, за който аз не знам? Освен това – следи ли МВР американския посланик в България било чрез СРС-та, било чрез внедрени в обкръжението му хора, откога, защо и ако го следи, кой има регламентиран достъп до набраната информация? Защо евентуалното обсъждане, при това очевидно в частен разговор, на въпроса за легализацията на меката дрога в България, се внушава на публиката като някакво престъпно деяние?

По повод последния въпрос нямам предвид толкова аналогията, че в самата консервативна Америка щатът Калифорния проведе официален референдум по темата, а имам предвид изконната в демократична България гражданска свобода да бъдат обсъждани всякакви въпроси от обществен или частен интерес. `Щото то ако и простото обсъждане на нещо вземат да ни го вменяват в грях, по-добре да си бяхме стояли при Живков.

Като споменах Живков, та се сетих за онзи виц от комунистическото време, дето един американец се хвалел със свободите си пред един българин. “Мога да застана пред Белия дом и да напсувам президента Рейгън, без да ме арестуват” – казал той. “Че то и аз мога да застана пред Партийния дом и да напсувам Рейгън, без да ме арестуват” – с достойнство отвърнал нашенецът. Та горе-долу на същото патриотично ниво са атаките на Румен Петков срещу Джеймс Уорлик, който, освен като любител на меката дрога, е определян в изявленията на нашенеца още като третокласен актьор, лъжец и боклук за изритване.

И целият този дипломатичен език заради едната виза, граждани. Ама може пък и да не е само заради визата, може да е заради информацията, че някъде по света тече истинско разследване срещу Румен Петков, за чиито резултати скоро ще научи цялата българска общественост. То близко е до ума, че човек, получил като вътрешен министър прякора Запалката, защото постоянно си губи запалките, лесно го разследват – като ги засира на най-неподходящи места, все едно се подписва и не е нужно да викат Монк, за да му влязат в дирите.

Поне в нормалния свят, де, в България виждаме, че не е така, даже самият главен прокурор излезе да очисти името на Румен Петков, като заяви, че тук никой за нищо не го разследва. Само не се изясни докрай Велчев – дали не го разследват, защото няма защо, или по други някакви, високопатриотични съображения. 

Знам, че който чете казаното дотук, нещо все остава да го гложди. И това е въпросът защо определих медийните изяви на Румен Петков като предпоследни. Ами просто е – защото няма да са последни. В момента той така е застанал на мушката, че гърмежите по него няма да престанат, но като не го прибира прокуратурата, публичните му изяви ще продължат. А вероятно ще продължат, дори и да го прибере. Светъл пример в това отношение може да му бъде Алексей Петров, който, като обвиняем по сериозни дела и под домашен арест, през ден свиква пресконференции. А вече стана безпощадно ясно също, че ще се глави за президент и ще иска да го облечем в булото на невинността чрез нашето гражданско доверие. По принцип аз нямам нищо против, но само при условие, че чуем каква е концепцията на този светец-мъченик за справяне с организираната престъпност в страната, а не само на Румен Петков за справяне с американското влияние тук…..

Забелязвам обаче, че, освен светци, напоследък по българските земи се появяват и някои светици. Разбира се, нямам предвид само онази горчиво-смешна страна на случая с Калина Илиева, от която стана ясно, че докато била болна, тя всъщност била просто бременна, но нейните колеги от министерството, а и преките и началници, включително до самия премиер, не забелязали това. Може! Все си мисля, че на тяхно място аз бих забелязал, но знае ли човек, възможно е пък дотолкова да блести с чистота и невинност момичето, та покрай нея хората да се заслепяват и да пропускат дори очебийните разлики между болест и бременност. Но подобна слепота говори и за друго – за пълната липса на религиозна вяра сред въпросните колеги и началници, които не са се сетили, че и най-невинните създания подлежат на непорочно зачатие. Даже най-невинните създания най-много подлежат.  

Разбира се, аз лично смятам, че в демократична България всеки има правото на каквото си иска зачатие – на някои то им идва по обикновения начин, на други – от сливенския вятър, на трети – от избора на качествен среден пръст, а на министър Найденов пък му дойде изневиделица. Също както изневиделица му дойде информацията, че много фирми и бизнесмени, включително самият той като министър, са невинно разследвани от ДАНС, ОЛАФ и други героични институции, по сигнали на невинната девойка, която се е занимавала с фабрикуването им “и на метър и на килограм”, както казваше покойният поет Иван Динков.

И сега изпадаме в леко двусмислено положение – тя невинна, те невинни, а всички ние плащаме. Е, някой от слепците се закани, че щял да накара Калинка да върне всички заплати, получени от нея като шеф на ДФ “Земеделие”, само че аз не вярвам това да е възможно според съществуващите закони в България. Нито пък вярвам, че ако се върнат заплатите, те няма да отидат в джоба на друга одиозна фигура, блеснала за миг като медийна звезда сред всекидневния ни български живот. И още повече не вярвам, че само с връщането на заплатите ще се поправят множеството други бели, които се разкри, че са сътворени покрай този случай – сътворени пряко от безхаберието на администрацията, от ширещата се в България шуро-баджанащина, в крайна сметка – от липсата на критерии за качеството на мат`ряла, който се подвизава по всички етажи на властта тук.

Но не само по етажите на властта е така, граждани, а и в дълбоките води на културата, където, на теория поне, би трябвало да плуват малко по-различни екземпляри от обикновените Остап Бендеровци с измислено минало, светло настояще и тъмно бъдеще. И не заради нещо друго смятам, че би трябвало да са по-различни там екземплярите, а защото в сферата на културата парите уж са прекалено малко. Но не би – че изобщо не е така, говори достатъчно случаят със светицата Мишел Бонев и рояците други светци, набъркани в него. Тук вече стигаме до реализацията на онази концепция, свързана с облагородяването на духа. Защото ако момата Калина за две-три години с пот на челото е получила да речем към сто хиляди лева заплата, то момата Бонев направо и на куп, само за добрите си намерения, е получила от киноцентъра 300 хиляди лева. Освен дето после от телевизия РАИ са и броили 1 милион евро за авторски права – но това не го смятаме, мен ме интересуват само нашите пари в този случай.

Верно, като ги гледам двете моми на снимка, Бонев си е наистина поне три пъти по-красива от Илиева, но то така ако се раздават субсидиите, да се наредя и аз на опашката пред Киноцентъра, забелязал съм, че още не съм за изхвърляне, въпреки леката плешивост на темето. После, казват – направила хубав филм. Може, не съм го гледал, не съдя. Но това се е случило чак после. А питам се как предварително внушаваш чак такова доверие на някого, че ще направиш чак толкова хубав филм още при дебюта си – при това дебют на пълен лаик в бранша – та да ти даде 300 хиляди?

Ами божа работа е това, друг отговор нямам, граждани. Тоест имам много други отговори, но всичките те са твърде неприлични за публична употреба, особено защото се отнасят за сонма светци, светици и всички други изчадия, които ни пълнят живота през тазгодишните коледни пости.

  Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Знаете ли коя дата сме днес? Днес е 6 ноември 2010 г. Цели два дни откакто почина на 80 годишна възраст писателят Атанас Славов, който беше преводач, учен, семиотик, антрополог, журналист, дисидент, кулинар, познавач на джаза и чалгата, автор на английско- цигански речник, събирач на песни, случки, думи, рецепти…( така беше представен в един информационен [...]

:) Честит Имен Ден, Ник! Честит празник на всички! С пожелание добрите чудеса да са неотменна част от живота ни! Но да търсим и получаваме благословия за чисти, добронамерени и благородни каузи! :)

В трудни времена живял един човек, който намислил да си осигури добро с недобри дела. Където каквато вехтория намери, няма да я подмине. Накупи боклуци всякакви, изкара ги на пазара и така ще ти заговори, ще те омае, съвсем ще ти разбърка ума и тройна цена ще им вземе - с една дума, мошеник.
И всеки път, като успеел да измами някого, палел свещ на св.Николай. Натрупал толкова свещи, че само неговите се виждали.
И тръгнала мълва за Ипат, че е пръв в усърдието си и св. Николай е помощник в делата му. И сам Ипат се уверил, че втори като св. Николай няма.
Веднъж завлякъл съседа си и си плюл на петите. Но за лош късмет, подгонили го.
Тича Ипат, тича, излязъл от селото, тича по пътя, а-ха да го настигнат. Не щеш ли, насреща му старец, дрипав такъв, вехтошар.
-Къде тичаш, Итап?
-Ох, деденце, измъкни ме, не позволявай да ме хванат: настигнат ли ме, жив ще ме одерат!
-Лягай - казва му старецът - тук в канавката.
Скочил Итап в канавката, а там - умрял кон. Пъхнал се той в корема на коня, скрил се.
Тичат хора по пътя, право по следите на мошеника, но да погледне в канавката никому не минало през ума, кой ще ти гледа разложена мърша. Така и го подминали.
Излязъл Итап.
А старецът още стои на пътя.
-Е, Итап, добре ли ти беше в скривалището?
-Ох, деденце, добре - едва не се задуших!
-А виждаш ли, задушливо! - казал старецът и изведнъж станал такъв строг. - А на мен какво ми е от твоите свещи, как мислиш? Свещите ти са като тая мърша!
И навъсен продължил пътя си.

Сергей Есенин "Николины притчи"

Ако сте пропуснали миналогодишната притча за св. Николай, препоръчвам ви я!

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Няколко интересни графики от ноемврийския доклад на Световната банка за десетте нови страни членки на ЕС.

1. По-добрата бизнес среда и по-високият икономически растеж са свързани

Страните с по-добра бизнес среда забогатяват по-бързо

 

2. Естония и България имат най-добре капитализирани банкови системи в региона – т.е. банките имат повече собствен капитал, вложен от собствениците, и при нужда могат да понесат значителни загуби без да фалират

3. Румъния и Латвия имат най-много лоши кредити, Чехия и Словакия имат най-малко – а Естония и България са по средата (като в Естония лошите кредити дори вече намаляват)

 

4. По растеж и доверие от пазарите, можем да разледим страните на два типа:

- страни с относително висок растеж и повече доверие от пазарите (Словакия, Словения, Естония, Полша, Чехия)

- страни със слаб растеж (или спад) и по-малко доверие от пазарите (Литва, Латвия, Румъния, Унгария)

- България е по средата – не много висок растеж, не много голямо доверие от пазарите – с хаотичната икономическа политика още не можем да се определим в коя група (искаме да) попадаме

(П.С. Все пак , бъдете внимателни при използването на CDS като индикатор, не винаги е надежден)

Блогът за икономика 2010

Тази година сме си украсили елхата с играчки от филц ( магазин КРОКОТАК).

За първи път работя с този материал, не съм добра в бродирането, но изпитах истинско удоволствие от това което се получи. Играчките, които си направихме, станаха много коледни, уютни и меки:). Хубавото на филцът е, че се реже лесно с ножица. Само с игла и по-дебел конец стават чудни играчки, които след това не се нищат по краищата. Времето, за да се направи всяка една от тези малки коледни играчки е около 10-15 минути:) От ТУК може да разпечатате шаблоните за тях.

Най-хубава стана топката:)  Прави се от 6 парчета филц, изрязани по шаблон. След като я зашихме, я напълнихме с памук, както и останалите играчки, които си направихме.

Коледен ботуш

Елхичка

Звездичка

Малка ръкавичка и бастунче

Шаблони за играчките от филц:

Вижте още: