Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Весела Коледа, приятели!

И не забравяйте, че трябва винаги с гордост да казвате "Аз чета"!

Обичам, когато някой отиде на нечии личен блог и започне да се набира защо авторът говори на една или на друга тема, държи му/й се сметка и му/й се дава акъл какво трябва и не трябва да го вълнува.
Винаги ми е било интересно, дали коментиращият наистина очаква авторът да се засрами, че пише на теми, които го вълнуват и следва да обещае, че повече няма да прави така или пък може би се очаква да започне да иска специално разрешение, преди да публикува дадена тема?

Най-любимите ми са критиките как авторът пише за себе си, защото колко по-интересно би било да четем нечий блог, който всъщност не са написани мненията, анализите и коментарите на създателя и поддържащия блога, а просто някакви такива, случайни неща.
Хм… чакай, това второто не са ли вестници или не е ли една от причините, заради които блогването стана толкова популярно, възможността да се чуе разнообразие от мнения и гледни точки?

Интернет пространството изличава много неща, основното от които е страхът какво ще си помисли и как ще реагира реално човекът отсреща. Отнемането на възможността да видиш лицето му, мимиката му, дава кураж, както и анонимността. Разбира се, не на последно място е и нечия самоувереност, че точно той е хванал господ за шлифера и има право да държи сметка, да обижда, да омаловажава и пренебрегва.
Това поне би обяснило защо под повечето виртуални всекидневници има порой от помия, както и защо повечето хейт коментари, на които съм попадала в блогове, са били анонимки, по-грозно е обаче, когато го правят блогъри, които би трябвало да знаят по-добре.

Колко време според вас е нужно на един британец да стане истински българин? Точно така, не особено много. Колко му трябва на един Джон, за да стане Иван? Половин година в пълно с чешити село и е готов. Поне такива са внушенията на Михаил Вешим в "Английският съсед" и трябва да се съгласите, че не е далеч от истината.

• Read: Коледа в Иран http://goo.gl/fb/NyiJY #christians #comments #culture #fromsites #middleeast #
• Първата дама на Азербайджан. Брей! http://is.gd/jqIfn #
• For Western governments is no problem to know that people are starving as soon as the government is supporting them.For example- Tunisia. #
• 24 декември.Старият блог- 700 посещения. Новият блог- 150 =D Мда… #
• The Intidar Daily is out! http://bit.ly/93j1bu #
• YouTube – Army seals off Tunisian town after fatal violence: http://bit.ly/iefrVk #
• Картата на Mtel на сирийския президент остана в нас и се чудя какво да я правя-май ще отиде в кофата:) #
• Добре,частни телевизии са,само днес е Коледа,мама му стара! Не искам да гледам Робин Кафалиев и програмата да не е по-различна от всеки ден! #
• Смятам да извърша поклонение на Нишкия пазар за месо =D #
• Reading Кайрос на палестинските християни on Scribd http://scr.bi/eqBb90 #readcast #
• Published Wakfat Hak BG on Scribd http://scr.bi/gix5NE #readcast #
• Happy Christmas to all my Christian friends:) #
• Войната в Йемен е плод на Саудитска Арабия и Иран http://t.co/mpJr0pq #
• Read: С тази коледна картичка ви пожелаваме весели празници! http://goo.gl/fb/Jh2CP #arabcultureforum #cartoon #
• WikiLeaks cables: Syria believed Israel was behind sniper killing http://t.co/OY96Pzu via @guardian #
• Read: Twitter Updates for 2010-12-24 http://goo.gl/fb/JRgor #microblog #

Още:

• November 9, 2008 -- Уау! (0)
• January 7, 2010 -- Честита Коледа на арменската общност у нас (0)
• January 3, 2010 -- "End the Siege of Gaza!" – Demonstration in Tel Aviv January 2, 2010 (0)
• November 11, 2010 -- Една истинска пустинна роза,видяна от…Космоса (4)
• August 18, 2010 -- Откъс от документалния филм “Heart of Jenin“ (0)

Честито Рождество Христово и по-добра Нова - 2011 година!

Купешката дума лустрация пак е в интензивно обръщение у нас. След като това, което се крие зад нея, не се слwчи преди 20 години и досега, ще си носим хомота на тайните служби и репресивния комунистически апарат додето са живи тези, които са били част от него, и техните наследници и наследниците на техните наследници, особено ако са били възпитани в дух на вярност на ДС.

Тези дни, когато лъснаха доносниците сред дипломатите, смърфовете, които се правят на водещи в едно тв шоу, се подиграли с темата и заявили, че никой вече не се интересувал от досиета. На своята публика те предложили наистина обществено важната тема за онтошенията на някакъв футболист с жената, която е родила от него дете и новата му наложница. Темата си е важна особено по време на Коледните пости и в навечерието на Рождество Христово. Казват даже, че вездесъщият Карбовски също предавал от бодуара на въпросния футболист, който и да е той.

Ето това й е лустрото на лустрацията в България. Хора с принадлежност към ДС под една или друга форма се представят за достойни българи, заемат постове в държавата, политиката и обществото и не се свенят от това. Даже се гордеят. И футболист в прелюбодейство се гордее в любовите си. Министър без портфийл сдаде поста заради ДС. Какво тук значи някаква си личност – друг от ДС ще я смени. Такъв ние моралът.

Коледа е навсякъде около нас, но какво е в други части на света? В Близкия изток празникът е посрещан както с ентусиазъм, така и с безразличие. На много хора им е странно да отбелязват Коледа, защото просто не е празник, който е популярен сред тях. В Ливан, разбира се, се отбеляза много добре (гледах невероятен концерт по Orange TV), в Сирия имаше специални литургии на арамейски език (предавани по националната телевизия), в Йордания халдейските християни отслужиха молитви във всички храмове в страната, а във Витлеем, въпреки военното положение, проведоха традиционното шествие на Бъдни вечер.

Деца разглеждат украсената витрина на магазин в Техеран. Снимка: MEHR

Тази година Коледа оставя своя отпечатък и върху Иран по-силно, отколкото в миналото. За да ви разкажа как е там, използвах Twitter и новинарски сайтове, които показваха настроението на 25 декември.

Днес, в Техеран и други големи градове могат да се видят украсени коледни елхи, не само в християнските квартали, но и по магазини, търговски центрове и пазари. В свещения град Мешхед, един от най-почитаните шиитски градове, дори в близост до храма на Осмия имам, има малки коледни елхи, сложени по витрините на магазините, разказва PBS.

Въпреки, че е рано още да говорим, че Коледа ще придобие статут на официален празник в Иран, все пак коледните празници стават все по-популярни сред младите в Иран. Така например, в иранските блогове авторите си разменят с ентусиазъм поздрави за Коледа. Това отчасти се обяснява с религиозна подбуда, тъй като мюсюлманите признават раждането на Иисус Христос и го признават за пратеник на Бог.

(повече за образа на Христос в Корана, прочетете без да се замисляте книгата на Радко Попов, “Иисус Христос в Корана”).

Затова Коледа не е нещо нечувано сред иранците, членовете на Меджлиса (народното събрание), дори и на иранския президент Махмуд Ахмадинеджад, който направи коледно обръщение към народа на Великобратания, излъчено от британската Channel 4.

В магазина за цветя на Манушер в северната част на Техеран, много хора са си купили коледни елхи, а според продавача повечето от тях не са християни. “Аз, разбира се, не съм правил анкета сред своите клиенти”, разказва Манушер,” но от поведението и начина на изразяване, разбирам, че не са християни.”

В същото време камион, пълен с елхи, се придвижва бавно по бул. “Мирза Ширази” и продава товара си на минувачи. Доброволци от арменската църква “Св.Саркис” раздават сладки на възрастни хора, а в заведенията в Техеран днес се приготвят редица сладкиши от асирийските и арменските християни, с които, както разказват те, ще почерпят приятелите си мюсюлмани.

Според новинарския сайт Parsine.com, в редица детски градини в Техеран са образувани дейности за украсяване на елхи, в които участват деца от всякаква възраст.

Хамид, студент в Техера, отбелязва: “Тези тържества отбелязват началото на нова мода в много места в Иран. Признавам, че още не е масово, както в други части на света. За мен това е нещо атрактивно, за което знаем от филмите и книгите. Но разбира се, празниците трябва да имат двупосочен път-останалите народи също трябва да уважават нашите традиции.” Друг студент пише: “това е по-скоро търговски трик, защото за нас Коледа е по-чужд празник, отколкото за други хора. Да сте виждали японец да празнува Коледа?”

Още:

• September 30, 2008 -- Християнски броеници – галерия (0)
• November 3, 2008 -- Какво и кога се празнува от ООН (0)
• January 16, 2010 -- Според New York Times Сирия е в Топ 10 на най-желани туристически дестинации (0)
• August 18, 2009 -- Пропагандни песни от конфликтните места на планетата (2)
• May 30, 2009 -- Поеха отговорност за атентатите в Иран (0)

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

/Фили/ Кризата в здравеопазването и честата смяна на здравните министри в България се определят като събитие на годината с близо 30 процента от гласовете в класация на националното “Дарик” радио, в която участват най-влиятелните национални и регионални медии. Другите водещи събития са акциите на полицията срещу организираната престъпност, динамиката в строителството на автомагистралите, изборът на еврокомисар – българин, както и създаването на новата президентска формация АБВ. За политик на годината с почти 40 на сто от гласовете пък се сочи министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов. Втори е еврокомисар Кристалина Георгиева, следвана от строителният министър Росен Плевнелиев, земеделският – Мирослав Найденов и финансовият министър Симеон Дянков.

През тази и следващата седмица с нашият коментатор в България Пламен Асенов ще ви припомним подробности за развитието на тези и някои други важни за страната политически и икономически събития, които следихме през годината и които вероятно ще дадат своето отражение върху развитията през изборната 2011-та. 

- Пламен, ако участваше в класацията на “Дарик”, за кое от тези събития щеше да гласуваш като водещо през годината? 

- За нито едно от тях, Фили. Не че сами по себе си те не са важни в отделни сфери на българския живот, някои са и знакови за развитието на нещата тук, но нито едно не съдържа онази връзка от минало през настояще към бъдеще, която, струва ми се, трябва да присъства в собствените ни дела, които определяме като значими. С други думи – намирам, че събитията, представени в класацията, са повече симптоми на кризата в общия ни живот, отколкото реални стъпки в опит за измъкване от нея и разгръщане на потенциала ни като общество. 

- Тогава веднага трябва да те попитам кое е твоето водещо събитие на годината? 

- Според мен водещо е тоталната преориентация на ГЕРБ по темата за изграждането на руските енергийни проекти в България. Това всъщност е процес, който започна през юни и се очаква да приключи в началото на следващата година. Този процес включва подписването на няколко документа, от които стига да се споменат само договора за изграждане на газопровода “Южен поток” и меморандума за АЕЦ “Белене”. 

- Струва ми се, че си противоречиш. Току-що настояваше основното събитие да е реална стъпка за измъкване от кризата и разгръщане на обществения потенциал, а  знам, че не намираш договорите с руснаците за вдъхновяващи в това отношение….. 

- Така е, Фили, противореча си, но съзнателно. Защото всъщност много ми се иска да има събитие, което да вдъхновява. Обаче като няма, поне не трябва да си затваряме очите за онова, което може да ни вкара в още по-сериозни дълбини на кризата. Обръщането на палачинката от страна на ГЕРБ в отношенията с руснаците е нещо много по-всеобхватно от факта, че здравеопазването ни е в колапс и че сменените за една година трима здравни министри не могат да го оправят. Това вече напоследък не е дори голяма новина, какво остава за събитие. Събитие би било обратното – ако някой от тези министри беше предложил истинско решение на проблемите. А че активно ги сменяме – да, може да звучи като нов подход от страна на това правителство, като проява на политическа воля нещата да се подобрят, но само толкова. Докато въпросът с руските проекти е важен не само от икономическа гледна точка. Той съдържа в себе си много вътрешно и външно-политически измерения, съдържа препратки към историята и потенциал за исторически развития в бъдеще, съдържа информация за националния ни характер, за обхвата и реалното съдържание на тъй наречения “български преход”. 

- Ще поясниш ли малко повече последните си думи? 

- Да, но пак ще маркирам нещата, защото иначе темата е безкрайна. Започвам отзад напред. Това, което договорите с руснаците ни казват за българския преход, е, че в някои от най-важните негови измерения ние се завъртяхме в кръг и стигнахме там, откъдето тръгнахме – до братската прегръдка и послушанието пред  Москва. 

- Е, някой може да каже, че това е кръг от спирала, защото нивото на отношения с Русия сега все пак е друго….. 

- Ако развитието от “най-близък сателит на Москва” до “руски троянски кон в Европейския съюз” е ново ниво в спирала, Фили, тогава аз трябва да съм охлюв. 

- Защо точно охлюв? 

- Ами защото нали охлювите градят такива спирали, които имат свойството да не водят до никъде, но за сметка на това да трупат все по-голяма тежест на гърба им. Та и ние така – вместо новото ниво на отношенията ни с Русия да означава повече независимост и придържане към българските национални интереси, тоест, да ни води напред, обратно, всмуква ни и дърпа назад. И какво, ако не част от националния ни характер, е способността да избираме познатото зло пред непознатото добро – правим го отдавна и лесно. Просто да търпиш познатото зло не се изискват усилия, а да стигнеш до непознатото добро трябва да се мъчиш с четене, с мислене, с развиване на способности за балансиране на личните с обществените интереси и много други затруднения. 

- А какво имаше предвид като каза, че съгласието на ГЕРБ за изграждане на руските проекти има и вътрешно, и външно-политически измерения? 

- Първо – това беше преломен момент в самата политика на ГЕРБ, който постави ясна граница между желанието на партията да се представя за дясно-центристка и реалното и положение в ляво. Защото за България е сигурно – а така ще бъде и занапред, поне докато Русия не стане нормална, демократична държава – че левицата се държи близко до руснаците, докато десницата гледа да ги избягва с поглед на Запад. Второ, този преломен момент в политиката на ГЕРБ за първи път даде отражение върху обществената представа за партията, пречупи я и очерта ясна тенденция на спад в доверието към управляващите, тенденция, която се потвърждава месец след месец. Най-добре ефектите от нея ще проличат на местните и президентските избори  догодина. Трето, съгласието за руските проекти сложи нова разделителна линия и отвори нови политически фронтове пред ГЕРБ, включително с досегашния им десен съюзник Синята коалиция, както и с редица граждански структури и организации. И четвърто, енергийните договори с руснаците измъкнаха още една тухличка от стената на европейското доверие, което България и без това толкова трудно изгражда. Както писа онзи ден един немски вестник, за България в ЕС се говори или само лошо, или нищо. Е, доверието според някои не струва пари, но според други не струва пари, защото не може да се измери с всичките пари на света. А резилът в това отношение е голям и макар европейците да не го заявяват директно, никой не бива да се съмнява, че калкулират засиленото си недоверие в развитието на всички други отношения с България. Най-последен израз на това беше например съгласуваният отказ на Франция и Германия да одобрят българската кандидатура за присъединяване към договора от Шенген, който предвижда пълно премахване на вътрешния граничен контрол и създаване на единна визова система за страните от ЕС. 

- Всъщност, Пламен, официалното обяснение в отказа на Франция и Германия е свързано най-вече с неуредиците в съдебната система и проблемите в борбата с организираната престъпност….. 

- Така е, Фили, аз затова казах, че недоверието, свързано с политиката ни към Русия  просто допълнително се калкулира. Но пък защо не и пряко – като имаме предвид изтеклите в сайта Уикилийкс американски дипломатически съобщения, според които чрез енергийната си политика в България Русия, освен всичко друго, внася елементи от своята организирана престъпност и стимулира корупция по високите етажи на властта. Нима това не сме го говорили с теб далеч преди Уикилийкс да го разкрие? Или пък европейците не са го знаели? Така че само на пръв поглед между двете неща няма пряка връзка, при втория поглед ясно се вижда, че има.

Освен всичко друго обаче, Фили, в този случай, в отказа за Шенген, има и още един парадокс от гледна точка на българските “събития” през 2010. Ти самата цитира, че съдебната система и борбата с организираната престъпност са официални аргументи за отказа. И в същото време в класацията на “Дарик” като второ по важност събитие се определят точно полицейските акции срещу организираната престъпност, а вътрешният министър се сочи като личност на годината за България. Не знам, изглежда българското общество има по-различни критерии от европейците за това кое наистина е важно и кое – не. Разбира се, не ми се иска тук да споменавам другата възможност – просто класацията да е нагласена така, че да е удобна за управляващите. Защото това би означавало, че критериите ни с европейците за важните неща се разминават дори повече, отколкото може да си представи нормалният човешки разум.  

- Все пак, Пламен, борбата с организираната престъпност в България е наистина факт и това правителство проведе доста знакови акции, които срещнаха одобрение и вътре, и извън страната. 

- Така е, Фили, не отричам по принцип усилията и демонстрираната политическа воля от страна на ГЕРБ, главно на вътрешния министър Цветанов и премиера Борисов в това отношение. Има обаче много съмнения и неясноти, свързани най-вече с ефективността на тези акции. Нямам предвид само понякога излишно показния им характер, а и факта, че българският съд за цяла година не намери в действията на прокуратурата и полицията достатъчно сериозни основания и достатъчно доказателства, та да осъди престъпниците, обявени за знакови. А това не може да се обясни единствено с проблемите в самата съдебна система или с лошите отношения между съдебната и изпълнителната власт в страната. За това има и други причини, които обаче ще обсъдим в  предаването ни през следващата седмица.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

По това време от годината хората се сещат да правят неща, които обикновено не правят. Даже президентът Първанов се сеща, но нещата обикновено се опорочават от "широката му руска душа".

Аз пък се замислих за хора като бащата на интервюирания от последния ми пост. Горкият Иван Багрянов се родил, живял, не се оженил за жената, която обичал, направил голям чифлик, но после му го взели, не успял като министър на земеделието, не успял като министър-председател. Страната му загубила политическа самостоятелност, а него го убили. Оставил 10-годишният си син без баща. Къде е смисълът? Maй не всеки живот има толкова смисъл в стил "It's a Wonderful Life".

Но понеже това не е много коледно си представих какво можеше да е направил Иван Багрянов, който става министър председател на 1 юни 1944 г. Основното в програмата му е (поне по спомени на близки нему) изтегляне на немските войски от България по мирен начин и излизане на войната с Англия и Амрика; пълен неутралитет и към двата воюващи лагера; обща амнистия; постепенно легализиране на комунистическата партия. Ако това се беше изпълнило, България нямаше 45 години да е комунистическа, нямаше да има такъв неравномерен исторически и икономически път и сега вероятно всички щяхме да сме много по-богати и да живеем в много по-устроена държава.

Багрянов може би щеше да има някакви шансове да постигне това, ако беше поставен начело по-рано. Ако цар Борис не беше умрял. Ако Богдан Филов не беше толкова уверен в победата на германците. Ако германците не знаеха всеки негов ход и не бяха подкупили частния му секретар Марин Маринов. Ако комунистите не се бяха отметнали да участват в неговия кабинет. Ако СССР не го беше размотавал, чакайки "Червената" армия да стигне до България. Aко собствените му министри не бяха действали през главата му.

Ако всичко това не беше станало, Багрянов щеше да е направил най-великото политическо дело в най-новата история на България. Неговият живот щеше да е имал смисъл не само за най-близките му, за града му, за хората, на които е давал работа, а и за цели поколения. Багрянов, според мен, е имал доброто желание. Направил е всичко, каквото е могъл.

Както знаем, не е успял. Може би е можел по-добре. Може и да не е можел. Но се е опитал, което все пак е някакъв смисъл, коледен или не.

Снимка: Иван Багрянов със сина си Михаил. Източник: в. "Шуменска заря"

Предколедно и в края на годината лявото говорене спази наложената партийна линия да прави соцотчет на тежката капиталистическа действителност от…християнски позиции. Ненадмината в това отношение от години е Велислава Дърева, член на ВС н БСП, която обаче дефилира от медийните трибуни със скромната табела “журналист”, вечно застинал в опозиционна поза. Не знам за искреността й [...]

Министър Мирослав Найденов позна - търговците-спекуланти отново вдигнаха цените преди Коледа. Вдигнаха ги рекордно - потвърдиха прогнозите на министъра от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Евалла на експертите от Държа...

Весела Коледа на цялото Funky Bites семейство! Пожеланията ми към вас са чудесата в живота ви да не се случват само по това време на годината. Бъдете щастливи и винаги заобиколени от добри хора и хубава музика. А от такава, както добре знаете, този блог изобилства (хо-хо-хо).

Коледните и новогодишните празници са време за веселие, приятели, любими хора и почивка. Но не ми се иска да забравяме, че на този ден преди 4 години ни напусна феноменът James Brown. Затова ви предлагам да направите Коледата си още по-фънки с парчето Soul Power.

Soul Brother Number One, Mr. Dynamite, The Hardest-Working Man in Show Business, Minister of The New New Super Heavy Funk, Mr. Please Please Please, The Boss, The Godfather of Soul – това са част от псевдонимите на този великан. И въпреки, че повечето от тях са дело на самия Brown, това не означава, че не отговарят на истината. James Brown е уникален в много аспекти.

Биографията на краля на фънка е достъпна на български език навсякъде в интернет. Можете да погледнете моя пост от юни относно парчето Get Up Offa That Thing, както и да се гмурнете в страхотния сайт Performer, посветен на любимата ни музика. Това място е постоянно нарастващо море от информация и ако все още не сте го посещавали, съветвам ви да го направите – сигурен съм, че няма да се измъкнете лесно от там. Аз лично благодаря на хората, които го списват, за партньорството и подкрепата.

Soul Power е парче, в което има много душевна сила. James Brown завинаги ще остане в сърцата и душите ни и ще ни дава силата, от която се нуждаем. От Б-страната на плочата ще откриете Soul Power Pt. 2 и Soul Power Pt. 3, така че тази Коледа определено ще е по-фънки от обикновено. Enjoy.

Get this Ringtone

James brown - soul power mp3

Пожелаваме ви много здраве и щастие за вас и близките ви!  Domenico Ghirlandaio (1449-1494) Share on Facebook

Продажбите на е-книги на Random House на глобално ниво за последната една година са скочили над два пъти и половина, съобщава The Bookseller, цитирайки годишното писмо до служителите на изпълнителния директор Маркус Доле. Според данни на компанията ръстът в сектора само за Великобритания е достигнал 800%.

Седях си на дивана, слушах музика и разглеждах колекцията от нови постъпления в reader-a на google. И тъй като през последните няколко дни, за да не кажа седмици, почти нямам време за този приятел на човека, ми се бяха натрупали доста неща за четене. След като новините ми омръзнаха, се прехвърлих на интересните английски блогове. Един от тях е и Six pixels of separation. Мич, авторът на блога, говори много за дигитален маркетинг, за нови медии, пише увлекателно, а текстовете му са наистина полезни.

Та, той в последната си статия от вчера, „The Myth Of Work Life Balance“, говори за отношението ни към работата и личния живот. Споменава и книга, за която и преди бях чувал. Статията в NYTimes за електронните книги и предсказанията за ръст в продажбите покрай Коледа и подарените Kindle-и пък ми напомни за Amazon. След няколко клика вече четях първата част на „Never eat alone“ на Keith Ferrazzi безплатно с Kindle for the Web от Amazon. Приканващото съобщение да си купя Kindle-книгата дойде тъкмо навреме, за да разбера, че съм прочел цели 8% от нея, без да дам нито цент. Тези 8% и една блог-публикация ми я продадоха.

Давайки повече от себе си, имаш правото, а и задължението да искаш повече.

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев