А сега ще ти покажа, нещо родило се спонтанно след като бях поканена за предложение на рецепта за Бъдни вечер във ViewSofia. Всички знаем кои са традиционните постни ястия сервирани на този ден. Аз реших да разчупя традициите и да дам един нов дух на познатите ни съставки. Българската кухня или по-точно обичайните продукти, които се използват за ястията в предколедната вечер са една добра предпоставка за различното им съчетаване. Но освен тях, се вдъхнових и от баварската кухня, която изследвах това лято.

Картофите и киселото зеле са основни продукти в немската кухня. От нея също така взех и обичайните подправки към тези продукти – бахар и индийско орехче. И от двете кухни (българска и немска) взаимствах наличието на много лук, а от мен – карамелизирането му до сладост, носеща прекрасно усещане в комбинация с останалите продукти. И понеже е предложение за Бъдни вечер, не можах да пропусна и сушените чушки, които добавих към плънката с лука. Към нея, подправките червен пипер и пресен магданоз допълват постното ястие и му придават един интригуващ, позабравен вкус на българска манджа.

Нарекох ястието зеленчукова пита заради формата му. Модерният и чужд вариант на това ястие ще звучи като зеленчуков пай, но нали е Бъдни вечер, нали сме си у дома, при семействата си, нека си остане пита.

Зеленчукова пита

За основите:

• 1 кг. картофи
• 400 гр. кисело зеле, нарязано на ситно
• 50 мл. зехтин
• 1/4 чаена лъжица прясно настъргано индийско орехче
• 1/4 чаена лъжица смлян бахар
• сол и черен пипер

Картофите се сваряват и се обелват докато са топли. Намачкват се на пюре. Към тях се добавя зехтинът, индийското орехче, бахарът, сол и черен пипер на вкус. Накрая се омесват с нарязаното на ситно кисело зеле.

За плънката:

• 1 кг. лук
• 4-5 сушени червени чушки
• 50 мл. зехтин
• 1 чаена лъжица червен пипер
• 1 връзка магданоз
• сол и черен пипер

Чушките се заливат с вряла вода и се оставят за 1-2 часа докато омекнат. Отцеждат се и се нарязват на ситно.
Лукът се нарязва на полумесеци. Задушава се на умерен огън в нагрятия зехтин за 15-20 минути докато омекне и започне да се карамелизира. Разбърква се често. Към него се добавят сушените чушки, червения пипер, сол и черен пипер на вкус. Разбъркват се 2-3 минути. Накрая се добавя нарязания на ситно магданоз.

Оформяне:
Тава с диаметър около 26 см. се намазва с мазнина.

На дъното се разпределя 1/2 от картофената смес. Покрива се с плънката.

Отгоре се разпределя другата половина от картофената смес. Питата се накапва с малко зехтин и се запича в предварително нагрята фурна на 200°C за 35-40 минути.

Йоана на Земята – Зеленчукова пита за Бъдни вечер от Йоана Петрова - Кулинарно - в кухнята с Йоана
За още публикации, прочети съдържанието на блога или разгледай мозайката от снимки.

с Марина от Благодеятел днес е засякохме в една книжарница и се заговорихме именно за това - защо има толкова малко жени лидери ето и съвсем новичкият TED talk, в който Шерил Сандберг разсъждава именно по тази тема

Седмица преди Коледа имах неочакван гост.
Тъкмо бях приключила с домакинската работа и се канех да си лягам, когато чух шум в предната част на къщата. Отворих вратата на хола и видях Дядо Коледа до елхата. Той ми направи знак да не викам, като сложи пръст на устните си. "Какво правиш?" - започнах да го разпитвам.
Но думите ми секнаха, като видях, че в ъгълчетата на очите му има сълзи. Неговата обичайна веселост липсваше. Отговори ми с едно изречение:"Учете децата!" Изпаднах в недоумение. Той предугади въпроса ми и с едно бързо движение извади зад елхата една торба с играчки.
Стоях объркана, а Дядо Коледа повтори:"Учете децата! Учете ги на същността на Коледата, тя е забравена!"
Той бръкна в торбата с играчки и извади елхичка: "Учете ги, че чистият зелен цвят на празничната елха - елхата, която остава зелена целогодишно - изобразява вечната надежда на човечеството. А острият и връх, насочен към небето, символизира посоката на човешката мисъл - нагоре."
Дядо Коледа бръкна отново в торбата, извади една блестяща звезда и я окачи на елхата:"Учете децата, че звездата беше небесния знак на обещаното отдавна. Бог беше обещал Спасител на света и звездата беше знак, че обещанието е изпълнено."
След това бръкна и извади една свещ:"Учете децата! Символиката на свещта е, че Христос е светлината на света и когато виждаме запалената свещ си спомняме за Този, който измества тъмнината."
Той бръкна за пореден път и извади един венец:"Учете децата, че венецът символизира вечната природа на любовта. Истинската любов е нескончаема. Любовта е един непрекъсващ кръг на привързаност."
Следващото, което извади, беше една малка фигурка на Дядо Коледа:"Учете ги, че Дядо Коледа символизира щедростта и добротата, които чувстваме през декември."
Той бръкна отново и извади един лист от бодлива зеленика:"Учете децата, че това растение символизира безсмъртието, символизира короната от тръни на нашия Спасител, а червените плодове - кръвта, пролята от Него."
После закачи на елхата един подарък:"Учете децата, че Бог така възлюби света, че му даде Своя единствен Син. Ние Му благодарим за Неговия несравним дар. Мъдреците се поклониха пред святото дете и Го дариха със злато, тамян и смирна. Трябва да поднасяме подаръци в същия дух като мъдреците."
Бръкна отново в торбата и извади едно захарно бастунче:"Учете децата, че захарното бастунче символизира гегата на овчаря. Тя му помага да връща заблудилите се овце в стадото. Захарното бастунче означава, че сме закрила за братята си."
След това извади от торбата един ангел:"Учете децата, че ангелите бяха предвестници на добрата новина за раждането на Спасителя. Те пееха:"Слава на Бог на небето! Мир и любов между хората на земята!""
Чух топъл звук и той измъкна от торбата една камбанка:"Учете децата, че загубените овце биват намирани със звука на камбаната. Тя трябва да завърне хората в лоното."
Дядо Коледа погледна доволен към дървото. Блясъкът се върна в очите му:"Помнете, трябва да учите децата на истинския смисъл на Коледа, а не да ме поставяте в центъра, защото аз съм само скромен Негов служител, покланям Му се и Го тача - нашия Господ, нашия Бог!"

Весела Коледа, приятели! :)

Макар че близо две години членувам в ДСБ, досега не съм разяснявал причините, поради които избрах точно тази партия и по-специално нейния лидер Иван Костов. Мисля, че днес, навръх 61-ия му рожден ден, е подходящ момент да го направя. И ...

Истински коледен подарък. Тази снимка е от 22 декември 2010 г. Направена в Йордания, изобразяваща нещо много велико, нещо, което никой политик не може да отнеме на хората. Това е иракско момиче, което се моли в халдейската католическа църква в Аман, Йордания.

Тя е едно от многото деца, избягали от Ирак, където бушува върл фанатизъм във всяко едно естество. Докато в съседна Сирия правителството спонсорира църквите и празненствата за Коледа, то за Ирак от 2003 г. няма нищо ценно, а животът се продава, като зеленчуците на пазара. Преди месец бяха ударени християните в Ирак от хора, които не заслужават живота, не заслужават да гледат този свят, защото го мразят. Това го знае всеки човек в Близкия изток. Преди 2003 г. това нямаше да се случи, нямаше и да се помисли за това. Този удар в сърцето на много хора- християни и мюсюлмани – бе направен от хора, които не вярват в нищо. В масовите медии се коментира едно, в арабските държави друго, между хората трето.

При всички положения хората в Близкия изток винаги са живеели заедно, независимо от религиите си. Понякога се появят политици, които искат неистово да развалят това, градено с хиляди години. Но тези хора си отиват, те са преходни и раните, които причиняват зарастват.

Тази снимка казва всичко – независимо коя религия изповядвате, независимо от кой етнос сте. Тази снимка изобразява надеждата, че вярата в нещо по-добро ще победи всяка болна амбиция.

Насладете се на снимката, тя за мен е коледният дух. Защото вдъхва надежда. Въпреки всичко.

На всички приятели християни, на всички хора, които вярват в символа на идващите празнични дни и на тези, които просто ще си почиват сега- весели празници, бъдете уверени в себе си, задавайте си въпроси и запазете усмивката си!

Още:

• April 28, 2009 -- Може да бъде само в Сирия… (0)
• September 9, 2010 -- Започна кампания "България помага на Пакистан" на номер 1255 (0)
• August 23, 2009 -- Dozan (3)
• October 26, 2010 -- Българските медии трябва да излязат от тъмницата,в която се намират сега (0)
• January 7, 2009 -- Аврам Бърг: Еврейският народ използва Холокоста за оправдание (0)

• Happy Christmas to all Christians in Syria and Happy New Year to all fans of Damascus!:) #
• Весели празници от "Дестинация Сирия":) Бъдете все така прекрасни! #
• Read: Защото надеждата не може да бъде… http://goo.gl/fb/Q7zgU #arabs #cartoon #christians #comments #middleeast #
• Wehdat Club President Tareq Khoury Going To Jail? Jordan’s Identity Issue Just Got Worse http://is.gd/jjPfX #
• The First Radio Ad for Dogs! http://is.gd/jjNCT #
• Bankers, Oligarchs, Media Magnates and Leakers http://is.gd/jjMQE #
• Filtering Pornography Online: Why You Should Care http://is.gd/jjMxb #
• RT @ibnezra Help Silwan Resident Adnan Gheith Stay in Jerusalem http://bit.ly/g75mEZ #
• 8 ареста като подготовка за идващата Коледа във Витлеем: http://t.co/OBIsaRx #
• Всички топ постинги в WordPress.com BG са за….скайп #га-нЕма-скайп http://twitpic.com/3ist0u #
• Преминали перипетиите,вече можем да седнем на масата:) тук баща ми показва бг ракия на братовчед ми Жан:) http://yfrog.com/gzjpcqpj #
• Palestinian Embassy in Brazil Ready to be Constructed http://www.imemc.org/article/60229 #
• The Intidar Daily is out! http://bit.ly/93j1bu ? Top stories today by @maannewsagency @invisibldigitl @3beee @lynneabylund @waronwant #
• Интересно нещо споделя списание МЕНИДЖЪР за повредата на Skype.US правителството има вина? http://bit.ly/gKE0NE #
• Reading Breaking the Silence Full Book ENG Dec22-10 [Occupation of the Territories — Israeli Sold… on Scribd http://scr.bi/fA5zAt #readcast #
• Ако съдя по случая с братовчед ми, в Европа се влиза трудно и легално:)) #
• 6 сутринта е и най-накрая можем да легнем след цялото чакане по летища и гари. #
• Lol, Alpha Version of Diaspora is very good @yurukov знаеш ли за тази нова мрежа? #
• Утре ще има ръст на самоубийствата след проблемите със скайп тази вечер. #
• GateWorld » Syfy cancels Stargate Universe after two seasons: http://bit.ly/eXVUNl #
• GateWorld » Six Reasons Stargate Universe Was Cancelled: http://bit.ly/gmkGBy so sad! #
• Soon i will try Diaspora https://joindiaspora.com/ #
• Why Syria Is a Good Bet? http://t.co/6rxPt7K #
• Facebook Rolling Out More Prominent Design of News Feed Filters http://t.co/5L6GsxQ via @InsideNetwork #
• Max Telecom направо оплискаха конкуренцията в рекламата http://t.co/7m1bMKP #
• Имате ли проблем с логването в скайп? #
• Read: Twitter Updates for 2010-12-22 http://goo.gl/fb/HrkgL #microblog #

Още:

• March 20, 2008 -- В Сърцето на Анадола – Да разбереш съседите си (4)
• January 15, 2009 -- Еврейски национализъм (0)
• September 13, 2009 -- ???? ?????? ?????? ???? ????? ????? ??? ?????? 1973 (0)
• August 28, 2009 -- Ирак пак се издъни (3)
• April 24, 2008 -- Ехуд Олмерт:"Израел се оттегля от Голанските възвишения" (2)

Разбираемо, защо министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов е (почти) незаменим на поста си от гледна точка на премиера Борисов- и по партийна, и по “силова” линия. Защо обаче също така, при рекордно производство на гафове и негативна енергия в “ресора” , същото толкова неуязвим се оказва министърът на културата Вежди Рашидов? Убеден ли е [...]

Краят на годината е, класациите и равносметките се роят като марокански скакалци. Като се замисля, обаче, малко са тези на екологична тема. Деймиън Карингтън публикува в своя блог в „Гардиън” списък на десетте най-продавани „зелени” книги във Великобритания за последното десетилетие, а редакторите на сайта www.3e-news.net са си направили труда да разкажат малко повече за тях. 

За да повишим коледното настроение, ви представям една коледна приказка, разказана не от кой да е, а от Snoop Dogg. Като я чуете, ще ви стане ясно какъв е най-прекрасният подарък за Коледа – два дека, микрофон и три яки каки Но няма да издавам повече – просто чуйте една по-различна коледна приказка от Pepsi Max и си помислете вие какво искате за подарък (не ми пишете, не съм скрит Дядо Коледа).

И като говорим за Pepsi, все повече се радвам на новата им комуникационна кампания, доста свежа и забавна благодарение на Snoop. Ето по-добрият пример: We’re Tight!

___
снимка: mandymooo

Няма подобни постове.

Какво ти даде и какво ти отне живеенето в САЩ?

Живеенето в САЩ или където и да е не може нито да ти даде, нито да ти отнеме каквото и да е, ако не си готов да приемаш новото и да се разделяш с непотребното.

В моя случай Америка ми даде пряк досег с езика, на който са работили много мои кумири, даде ми неограничен достъп до информация, даде ми вярата, че в края на краищата нещата се случват, научи ме, че няма кой да свърши работата, която само ти можеш да свършиш…

Америка ме научи на смиреност и уважение. В замяна трябваше да се разделя с някои стари предразсъдъци. Трябваше да се справя и с цинизма си, с екзистенциалния цинизъм, в който съвсем функционално, като в черупката на рак-отшелник, повечето от нас, българите, прекарваме животите си.

От старо интервю с Карабашлиев

   Send article as PDF    С днешния пътепис ще посрещнем Бъдни вечер и Коледа. Така се случи, че Валя беше готова с оформянето на разказа си (специална похвала за куража и търпението, които прояви!) точно в навечерието на Рождество Христово и вече съвсем не беше нарочно, че разказът е от Рим По Коледа стават [...]

Накъдето и да се обърна попадам на билбордите от кампанията Потърси България. Снимката е автопортрет от завоя на язовир Кърджали.

снимка: news.bg

Уседналостта е един от най-сериозните плюсове на Изборния кодекс, според ГЕРБери и атакисти. Най-сетне сме щели да видим честни избори, в които Турция няма да се меси! Най-сетне ще спре изборният туризъм! Ще спрат автобусите... (Същият този туризъм, който тече в момента трескаво, размествайки услужливо листите за догодина. пример 1, пример 2, пример 3)

Уседналостта е сериозно критикувана от ДПС като противоконституционна. И Президентът даде заявка, че ще наложи вето.

Да разгледаме следния сценарий:

Президентът налага вето, а ДПС успява някак да сезира Конституционния съд за новия Изборен кодекс.

Без да знаем, дори приблизително, ефекта от автобусите върху изборните резултати, кой печели и кой губи от евентуалната отмяна на този принцип в Конституционния съд?

Всички печелят!

снимка: www.temanews.bg

ГЕРБ и Атака се афишират като поборници за законност и демокрация и върли опоненти на изборния туризъм (течащ усилено и в момента, дори и в региони, доминирани от ГЕРБ), ДПС и Турция. ДПС печели още един повод да консолидира редиците си.

Президентът, заедно с ДПС, ще се покажат като „големите демократи“, загрижени за всички българи и техните равни права и като борци срещу "слабото управление" и калпавото законодателство на ГЕРБ и недемократичната Атака.

Това пък е добре дошло на ГЕРБ и Атака в ситуация, в която вълната на народната любов очевидно и категорично се оттегля от тях, а псевдо-патриотичната и квази-демократичната им позиция в полза на "честността и справедливостта" на изборите ще им върне поне малко от гласовете на наивните избиратели.

Сценарият, при който всички — ГЕРБ, Атака, ДПС и Първанов печелят, е чиста загуба за гражданите в една нечиста игра.

Тоя, според Бойко, подходящ за президент вътрешен министър, не отговаря на критерии за най-обикновено ченге. По времето на комунизма е бил назначен 2 години в Народната милиция, но доколкото знам на някаква синекурна длъжност - да си клати краката край някой шеф и да му ... (пфу, ква мръсна дума щях да кажа)... задника. Назначен на такава длъжност заради връзките на баща си - шофьор на Григор Шопов. Ама явно добре я е изпълнявал тая длъжност, дето й пропуснах мръсната дума, та се оказа на подобна при Бойко.

Защо говоря за Народната милиция и защо смятам, че Цецо дори въпреки двегодишния си стаж в нея дори и до милиционер не е дорасъл? Защото го сравнявам с друг вътрешен министър, който не ми бе любимец, но понеже опитвам да гледам обективно - свърши много работа. Имам предвид Богомил Бонев - главен секретар на МВР в кабинета на Филип Димитров и министър на МВР в първите 2 години от управлението на Иван Костов.

Още като главен секретар, а после като министър го упрекваха и подиграваха, че е милиционер, сиреч нямал нищо общо с истинските ченгета-професионалисти. Кои са те - ами естествено, от Държавна сигурност. Бонев никога не е бил от тях. През комунизма той е работил в криминалния отдел на милицията в един от най-тежките районни управления в София - това дето е зад Новотела при гарата, забравих му номера, ама май беше 2-ро. И е бачкал яко, щото там няма инак. Затова бившите от ДС и свързаните с тях комунисти го подиграваха, че е прост милиционер. А той свърши много и много правилни и полезни неща - да си спомним дори само натикването в миша дупка на силовите групировки (сега не обсъждам къде, кога и защо сбърка в работата си, та Костов го уволни ).

Обсъждам това, че Цецо и за милиционер не става.

Мое интервю Михаил Багрянов, 13 години председател на СДС Шумен, син на министър-председателя Иван Багрянов (от 1 юни до 2 септември 1944 г, убит от "Народния" съд). Интервюто е част от изследването на СУ "Митовете на прехода", за което писах.

Като се замислите за последните 20 години, кои са лично за вас най-важните събития?

Ами, вижте, аз ще се спра на някои неща, които най-много са ме вълнували през последните 20 години. Смятам, че би трябвало да не разглеждаме само годините на навлязлата демокрация, но да ги разгледаме успоредно с някои неща, които бяха в продължение на 45 години. Защото първите дни на демокрацията, като изключим управлението на Филип Димитров, това за мен са продължение, в олекотен режим, на тоталитарния режим. Едно лутане, което продължи доста. Но да се върна преди 10 ноември. Демокрацията не е най-доброто нещо за мен, което може да съществува за обществото, но няма нещо по-хубаво измислено. За това и аз съм сега демократ. Но лично аз, а и по-голямата част от българския народ не можехме да проумеем в началото какво е това демокрация и смятахме, че това е някакво спорадично, случайно явление, което ще мине и пак ще продължим по стария път. Не сме били прави и хубаво, че не сме били прави. Но то и не може, когато цяла Европа е демокрация, ние да останем остров. Какво може да се очаква от един човек като мене, който е преминал през всички перипетии на 9 септември и периода след това. На всичкия този режим, особено по времето на Вълко Червенков, когато като си легнеш вечер, не знаеш дали ще се събудиш.За хора като мен беше нормално да не вярват, че много неща ще се изменят. През тоталитарния период ние бяхме свикнали да живеем зад желязната завеса, но пак имаше неща, които не можех да проумея. Всичко ставаше по нареждането на няколко души – в даден град или дадено село, които са стъпили на позиции в БКП. Един случай – започва записване за автомобили. Трябва да се запишеш в един списък, да внесеш 1500 лв. и да чакаш доста години. Лично аз се записах, успях да събера 1500 лв. и когато ми дойде реда, като сега си спомням, бях номер 18, след мен вземат автомобили, аз не. Отидох да ги питам защо за мен няма автомобил, защо не са ми пратили телеграма. Обясниха ми, че от партийното бюро са се събрали и са решили да не ми дават автомобил, защото съм щял да забегна за Франция. Вижте до каква степен е била тяхната неграмотност. Как и откъде ще избягам за Франция с кола по това време? Хората по горите не можеха да избягат.

За това и за мен трудно навлезе свободата, не вярвах, че може да има свобода на печата, свобода на словото. Преди имаше между нас скрити и явни служители на ДС, които само чакаха да чуят, че някой говори, примерно вицове за Тодор Живков. В най-добрия случай отиваш в някое село със сърпа, в най-добрия случай. А може и в лагерите.

Трябваше ни време да проумеем и, че старата номенклатура пак ще управлява, но по нов начин. Управлява този, в който са парите. По неведоми пътища много пари изчезнаха от България, после се връщаха по друг начин. Ако не явно, то поне задкулисно, нещата се ръководят от хора, които са преки наследници или са наследили капиталите от тези, които имаха достъп до тях преди промяната. Това не е мит, това са факти. Лесно може да се разбере къде са били капиталите и къде отидоха. Говори се много, че по време на управлението на Иван Костов е разграбено държавното имущество. Колко е разграбено, колко не е, с какви конкурси, но нека се спрем на тази, които вземаха, които се обогатиха по време на управлението на СДС. Повечето от тях и в момента са на челни места в левицата – като Гергов.

Той е почнал да расте по времето на Костов, така ли?

Да, и не само той.Ако човек се помъчи и проследи всички тези приватизации, много рядко ще се видят хора, които сега да са от СДС или ДСБ, които да са направили далавери. Говори се и, че тогава е заграбено държавното имущество. Чакайте бе, кое е това държавно имущество? 1948 г. държавата взема абсолютно всичко, до последния трактор. Аз съм свидетел и потърпевш именно от такива неща. Тогава това не беше ли разграбване? И то на частно имущество. Зависи как се гледа на нещата. А и щом сега е разграбено, има прокуратура, има много начини да се разбере кое по какъв начин е придобито. Иначе се хвърля като прах в очите на хората. Не всеки може обективно да мисли, не всеки е бил вътре в нещата - аз 13 години бях председател на СДС-Шумен.

[+/-] ...виж целия текст

Екатерина Йосифова е новият носител на Националната награда за поезия Иван Николов за 2010 г. Призът й донесе стихосбирка „Тази змия”, издадена „Жанет 45“. Наградите се връчват за 16-та година, а тазгодишната церемонията по награждаването се състоя в сряда вечер в камерната зала на Народния театър "Иван Вазов".

Продукти:
700г свинско контрафиле
2 кисели краставички
1 морков
1/2ч.ч. грах
1ч.л. сол
1ч.л. сух риган
5- 6с.л. олио
2ч.ч. вода
1ч.ч. червено вино
1ч.ч. бира

Приготвяне:
Месото се разрязва през средата, така че да се получи разтворена книга. Увива се във прозрачно фолио. Очуква се с дървено чукче за месо. Намазва се отвън и отвътре леко с олио. Киселите краставички и морковът се нарязват на пръчици. В средата на парчето месо се подреждат киселите краставички, морковът и грахът. Поръсва се 1/2ч.л. сол. Месото се навива на руло. Натрива се външно със сух риган и сол. Пълненото руло се поставя в тавичка за печене. Полива се 3- 4с.л. олио, 2ч.ч вода и 1ч.ч. червено вино и 1ч.ч. бира. Оставя се така за 4 часа да се маринова. На половината от времето, месото  се обръща, за да се напои и горната част. Покрива се с алуминиево домакинско фолио. Пече се на кротък огън, 90 минути. После се маха фолиото. Връща се за допичане още 10- 15 минути.   Готовата свинско месо се слага в плато. Полива се със соса, образуван при печене. Реже се на рулца с дебелина 1 пръст. Всеки се сервира по 2- 3 рулца. Може да се гарнира с картофено- ябълково пюре.

• Ако тримата мъдреци от Изтока, тръгнали да се поклонят на бебето Христос, бяха българи, никога нямаше да открият яслите със Светото семейство и Спасителят щеше да си остане обикновено бебе, което, освен “пльонк” отпред и отзад, не върши никакви други чудеса 

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

Преди много години през тези дни, казват, се случи истинско чудо – небесна светлина отведе трима мъдреци от Изтока да се поклонят на едно бебе.

Нормалният човешки разум се бунтува срещу подобни фантастични развития. Първо – как така цялото небе изведнъж ще изостави важните си небесни работи и ще тръгне да се меси пряко в делата човешки. Нали всички от опит знаем, че когато сме в най- неотложна нужда и се помолим небето да се намеси в наша полза – примерно за да се случи на някой друг онова, което не искаме да се случва на самите нас – то се скатава, прави се на разсеяно и никакво не се появява. Второ – как така трима истински мъдреци, независимо дали от Изтока или от Запада, ще се съберат на едно място и ще са на едно и също мнение през цялото време? Особено пък по въпроса защо изобщо са тръгнали на поход и в коя точно посока ги води светлината. И трето – защо му е необходимо на даден нормален човек, пък бил той и всепризнат мъдрец, да се покланя на едно нищо и никакво бебе? Та то само по себе си е пълна противоположност на мъдростта, доколкото е изтъкано изцяло от инстинкти. На всичкото отгоре, откъм него твърде често се чува някакво странно “пльонк”, изпълнено с не особено приятно съдържание, което излиза на талази ту от предното, ту от задното му отверстие.

Ето част от основанията, граждани, някои от нас да намират тази история за леко преувеличена, ако не и напълно фантастична. Само че нали точно това е смисълът на чудото – да ни изведе от плоскостта на нормалното, стандартно мислене и да ни подтикне да търсим нови, непознати пространства и времена в нови, непознати измерения. Не е казано, че новите измерения непременно съществуват. Нито пък, че в тях новите пространства и времена съществуват на онова място и в онзи вид, в които на нас ни се иска. Понякога отвътре изскачат страховити чудовища, които сигурно не бихме искали никога да срещнем. Той нали и Колумб тръгна да открива Индиите, но откри Америка – а някои и досега спорят дали не е по-правилно да си я беше оставил неоткрита. Но такава е природата на чудото – странна и непредвидима.

От друга страна, съвременните физици и астрономи казват, че самият наш свят, цялата Вселена, е нещо странно и непредвидимо. Според тях досами нас, но без да ги виждаме и без да можем да проникнем отвъд, вероятно има много паралелни светове – същите като нашия, но малко по-различни. Например аз съм убеден, че някъде там има свят, в който намазаната с масло филия никога не пада върху новия килим с намазаното надолу, ако случайно я бутнеш от масата. Също вярвам в свят, където, обратно на ситуацията в нашия, жените постоянно се мъчат да разберат мъжете, защото не ги разбират, но мъжете изобщо не се мъчат да разберат жените, защото и така са си добре. А какво ще кажете за онази паралелна Вселена, от която все пак някакъв маркуч се е промъкнал по мистериозен начин в нашата и от него можеш да си наточиш безплатна бира на корем?

Всички тези чудеса не биха имали никакъв смисъл, ако започнем да ги разфасоваме с аналитичния скалпел на нормалния човешки разум, затова аз лично предпочитам да им се радвам и да търся в тях прозорчетата към мъдростта. Така погледнато, не е чудно, че тримата мъдреци са отишли да се поклонят на едно бебе – вероятно те са прозрели за него нещо, което ние все още упорито успяваме да не прозрем. Или може би защото все още светлината небесна не ни е повела в правилната посока, за да успеем.

Но и това е нормално, де, както е известно, светлината в България е малко по-особена от светлината в другите европейски държави. Затова и на тях по Коледа им се случват само истински коледни чудеса, а ние продължаваме да се занимаваме с политически такива. Защото какво, ако не коледно чудо, беше милата родна картинка, на която се изобрази Камен Костадинов от ДПС и увери публиката, че партията му се застъпва за пълната и окончателна лустрация на бившите ченгета от ДС, не само на онези от Външно. “Като се каже А, трябва да се стигне до Я, трябва да се разкрият не само агентите, но и онези, които са ги превръщали в такива и са ръководели нечистите им дела, не може подборно да се решава въпроса” – правилно, съвсем правилно подчерта Костадинов. И даде пример с лидера на ДПС Ахмед Доган, готов заради собственото си агентурно минало да се оттегли от политиката, ако въпросът тръгне към такова цялостно решаване.

Сакрална жертва, граждани, не може да се отрече. Само че да не избързват с коледните надежди онези, които веднага си казаха – `ми `айде, де, отдавна беше време Доган да се оттегли. Нищо такова в действителност нито е предвидено да се случи, нито може да се случи. И то не само заради откровения пазарлък – оцапаният Доган ще се откаже, ама като се оцапат и всички други. И не само заради съмненията, че работата мирише на поредната подмяна на лошата ни реалност с още по-лоша – доколкото се очаква Доган и другите да подменят себе си с хора, които са зависими от тях и ще продължат делото им, макар че формално няма да са обвързани с уж бившата ДС. И дори не само защото ден по-късно самият Костадинов се отрече от думите си, като каза, че вече е късно за цялостна лустрация.

Но и защото целият този политически ход изначално беше изигран с идеята да постигне ефект, обратен на декларирания. И то в няколко направления.

Първо, с размахване на образа “цялостна лустрация” се сплотяват редиците на самите ченгета, застрашени от нея, защото те напоследък бяха му поотпуснали края покрай своята дълга безнаказаност. Като нямат насреща си силно гражданско общество и силна демократична държава, срещу които да се борят, като са овладели на практика всички възможности за влияние в страната – от престъпния свят, през икономиката, до висшата политика – те бяха започнали да се дъвчат помежду си, къде за чалга певици, къде поради преплитане на противоречивите им властови интереси, къде поради преплитане на икономическите. А така работа не се върши.

Второ, дава се възможност на Бойко Борисов и партия ГЕРБ нагледно да си представят докъде могат да стигнат пораженията в собствените им редици, ако отидат до край. Защото нали темата за ДС е плътно преплетена и с темата “възродителен процес”, пък там работата на самия Борисов не е съвсем чиста. И освен това доста от членовете на ГЕРБ по места и на разни ръководни позиции, имат минало, обвързано с ДС било като агенти, било като офицери. Така една пълна лустрация на практика може да доведе до разпад на самата ГЕРБ.

Трето – обезкуражава се цялото общество относно възможността за такова действие, защото веднага разни специалисти и анализатори започват да изтъкват наличието на нерешими юридически казуси. Например – как ще лустрираш президента, по коя Конституция? Или как ще лустрираш някои от членовете на Конституционния съд със съответното минало, след като те самите на практика са последна инстанция по въпроса.  

Четвърто, особено важно, събужда се в голяма част от хората в България онзи рефлекс на тотално отрицание на всичко, което идва от страна на ДПС – дори това да е най-добрата, най-правилната, най-демократичната идея. Сигурен съм, че дори ДСБ и СДС поне в първия момент са се стреснали и са си казали – тук има някакъв капан, щом ДПС го предлага. То затова и партията ДПС побърза първа да го предложи, де.

И на пето място идва вече ефектът на последвалото бързо отричане от изразената първоначално крайна позиция. Защото мнозина наивници си казват – ето, дори ДПС, които бяха крайни, смекчиха виждането си, значи работата с лустрацията наистина може да е съвсем закъсняла и излишна. Това е още един капан, заложен с цел вече пълно подсигуряване, нещо като контролен изстрел в тила на обществото.

Честно казано, граждани, мисля си, че това всъщност са капани, станали възможни заради собствената ни колективна простотия, която, вместо да се вземе в ръце и да помъдрее, вече 20 години се оставя да бъде разигравана по този обиден за нормалния човешки разум начин. По всичко личи, че ако бяхме на мястото на онези трима мъдреци от Изтока, тръгнали да се поклонят на бебето Христос, щяхме и досега да се лутаме в пустинята, защото всеки следва само собствената си размътена  светлина и отказва или не може да види цялостната картина. Така никога нямаше да открием яслите, където е подслонено Светото семейство и Спасителят щеше да си остане обикновено бебе, което, освен “пльонк” отпред и отзад, не върши никакви други чудеса.

В живота има един важен принцип – никога не е късно да станеш за резил. Само че в случая аз имам предвид не това, а обратната аналогия, която се натрапва – щом никога не е късно да станеш за резил, никога не е късно и да поправиш резила си. Защото пълна и цялостна лустрация наистина е необходима. Няма да обяснявам защо, сигурен съм, че всеки сам може да се сети поне за три-четири важни аргумента. Ще обобщя само, че до голяма степен, до огромна степен, положението, в което се намираме – да сме страната на най-бедните европейци, да сме страната с най-тъжните хора в света, да сме държавата, която присъства в нормалните европейски медии задължително или само с лошо, или с нищо, както писа немският вестник “Тагес цайтунг” – всичко това дължим на собствената си неспособност да се справим с предизвикателствата на времето, която демонстрирахме още в началото на прехода и упорито поддържаме и досега. А сред най-важните от тези предизвикателства беше ясното осъждане на комунистическия режим като престъпен и изработването на законов инструментариум за справяне с метастазите на този режим, включително обуздаване на неговия авангард в престъпните дела – ДС.

Но ако не можем да направим нещо правилно когато трябва, вероятно трябва да го направим, когато можем, нали. Е, можем ли сега? Не е сто процента ясно, макар че личният ми отговор е – по-скоро не. И знаете ли защо, граждани? Защото мнозина в България все още смятат, а и се примиряват с това, че те зависят от българската политика, не тя от тях. Разглеждат я като някаква физико-химия на човешкото тяло, която се състои от много вода, закрепена с малко въздух – нали сте чували да я наричат “гола вода”, а също и “въздух под налягане”.

Само че, колкото и да изглежда парадоксално, нещата са обратни, не са “каквато ни е политиката, такива са и хората”. Това веднага става ясно, като се проследи простата логична верига – политиката не е природен закон, който действа независимо от човека, тя се прави от политици, а политиците се раждат изсред самите нас. Следователно каквито сме ние, такава е и политиката ни. Така че трябва да превърнем самите себе си в чудо, за да очакваме, че и политиката, от която зависим, ще ни носи истински, а не измислени коледни чудеса.

Пльонк.

 Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

През последните години няколко имена доминират в българската литература. Едно от тях безспорно е Захари Карабашлиев - неговите книги печелят награда след награда и 2010 година не направи изключение в успешната му серия. Но какво точно е направило впечатление на един от най-космополитните съвременни родни автори през последните 12 месеца, ще разберете от неговите отговори на нашата минианкета "Моята книжна 2010".

С днешния пътепис завършваме френската седмица на нашия сайт. През тази седмица обиколихме Бретан, Батиньол, вчера бяхме на Панаир на виното, а сега за последно ще разгледаме Епинет – едно от парижките села, описано прекрасно от Росица. Приятно четене:

Селата на Париж

Епинет

20 октомври 2010 г. Следващата сутрин е посветена на другото бившо село – Епинет. Разхождам се с местна придружителка по „Авеню дьо Клиши” и тя ми обяснява, че някога тук е била границата между двете села – Батиньол и Епинет. И ДО ДНЕС те не си ходели на гости, пазарували си, пиели си и всичко друго всеки на своята територия; само по време на уикендите било възможно някой да прескочи за нещо до другото „село”. После посочва с брадичката си една чупка, т.е. завойче към уличка, перпендикулярна на Авенюто, която никога, ама никога не бих забелязала сама, нищо, че за четвърти път съм в този квартал. Това е пасажът „Сите де фльор” (”Cite des fleurs”), който на картата на Париж можете да откриете просто като улица. [caption id="" align="aligncenter" width="416" caption="Пасаж „Сите де фльор” (”Cite des fleurs”) "][/caption] Това „градче” вътре в селото Епинет е замислено и реализирано от двамата собственици на терена някъде към средата на 19 век. Договорили се много стриктно по всички въпроси – колко етажи да имат сградите, вида на фасадите, задължителна градина и по две задължителни дървета пред всяка къща, огради... И до днес правилата на основоположниците се спазват стриктно от живеещите и поддържащите самостоятелния статут на това населено място. Пасъжът е частен в известен смисъл, дълъг е около 320 метра и е отворен за посетители – немоторизирани, без колела и кучета, от 7 сутринта до 19 вечерта. В неделя и в празнични дни – до 13 часа. Говори се, че Карла Бруни, съпругата на Саркози, е собственик на къща в подобно „сите”. Кое е точно ситето обаче – не мога да кажа, защото не научих. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Само няколко крачки ни делят от Авенюто, а чувството е, че си напуснал Париж. Спокойствие и тишина. Сградите са прекрасни, а разнообразието на задължителните дървета е невероятно: [caption id="" align="aligncenter" width="624" caption="Пасажът „Сите де фльор”"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="624" caption="Пасажът „Сите де фльор” "][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="416" caption="Пасажът „Сите де фльор” "][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="624" caption="Пасажът „Сите де фльор” – снимка заради галския петел"][/caption]

Разходката ни продължава до XVIII-ти арондисман,

водачката ми се оказва експерт по пасажите и ето какви чудесии откриваме, ще се досетите ли откъде са тези къщи, ако надписите липсват? [caption id="" align="aligncenter" width="416" caption="пасаж, наричан „Вила...”"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="416" caption="и такива къщи има в Париж"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="416" caption="Пасаж в XVIII арондисман"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="416" caption="Kъща в пасаж в XVIII арондисман"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="624" caption="Пасаж в XVIII арондисман"][/caption] Докато надникваме по тези местенца си давам сметка колко туристически поглед съм имала върху Париж – независимо от множеството потайности, които съм видяла, посетила и описала до днес. / http://patepis.com/?p=4455; http://patepis.com/?p=4610 /. Започва да ме обзема паника за НЕЗНАНИЕТО ми на множество факти от историята на София – града, в който живея, импулсивно взимам решение да тръгна с фотоапарат в река и да снимам хубави софийски къщи. И ще го направя, пък после ще ви показвам албумите :) Наближава момента за раздяла с новата ми приятелка, която ми отвори очите за един друг Париж – различен от досегашните ми представи и спомени. Връщайки се към „Клиши”, разглеждаме старите железопътни линии, снабдявали селото с провизии от север, после използвани за военни цели, после се спираме за по-дълго пред някогашните общежития или социални жилища за бедни, до тях са по-новите, до тях - съвременните, в които живеят работещите бедни (тези, на които доходите не достигат, за да живеят на свободен наем, въпреки че работят). Л. открива знаци от миналото върху множество сгради, аз спирам да снимам и едва я следвам. Последният парижки феномен, на който тя ми обръща внимание, е „миенето” на улиците – просто се отпушва една шахта, водата тече така, че ти си мислиш за повреда, НО НЕ Е ПОВРЕДА, а мързел... Тонове фасове бавно се придвижват по образуваните до тротоарите „рекички”, хората пушат навън, вътре е забранено. Мнооого парижко: [caption id="" align="aligncenter" width="624" caption="Така се мият улиците в Париж"][/caption] Разделихме се в парка зад моя хотел – нов парк, вече населен с деца, майки, разхождащи се хора, спортисти...

Още снимки: http://royak.snimka.bg/europe/paris-xvii-eme-france-2010.544058 Автор: Росица Йосифова Снимки: авторът

Необходими са ви: три картофа, една майонеза, малко грах, две, три маслини и една чушка.

Сварете картофите. Нарежете ги на парченца и сложете малко повече от половината майонезата.

Разбъркайте добре сместа. Оформете кръг и намажете с останалата майонеза. Опитайте се да загладите добре! Нарежете чушката на тънки ивици. Това са стрелките. От маслините  направете 12, 3, 6 и 9. И най-накрая поставете грахчетата за останалите часове -1,2,4,5,7,8,10,11.

Вижте още:

© Милен Радев

В моето семейство, свързано силно с немската културна и историческа традиция, дните около Коледа наред с всичко красиво, тайнствено и радостно-надеждно са били винаги и дни на скръбен спомен за трагичните дни преди и около Коледа 1942 г.

Не бих могъл никога да слушам мелодията на романтичната Stille Nacht, heilige Nacht – Тиха нощ, свята нощ без спомена за разказите на майка ми, която както други хиляди приятели на Германия в София са слушали със затаен дъх радиопредаванията на Радио Донау с коледните химни и поздрави от родината за обсадената в Сталинград VI армия. Всички са усещали, че стотиците хиляди наши съюзници в приволжската степ са безнадеждно обречени в студа, мрака и глада, и че тези далечни звуци на познатите мелодии са последна утеха и трагично сбогуване с тях.

За мислещите в България е било ясно, че Сталинградската катастрофа означава гибел и за нашата страна. От този момент нататък зловещият комунистически терор надвисва над съдбата на България и става неизбежен през 1944.

На евентуални забележки, че алтернативна победа на Германия в Сталинград би означавала закрепостяване на другия тоталитарен режим, на неговата политика на расов геноцид отговарям, че нямам нужда от припомняне на общопознати и безспорни факти. Не ми минава и през ум да омаловажавам или поставям под каквото и да е съмнение престъпния характер на национално-социалистическия терор, наложен от Германия над Европа през онези години.

Отказвам се обаче да обсъждам хипотетични варианти на историческо развитие. Пиша тук за конкретно случили се събития, а те са – Сталинградската катастрофа на Германия, трагедията на стотици хиляди немски войници, намерили там заради маниакално безумния фюрер смъртта си около Коледа 1942, на пленниците, превърнати в лагерна прах по островите на Архипелага – и като пряко последствие от тази немска катастрофа – завладяването на половин Европа от болшевишката Червена армия.

Армия, която на свой ред покри континента с терор и унищожение (след като преди това го беше практикувала съвършено безогледно в течение на 25 години спрямо спрямо собствения народ и спрямо подчинените вече народи), сравними и неотстъпващи на терора на национално-социалистическа Германия. Последствията за България, са толкова болезнено познати, че може да си спестим припомнянето им. Още повече, че зловещият паметник на тази армия, гнети София със своя силует до ден днешен.

* * *

Тук обаче исках да разкажа за нещо друго, това бе само уводът. В представите на много германци, образът на Сталинградската катастрофа отпреди 68 години е неразделно свързан с картината на т.н. “Сталинградска мадона”. Става дума за една легендарна рисунка с въглен, изпълнена върху гърба на съветска щабна карта от лекаря, евангелски пастор и художник Dr. Kurt Reuber.

За Коледа 1942, заровен в един от бункерите на Сталинград, той нахвърля тази рисунка за своите другари по съдба. Както описва в спомените си един от тях, когато пасторът им показал образа на Мадоната всички останали “вцепенени, безмълвни и обхванати от стархопочитание пред тази картина”.

Надписът гласи: 1942 Коледа в котела – крепост Сталинград – Светлина Живот Любов

Докторът попада в плен и умира от глад в Елабуга (лобното място и на Марина Цветаева! – бел. М.Р.) година по-късно. Неговата Мадона обаче е изнесена с един от последните полети от Сталинград и предадена на семейството му. По молба на Федералния президент Карл Карстенс то я дарява през 1983 г. на мемориалната църква Кайзер Вилхелм в Берлин, където Мадоната може да се види до олтара.

Рисунката на Св. Богородица, закриляща детето Исус с наметалото си, се смята днес за едно от най-силно въздействащите художествени изображения на светото семейство.

P.S. A Тук следват неотдавна направени снимки с телефон на  оригинала на Мадоната в църквата-мемориал в Берлин и на олтарния кръст в същата църква.

За миг, благодарение на WikiLeaks и кибер-прометея Джулиан Асанж, масите усетиха какво е да се случи Видовден и какво значи да пиеш от извора. Вкусиха глътка от божественото. Вкусиха от ВЛАСТТА.

Колко неизбежно беше това и какво ще им причини? Беше абсолютно неизбежно и беше предрешено от един друг закон, формулиран през далечната 1965-та година.

Това е законът на Мур, който, преведен на обикновен език, гласи, че изчислителната мощ на процесорите се удвоява на всеки 18-24 месеца.

Какво означава това? Ако си представим защитената информация като крепост, а интересуващите се от нея хакери и граждани като обсадна войска, то законът на Мур казва, че на всеки две години оръдията на обсадата стават два пъти по-мощни. Всеки тинейджър днес носи в джоба си повече изчислителна мощ от всички мазета на БАН през 1981-ва година.

За да запазим информационните стени толкова здрави, колкото са в момента, парите, които хвърляме за тях, трябва също да растат в геомертична прогресия. Дългосрочно и дори средносрочно, това е напълно невъзможно, дори ако печатаме пари.

Ако преди 45 години Асанж беше тръгнал да изнася стотици хиляди документи от Държавния департамент, камионът му със сигурност щеше да събуди подозрения у охраната.

Властта се крепи на монопола върху насилието и на монопола върху информацията. В този смисъл, Джулиан Асанж е прав, наричайки всяка власт „заговор на конспиратори“. Кое е по-важното?

Горбачов започна перестройката в СССР с гласност — с разбиване на партийния монопол върху информацията. Опитът на противниците му за преврат през 91-ва показа, че монополът върху насилието не е достатъчен, за да се удържи властта.

Но, всеки технологичен прогрес идва на някаква цена – цената на ядрената енергия е ядрената бомба и Чернобил, цената на демокрацията е политическата коректност, цената на индустриалната революция е опустошаването на селото, а цената на глобализацията – глобалната уязвимост.

Цената на класическата държавност е конспирацията на елита.

Защо тогава, ако прозрачната държава е нашето неизбежно бъдеще, се провежда хайка срещу Асанж и WikiLeaks?

Защото се преразпределя власт. Защото вкарва във властта нови, неизвестни и неконтролируеми величини. Защото матрицата на властта реагира на убождането и на първите капки кръв.

Както с много други прогресивни явления, ако нормалните хора не осъществят прозрачността, то ще я направят маниаците.

„Уикипедия“ беше първата институция, която направи популярен термина Wiki (Уики). Най-общо, това трябва да означава обща кауза, продукт, плод на колективни усилия от много автори, много от които анонимни. И е символ на вярата в това, че този начин на създаване на продукти постига по-добри резултати от корпоративните методи. По време на Възраждането този тип явления се означиха с термина „народен“.

Прегърнал идеята на „уики“, от там и името „Уикилийкс“, с интелигентността и способностите си, с решимостта си да приключи със съществуващата власт и с фанатизма в заблудите си с помощта на „народа“, Асанж напомня два трагични исторически персонажа – Максимилиан Робеспиер и Владимир Ленин.

Лидерът на WikiLeaks е раздвоен от могъща дилема. Иска да даде информацията (властта) на обществото, и същевременно — сам неистово желае власт и известност. Затова обрича себе си на безкрайни мъки като буридановото магаре, като хем държи монопола върху информацията, хем я споделя на час по лъжичка. Договорката с няколкото водещи медии, които трябва да пазят гърба му, проверявайки и публикувайки информацията от телеграмите, е дефакто заговор, базиран върху информационен монопол.

Което пък идва да каже, че Асанж не желае да стигне до край, а просто иска да запази системата, като се намести някъде между традиционните лидери. Ако не беше така, той можеше да публикува цялата информация наведнъж и на много места и по този начин да обезмисли преследването и натиска от институциите. Но Асанж не пази духа на „уики“ и затова е уязвим!

Докъде ли ще стигнат бившите му приятели от Openleaks, които обещават незабавно публикуване на всяка информация, до която се докопат?

Агресивната атака срещу Уикилийкс може да се сравни само с унищожаването на „Напстър“ - първата платформа за свободен обмен на музика.

Не знам дали съм сам в разсъжденията си, но за мен скандалните телеграми нанасят много повече вреда на бутафорните, авторитарните и тоталитарните режими, отколкото на основната мишена на Асанж – Съединените Щати.

Имиджът на САЩ също е двусмислено-неясен след тази афера. Съдържанието на телеграмите показа една трезва политика и добре организирана и обучена дипломация, но пък непропорционалната и наивна реакция, целяща да извади от строя WikiLeaks, я компрометира. Всъщност, акцията може дори да успее краткосрочно — напълно възможно е WikiLeaks да изчезне, а Асанж да прекара остатъка от живота си в затвора.

И какво от това?

Най-сигурният начин да се размножи една идея в интернет и да укрепне почти до неуязвимост, е да бъде проведена атака срещу нея (питайте Явор Колев, който ходи по покрива). След „Напстер“ дойдоха торентите, след Microsoft дойде отвореният код, а читанка.инфо е в блестящо здраве.

След хилядите местни копия на WikiLeaks ще дойдат и новите инициативи, които ще избегнат грешките на първопроходците. Вече има и BalkanLeaks.

И когато това вече няма да има никакво значение, „Виза“ и „Мастъркард“ ще отпушат плащанията, домейнът .org ще се върне, дори и Amazon може да възстанови хостинга. Но дали поддалите на натиска корпорации някога ще си върнат предната власт и влияние? Съмнявам се.

След „Напстър“ светът на музиката не е същият. След WikiLeaks и дипломацията не е същата.

Тайните излизат наяве, на всеки две години два пъти по-бързо. Страшният съд идва приживе.

Според българската народна митология, на Видовден ще се види грехът ни и ще ни се потърси сметка за него. Това също е денят, в който ще прогледнем.



Tази статия трябваше да излезе във в-к. „Седем“, но неразбории ѝ попречиха.

карикатура