Греяното вино на годината

Днес е денят за греяно вино. И то е по-особено, защото е последното греяно вино, което ще приготвиш вкъщи през тази година – а Вкъщи, както знаем, е място магическо, където може да си изцяло себе си.

Подготовката започва от сутринта. С наспиването. Само сега можеш блажено да поспиш 10 часа, без да се притесняваш какви мисли ще нахлуят в съня ти – защото Вкъщи те пази. След това подготовката продължава с дълго сънено-мързеливо кафе. Преглеждаш снимки, които са останали по папките на компютъра – сякаш с клечка за зъби вадиш остатъци от платото на 2010.

Наближава обяд, време е да се захващаш за работа. Първо, музика. Никакви коледни песни – техният смисъл е излинял и опърпан по краищата от твърде честата употреба. Преглеждаш колекцията – Адажио ще свърши работа. Взимаш бутилката и плъзваш поглед по етикета. После с очакване внимателно оставяш тирбушона да свърши своето в ръцете ти. Аромат – сладникаво-тръпчив, цвят – рубинено-червен. Дори оценката на виното те води към скорошни спомени.

Котлонът вече с топло очакване чака своята задача. Сипваш виното в малкия съд. Като кръв на току-що убито благородно животно, която ще ти даде магическа сила. Течността се загрява и отделя успокояващ аромат във въздуха на старата кухня. Тя му се усмихва и го прегръща с уют. Когато температурата вече е достатъчно висока, прибавяш кафявата захар – точно толкова, колкото сладка е била изминалата година. След това в сместа се потапят и парченцата портокал – по едно за всяка твоя кисело-свежа грешка. Резенчета ябълкa – всяко е знак за сочната наслада на щастливите мигове. Разбъркваш – все пак хубавите и тежките моменти се редуват, нали? Замисляш се хубаво и отброяваш няколко зрънца черен пипер – все пак годината ти предостави точно толкова люто-странни случки. Идва ред и на канелата – само малко, така че ароматът да ти напомни усещането да се чувстваш у дома в нечия прегръдка. Няма да забравиш и карамфила – няколко парченца, колкото са били наистина големите промени в годината.

Изчакваш още минута, разбърквайки тази вълшебна смесица от радост, любов, тревожност, късмет, болка, триумфи и падания. Изключваш котлона и оставяш виното само с мислите си. После взимаш черпака и отсипваш малко от есенцията на годината в любимата си чаша. Бах ти шепне нежна сюита за чело. Въображаемият ти котарак се отърква в краката ти и сяда на дивана до теб. А ти потъваш в любима книга, където други хора имат същите проблеми като всички останали. И за пръв път от много време чувстваш, че си Вкъщи. Заради виното ли е?

___
снимка: *Noema*

Още по темата:

1. У дома е там, където има пудинг
2. 45
3. Един свеж ден

Прочети цялата новина

Свързани новини: