Човек за човека

Често се чудим, защо в България след комунизма изградихме именно такова, жестоко и немилосърдно общество, докато в другите държави от ЕС, включително бившите братя по лагер, някак си хората успяват да живеят в по-хуманна среда.

Едно от възможните обяснения дава Владимир Буковски, известен дисидент в предаването „Грани недели“ от 18.12.2010 по радио „Эхо Москвы“ и телевизията RTVI.

Този разговор почти съвпадна с разкриването на тумбите ченгета във Външно министерство, с текста на Невена Гюрова за някои особености на характера на висшите ченгета у дома. Съвпадна и с оставката и интервюто на Божидар Димитров в „На четири очи“, където той обяснява ролята на добрите ченгета като момчетата, които снимали нелегално на ксерокса разни родолюбиви документи.

„Чекисти“ може да се преведе като „ченгета“, но има по-тясно значение – обозначава само хората от спецслужбите, и не включва другите видове полицаи.

Приятно четене

В КАРА-МУРЗА: Днес гост на нашето студио е Владимир Буковски, бивш съветски политически затворник, през 2007 г. нерегистриран кандидат за президентския пост на Руската федерация.

Добър вечер, Владимир Константинович.

В. БУКОВСКИ: Добър вечер.

В. КАРА-МУРЗА: Наближава Денят на чекиста. Как се усеща усиленото присъствие на бившите служители на спецслужбите в руските коридори на властта?

В. БУКОВСКИ: Манталитетът на чекистите си има своите особености. Те не разбират партньорството, не могат да бъдат партньори. Те не разбират опонентите. За тях опонент и враг е едно и също нещо. И партньорът за тях е или агент, или враг. Разбирате ли? От тук и невъзможността да се сътрудничи нормално с каквито и да е чекистки организации. Тя се отразява днес и на вътрешната политика и на външната.

Във външната - всеки ден наблюдавам целия този натиск, който те упражняват върху страните от близката чужбина. Това е типичен признак на чекизма. Техните отношения със Запада до неотдавна се строяха точно на този принцип. Колкото повече Западът търси компромиси, толкова повече претенции има Москва, разбирайки всяка склонност към компромис като слабост. Това е типично чекистко отношение. Ето.

А вътре в страната, ами какво, това е обсебеността от идеята за контрола. Това не само са ето те, чекистите с чекисткия си опит, това е преди всичко техния стремеж да контролират всичко: и бизнеса, и културния живот, и пресата. Ето нещо типично чекистко. Те не могат да се ограничат с някаква тясна област и да се задоволят с нея. Те искат всичко да контролират.

В. КАРА-МУРЗА: А по какво се различава сегашното поколение на бившите служители от спецслужбите от чекистите на Вашето време?

В. БУКОВСКИ: Преди всичко, те са на цял порядък с по-слаба квалификация. Като работещи в контраразузнаването и разузнаването са под всякаква критика. Няма да припомням неотдавнашните скандали, свързани с това, провалите им зад граница и доста неумелата им работа в държавата, очевидна за всички. Това се дължи преди всичко на тяхното много ниско квалификационно ниво.

По-рано те бяха подконтролни - отчитаха се на ЦК (на КПСС). И това представляваше някакъв сдържащ момент - те трябваше да докладват, на тях им беше необходимо да получат съгласието на ЦК. И, съответно, се стараеха да се подготвят по-сериозно. А и нивото им беше по-високо. А днес сами са си господари. Ето, договарят се в Контин на чашка компот и отиват да пречукат някого. А по-рано трябваше да се състави план, да го представят в ЦК, за да бъде утвърден. Всичко това отнема време, а и трябва да се доказва, че има смисъл. А днес - не, днес всичко е помежду им. Сами са си господари. Сами са си изпълнителни органи и контролен орган.

В.КАРА-МУРЗА: А възможно ли беше да си представим, например, през 1991 г., такова масово възвръщане на бившите служители от спецслужбите във властта?

В.БУКОВСКИ: Ами, що се отнася точно до спецслужбите, то ние много не говорехме за това, но че ще има рецидив, че ще има реставрация, за това говорех още през 92-ра и 93-та година. Моята, да я нарека формула, беше много проста: Ние или ще съдим КПСС, комунистическата система и нейните престъпления в миналото и по този начин предотвратяваме рецидива, или не правим това и рецидивът е неизбежен.

В.КАРА-МУРЗА: А издържа ли на изпитанието на времето мита за това, че чекистите са най-безкористния отряд на управляващия елит?

В.БУКОВСКИ: Е, това е доста смешен мит. Ако помните „Архипелаг ГУЛАГ“ на Солженицин, то той там описва първите случаи на корупция в ЧК, дори още във ВЧК. Доста скандални, в които са били замесени висши чинове на ВЧК.

Ние знаем и за военновременната корупция в ЧК и НКВД и за следвоенната. И вече в мое време, по което на КГБ бяха предоставили правото да разследва икономически дела, големи подкупи и валутни операции.

Аз от съкилийници знаех, че те изземват някакви ценности и не ги вписват в протокола.

Това беше изгодно и за двете страни. Виждате ли, законът беше устроен така, че ако имаш сто хиляди оборот, сто хиляди са десет хиляди от новите пари, то това означаваше разстрел. Това се смяташе за особено голям размер. А ако беше по-малко, то следваше друга алинея на члена. И по-къс срок. И затова, чекистите прибираха в джоба си всичко отгоре. И обвиняемият мълчеше, защото ако протестираше, щяха да го разстрелят - числата щяха да се окажат повече от 10 000. И ето, заради това, по мое време, през седемдесетте години, аз лежах заедно с тези хора в затвора. Нека вече замълчат за корупцията, при тях тя винаги съществуваше.

В.КАРА-МУРЗА: Големи благодарности за това интервю.

Припомням, че гост в нашето студио беше Владимир Буковски, бивш съветски политзатворник. А през 2007г. - нерегистриран кандидат за президент на Руската Федерация.

Преводът е според официално публикуваната в страницата на „Эхо Москвы“ транскрипция на разговора.

Прочети цялата новина

Свързани новини: