СЪБИТИЕ НА ГОДИНАТА ЛИ? ЧЕ ТО БИЛО МНОГО ЛЕСНО…..

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

/Фили/ Кризата в здравеопазването и честата смяна на здравните министри в България се определят като събитие на годината с близо 30 процента от гласовете в класация на националното “Дарик” радио, в която участват най-влиятелните национални и регионални медии. Другите водещи събития са акциите на полицията срещу организираната престъпност, динамиката в строителството на автомагистралите, изборът на еврокомисар – българин, както и създаването на новата президентска формация АБВ. За политик на годината с почти 40 на сто от гласовете пък се сочи министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов. Втори е еврокомисар Кристалина Георгиева, следвана от строителният министър Росен Плевнелиев, земеделският – Мирослав Найденов и финансовият министър Симеон Дянков.

През тази и следващата седмица с нашият коментатор в България Пламен Асенов ще ви припомним подробности за развитието на тези и някои други важни за страната политически и икономически събития, които следихме през годината и които вероятно ще дадат своето отражение върху развитията през изборната 2011-та. 

- Пламен, ако участваше в класацията на “Дарик”, за кое от тези събития щеше да гласуваш като водещо през годината? 

- За нито едно от тях, Фили. Не че сами по себе си те не са важни в отделни сфери на българския живот, някои са и знакови за развитието на нещата тук, но нито едно не съдържа онази връзка от минало през настояще към бъдеще, която, струва ми се, трябва да присъства в собствените ни дела, които определяме като значими. С други думи – намирам, че събитията, представени в класацията, са повече симптоми на кризата в общия ни живот, отколкото реални стъпки в опит за измъкване от нея и разгръщане на потенциала ни като общество. 

- Тогава веднага трябва да те попитам кое е твоето водещо събитие на годината? 

- Според мен водещо е тоталната преориентация на ГЕРБ по темата за изграждането на руските енергийни проекти в България. Това всъщност е процес, който започна през юни и се очаква да приключи в началото на следващата година. Този процес включва подписването на няколко документа, от които стига да се споменат само договора за изграждане на газопровода “Южен поток” и меморандума за АЕЦ “Белене”. 

- Струва ми се, че си противоречиш. Току-що настояваше основното събитие да е реална стъпка за измъкване от кризата и разгръщане на обществения потенциал, а  знам, че не намираш договорите с руснаците за вдъхновяващи в това отношение….. 

- Така е, Фили, противореча си, но съзнателно. Защото всъщност много ми се иска да има събитие, което да вдъхновява. Обаче като няма, поне не трябва да си затваряме очите за онова, което може да ни вкара в още по-сериозни дълбини на кризата. Обръщането на палачинката от страна на ГЕРБ в отношенията с руснаците е нещо много по-всеобхватно от факта, че здравеопазването ни е в колапс и че сменените за една година трима здравни министри не могат да го оправят. Това вече напоследък не е дори голяма новина, какво остава за събитие. Събитие би било обратното – ако някой от тези министри беше предложил истинско решение на проблемите. А че активно ги сменяме – да, може да звучи като нов подход от страна на това правителство, като проява на политическа воля нещата да се подобрят, но само толкова. Докато въпросът с руските проекти е важен не само от икономическа гледна точка. Той съдържа в себе си много вътрешно и външно-политически измерения, съдържа препратки към историята и потенциал за исторически развития в бъдеще, съдържа информация за националния ни характер, за обхвата и реалното съдържание на тъй наречения “български преход”. 

- Ще поясниш ли малко повече последните си думи? 

- Да, но пак ще маркирам нещата, защото иначе темата е безкрайна. Започвам отзад напред. Това, което договорите с руснаците ни казват за българския преход, е, че в някои от най-важните негови измерения ние се завъртяхме в кръг и стигнахме там, откъдето тръгнахме – до братската прегръдка и послушанието пред  Москва. 

- Е, някой може да каже, че това е кръг от спирала, защото нивото на отношения с Русия сега все пак е друго….. 

- Ако развитието от “най-близък сателит на Москва” до “руски троянски кон в Европейския съюз” е ново ниво в спирала, Фили, тогава аз трябва да съм охлюв. 

- Защо точно охлюв? 

- Ами защото нали охлювите градят такива спирали, които имат свойството да не водят до никъде, но за сметка на това да трупат все по-голяма тежест на гърба им. Та и ние така – вместо новото ниво на отношенията ни с Русия да означава повече независимост и придържане към българските национални интереси, тоест, да ни води напред, обратно, всмуква ни и дърпа назад. И какво, ако не част от националния ни характер, е способността да избираме познатото зло пред непознатото добро – правим го отдавна и лесно. Просто да търпиш познатото зло не се изискват усилия, а да стигнеш до непознатото добро трябва да се мъчиш с четене, с мислене, с развиване на способности за балансиране на личните с обществените интереси и много други затруднения. 

- А какво имаше предвид като каза, че съгласието на ГЕРБ за изграждане на руските проекти има и вътрешно, и външно-политически измерения? 

- Първо – това беше преломен момент в самата политика на ГЕРБ, който постави ясна граница между желанието на партията да се представя за дясно-центристка и реалното и положение в ляво. Защото за България е сигурно – а така ще бъде и занапред, поне докато Русия не стане нормална, демократична държава – че левицата се държи близко до руснаците, докато десницата гледа да ги избягва с поглед на Запад. Второ, този преломен момент в политиката на ГЕРБ за първи път даде отражение върху обществената представа за партията, пречупи я и очерта ясна тенденция на спад в доверието към управляващите, тенденция, която се потвърждава месец след месец. Най-добре ефектите от нея ще проличат на местните и президентските избори  догодина. Трето, съгласието за руските проекти сложи нова разделителна линия и отвори нови политически фронтове пред ГЕРБ, включително с досегашния им десен съюзник Синята коалиция, както и с редица граждански структури и организации. И четвърто, енергийните договори с руснаците измъкнаха още една тухличка от стената на европейското доверие, което България и без това толкова трудно изгражда. Както писа онзи ден един немски вестник, за България в ЕС се говори или само лошо, или нищо. Е, доверието според някои не струва пари, но според други не струва пари, защото не може да се измери с всичките пари на света. А резилът в това отношение е голям и макар европейците да не го заявяват директно, никой не бива да се съмнява, че калкулират засиленото си недоверие в развитието на всички други отношения с България. Най-последен израз на това беше например съгласуваният отказ на Франция и Германия да одобрят българската кандидатура за присъединяване към договора от Шенген, който предвижда пълно премахване на вътрешния граничен контрол и създаване на единна визова система за страните от ЕС. 

- Всъщност, Пламен, официалното обяснение в отказа на Франция и Германия е свързано най-вече с неуредиците в съдебната система и проблемите в борбата с организираната престъпност….. 

- Така е, Фили, аз затова казах, че недоверието, свързано с политиката ни към Русия  просто допълнително се калкулира. Но пък защо не и пряко – като имаме предвид изтеклите в сайта Уикилийкс американски дипломатически съобщения, според които чрез енергийната си политика в България Русия, освен всичко друго, внася елементи от своята организирана престъпност и стимулира корупция по високите етажи на властта. Нима това не сме го говорили с теб далеч преди Уикилийкс да го разкрие? Или пък европейците не са го знаели? Така че само на пръв поглед между двете неща няма пряка връзка, при втория поглед ясно се вижда, че има.

Освен всичко друго обаче, Фили, в този случай, в отказа за Шенген, има и още един парадокс от гледна точка на българските “събития” през 2010. Ти самата цитира, че съдебната система и борбата с организираната престъпност са официални аргументи за отказа. И в същото време в класацията на “Дарик” като второ по важност събитие се определят точно полицейските акции срещу организираната престъпност, а вътрешният министър се сочи като личност на годината за България. Не знам, изглежда българското общество има по-различни критерии от европейците за това кое наистина е важно и кое – не. Разбира се, не ми се иска тук да споменавам другата възможност – просто класацията да е нагласена така, че да е удобна за управляващите. Защото това би означавало, че критериите ни с европейците за важните неща се разминават дори повече, отколкото може да си представи нормалният човешки разум.  

- Все пак, Пламен, борбата с организираната престъпност в България е наистина факт и това правителство проведе доста знакови акции, които срещнаха одобрение и вътре, и извън страната. 

- Така е, Фили, не отричам по принцип усилията и демонстрираната политическа воля от страна на ГЕРБ, главно на вътрешния министър Цветанов и премиера Борисов в това отношение. Има обаче много съмнения и неясноти, свързани най-вече с ефективността на тези акции. Нямам предвид само понякога излишно показния им характер, а и факта, че българският съд за цяла година не намери в действията на прокуратурата и полицията достатъчно сериозни основания и достатъчно доказателства, та да осъди престъпниците, обявени за знакови. А това не може да се обясни единствено с проблемите в самата съдебна система или с лошите отношения между съдебната и изпълнителната власт в страната. За това има и други причини, които обаче ще обсъдим в  предаването ни през следващата седмица.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: