БИМ, БАМ, БУМ В ГОДИНАТА НА ЗАЕКА

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

Три пролога в Заека

1. Заекът прилича на красива и леко тъпа манекенка – всички я преследват, като се точат за пиршество на плътта, но после бързо бягат, защото започва да им липсва духът на пиршеството. Някои бягат и преди това, както стана веднъж с мен.

Преди години на един прием срещнах три оскъдно облечени девойки. Всъщност, не толкова аз ги срещнах, колкото те ме наобиколиха – тогава още не бях започнал да оплешивявам и хващах око. Момите неспирно бъбреха нещо несвързано, но се смееха по такъв прелестен начин, че главата ми се врътна. Опитах нежно да обгърна трите едновременно и да ги подкарам към по-уединено място. Няма да повярвате, но успях, толкова кръшни кръстчетата им бяха. Обаче нали си падам интелектуалец, реших първо да се поразговорим малко, та попитах: – Какви сте вие, приказни красавици? Пък те през смях отвърнаха: – Ами хостеси сме! И тогава аз пак: – Какви, какви? А те настояват на своето: – Хостеси, хостеси!

И досега се чудя кой ме би по главата да питам, особено втория път – нали още след първия можех да се направя на недочул, да забравя и да му мисля след пиршеството. Но пустото заешко бързане към духовното познание преди всичко…..Тогава установих, че като чуя някой доброволно да се нарича хостеса или адреналинка, или както там още се наричат помежду си съществата такива, адреналинът ми веднага изчезва, независимо от добрите перспективи за рекордна в моите очи четворка.

2. Съществува поверие, че човек трябва да носи в джоба си заешко краче за късмет. На пръв поглед в това има логика, ако се приеме, че в нашата Вселена късметът е разпределен равномерно между всички твари и заешкото краче всъщност добавя късмета на заека, от който е взето, към твоя собствен. От друга страна обаче – не ще да е бил особено голям късметлия онзи заек, чиито краче носиш, затова този план за човешки просперитет ми изглежда малко неправилно скроен.

3. Специално за Годината на Заека има много предсказания, които изглеждат абсолютно погрешни, но най-погрешното май е направила ясновидката Катя, горката. Тя казва: “2011 ще е една наистина спокойна година. През нея ще цари спокойствие и увереност. Дипломацията ще се засили, политическите сили ще се споразумеят по много важни въпроси и ще се сключат множество контракти и споразумения. Вярната преценка и разумните постъпки ще властват през 2011 година.”

Кате, Кате-е-е-е, дано поне си достатъчно красива, защото виждам, че ако разчиташ на ума и гадателския си талант, гладна ще си умреш, душо! Добре, думата “контракти” си чула отнякъде, но на бас, че не можеш да обясниш откъде точно спокойствие и разум ще дойдат в тази предизборна година, дето ни се задава. 

Бим

Има един пич, съдружник с други двама, дето ми дължат пари – малко по техните критерии, много по моите. Не само аз съм им кредитор обаче. Дължат пари и на цял екип, нает да им работи. И в един момент, когато дълговете им към тях са се натрупали за близо година време, главният съдружник си купува нов “Мерцедес”. Онези от екипа са възмутени, излъчват делегация, която ходи да го пита “Как така?”. А той им обяснява всичко добронамерено и картинно. “Криза е – казва човекът с поучителен тон – затова и вие, и аз, всички ние трябва да стягаме коланите. Вярно, купих си “Мерцедес”, но пък не съм си назначил шофьор и сам си го карам”. При което делегацията зяпва от изумление и се връща кротко на работа.

Ами напълно ги разбирам – какво да кажат хората? То подобна наглост не можеш дори да си я представиш, камо ли да я видиш реализирана на живо спрямо теб и да реагираш адекватно. При това трябва да имате предвид, че историята си е истинска, а не някакъв метафоричен камък в градината на финансовия министър Симеон Дянков. Не, въпросното съдружническо трио от не особено естетични в кръста и в морала хостеси наистина съществува, бизнесът им е чист, целият на светло и видимо в Пловдив. А представяте ли си, граждани, какво тогава се случва в сивия сектор на българската икономика, да не говорим за черния.

Аз лично не мога да си представя точно. Затова пък съм се зарекъл специално тия три мъжки хостеси този път да не ги пропускам, да ги изправя пред зеленото сукно и да не разреша да ми свърши адреналина, докато не си получат заслуженото. В смисъл – докато аз не си получа заслуженото, а те да си платят с лихвите и отгоре.

