Ден 14ти от бунта-Тунис и медиите

12/31/10 18:00
(http://ruslantrad.com/)

Ден 14ти от бунта-Тунис и медиите

2011-та година за тунизицийте идва в тежко време по улиците на големите градове и бунтове в провинцията. Ако това се случваше в Иран, вместо в Тунис, събитията щяха да са на първите страници на всички вестници. Това си мислят бунтовниците в Сиди Бузид и са прави. Не само, че щеше да е на първите страници, а CNN, FOX, BBC, Washington Post и редица други медии щяха да вече да са осъдили режима на Бен Али, определяйки го за недемократичен и услужлив единствено на управляващото семейство. Западни лидери щяха да са отправили апели към правителството на Тунис да послуша бунтовниците и т.н. Но това не се случва. Единственото, което Сиди Бузид успя да спечели е мълчанието на световната общественост.

Мнозина смятат, че Запада защитава Бен Али по политически причини. Политици могат да се появят тук-там, но няма да са от основния фактор управляващи, както обяснява в своя блог Октавия Насър (част от екипа на CNN доскоро)

Когато проблемите между студентите и властта в Иран избухнаха и това си пролича по сблъсъците по улиците на Техеран, имаше огромен медиен интерес. Причината е проста-сега Иран е на дневен ред и той трябва да бъде унищожен по какъвто и да е начин. Опозицията бе активна месеци преди изборите и когато те дойдоха, резултатите бяха несигурни, за разлика от Тунис. Журналистите буквално чакаха пред правителствените сгради и отразяваха безпрецедентните и смели бунтове (които наистина струваха скъпо на иранците). От друга страна, Тунис е извън международната преса, освен красивите му гледки от туристическите гидове.

Макар и да е трудно да се види сега, на 18 декември в Сиди Бузид бе започнало нещо много важно. Изключително важно, дори. Бунтът на работническата класа е много важно събитиe, прецедент не само за страната, но и за много арабски страни.

До каква степен обаче е важно международното отразяване в медиите -или липсата на такова? Очевидно е, че е добре хората да знаят какво се случва в Тунис, за да получи подкрепа бунтът. Но целта на хората от Сиди Бузид е не да получат място за снимки в New York Times, а да се отърват от режима на Бен Али.

До каква степен обаче е международно отразяване в медиите – или липсата на такава – от значение? Очевидно това е добре, ако хората по света знаят какво се случва, но защо трябва да се възползват борбата става inisde страната? Целта на тази борба е да не се снимки в “Ню Йорк Таймс”, той е да се отървете от Бен Али. Не, че натискът и медийното отразяване на бунтовете в Иран свалиха Ахмадинеджад. Не, той е още там, както и силата на Иран е все още огромна. Това, което е притеснително е липсата на добра комуникация между центровете на бунта в Тунис, тъй като има огромно медийно затъмнение и каналите за споделяне на информация са орязани от 18 декември насам (всички социални мрежи, Интернет достъп и др.).

В своето телевизионно обръщение във вторник, президентът Бен Али осъди действията на бунтовниците и призова тунизийците да спечелят подкрепа по мирен път. Което е абсолютен блъф – нищо няма да се промени по мирен път.

“Ние сме уверени в нуждата от зачитане на свободата на словото”, каза Бен Али, “Уважаваме каквато и да е позиция, стига тя да е в рамките на законите, правилата и диалога.” Колко заучено, казаха си хората от Сиди Бузид.

Как стоят нещата с изразяване на позиция?

Ето една история от миналия май, когато група активисти от Тунис поиска да вземе участие в световния ден срещу цензурата в Интернет.

Активистите отиват в полицейското управление, за да попълни формулярите за разрешение и веднага били арестувани.Един от тях бе заставен да пусне видео към останалите с призив хората да не отиват на демонстрация и, че позицията му относно цензурата е “неправилна”.