Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Доста се потрудих тези дни, и вкъщи и на работа, а в края на седмицата се запитах, защо е нужно да правя всичко това? Дали, защото всички го очакват от мен или защото просто е Коледа и трябва да се спазват някакви традиции? Като например да приготвиш един чувал с курабийки, с които да черпиш наред и да обясняваш на приятелките си, колко била сполучлива рецептата. Но коледните курабийки за неизменна част от празника и не само заради самото им ядене, а и заради въодушевената емоция по време на приготвянето им, грейналите лица на опитващите и твоето лично задоволство от добре свършената работа.

Коледни курабийки има всякакви. Във всяка една страна се приготвят различни рецепти, сладки с различни форми, глазури и пълнежи. А ние не може да се задоволим само с нашите си меденки и искаме да опитаме и от другите коледни лакомства. И как не, след като от интернационалните курабийки, бликат интернационални традиции, истории, вкусове и аромати.

Започнах да пиша този пост, защото в социалната мрежа моя читателка ме предизвика със следното: „Хей, ти дето си падаш по немската кухня повече от германците направи ли Plätzchen? Сподели рецепта ако имаш …“ Признавам, че тук бях много изненадана и то не само, защото не знаех нищо за Plätzchen, а и от факта, че след първоначалното търсене на резултати от думата не се споменава нищо конкретно за рецептата. Плецхен ми прозвуча като поплесък и се оказа, че не съм далеч от истината. Думата произхожда от Platz, което в превод ще рече нещо плоско, равнина (площад). Търсейки нещо за тези сладки очаквах да открия зашеметяваща рецепта с любопитна основна съставка или подправка. Или поне форма.

Но да проследим историята им. Плецхените са се зародили много отдавна в Германия като акомпанимент към чая или кафето на следобедните партита на тогавашната аристокрация. Защо пък само за богатите? Ами защото захарта тогава била лукс и само те имали късмета да пият горчивото си кафе с много сладка курабия. Плецхените нямат нищо общо с Коледа или поне тогава не са имали. Приготвяли се по всяко време на годината. Плецхен, всъщност е термин за всяка една курабия (сладка), независимо от вкуса, формата или дали има глазура или не. Лебкухен също е плецхен. (Както и да ти звучи това, така си е.) Дотук с плецхените. Или може би не. Да видим какво се случва с коледните сладки.

Историята на коледните сладки ще ни заведе още по-далеч в миналото, когато католически монаси в Германия създали първия Lebkuchen, и той се смята за първоизточника на коледните курабийки. По-късно сладките се изрязвали във форми със символите на Рождество Христово, а емигранти от немскоговорящите страни разпространили това по целия свят. Чак се зачудвам, как така французите нямат пръст в тая работа. И се запитвам, след като лебкухен е коледна курабия, но е и плецхен, то плецхен коледна курабия ли е? И аз се обърках. Продължавам по същество.

Самата дума cookie, произлиза от холандската дума koeptje [koekje], която означава малък кейк. И понеже захарта била лукс, сладките се правили с повече подправки и сушени плодове за сладост. Обичайните заподозрени в микса от подправки били джинджифил, канела, кардамон и черен пипер.

По случая приготвих коледни сладки с тези подправки, много малко захар и повечко меласа. Специално за моята читателка.

Пикантни коледни сладки

По идея от книгата The Golden Book of Cookies

От дозите се получават 35-40 броя.

В сладките се усеща богатия вкус на меласата, прекрасното съчетание от подправки и леко парещо усещане на гърлото след последната хапка.

Продукти:

• 100 гр. меко масло
• 80 гр. меласа
• 250 гр. брашно + допълнително за омесване и разточване
• 1/2 чаена лъжица бакпулвер
• 1/2 чаена лъжица канела
• 1/2 чаена лъжица джинджифил на прах
• 1/2 чаена лъжица смлян кардамон
• 1/4 чаена лъжица сол
• 3 зърна черен пипер, ситно счукани
• 50 гр. захар
• 1 яйце от свободно отглеждани кокошки, със стайна температура
• 150 гр. пресята пудра захар
• 2-3 супени лъжици гореща вода

Смесват се маслото и меласата и се загряват на умерен огън докато се получи еднородна смес. Охлажда се леко.

В купа се смесват пресятото брашно, бакпулверът, солта, захарта и подправките. Добавя се яйцето и сместа от масло и меласа. Всичко се разбърква с дървена лъжица докато се образува меко тесто. Тестото се прехвърля върху набрашнен плот и се омесва за кратко докато престане да лепне. Увива се в стреч фолио и се охлажда за 1 час в хладилник.

Фурната се нагрява на 180°C.

Тестото се разточва върху набрашнен плот с дебелина 5 мм. Изрязват се сладки в желани форми. Подреждат се в тава върху хартия за печене. Сладките се пекат в предварително нагрятата фурна за 10-12 минути. Докато са топли са все още меки, затова след като се извадят от фурната се оставят в тавата за 10 минути да стегнат и тогава се изваждат. Оставят се да се охладят напълно.

Приготвя се глазура от пудрата захар и водата, като се смесват и разбъркват добре. Сладките се напръскват със захарната глазура и се оставят непокрити докато тя засъхне. След това се съхраняват в плътно затворена кутия.

За цветната декорация на сладките използвах останалото ми количество пластичен шоколад от коледния фруктов кейк.

Но освен да приготвяме купища сладки, Коледа е и времето, в което се прибираме у дома, при близките си. Прекарваме времето си заедно, готвим заедно, гледаме филми заедно, смеем се и мечтаем. И аз заслужено, след последната доза коледни сладкиши се прибрах у дома, където ухае на пуканки и на горящо дърво. Легнах на пода до печката, гушнах котката и взирайки се успокоително в искрящите пламъчета по тавана, дълго време релаксирах.

Ако знаеш интересна история, свързана с коледните сладки, сподели я тук.

Сладки коледни приказки от Йоана Петрова - Кулинарно - в кухнята с Йоана
За още публикации, прочети съдържанието на блога или разгледай мозайката от снимки.

За разлика от други хора, на мен не са ми омръзнали коледните песнички и точно по това време ми се слушат. Всъщност, да си призная, омръзнали са ми българските песнички за Коледа и Нова Година, а американските ги харесвам (какво да се прави, изкривявания).

Затуй заповядайте едно списъче коледни песнички от Бате Комита. Можете да си представите че навън вали тихо сняг, да си сипете чай, кафе, или някой  течен градус и да пуснете компютърчето тихо да ви пее.

Понякога направо не можете да си представите кой е правил коледни песнички.

Честито Рождество Христово! Весела Коледа!
На останалите — честит да ви е празникът, свързан със зимното слънцестоене и нарастващия ден.

снимка

Не е ли зареждаща тази поздравителна картичка?

За мен лично е именно такава! За делото главен заподозрян е колегата в Интидар, Максим Проданов, който я направи за Форум за арабска култура.

Весели празници и до още повече срещи през 2011 г.!

П.С. Колега, имаш вино от мен!

Още:

• March 15, 2009 -- Британска делегация на преговори с Хамас (0)
• October 2, 2009 -- Ni'lin youth protest in solidarity with Mohammad Othman (0)
• February 19, 2009 -- Безплатни журнали за Близкия изток (arabia.start.bg) (0)
• October 29, 2009 -- Има ли връзка между атентатите в Ирак и Пакистан? (5)
• October 15, 2010 -- Български сценарий за изваждане на миньори (3)

 Скъпи приятели, пожелавам за всички ви една незабравима и изпълнена с много топлина и обич Рождественска нощ! От сърце желая всички ваши мечти, които ще изречете в 12-тия час, когато Небето ще се отвори,за да изпълни сърцата ни с ...

• Sexual abuse happens in the US military at rates twice the national average, according to reports http://bit.ly/dZBZxe #
• Flocking to Bethlehem for Christmas http://bit.ly/eC0q41 #
• Darfur rebels clash with Sudan army http://bit.ly/hNkPAv #
• Блогът ми на IE9 изглежда ужасно.На Chrome и Mozilla e еднакъв изглед.Явно нещо при IE куца яко. #
• Arrests in Montenegro: Sanaderisation in Montenegro | The Economist http://t.co/g36axuU via @theeconomist #
• Ден след арестите в Ал Уаладжа – статия на един от арестуваните: http://t.co/8zQLvS3 #
• Витлеем днес и едно Коледно желание: http://t.co/6j7imTT #
• За поредна година Витлеем посреща Рождество под окупация.Това не е в новините.Скоро ще пусна изявлението на палестинските християни. #
• The Intidar Daily is out! http://bit.ly/93j1bu ? Top stories today by @boycottahava @ynetnews @yanska @maxblumenthal #
• От филма *С деца на море* "- А какво е командировка?"
  "- Когато ти плащат е командировка, а когато ти си плащаш е курорт." #
• What Women Want – As seen in Tweets… http://t.co/mxPZ4jo via @socialmedia2day #
• Top 20 Most Useful Twitter Blog Posts of 2010… http://t.co/7NDtXsm via @socialmedia2day #

Още:

• June 27, 2009 -- Протестът в Иран заплашва да се превърне в регионален (4)
• January 15, 2009 -- Еврейски национализъм (0)
• January 11, 2009 -- Едно мнение на професор по история (0)
• March 26, 2010 -- Поглед назад към българското образование (1)
• November 21, 2008 -- Видео:Сомалийските пирати заплашват египетската икономика (0)

Не знам дали знаете, но целта на този сайт е да помогне на книгите да достигнат до възможно най-много хора. Търсим най-различни начини да откриваме обичащи четенето лидери на мнение от странични бизнеси, за да вдъхновяват повече хора да отделят повече време на книгите. Един от тези посланици на четенето е Яна Петкова, може би най-големия винен експерт у нас. Освен че знае всичко за виното, тя очевидно знае и много за книгите (а и не пропуска да сподели какво чете в нашата Читалня). Сега можете да прочетете какво ни разказа Яна своите впечатления за книжната 2010-та.

Преди няколко седмици ми се случи нещо, което ме накара да се почувствам адски глупаво. Бях излязла с приятелки и случайно се заговорихме за ученическите си години. Неусетно темата се прехвърли върху летните ваканции, а оттам – върху списъка със задължителната литературта.

Коледа е. И аз мога да напиша нещо за снежинките. Но няма. Не защото ги няма. Оставям импресиите на ипресионистите. Аз съм по депресиите. Обществено значимите. И по опитите да ги посоча като диагноза. И този път няма да ги прескоча. “Депресарско” е, но не е комплексарско, защото всичко ми е наред с личното щастие. [...]

Най-крупната компания в България избра мои снимки за юбилейния си календар. 2011 година съвпада с 20 годишнината от създаването и.

Пиша тези думи в петък тъкмо след като съм завършил и разпратил поредния си младежки роман “Пиратско кино” (“Pirate Cinema”) на всички агенти, издатели, приятели и професионални читатели, които са го очаквали. Вярвам, че книгата е добра. Нещо повече, вярвам, че е най-добрата ми книга до момента. Дори въодушевено информирах читателите си чрез Twitter, че съм завършил романа месец преди крайния срок и че ще могат да я поставят на рафтовете си през... май 2012. 

Май още една година е на път да се изтърколи. Много се колебаех дали да публикувам нови разкази между празниците, но реших, че те са по-важни от някакви си пътеписи. Затова, освен талоните за бензин, на които определено всички ние – читатели, автори и редактори – държим най-много, искам да ви пожелая честито Рождество Христово*, както и много здраве и кураж за Новата година, за да можете да попълните незаетите места на картата... [geo_mashup_map] ... т.к. това, за щастие, вече го няма: [caption id="" align="aligncenter" width="656" caption="Берлинската Стена (Валтер Улбрихт, Ерих Хонекер, Никита Хрушчов, Леонид Брежнев, Юрий Андропов, Константин Черненко)"][/caption] мога с чиста съвест да ви пожелая лично да можете да потвърдите дали долните снимки са истина :) [caption id="" align="aligncenter" width="611" caption="Бретан (Вили)"][/caption] и това [caption id="" align="aligncenter" width="720" caption="Антарктида (Домосед)"][/caption] и винаги да имате път пред вас [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Монголия (Коста)"][/caption] ... и да можете да се снимате тук... [caption id="" align="aligncenter" width="720" caption="Екваторът (Меглена Атанасова)"][/caption] ...и ще разберем , че и тук не е толкова зле :)

[caption id="" align="aligncenter" width="697" caption="София (Василена)"][/caption] Живот и здраве, ще се видим след Новата година :) Весели празници! *А и да не го празнувате – ви пожелавам здраве и щастие :)

 

Искате ли да ви изплющя едно клише? Ето го:  „Краят на годината е подходящ момент за равносметка!” Ама не е ли? С разума, който ни е дала природата, ние много добре знаем, че „краят на  годината” е само едно преместване на механично задвижвана стрелка върху циферблата на часовника. С разума си ние помним, че изобретихме времето, за да улесним търговията и земеделието, но също така знаем, че то е само една абстракция – илюзия, която съществува единствено в нашите глави. Но умът ни се нуждае от време, за да осмисли, измери, разбере и докаже съществуването си. Ето защо, в края на годината той обича да прави равносметки, да хвърля пиратки и да се напива с шампанско. Няма лошо. Въпросът е да правим разлика между разума и ума, между интелекта и духа, между преходното и вечното, въпросът е да не бъркаме цялото с проявленията на неговите форми. Да не се губим в тях. Защото може да станем много умни, но пак да си останем неразумни. Мъдростта е състояние, присъствие, тя не е мисъл или някакво постижение, като трупането на знания, примерно.

Такива неща ми говори Екхард Толе в тоалетната напоследък. Много обичам да чета екзистенциална литература там. Има дълбока символика в ситуацията, не мислите ли?

Съществува още един празник в края на годината и това е раждането на Човека, дошъл да ни покаже, че нещото, което считаме за солидна материална действителност е само една илюзия, игра. Помоли ни, ако не можем да го прoумеем с мозъците си, да повярваме в личния Му пример. Рождество Христово е истински празник за човечеството, не само за християните и, макар също да няма нищо общо с абстракцията време, аз го намирам за една идея по-смислен от преместването на стрелката върху циферблата. Като празник. А истината е, че няма повод да си тъжен през останалото време. Но ние сме избрали най-тъжното място за живеене в света и по природа сме си депресари, така че Коледата е светъл момент в мрачната ни действителност – рядко изключение, в което си позволяваме да бъдем хора.

Ще използвам „времето за равносметка” да ви дам един съвет, да ви отправя едно пожелание и да ви изкажа куп благодарности.

Съвет: Бъдете истински християни, юдеи, мюсюлмани, будисти или каквото там са ви учили, че е „единственият правилен път” и поне по Коледа  се опитайте да бъдете хора – с една идея по-мъдри и с една идея по-щедри от останалите дни в годината. С една идея по-малко разсъдливи бъдете и по-малко обсебени от себе си. Направете нещо за някой друг, без да очаквате нищо в замяна. Дали ще е подарък, дребен жест на внимание, вдъхване на кураж в трудна ситуация, парично дарение за кауза, в която вярвате или безплатен, доброволчески труд, поне веднъж направете нещо за Цялото. И цялото ще ви се отблагодари с цялата си мощ през идната година. По закона на изобилието ще получите многократно повече от това, което сте дали, но даването трябва да ви носи удоволствие. Така че, реално, съветът ми е да направите нещо за себе си по Коледа. Провокирайте природата да ви покаже колко сте стиснати и да ви сложи в малкия си джоб, като ви демонстрира щедрост. Но трябва да  започнете първи! И не забравяйте „черния лебед”. Оглеждайте се за резултатите. Те ще дойдат някога, след време, но от друга, неочаквана посока – не точно там, където сте дали. И много повече, отколкото сте дали. Така действат нещата…

Пожелание: „Здраве, щастие и успехи в училище!” Хехе, шегувам се. Няма да ви пожелая нито едно от тези неща, защото не ви мразя. Болестите и страданието понякога са единственият ни учител, щастието е субективно понятие с относителен характер и твърде често означава нещастие за някой друг, а успехите в училище са точно толкова важни за реализацията ви като Личност, колкото важни са трамваите за движението в Злокучене. Затова ви пожелавам повече Любов. „Обичайте и правете каквото поискате!” Всичко е разрешено, когато обичаш. И тогава нито здравето, нито щастието, нито успехите в училище ще са някакъв проблем. Но не ви пожелавам да бъдете обичани, да ви обича някой друг. Пожелавам вие да се научите да обичате от цялото си сърце. Пожелавам го и на себе си…

Благодарности: вече няколко пъти споменавам, че съществуването на този блог, на цялото ми творчество и на една от многото ми „роли” в „театъра на глупците и слепците”, наречена „писател”, щяха да са невъзможни без вас – читателите. По някаква неразумна причина аз обичам да играя тази роля и дължа удоволствието си изцяло на вас. От сърце ви благодаря, за което! Благодаря ви, че четете „Писателския блог на Тишо”, че прощавате нерядко глупавите ми и крайно емоционални залитания, че помагате с опит или съвет и добра дума в труден момент, че участвате в дискусиите с личното си мнение, което „струва” точно толкова, колкото и моето, по абсолютно всички въпроси, че харесвате и коментирате книгите ми, че ги разпространявате сред приятели, че разпръсквате словото! Благодаря, че ви има!

В момента излизам от един дълбоко сантиментален и много егоистичен период в живота си. Причината да прекарам толкова време там беше, че предпочитах да реагирам на ситуацията, вместо да я създавам. А реагирах, защото съм прекалено чувствителен по натура. Ето, признах си го! През този период аз обичах да вярвам, че „и сам войнът е войн”, но вие ме убедихте, че това не е точно така. „Виновни“ за осъзнаването ми сте вие – хората, с които вече четири години общувам тук, чрез този блог. Трябва да напиша отделен ферман, ако тръгна да изброявам имената на всички, които ми удариха едно рамо по пътя, затова просто искам да ви кажа: БЛАГОДАРЯ! Никога няма да забравя нито един от вас и това, което направихте за мен!

С ваша помощ последната ми книга за два месеца достигна аудитория, която никое българско издателство не може да осигури. Вие редактирахте текстовете ми, изработихте и избрахте корицата на вашата книга, посочихте ми слабостите и грешките в нея, дадохте ми ценни напътствия и съвети, споделихте откровеното си мнение, направихте сборника ми достъпен във всякакви електронни формати, разпратихте го на приятели, роднини и познати, написахте чудесни ревюта и презентации, взехте невероятно интересни интервюта, общувахте изключително честно с мен и през цялото време, откровено да ви кажа, аз имах усещането, че се нося на вълните на вашата признателност. Е, дано скромният ми труд да ви е харесал, но дори това да не е така – не се колебайте да го споделите с мен. Аз, като автор, правя всичко заради вас. Съществуването на този блог и на абсолютно всичко, свързано с него, нямаше да има смисъл без вас – читателите!

От все сърце ви благодаря!

Ще продължаваме да сме заедно и през следващата година, ако справедливият план на Вселената включва това, а на мен винаги ще ми бъде приятно да общувам лично, пряко и лице в лице с вас, дори тези „срещи” понякога да са истинско изпитание и за двете страни. Всъщност, именно заради това…

Весели празници ви желая!

Тихомир Димитров

Днес е денят за греяно вино. И то е по-особено, защото е последното греяно вино, което ще приготвиш вкъщи през тази година – а Вкъщи, както знаем, е място магическо, където може да си изцяло себе си.

Подготовката започва от сутринта. С наспиването. Само сега можеш блажено да поспиш 10 часа, без да се притесняваш какви мисли ще нахлуят в съня ти – защото Вкъщи те пази. След това подготовката продължава с дълго сънено-мързеливо кафе. Преглеждаш снимки, които са останали по папките на компютъра – сякаш с клечка за зъби вадиш остатъци от платото на 2010.

Наближава обяд, време е да се захващаш за работа. Първо, музика. Никакви коледни песни – техният смисъл е излинял и опърпан по краищата от твърде честата употреба. Преглеждаш колекцията – Адажио ще свърши работа. Взимаш бутилката и плъзваш поглед по етикета. После с очакване внимателно оставяш тирбушона да свърши своето в ръцете ти. Аромат – сладникаво-тръпчив, цвят – рубинено-червен. Дори оценката на виното те води към скорошни спомени.

Котлонът вече с топло очакване чака своята задача. Сипваш виното в малкия съд. Като кръв на току-що убито благородно животно, която ще ти даде магическа сила. Течността се загрява и отделя успокояващ аромат във въздуха на старата кухня. Тя му се усмихва и го прегръща с уют. Когато температурата вече е достатъчно висока, прибавяш кафявата захар – точно толкова, колкото сладка е била изминалата година. След това в сместа се потапят и парченцата портокал – по едно за всяка твоя кисело-свежа грешка. Резенчета ябълкa – всяко е знак за сочната наслада на щастливите мигове. Разбъркваш – все пак хубавите и тежките моменти се редуват, нали? Замисляш се хубаво и отброяваш няколко зрънца черен пипер – все пак годината ти предостави точно толкова люто-странни случки. Идва ред и на канелата – само малко, така че ароматът да ти напомни усещането да се чувстваш у дома в нечия прегръдка. Няма да забравиш и карамфила – няколко парченца, колкото са били наистина големите промени в годината.

Изчакваш още минута, разбърквайки тази вълшебна смесица от радост, любов, тревожност, късмет, болка, триумфи и падания. Изключваш котлона и оставяш виното само с мислите си. После взимаш черпака и отсипваш малко от есенцията на годината в любимата си чаша. Бах ти шепне нежна сюита за чело. Въображаемият ти котарак се отърква в краката ти и сяда на дивана до теб. А ти потъваш в любима книга, където други хора имат същите проблеми като всички останали. И за пръв път от много време чувстваш, че си Вкъщи. Заради виното ли е?

___
снимка: *Noema*

Още по темата:

1. У дома е там, където има пудинг
2. 45
3. Един свеж ден

Продължаваме да ви запознаваме с книжните преживявания на хората, чийто истории виждахте през последните 12 месеца на www.azcheta.com. Вижте и каква беше книжната 2010 на Иво Сиромахов.

Поздравявам всички с настъпващите празници, и ще ви поздравявам още и още (то се е видяло). А и мен ме поздравиха с една бета версия на картичка, (прилагам отдолу) вече се подготвя нова версия с много по-малко бъгове, която засега ми е най-скъпия поздрав за Коледа.

И виждате, че фотороботът е постигнал учудваща прилика с оригинала (отдолу).