Блазня се от мисълта, че така донякъде ще дам и необходимия личен пример за проява на гражданско съзнание в тази страна. Защото съм сигурен, че всеки път, когато оставяме някой да ни разиграва като маймуни, наливаме вода в мелницата на анти-еволюцията. Нали дори да приемем, че теорията на Дарвин не е чиста сатира спрямо човешкия род, на каквато ми прилича всъщност, а е наука, все пак изводът от нея е, че трябва поне да се стремим от маймуни да се превърнем в хора, а не от хора – в маймуни. С други думи, разумът да надделее над характерната ни плътска страст – да оцеляваме без достойнство. 

Бам

Решил съм, въпреки изразеното по-горе колебание по темата, през тази година да нося и аз заешко краче за късмет в джоба. Има няколко въпроса, по които късметът ще бъде страшно необходим, не само на мен, но и на всички нас, така че не е ясно откъде взорът помощ може да види.

Например какво ще кажете, граждани, за възможността сега, след като завладяхме и управляваме цяла Бразилия чрез Дилма Русеф, най-после да въздигнем и българския футбол до нивото на бразилския. Или поне някой и друг шампион във Формула 1 да ни се пръкне, след като и съответната писта ще си прокараме. Карнавалът им няма да го пренасяме тук, защото нашият карнавал, поне политическият, и без това е доста по-разголен и разгулен от бразилския. Докато се чудех обаче защо светът не го знае това и туристите ходят в Рио, а не идват в София на тълпи да се наслаждават, изведнъж ми просветна, че може би малко просташко им идва представлението. Ама за нас си е достатъчно добро, де. Или поне достатъчно сме му свикнали.

Ще имаме нужда от късмет също по отношение на руските енергийни проекти. Не искам да ме разбирате погрешно – не късмета да се направят в България, а късмета да не се направят. За целта съм скроил план. Трябва само като народ да бием една телеграма на “Уикилийкс” с молба освен от американските, да бръкнат и да разпространят малко информация и от руските дипломатически архиви. Така ще видим с какво точно Путин държи Борисов за топките и колко силно го стиска, след което, ако все още е възможно, ще помогнем на собствения си премиер да се откъсне от тази зависимост. Ако не е възможно пък, ще трябва да го хванем за същите топки с нещо още по-болезнено, за да му напомним, че за България българските интереси са по-важни от руските. Или поне – че българите могат да стискат по-силно от руснаците.

Третата сфера на обществен интерес, заради която ще нося заешко краче, е решението на въпроса с бившите ченгета от бившата комунистическа и бившата бивша Държавна сигурност. Не знам дали има нужда нещо повече да се казва по тази тема, все си мисля, че за умните хора е достатъчно само да се спомене, за да се съгласят. Но не би.

Давам си сметка, че вече цели десет години на връх новогодишния празник ченгето Гоце реди мъдри мисли от телевизора и ни поучава как по-добре да преживеем следващата година, без дори умните хора да му възразяват особено – най-многото да пропсуват и да махнат вяло с ръка към екрана. `Ми това време е половината ни преход, бе, граждани, давате ли си сметка…..Направо ми идва да се стисна здраво сам за гушата и да се гътна от срам по този болезнено невъзможен начин.

И на всичкото отгоре догодина Гоце ще си тръгне от президентството, но не защото сме го изгонили с дюдюкане и сме му вързали газено тенеке да трещи отзад, докато той бяга, а просто защото му е свършил мандата. Ами останалите ченгета, дето ни управляват живота? На тях кога им свършва мандата?

Бум  

Изборите отсега се очертават като истински бум на обществената вяра по българските земи. Например ГЕРБ може да спечели всичко, но не ми се вярва. БСП може да загуби всичко, но също не ми се вярва. ДПС вече подкараха задкулисен политически пазарлък и могат да направят добри предизборни сделки, което ми се вярва, макар да не ми се ще да го вярвам. Ако видя пък, че Синята коалиция направи добра сделка с избирателите, направо няма да го повярвам. И прочие.

Струва ми се, че като отделни електорални единици най-добре е да подходим към тези избори чрез здрава тенекия, пъхната в гащите, та да защитим някои от по-деликатните си части. Освен ако не решим, че няма нужда от това, защото после така или иначе ще трябва да наложим на лицето си маската на срама заради маскарите, на които пак сме се доверили.

Като гледам, всички продължават да се чудят кои ще бъдат основните кандидати за президентския пост. Доскоро и аз се чудех, но вече смятам, че най-добре ще бъде да постигнем консенсус и да издигнем на “Дондуков” ясновидката Катя. Така после няма да се питаме откъде ни е дошло на главата онова, което предстои да ни дойде, а ще знаем предварително, че ни го е докарала собствената ни апатия в Годината на Заека. В китайския календар на това му викат спокойствие, вярна преценка и разумна постъпка.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: