Коледа наближава…

Не само у нас, а и по света. Сигурно на много хора ще им се сторят странни нашите обичаи: коленето на прасе, отсичането на крушов пън (бъдник), коледната трапеза с постни ястия, мяукането на коледарите и техните песни, краваите, метеорологичните прогнози за годината, заспиването с орехи и т. н., и т. н.

Предлагаме ви десет коледни обичая от други държави. Надяваме се, че ще са ви интересни.

Белгия. Белгийците имат двама дядо Коледовци. Единият е Св. Николас, който наблюдава дали децата са добри или лоши. Другият белгийците наричат Пере Ноел и той има грижата да се провира през комините и да раздава подаръци на добрите деца.

Бразилия. Там вярват, че дядо Коледа живее в Гренландия, а не в Лапландия, както и че овчарите, които са станали свидетели на появата на Младенеца всъщност са жени.

Куба. Коледната меса се организира с фестивал, наречен Парандас. Там свещеникът изпраща своите подчинени (четци, прислужници, остиарии и др.) да барабанят из целия град с тигани и тенджери, за да извикат хората на коледната меса.

Естония. На Коледа цялото семейство се събира и всички заедно отиват в сауната.

Англия. При приготвяне на коледния пудинг, трябва да си пожелаете нещо преди да сложите първата подправка. Желанието ви обаче ще се сбъдне, само ако поръсвате всички подправки по посока на часовниковата стрелка.

Италия. Италианската традиция повелява не да се украсява елха с гирлянди и играчки, а дървена пирамида, украсена с плодове. Правят и специални сладкиши, наречени струфоли.

Япония. Японците считат за лоша поличба, ако получат червен плик или коледна картичка с преобладаващ червен цвят. При тях известията за починал близък пристигат в червени пликове, така че внимавайте какво пращате на японските си приятели.

Норвегия. В нощта на Коледа всички метли в Норвегия се крият. Местните считат, че вещиците и злите духове излизат през тази нощ и ако си намерят метла, която да яхнат, ще вилнеят и пакостят през цялата година.
Украйна. В Украйна смятат, че най-големият късмет е да откриете паяк или паяжина на елхата в коледната утрин. Това е причината, бизнесът с изкуствени паяци и паяжини да процъфтява.

Венецуела. Във Венецуела всички улици се затварят за автомобили в коледната вечер. Цялото население отива на църква с ролкови кънки и ролери.

Сподели тази публикация:

Подобни публикации

• 26.06.2010 -- Коментаторски бисери от световното по футбол ’2010 – Групова фаза (3)
• 13.04.2010 -- Един незабравим уикенд в Единбург (5)
• 01.12.2009 -- Два повода за празнуване (1)
• 02.04.2009 -- 10 факта за розовия цвят, които може би не знаете… (2)
• 10.10.2010 -- 10 неща, които да направиш на 10/10/10 в 10:10:10 (7)
• 09.10.2010 -- Кое месо ви е най-вкусно? (9)
• 06.09.2010 -- Десет причини да празнувате на 6-ти септември (1)
• 01.08.2010 -- Анкета: Кой ще стане шампион? (0)
• 22.06.2010 -- Световното по футбол: временно класиране (2)
• 16.06.2010 -- Фланелките на Сърбия (и не само) (11)
• 10.04.2010 -- Четири неща, които (почти) всеки хотел в UK ще ви предложи (8)
• 09.04.2010 -- Английски, шотландски, ирландски паунди… (7)
• 06.04.2010 -- Как да си поръчате пържола, ако ходите в САЩ или Великобритания (7)
• 10.03.2010 -- Графа… когато беше просто Владко Ампов (4)
• 21.02.2010 -- Аватар (25)
• 07.02.2010 -- Жребият на България за Европейското по футбол през 2012 г. (1)
• 22.01.2010 -- Как се приготвя октопод… (16)
• 01.01.2010 -- Официални празници 2010 (36)
• 30.10.2009 -- Bulgarian Sushi (6)
• 14.10.2009 -- Преносима църква?! (4)

Събота вечер обикновено е някак носталгична по време на панаирите на книгата, защото е единствената по-свободна вечер, в която можеш да отидеш на книжния базар с цялото семейство. В петък всички са изморени, а в неделя издателствата започват да прибират книжките си още към 5...

Джордж бил служител в английска поща. Работата му се състояла в това, да обработва писмата с нечетливи адреси. Един ден точно преди Коледа намерил на бюрото си писмо, просто адресирано с треперлив почерк: "До Бог". На плика нямало друг ориентир, затова служителят отворил писмото и прочел:
"Мили Боже,
Аз съм 93-годишна вдовица на държавна пенсия. Вчера някой открадна портомонето ми. В него имаше сто лири, които бяха всичките ми пари. Ще взема пенсия отново едва след Коледа, а за празника бях поканила двама приятели на обяд. Сега няма с какво да купя храна и да ги посрещна. Нямам семейство, към което да се обърна за помощ и ти си единствената ми надежда. Можеш ли да ми помогнеш, Боже?"
Джодж се разчувствал и бидейки човек добросърдечен, закачил копие от писмото на дъската за съобщения в офиса. Колегите му също били трогнати и успели да съберат помежду си 95 лири. Изпратили ги на старата дама кеш в пощенски плик и останалата част от деня работили окрилени от мисълта, че са направили едно добро.
Коледата дошла и отминала. Пет дни по-късно в отдела за сортиране се озовало още едно писмо, просто адресирано "До Бог". Пощальоните нетърпеливо се скупчили около Джордж. В писмото пишело:
"Мили Боже,
Как мога да ти се отплатя за това, което направи за мен? Благодарение на щедростта ти, можах да предложа прекрасен обяд на моите приятели. Прекарахме чудесно, разказах им за невероятния ти подарък и даже нашият енорийски свещеник е извън себе си от радост. Между другото, липсваха пет лири. Мисля, че са тези крадливи пощенски служители."
Джордж не можел да не си спомни мисълта на Оскар Уайлд:"Няма ненаказано добро."

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Мадлен ми се усмихва от компютъра, през чашата с ром и кола.

Не съм си представял, че в парламента може да има толкова безволеви и послушни депутати, които да гласуват за поредната глупост, спусната от Бойко Борисов. Без въобще да се замислят, че премиерът очевидно е некомпетентен по тези въпроси и възприема най-повърхностното и популистко решение, което синдикатите му представят. Дори когато това решение противоречи на принципите и на предизборните обещания на ГЕРБ, както и на здравия разум и на идеите и ценностите на Европейската народна партия, с която ГЕРБ иска да се асоциира. 

Все съм си мислил, че много политици са готови на всичко заради властта, но това вече надхвърля и най-лошите представи. Вдигане на облагането върху труда и други данъци, национализация, отлагане на реформи, запазване на монополи, липса на бюджетна дисциплина, раздуване на дефицити, задлъжняване и още много популизъм. Интересно е дали някой наистина вярва, че това е добрата икономическа политика, с която България ще стане богата и развита страна – или вече никой не се интересува от този въпрос?

А нивото на аргументация за национализацията е като от детската градина. Бойко Борисов твърди, че фондовете не искали и нямали пари да плащат без въобще да се запита дали това е точно така и защо. Тотю Младенов казва, че всичко е ОК, защото тристранката и фондовете се съгласили – сякаш тристранката е последна инстанция на истината (а за натиска на правителството върху фондовете да не споменаваме). А шефката на НОИ казва колко би искала да й национализират двустайния апартамент и да й дадат четиристаен, очевидно без въобще да й хрумва, че след това няма какво да попречи на държавата да национализира четиристайния й апартамент и да я настани в старчески дом – защото някой по-голям връзкар от нея може да се нуждае от четиристайния апартамент.

Блогът за икономика 2010

Дните около зимните празници са ми наистина любими. Можеш спокойно да се завиеш с дебело одеало и да гушнеш любимата книжка без да се притесняваш за работа, задължения и други досадни битовизми.

Обикновенно между Коледа и Нова Година прекарвам най-много време в четене на любимите си книги. От около две години любимият ми аксексоар към сутрешното кафе е поредният статус или блог пост на Полина Паунова. Затова ми хрумна да попитам точно нея

"Кои са десетте книги, които трябва да се прочетат около Коледа?"

Преди Рождествените празници бих искал да споделя за една нужда. Познавам лично Хари и Пенка Атанасови- те са истински мисионери в собствената си страна. В района на Кърджали водят евангелска църква и с огромната си любов за местните жители са доказателство за християнски добродетели наяве. В момента са в огромно утеснение. Нека не допуснем една църква да бъде разрушена!  [...]

Трета награда за "Електронна граница" ни свари тотално неподготвени с Комитата. Не от излишна скромност, а защото в България има много хора, които правят много за човешките права, които никак не са на почит в страната ни. За щастие нещата бавно, но сигурно се променят.

Разбира се хубаво е, когато виждаш, че нещата които правиш, се забелязват и оценяват. Че някой намира смисъл в тях. Още по-хубаво е, когато чуеш похвали за работата си от човек като Яна-Бюрер Тавание, журналист и активист, на когото се възхищавам най-искрено.

Комитата правилно отбеляза, че единият голям отсъстващ на срещата беше Асен. Но го нямаше и главният "виновник" "Електронна граница" изобщо да съществува - Бого. Все пак номинацията за "Електронна граница" дойде, след като той се отказа от личната си номинация и я прехвърли върху цялата организация.

Все пак се надявам, че с Комитата и Григор бяхме достойни заместници на множеството формални и неформални членове и активисти на "Електронна граница".

Трета награда за "Електронна граница" ни свари тотално неподготвени с Комитата. Не от излишна скромност, а защото в България има много хора, които правят много за човешките права, които никак не са на почит в страната ни. За щастие нещата бавно, но сигурно се променят.

Разбира се хубаво е, когато виждаш, че нещата които правиш, се забелязват и оценяват. Че някой намира смисъл в тях. Още по-хубаво е, когато чуеш похвали за работата си от човек като Яна-Бюрер Тавание, журналист и активист, на когото се възхищавам най-искрено.

Комитата правилно отбеляза, че единият голям отсъстващ на срещата беше Асен. Но го нямаше и главният "виновник" "Електронна граница" изобщо да съществува - Бого. Все пак номинацията за "Електронна граница" дойде, след като той се отказа от личната си номинация и я прехвърли върху цялата организация.

Все пак се надявам, че с Комитата и Григор бяхме достойни заместници на множеството формални и неформални членове и активисти на "Електронна граница".

Трета награда за "Електронна граница" ни свари тотално неподготвени с Комитата. Не от излишна скромност, а защото в България има много хора, които правят много за човешките права, които никак не са на почит в страната ни. За щастие нещата бавно, но сигурно се променят.

Разбира се хубаво е, когато виждаш, че нещата които правиш, се забелязват и оценяват. Че някой намира смисъл в тях. Още по-хубаво е, когато чуеш похвали за работата си от човек като Яна-Бюрер Тавание, журналист и активист, на когото се възхищавам най-искрено.

Комитата правилно отбеляза, че единият голям отсъстващ на срещата беше Асен. Но го нямаше и главният "виновник" "Електронна граница" изобщо да съществува - Бого. Все пак номинацията за "Електронна граница" дойде, след като той се отказа от личната си номинация и я прехвърли върху цялата организация.

Все пак се надявам, че с Комитата и Григор бяхме достойни заместници на множеството формални и неформални членове и активисти на "Електронна граница".

Трета награда за "Електронна граница" ни свари тотално неподготвени с Комитата. Не от излишна скромност, а защото в България има много хора, които правят много за човешките права, които никак не са на почит в страната ни. За щастие нещата бавно, но сигурно се променят.

Разбира се хубаво е, когато виждаш, че нещата които правиш, се забелязват и оценяват. Че някой намира смисъл в тях. Още по-хубаво е, когато чуеш похвали за работата си от човек като Яна-Бюрер Тавание, журналист и активист, на когото се възхищавам най-искрено.

Комитата правилно отбеляза, че единият голям отсъстващ на срещата беше Асен. Но го нямаше и главният "виновник" "Електронна граница" изобщо да съществува - Бого. Все пак номинацията за "Електронна граница" дойде, след като той се отказа от личната си номинация и я прехвърли върху цялата организация.

Все пак се надявам, че с Комитата и Григор бяхме достойни заместници на множеството формални и неформални членове и активисти на "Електронна граница".

                        Преди 15 години един камерунски икономист на име Селестин Монга се опита да обясни диагнозата на к...

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

/Фили/ През последните седмици огромна поредица скандали, част от които твърде нелепи, но и твърде показателни за начина, по който се управлява страната в момента, сякаш засипва управлението на ГЕРБ. Освен всичко друго обаче, скандалите стават повод за нови политически реакции, които засягат структурните процеси в българското политическо пространство преди изборите през следващата година.

В центъра на вниманието стои партия ГЕРБ, която все по-безуспешно се опитва да запази заявената си, поне на думи, дясно-центристка ориентация, но и все повече хора разбират, че засилващият се хаос и некомпетентност в управлението са резултат точно от липсата на ясни политически принципи и визия, които не са твърде характерни за десницата, а не са достатъчно леви като действия и за левицата. Най-сериозните атаки отляво срещу ГЕРБ в случая обаче не идват от БСП, главната опозиционна сила в Парламента, а повече от президента Георги Първанов, който онзи ден заяви, че “нещата в България отиват много на зле”.

От своя страна Синята коалиция, която включва партиите от традиционната десница СДС и ДСБ, все по-силно се разграничава от политиката си в подкрепа на управлението на ГЕРБ. Преди дни сините поискаха оставки на петима министри и обвиниха премиера Борисов, че с договорите за изграждане на руските енергийни проекти в България – АЕЦ “Белене” и газопровода “Южен поток”, е извършено “национално предателство”. 

В тази ситуация ГЕРБ, които нямат самостоятелно мнозинство в Парламента, могат да разчитат на твърда подкрепа единствено от националистическата партия “Атака”. Това обаче от една страна е политически неудобно, поне пред европейските партньори, а от друга – политически несигурно, защото преди изборите Атака също ще бъде принудена да демонстрира собствено политическо лице, следователно и доста да се разграничи от управляващите.

На този фон не е чудно, че социолозите отчитат вече по-сериозен спад в подкрепата за ГЕРБ и макар засега това да не води до голям прилив на гласове към опонентите им, с близостта на изборите вероятно преориентацията на гласоподавателите ще се засилва. 

- Пламен, може ли да се очаква ГЕРБ да се превърне в реален политически център, след като и леви и десни все по-категорично се ориентират към заемане на собствения си естествен политически периметър? 

- Все ми задаваш сериозни и трудни въпроси, Фили, а аз мислех, че днес ще започнем с темата за покоряването на новия връх в българо-австралийските отношения. Не че това е несериозно и лесно за обяснение….. 

- За какво става дума? 

- За предвидената промяна в българския модел на здравеопазване, която трябва да започне да се реализира през 2012 година по австралийски образец. След промяната плащанията от здравната каса към болниците няма да стават по досегашните клинични пътеки, а, както е в Австралия, парите ще се броят за така наречените “диагностично свързани групи”. Стана ясно, че общо австралийското ноу-хау, техниката за въвеждане на механизма и обучението на хората ще струват около три милиона лева, които вече са предвидени в бюджета за следващата година. Така че, Фили, ако и после българската здравна система продължи да води до тежки поражения върху здравето на хората, вече ще знаем кого да…..да обвиняваме, казано от приличие. Може и анти- австралийски чувства да се проявят спонтанно или да бъдат провокирани в даден подходящ момент, а оттам пък и в Австралия да има анти-български реакции. Представяш ли си какво поле за действие ще ни се отвори тогава на нас двамата с теб….. 

- Но, Пламен, твърде далеч сме, за да се мразим – било наистина, било дори на шега. Пък и нали ние ще си получим парите, а как после вие ще развалите добрата ни система си е ваш въпрос…..Да, ще следим темата, но в момента говорим за преориентацията на ГЕРБ в българската политическа координатна система. Скандалите в системата на здравеопазването май също подпомогнаха развитието на този процес. 

- Безспорно, Фили. Всички скандали, които напоследък са лавина – и то не само в горещи сфери като здравеопазването, но и в кротки, като културата – имат отношение към въпроса. Просто всеки ден те потвърждават факта, който беше известен на всички, но мнозина го загърбваха по едни или други съображения – че ГЕРБ е популистка партия без ясно политическо лице и принципи, че страда от управленска и кадрова немощ и че в крайна сметка нищо добро от това не може да произлезе. 

- Все пак ти самият каза преди време, че е правилна позицията на десните от Синята коалиция, които декларираха, че ще подкрепят управленските мерки на ГЕРБ, които са в добра за развитието на страната посока. Какво толкова се промени? 

- Най-общо казано, поне сред десницата, пък и сред мнозинството дясно ориентирани, но партийно независими хора тук, изчезна илюзията, че от измислена партия могат да се очакват правилни действия. Или поне правилни действия в дългосрочен план, които изискват стратегическо планиране и здрави устои. Напоследък ГЕРБ не просто не заема част от дясната ниша в политическата координатна система, както все още настоява да се мисли, а не заема никаква ниша – просто някак се рее над нещата и реагира като амеба на всяко външно убождане. Това е стилът и начинът, по който партията реално се държи и управлява – методът на амебата. И като говорим сега за тяхна преориентация, всъщност не говорим за тяхна преориентация. Извини ме за този оксиморон, но нали всички сме съгласни, че може да се преориентира само нещо, което по принцип заема някакво определено място.

В момента сме свидетели на външни за ГЕРБ политически движения, всяко от които води до разместване на пластовете и подкопава позициите на самата ГЕРБ. От това тя вътрешно не се трансформира в по-лява или по-дясна, а само се премества насам-натам в политическото пространство – точно като някаква голяма, грозна вещ, за която не можеш да намериш подходящо място в къщи, но не можеш и да я изхвърлиш, защото е наследство от любимата ти баба. 

- Това е от гледна точка на десницата. А как стоят нещата, погледнати от ляво? 

- От ляво нещата са дори малко по-сложни, не толкова еднозначни. От една страна имаме БСП, най-голямата опозиционна партия, която в известен смисъл пострада пряко от управлението на ГЕРБ. Социалистите се сринаха силно след изборната си загуба, а и основните скандали, които до скоро приковаваха вниманието, бяха свързани главно с разкрития за некадърните или престъпни управленски действия на левицата от периода, когато беше на власт. Макар никой от бившите управляващи да не е пострадал истински, доколкото няма нито едно приключено разследване, макар че много от тях се точат далеч извън законовия срок, в БСП виждат ГЕРБ като основен противник, в противопоставянето с който от една страна ще стегнат собствените си разпилени редици, а от друга, ще реализират реваншистките си намерения за връщане в управлението. Само че в това отношение те се сблъскват поне с три проблема. Първият, най-смешен от трите е, че на практика ГЕРБ не им обръща много-много внимание. Бойко Борисов се държи с БСП и Станишев сякаш те са някакво пале, което го ръфа полунасериозно за крачола, а той само изтръсква досадника от крака си. Вторият проблем на БСП е, че ГЕРБ, притискана от неспособността си да води истинска дясна политика, всъщност все повече се придържа към левия арсенал от мерки – в икономиката, в социалната сфера. Като се добави към това и факта, че чрез сключените договори за руските енергийни проекти в България Борисов отне от БСП една огромна територия на политическо действие, където досега левицата се чувстваше монополист, нещата стават много сложни. Третият проблем за левицата в отношенията с ГЕРБ е активизацията на президента Първанов и възникването на неговото уж гражданско сдружение АБВ. Всъщност по този начин президентът и АБВ, а не БСП се оказаха истински политически противник за Борисов и ГЕРБ, противник, с който реално те се сблъскват на една и съща територия, в опит да делят една и съща електорална подкрепа. 

- Това означава ли, че може да се очаква ГЕРБ все повече да се превръща реално в лява или поне ляво-центристка партия? 

- Всъщност, Фили, сблъсъкът не е толкова в полето на лявото, колкото в полето на популизма. Там, в това поле, се ориентира и АБВ на президента Първанов. Там би се ориентирала изцяло ако можеше и БСП. Но не може, защото тя все пак е традиционна партия, която не иска съвсем да загърби онази част от себе си, която е свикнала с чисто левите думи и действия. Затова и ситуацията е толкова сложна и непредвидима – защото в полето на популизма няма правила, там всичко е възможно, стига да ти върши работа в даден момент.

Сега например виждаме това типично поведение в едновременните атаки, предприети от Бойко Борисов и в ляво и в дясно. По-скоро – в привидните атаки, защото те всъщност са единствено и само форма на защита от негова страна. На репликата на президента, че ситуацията в страната върви много зле той отговори, че наистина върви много зле, но за самия президент, защото иначе за останалите хора тя си върви прекрасно. И даде примери, с които се опита да илюстрира това прекрасно, макар малцина да му повярваха. В същото време, дори в същото изказване, той нападна и лидерите на Синята коалиция Иван Костов и Мартин Димитров, като ги постави редом до левицата заради критиките им към управлението. Борисов каза, че не се учудва от “взаимодействието и синхрона”, които според него има между щабовете на Георги Първанов и Иван Костов, а скандалите, които сините се опитват да предизвикат чрез искането за оставка на министри са “изсмукани от техните пръстчета”. В същото време съвсем небрежно пропусна да коментира обвиненията на десницата, че съгласието за руските енергийни проекти, дадено от кабинета, е национално предателство. 

- Ще успее ли Синята коалиция до изборите наистина да се еманципира от управлението и представата, която за година и половина се наложи в обществото, че те са просто някакъв придатък на ГЕРБ? 

- Ако действат правилно, би трябвало до голяма степен да успеят, Фили, все още има време, макар че то намалява бързо. Имам определени съмнения в успеха им обаче, защото засега сините говорят ясно само за това от кое действие и от какво в действията ГЕРБ като цяло искат да се дистанцират, но не и за по-важното – в името на какви собствени идеи и обществени перспективи го правят.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Отдавна смятах да го направя и ето, че този момент настъпи. Крайно време беше да мина на личен, платен домейн, който да ми помага повече в работата. Радвам се, че тази стъпка е направена вече и малко по малко блогът ще се премести на един нов адрес, който не е много по-различен от сегашния – http://ruslantrad.com/

 

Ще се радвам, ако читателите, които досега следяха Интидар, продължат да го правят и на навия адрес. За улеснение за онези, които са се абонирали през пощата си да получават нови постинги от блога, пускам и новия адрес на RSS емисията – http://feeds.feedburner.com/ruslantrad.

 

Наистина ще е трудно в началото целият поток от хора, които следят блога да свикнат с новия адрес, но се надявам, че това ще стане с времето. От сега там ще пускам новите публикации. В момента тече прехвърлянето на старата информация от този блог, въвеждането на новите адреси и всичко останало, което би направило ruslantrad.com напълно способен блог.

Настоящият адрес няма да го премахвам поради много причини, но ще бъде неактивен – т.е. нови публикации ще има вече на новия адрес. Вероятно ще закрия старата хранилка за RSS новини, веднага щом този постинг бъде прочетен от повече хора. Тук преживяхме много емоции-надявам се, че ще продължим и на новото място!:)

Купонът продължава, ruslantrad.com е вече активен и сте добре дошли там!

 

Поздрави, Руслан

Продукти:
300г зрял боб
1 глава зрял лук
1 морков
1 пащърнак
100мл домати от консерва
100мл олио
1ч.л. сол
1ч.л. червен пипер
1ч.л. сух джоджен
11  сухи сладки червени чушки
100г брашно

Приготвяне:
Зрелият боб се накисва предварително във вода за 24 часа. На следващия ден се изхвърля водата, в която е киснал фасулът. Налива се 4ч.ч. чиста вода и съдът се поставя на включен котлон. Лукът се обелва и срязва на 4. Морковът и пащърнакът се белят и режат на 3. След като кипне бобът, се добавят подготвените зеленчуци, 1ч.л. сол и 50мл олио. Фасулът се вари похлупен и на кротък огън. След около 30 минути варене се добавят доматите. Сладките, сухи чушки се накисват във вода. Бобът е готов когато зърната съвсем омекнат, а водата се поизпари. Съдът се оттегля от котлона. Към сварения боб се добавя стрит, сух джоджен. Взема се пасатор и внимателно се пюрира. Сухите чушки се отцеждат от водата. С готовия бобен пастет се пълнят пиперките. Всяка се топва в брашно и се нарежда в тава за печене. Върху тях се полива 50мл олио. Налива се 1ч.ч. вода. Чушките се пекат на умерена фурна 20- 30 минути. Изпечените чушки се подреждат в плато – чиния. Сервират се на трапезата на Бъдни вечер.

В работната съботаорганизаторите на Панаира на книгата са сметнали, че по-скоро няма да работите, а ще се отдадете на книжни удоволствия и пазар на книги. Ето какво ви очаква в НДК през днешния ден.

Днешният съботен пътепис ще ни разкаже какво можехме да правим, ако съботата беше нормална неработна събота. Приятно четене и ... завиждайте :)

Есенен уикенд на скалите до Басарбово

[caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="На припек"][/caption]

Само месец след първият лагер-сбор, и ето я следващата среща – на

скалите до Басарбово (Русенско),

22-24 октомври 2010 г.

В събота сутринта от Шумен с колата ме взе Жоро (ge0rge). С него бяха Владо и двама братя (ямбол братята ;) ). След дълго пътуване, и известно кръжене около крайната точка (за изясняване на разликата между ляво и дясно ;)  ), около 10 и половина вече бяхме до въпросната хижа „Алпинист“ близо до Басарбово. Там ни посрещна формалният ни домакин – Жужа, и заедно се качихме върху скалите, където заедно с Мишо бяха изкарали изминалата мразовита нощ, от която им бяха останали спомените за бързо свършилите дърва, светещата като фар Луна, и скрежът върху палатката и платнището.

[singlepic id=7194 w=320 h=240 float=left]  [singlepic id=7196 w=320 h=240 float=right]

[singlepic id=7197 w=320 h=240 float=left]  [singlepic id=7198 w=320 h=240 float=right]

[singlepic id=7199 w=320 h=240 float=left]  [singlepic id=7200 w=320 h=240 float=right]

[geo_mashup_map]

[geo_mashup_location_info]

Горе на скалите направихме кратка почивка за закуска и любуване на гледката. Варихме супи, макарони, чай и т.н. Мишо ни показа дървените лъжици, които са започнали да майсторят вчера. Впуснахме се и малко в дооправянето им :)

[singlepic id=7201 w=320 h=240 float=left] [singlepic id=7202 w=320 h=240 float=right]

Край Басарбово

[singlepic id=7203 w=320 h=240]

Горе на скалите мястото е малко, а и неудобно, затова решихме да организираме бивака долу в ниското, до реката. Там има хубави равни полянки с големи тополи над тях. Тъй като се очакваше нощта да е пак мразовита, да има роса, или скреж, и слабо въздушно течение, решихме подслонът да не е общ, както на миналият лагер, а всеки да си направи индивидуален. Така се предполагаше, че всеки ще е по на завет, и съответно ще му е по-топло. Жоро беше изпринтирал по един лист с примерни устройства на подслони от едно платнище, и всеки можеше да си избере какъв да си направи. В крайна сметка имахме три различни конструкции – моя, на Мишо, и на Жоро :) Може би основното занимание на тази среща беше катеренето. Времето беше идеално, и затова всички бързо се ориентираха към скалите. Добре, че си имахме двама по-опитни – Владо (който е инструктор между другото) и Жужа. Те бяха нашите „водачи“ :) [singlepic id=7204 w=320 h=240 float=left] [singlepic id=7205 w=320 h=240 float=right] [singlepic id=7206 w=320 h=240 float=left] [singlepic id=7207 w=320 h=240 float=right] [singlepic id=7208 w=320 h=240 float=left] [singlepic id=7209 w=320 h=240 float=right] Мен лично катеренето никога не ме е влечало кой-знае колко. Виж като малки си бяхме като козички, и се покатервахме на де що има за катерене – дървета, скали, самотни стълбове… Тогава съм преодолявал значителни височини без никаква осигуровка, което и сега си се чудя с какъв акъл сме го правили. Та в името на доброто старо време аз бях първият от аматьорите, които решиха да се пробват също в катеренето. Да бях изчакал малко, май по-добре щеше да е :) Жужа ми даде едни еспадрили, дето дори на бос крак ми бяха поне с номер по-малки, и смачкваха пръстите ми като на японска гейша от династията… бе кво се правя, че ги знам японските династии :D Според Жужа това било желаният ефект, но аз не съм много сигурен! :) Та под наставленията на Владо и Жужа, които гласяха „Ей тук, в началото, е по-трудно, после нагоре е по-лесно“, аз взех да драпам по скалата. И въпреки, че нямам влашка жилка, направих точно като тая народност на края на Дунава – отказах се на средата, уж от където почвало по-лесното :)  Не, не ме е дострашало! Можех да се кача до горе, но си представих, че ще трябва и да го слизам това, а уви, с въжето не бях свикнал. Поогледах се малко, еспадрилите посвиха още малко пръстите ми, и това реши всичко – хайде надолу! :) Надолу се слизало, като се оттласнеш от скалата, отпуснеш тяло и ръце назад, и се опираш само на изпънатите си крака. Да, виждал съм го, и на всички ви е позната до болка характерната стойка. Но никой не ви е казвал колко трудно е да извършиш това движение за пръв път, на значителна височина над земята. Умът ви е наясно, че всичко е безопасно, но въпреки това изпраща сигнали на ръцете и краката ви да не пускат скалата. Много интересно чувство :) Трудно е да пребориш изградилият се в теб рефлекс, когато усетиш приплъзване или падане, да се долепиш и сграбчиш скалата под теб, за да се спасиш. Всъщност като се замисля, при катеренето с осигуровка ти се налага да изградиш противоположни на естествените рефлекси – като тръгнеш да падаш, не трябва да се вкопчваш или долепяш до скалата, а дори да отскочиш от нея. Дано не ти се задейства точно тоя рефлекс, точно когато си без осигуровка :) Та така аз позорно се отказах на половината, а всички след мен се качиха до горе. При това се справиха къде-къде по-добре! Чак ми се прищя да се жертвам пак, и да обуя тесните еспадрили, за да се отсрамя, но все пак се въздържах :) [singlepic id=7210 w=320 h=240 float=left] [singlepic id=7211 w=320 h=240 float=right] [singlepic id=7212 w=320 h=240] С подвита опашка се върнах обратно в лагера, който за малко бяхме изоставили без надзор. Там тъкмо беше пристигнал efond. А, да… и Миро беше пристигнал малко преди това, така че станахме общо 9 човека. Започнах да подготвям огнището. Изкопах го с лопатата, и го оградих с камъни. Направих едно интересно и практично регулируемо окачване за котлето, и тръгнах по поляната да посъбера малко суха трева и разпалки. Уви, в такова усойно място, на брега на реката в есенно време това е доста трудна задача. Дори на пръв поглед сухата трева се оказва мокра, когато се опиташ да я запалиш по примитивен метод. Пробвах се с прахан от гъба, но в крайна сметка за да не се бавим излишно, опряхме до ферород запалка и малко памук. С дървата също имахме известен проблем. Мястото принципно е често посещавано от жителите на околните селища, така че сухите дърва бяха обрани доста отдавна. Имаше няколко сухи върби и тополи наоколо, но това е много лош избор на дърва за открит огън. Не топлят много, и пушат повечко. Както и да е, стъкмихме огъня, а Жужа се зае с приготвянето на зеленчукова супа в котлето на бабата на efond. [singlepic id=7213 w=320 h=240 float=left]  [singlepic id=7215 w=320 h=240 float=right] [singlepic id=7214 w=320 h=240 float=right] Не забелязах какво точно има във въпросната супа, но нещата, които мярнах, бяха лук, грах, моркови, коприва, и… забравих. Може някой да ме подсети! ;) Разбърквахме я с дървения черпак, който беше дълбал Мишо. Добър беше крайният резултат. Всички го опитахме! [singlepic id=7216 w=320 h=240 float=left]  [singlepic id=7217 w=320 h=240 float=right] [singlepic id=7218 w=320 h=240 float=right] После започна по-сериозното готвене – шишове, варен ориз, питки на жар, и пилешка лучена яхния с червено вино бяха само част от „специалитетите“ ;) [singlepic id=7219 w=320 h=240 float=left]  [singlepic id=7220 w=320 h=240 float=right] [singlepic id=7221 w=320 h=240 float=left]  [singlepic id=7222 w=320 h=240 float=right] [singlepic id=7223 w=320 h=240 float=left]  [singlepic id=7224 w=320 h=240 float=right] Разговорите около огъня продължиха до късно. Луната отново светеше като фар, и без проблем можеше да огледаш всичко наоколо. Температурите започнаха да падат бързо, и когато наближиха някъде около 2 градуса, решихме да си лягаме – кой под платнищата, кой в палатките… Събуждах се няколко пъти през нощта: единият – защото си бях забравил вълнените чорапи, и пръстите ми бяха премръзнали, другият – за а разпъдя някакви кучета, които тършуваха из лагера, и третият – за да видя, че температурата е само 1,4 градуса над нулата. :) [singlepic id=7225 w=320 h=240 float=left]  [singlepic id=7226 w=320 h=240 float=right] [singlepic id=7227 w=320 h=240 float=right] Сутринта беше ясна и слънчева. При нас дори не падна роса. Може би заради дърветата? Всичко беше в красиви есенни цветове. Прибрахме лагера, и мераклиите отново се покатериха малко по скалите. [singlepic id=7228 w=320 h=240 float=left]  [singlepic id=7229 w=320 h=240 float=right] [singlepic id=7230 w=320 h=240 float=left]  [singlepic id=7231 w=320 h=240 float=right] [singlepic id=7232 w=320 h=240 float=right] Ето още няколко снимки от ge0rge. Някъде около 2 часа следобед  (Миро и Мишо малко по-рано) си тръгнахме обратно към вкъщи. Един приятно изкаран есенен уикенд! Автор: Стоян Стоянов Снимки: авторът Други разкази от Другата България - на картата: КЛИКАЙТЕ НА САМИЯ РАЗКАЗ!

Отдавна смятах да го направя и ето, че този момент настъпи. Крайно време беше да мина на личен, платен домейн, който да ми помага повече в работата. Радвам се, че тази стъпка е направена вече и малко по малко блогът ще се премести на един нов адрес, който не е много по-различен от сегашния - http://ruslantrad.com/

 

Ще се радвам, ако читателите, които досега следяха Интидар, продължат да го правят и на навия адрес. За улеснение за онези, които са се абонирали през пощата си да получават нови постинги от блога, пускам и новия адрес на RSS емисията - http://feeds.feedburner.com/ruslantrad.

 

Наистина ще е трудно в началото целият поток от хора, които следят блога да свикнат с новия адрес, но се надявам, че това ще стане с времето. От сега там ще пускам новите публикации. В момента тече прехвърлянето на старата информация от този блог, въвеждането на новите адреси и всичко останало, което би направило ruslantrad.com напълно способен блог.

Настоящият адрес няма да го премахвам поради много причини, но ще бъде неактивен – т.е. нови публикации ще има вече на новия адрес. Вероятно ще закрия старата хранилка за RSS новини, веднага щом този постинг бъде прочетен от повече хора. Тук преживяхме много емоции-надявам се, че ще продължим и на новото място!:)

Купонът продължава, ruslantrad.com е вече активен и сте добре дошли там!

 

Поздрави, Руслан

Отдавна смятах да го направя и ето, че този момент настъпи. Крайно време беше да мина на личен, платен домейн, който да ми помага повече в работата. Радвам се, че тази стъпка е направена вече и малко по малко блогът ще се премести на един нов адрес, който не е много по-различен от сегашния – http://ruslantrad.com/

 

Ще се радвам, ако читателите, които досега следяха Интидар, продължат да го правят и на навия адрес. За улеснение за онези, които са се абонирали през пощата си да получават нови постинги от блога, пускам и новия адрес на RSS емисията – http://feeds.feedburner.com/ruslantrad.

 

Наистина ще е трудно в началото целият поток от хора, които следят блога да свикнат с новия адрес, но се надявам, че това ще стане с времето. От сега там ще пускам новите публикации. В момента тече прехвърлянето на старата информация от този блог, въвеждането на новите адреси и всичко останало, което би направило ruslantrad.com напълно способен блог.

Настоящият адрес няма да го премахвам поради много причини, но ще бъде неактивен – т.е. нови публикации ще има вече на новия адрес. Вероятно ще закрия старата хранилка за RSS новини, веднага щом този постинг бъде прочетен от повече хора. Тук преживяхме много емоции-надявам се, че ще продължим и на новото място!:)

Купонът продължава, ruslantrad.com е вече активен и сте добре дошли там!

 

Поздрави, Руслан