СВЕТЦИ, СВЕТИЦИ И ДРУГИ ИЗЧАДИЯ

• Мнозина в България са поели по пътя към светостта, а в религиозен план за това има две концепции, изповядвани от кандидат-светците: едната е да постигнеш нетленност чрез облагородяване на духа, другата – чрез спиртосване на тялото, най-общо казано 

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

Този път, с предпоследните си медийни изяви, Румен Петков наистина си ритна визата за САЩ толкова майсторски, че я запрати чак на най-горния рафт. За сведение на несведущите – там чакат ред молбите на онези хора, за които е сигурно, че ще получат въпросната виза, но едва след като папата ги канонизира за светци, не по-рано.

Не че на Петков му пука от това, де. По мои впечатления дори – не че му пука изобщо от к`во да е, защото сам по себе си явно се чувства много близко до канонизацията. За първи път си дадох сметка за това една сутрин преди много години, когато в 10.30 налетях да го интервюирам, пък той щеше да ме бутне с дъха си. Този човек е нетленен, казвам ви! В смисъл – не беше снощен, никакъв махмурлук не го мъчеше, изглеждаше свеж като репичка. Просто беше цапнал между две и три много ранни водки, което е един от правилните пътища към вечността. Защото нали знаете, че в религиозен план има две концепции, изповядвани от кандидат-светците? Едната е да постигнеш нетленност чрез облагородяване на духа, а другата – чрез спиртосване на тялото, най-общо казано…..

Но какво научихме от споменатите предпоследни медийни изяви на Румен Петков, сега ориентирани главно към личността на американския посланик Джеймс Уорлик? Само припомням, че, за радост на публиката, съвсем скоро той имаше други подобни изяви, в които използва словесен огън и жупел, срещу Цветан Цветанов и Ваньо Танов, още по-рано – срещу германския журналист Юрген Рот, а колкото по-назад във времето се връщаме, толкова повече атаки ще си припомняме, предприети срещу хора, които явно пречат на нашия светец да разгърне творческия си потенциал.

Този път Румен Петков зае позата, позната като “Георги Димитров на процеса в Лайпциг” и също като него започна със сакралното “аз питам”: “Аз питам – какво е неговото /на посланик Уорлик – б. а./ отношение към дрогата? Какво е неговото отношение към меката дрога? Водил ли е разговори, че в България е добре да бъде легализиран режимът на меката дрога? Ако ги е водил, в коя част на Черноморието, да речем?…..И въобще употребявал ли е някога наркотици? Това по никой начин не е внушение, че той е употребявал. Питайте ме мен – никога не съм употребявал наркотици. Никога не съм взимал рушвети.“

Занимавал съм се много с теорията и практиката на иронията, граждани, и мога да ви кажа, че Румен Петков е природен гений в тази сфера, трябва да го ценим и пазим като национално богатство, за по-сигурно – в музей или друго затворено и добре охранявано помещение. В цитирания пасаж особено ме впечатли врътката накрая, когато, дори без сам да се пита за рушветите, сам си отговаря, че никога не е взимал. Тази словесна фигура се нарича автоирония на квадрат и няма нищо общо с популярния сред нас, редовите граждани, израз “идиотщина на квадрат”.  

Иначе изявлението му е много стегнато като цялостно внушение. Е, наистина, у хора като мен то предизвика и някои въпроси. Например – защо радетелят за свободното ползване на демократични свободи Румен Петков употребява подходи за очерняне, усъвършенствани десетилетия наред от бившата Държавна сигурност? Също – дали редовият опозиционен депутат Румен Петков получава вътрешна информация от МВР, по какъв точно начин и на какво правно основание? Да не би бившите вътрешни министри да са абонирани пожизнено за някакъв ведомствен полицейски бюлетин с клюки, за който аз не знам? Освен това – следи ли МВР американския посланик в България било чрез СРС-та, било чрез внедрени в обкръжението му хора, откога, защо и ако го следи, кой има регламентиран достъп до набраната информация? Защо евентуалното обсъждане, при това очевидно в частен разговор, на въпроса за легализацията на меката дрога в България, се внушава на публиката като някакво престъпно деяние?

По повод последния въпрос нямам предвид толкова аналогията, че в самата консервативна Америка щатът Калифорния проведе официален референдум по темата, а имам предвид изконната в демократична България гражданска свобода да бъдат обсъждани всякакви въпроси от обществен или частен интерес. `Щото то ако и простото обсъждане на нещо вземат да ни го вменяват в грях, по-добре да си бяхме стояли при Живков.

Като споменах Живков, та се сетих за онзи виц от комунистическото време, дето един американец се хвалел със свободите си пред един българин. “Мога да застана пред Белия дом и да напсувам президента Рейгън, без да ме арестуват” – казал той. “Че то и аз мога да застана пред Партийния дом и да напсувам Рейгън, без да ме арестуват” – с достойнство отвърнал нашенецът. Та горе-долу на същото патриотично ниво са атаките на Румен Петков срещу Джеймс Уорлик, който, освен като любител на меката дрога, е определян в изявленията на нашенеца още като третокласен актьор, лъжец и боклук за изритване.

И целият този дипломатичен език заради едната виза, граждани. Ама може пък и да не е само заради визата, може да е заради информацията, че някъде по света тече истинско разследване срещу Румен Петков, за чиито резултати скоро ще научи цялата българска общественост. То близко е до ума, че човек, получил като вътрешен министър прякора Запалката, защото постоянно си губи запалките, лесно го разследват – като ги засира на най-неподходящи места, все едно се подписва и не е нужно да викат Монк, за да му влязат в дирите.

Поне в нормалния свят, де, в България виждаме, че не е така, даже самият главен прокурор излезе да очисти името на Румен Петков, като заяви, че тук никой за нищо не го разследва. Само не се изясни докрай Велчев – дали не го разследват, защото няма защо, или по други някакви, високопатриотични съображения. 

Знам, че който чете казаното дотук, нещо все остава да го гложди. И това е въпросът защо определих медийните изяви на Румен Петков като предпоследни. Ами просто е – защото няма да са последни. В момента той така е застанал на мушката, че гърмежите по него няма да престанат, но като не го прибира прокуратурата, публичните му изяви ще продължат. А вероятно ще продължат, дори и да го прибере. Светъл пример в това отношение може да му бъде Алексей Петров, който, като обвиняем по сериозни дела и под домашен арест, през ден свиква пресконференции. А вече стана безпощадно ясно също, че ще се глави за президент и ще иска да го облечем в булото на невинността чрез нашето гражданско доверие. По принцип аз нямам нищо против, но само при условие, че чуем каква е концепцията на този светец-мъченик за справяне с организираната престъпност в страната, а не само на Румен Петков за справяне с американското влияние тук…..

Забелязвам обаче, че, освен светци, напоследък по българските земи се появяват и някои светици. Разбира се, нямам предвид само онази горчиво-смешна страна на случая с Калина Илиева, от която стана ясно, че докато била болна, тя всъщност била просто бременна, но нейните колеги от министерството, а и преките и началници, включително до самия премиер, не забелязали това. Може! Все си мисля, че на тяхно място аз бих забелязал, но знае ли човек, възможно е пък дотолкова да блести с чистота и невинност момичето, та покрай нея хората да се заслепяват и да пропускат дори очебийните разлики между болест и бременност. Но подобна слепота говори и за друго – за пълната липса на религиозна вяра сред въпросните колеги и началници, които не са се сетили, че и най-невинните създания подлежат на непорочно зачатие. Даже най-невинните създания най-много подлежат.  

Разбира се, аз лично смятам, че в демократична България всеки има правото на каквото си иска зачатие – на някои то им идва по обикновения начин, на други – от сливенския вятър, на трети – от избора на качествен среден пръст, а на министър Найденов пък му дойде изневиделица. Също както изневиделица му дойде информацията, че много фирми и бизнесмени, включително самият той като министър, са невинно разследвани от ДАНС, ОЛАФ и други героични институции, по сигнали на невинната девойка, която се е занимавала с фабрикуването им “и на метър и на килограм”, както казваше покойният поет Иван Динков.

И сега изпадаме в леко двусмислено положение – тя невинна, те невинни, а всички ние плащаме. Е, някой от слепците се закани, че щял да накара Калинка да върне всички заплати, получени от нея като шеф на ДФ “Земеделие”, само че аз не вярвам това да е възможно според съществуващите закони в България. Нито пък вярвам, че ако се върнат заплатите, те няма да отидат в джоба на друга одиозна фигура, блеснала за миг като медийна звезда сред всекидневния ни български живот. И още повече не вярвам, че само с връщането на заплатите ще се поправят множеството други бели, които се разкри, че са сътворени покрай този случай – сътворени пряко от безхаберието на администрацията, от ширещата се в България шуро-баджанащина, в крайна сметка – от липсата на критерии за качеството на мат`ряла, който се подвизава по всички етажи на властта тук.

Но не само по етажите на властта е така, граждани, а и в дълбоките води на културата, където, на теория поне, би трябвало да плуват малко по-различни екземпляри от обикновените Остап Бендеровци с измислено минало, светло настояще и тъмно бъдеще. И не заради нещо друго смятам, че би трябвало да са по-различни там екземплярите, а защото в сферата на културата парите уж са прекалено малко. Но не би – че изобщо не е така, говори достатъчно случаят със светицата Мишел Бонев и рояците други светци, набъркани в него. Тук вече стигаме до реализацията на онази концепция, свързана с облагородяването на духа. Защото ако момата Калина за две-три години с пот на челото е получила да речем към сто хиляди лева заплата, то момата Бонев направо и на куп, само за добрите си намерения, е получила от киноцентъра 300 хиляди лева. Освен дето после от телевизия РАИ са и броили 1 милион евро за авторски права – но това не го смятаме, мен ме интересуват само нашите пари в този случай.

Верно, като ги гледам двете моми на снимка, Бонев си е наистина поне три пъти по-красива от Илиева, но то така ако се раздават субсидиите, да се наредя и аз на опашката пред Киноцентъра, забелязал съм, че още не съм за изхвърляне, въпреки леката плешивост на темето. После, казват – направила хубав филм. Може, не съм го гледал, не съдя. Но това се е случило чак после. А питам се как предварително внушаваш чак такова доверие на някого, че ще направиш чак толкова хубав филм още при дебюта си – при това дебют на пълен лаик в бранша – та да ти даде 300 хиляди?

Ами божа работа е това, друг отговор нямам, граждани. Тоест имам много други отговори, но всичките те са твърде неприлични за публична употреба, особено защото се отнасят за сонма светци, светици и всички други изчадия, които ни пълнят живота през тазгодишните коледни пости.

  Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: