Какви са българските онлайн потребители?

Преди малко повече от седмица излезе първото представително изследване на поведението на българските потребители в интернет. E-consumers report е едно доста амбициозно начинание на дигиталното подразделение на агенция All Channels Communication. Тук не просто искам да поздравя колегите от All Channels | Ineraction, но и да ви представя данни от изследването и интервю с Николай Бойков, управляващ директор на дигиталното звено.

Изследването

Няма да обяснявам подробно какво представлява E-consumers report, защото брошурата, която колегите раздаваха на Webit, доста добре се справя с тази задача – просто я прочетете: цък и цък.

Резултатите на някои места са очаквани, на други не. Ще ми е доста приятно да прочета и пълното изследване (ако ми стигнат силите за убеждаване на мениджърите, разбира се). Но дотук знаем, че интернет става все по-силен играч за реализиране на продажби – 53% от потребителите в България са си купили продукт, след като са научили за него в интернет. Дори 44% от българите, които не ползват интернет, се допитват до свои приятели, които пък се консултират с мрежата – т.е. налице е сериозно индиректно влияние.

Не е новост, че негативният word-of-mouth е много силен в интернет: близо 2/3 от българите биха се отказали от покупка на определен продукт, ако видят негативно мнение за него онлайн.

Все още малко българи се отдават на е-пазаруване, но се забелязва нарастване: 26% пазаруват от родни сайтове, а 19% от чужди (според мен между двете групи със сигурност има голямо припокриване).

Повече от ясно е, че потребителите се “сприятеляват” с марки в социалните мрежи, за да направят един вид “заявление” пред приятелите си. Около 1/3 от Facebook-населението има в листата си марки, като най-често това са обувки и дрехи, музика и филми или технологични брандове (йей!). 43% от потребителите искат да виждат полезна информация в профилите на марките, които са “харесали” – ясно доказателство, че мениджърите на новите медийни канали трябва да обърнат внимание в тази посока, тъй като в момента повечето профили са просто място за корпоративно говорене “вижте колко сме готини”.

Интервюто

Както казах, изпратих въпроси до All Channels | Ineraction, а г-н Николай Бойков бе достатъчно любезен да им отговори. Благодаря!

1. Опишете e-consumers report в няколко кратки изречения?
Анализът приемаме като инструмент, който да помогне на комуникационните и маркетингови специалисти да достигнат най-точно до потребителите си в онлайн пространството и да осъществят пълноценен диалог с тях.  Изводите и данните в него ще дадат светлина върху очакванията на потребителите към марките, както и за реакциите им към техните послания, които водят до покупка.

2. Защо решихте да се заемете със създаването на такъв доклад?
Убедени сме в смисъла да инвестираме в подобно синтезирано емпирично знание. В крайна сметка, E-Consumers Report дава здрава аналитична основа, която помага за успешното интегриране на офлайн с онлайн комуникационните стратегии.

3. Какъв е обемът на извадките, използвани в изследването? Как се свързахте с анкетираните?
Обемът на извадките и конкретната методология бяха разработени от нашите парньори от Ноема, които в хода на изследването се допитаха до над 3000 души. На първия етап направихме национално представително офлайн изследване с извадка 1000 човека на възраст над 15 години, за да регистрираме проникването на интернет и да обособим групите потребители. По време на този първи етап възникнаха въпроси, на които потърсихме отговор като проведохме качествено изследване с групови дискусии. В последната фаза анкетирахме над 2000 души онлайн, които отговаряха на конкретни въпроси, свързани с поведението и навиците им в интернет.

4. Колко време бе необходимо за планирането и реализацията на проекта от момента на зараждане на идеята до представянето на резултатите?
Идеята за изследването се роди преди повече от половин година. Самата работа по реализацията му отне около два месеца. Държахме да предоставим на пазара наистина завършен и качествен продукт, така че отделихме нужното време за постигането на тази цел.

5. Как определихте въпросите, на които търсехте отговор с доклада?
От една страна, въпросите се появиха съвсем естествено и бяха провокирани от ежедневната работа на колегите в All Channels. Беше важно да видим емпирични доказателства за нещата, които правехме по-скоро по усет и информации за реакциите на пазарите и потребителите извън България. Същевременно, за нас беше важно да разберем от какво имат нужда българските маркетинг мениджъри и затова проведохме интервюта с 10 топ мениджъри на едни от най-големите компании в областта на бързооборотните стоки, финансовите продукти, фармацевтиката, недвижимите имоти и IT в България. Така за нас имаше вече база от доста въпроси, които партньорите ни от Ноема формулираха в конкретни въпросници.

6. Кое беше най-интересното откритие на e-consumers report?
Онлайн поведението на марките влияе на решенията на хората, които не са онлайн. 44% от българите, които не използват интернет, се допитват до свои приятели, които черпят информация онлайн.
Като цяло, поведението на българите в интернет се различава значително от глобалните тенденции. Така например, супер популярният на Запад Twitter – в България се използва от едва 10,3% от хората онлайн. От тях, само 14,6% влизат редовно в профила си. Това показва, че потребителите създават профил, за да се запознаят с тази мрежа, но след това не се връщат.

7. Какви са е-потребителите в България? Как се различава средата у нас в сравнение с глобалните трендове?
В нашето изследване идентифицирахме 6 типа потребители според тяхното поведение в интернет. Дефинирахме ги като групите на амбициозните, успяващите, новите консерватори, търсещите, безличните и затворените.  Най-изненадващото за нас бе да открием, че потребителите в интернет не се разграничават основно по материален статус. Т.е. не можем да кажем, че по-богатите са завладяли онлайн пространството, а хората с нисък социален статус не присъстват в интернет. Напротив, хората в интернет се определят по тяхната отвореност към света и любознателността им. Така например, групата на търсещите, въпреки ниския си социален статус, е лидер по средно време активно ползване на Интернет.
Споменахме вече, че има значителни разлики в глобалните тенденции и поведението на българите. Например, ако в световен мащаб за една минута в You Tube се качват 24 часа съдържание, то у нас едва 10% от потребителите изобщо някога са up-load-вали там видео.

8. Забелязахте ли силни тенденции на промяна, които не сте очаквали?
Безспорен факт е, че живеем в ера на смяна на комуникационната парадигма. Потребителите търсят все по-силна интеракция с марките. 32% от българите в интернет стават “приятели с марки” в социалните мрежи, което повишава тяхната лоялност. Над половината от потребителите в България са си купили продукт или марка, след като са научили за нея в интернет.
Паралелно с това, всеки четвърти влиза онлайн през мобилния си телефон, като половината от тях са на възраст между 26 и 35 години. Това е истинска мобилна революция, която ще следим и в следващите издания на проучването.

9. С какво ще се променят следващите издания на доклада?

С настоящето проучване поставихме основата, върху която да надграждаме и следващите издания на E-consumers Report. Целта ни е да проследяваме динамиката на средата и да очертаем тенденциите в поведението на българите в интернет.

Още по темата:

1. 10 златни правила за онлайн маркетинг и комуникации
2. Онлайн Маркетинг Checklist
3. Онлайн реклама – промените на големите

Прочети цялата новина

Свързани новини: