За животните, хората и мръсното бельо

Виена, Австрия 2010-та година. Снимката е изпратена от Савчо.

С черни букви на жълт фон пише:

Моля помогнете на животните от цирка за през зимата.

Сигурен съм, че не правя най-точния превод – но съм убеден, че това е посланието.

Недалеч от тук, само на някакви си 1300 км. хората събират пари от други хора, за да може да осигурят средства и добра грижа за животните от цирка. През зимата.

Николай Искъров написа през 1988-ма прословутото стихотворение искам да съм негър, което после бе възпято.

Двадесет и две (22) години по-късно, с тъга може да заключим, че може би е по-добре да си пони, пони във Виена.

Политиците ни убеждават, че кризата в България е криза на хората, не на държавата, за разлика от европейските страни, където държавата е в криза, но хората – не.

За последните 22 години пряко имаме шанса да наблюдаваме едни гнусни и злочести събития, които се повтарят с отвратителна периодичност. От това обаче нито се вдигна стандарта на живот в България, нито хората живеят по-добре.

Когато в повечето семейства има проблеми, хората гледат да ги решават дискретно и тихо вътре в семейството. Този принцип важи и за държавническото поведение.

В нашето, българското семейство и държава, проблемите се изнасят навън. Никой не търси реално решение на проблемите, думата алтернатива се разменя като евтина монета преди тоталното ѝ обезценяване, а решението всъщност се свежда само до оповестяване на намерение.

Някои хора може би смятат, че чуждопоклонничеството води със себе си решения. Всъщност това далеч не е така, а именно поради факта, че България е малка страна, на нея ѝ трябват най-добрите политици. Такива, които умеят да лавират без да се ангажират, които могат да мислят в перспектива по-широка от тази на текущия мандат.

Уви.

Омаскаряването

Това трябва да бъде запазена марка за България. Ето в това сме много добри, доказано добри. Разбира се, българите сме много добри и в много други и различни области, но с кое се представяме пред света?

Всички държави имат проблеми и всеки е свободен да ги решава както му приляга най-добре. Американският президент Кенеди беше убит преди 47 години, а американското общество ще трябва да изчака още няколко десетилетия преди да има пълен достъп до всички документи на службите по случая.

Всъщност нека не се лъжем, ние всички искаме да сме добре и да се оправим. Но кой може да дефинира какво и колко е добре и как да стане това?

Изначалното

Всяко българско правителство през годините на прехода изповядва философията на изначалното. Не само, че няма приемственост, дори напротив, всеки следващ бута къщата на предишния. Винаги се започва с безумни кадрови промени и едни нещастни чиновници биват подмятани натам и насам без някаква особена идея.

А тези отгоре?

Думата реформа служи само като медиен тригер за интервюта, реално реформите са съвсем ограничени и трудно се провеждат.

Всеки нов кабинет с лекота зачерква дългогодишни процеси – това е сякаш да градиш небостъргач във блато.

Пица на парче

Политиката на правителствата се свежда до некоординирани действия на парче, нещо което да предизвика ефект сега и веднага, но дори и децата във основните училища знаят колко време и мисъл изискват сериозните реформи.

Затова може да се направи аналогията с пицата на парче. Отиваш, купуваш, ядеш и забравяш.

Всъщност именно пицата на парче повдига сериозни и фундаментални въпроси:

Кой е пицарят?

Пицата е винаги различна, но не ли пицарят един и същ?

Пременил се Илия, погледнал се – пак в тия. Казано е много добре.

Имагинерната реалност

В една абсолютно измислена реалност, българският посланик в Америка щеше да участва в някой от техните хитови сериали, а ние всичките щяхме да живеем една идея по-добре, ама няколко пъти по-добре.

И понеже на всички вече ни е ясно, че трябва сами да се спасяваме, кой както може, апропо и в това българите сме добри, то поне може да спестим на останалите държави гледката от нашето мръсно, черно бельо.

Това, драги ми читатели, трудно може да стане.

Във центровете на почти всички големи български градове е пълно с простряно бельо. Да, чисто, но все пак – бельо.

Това правят и нашите политици, тези които трябва ни водят напред.

Както си говорих с приятели наскоро – първа копка, рязане на лента, а после кеф ти кану каяк или синхронно плуване.

И така драги ми Смехурко, посоката е ясна – псувай ближния, ритай падналия, бъди с първия и … тези три неща.

Прочети цялата новина

Свързани новини: