Когато магарето се научи да яде камъни

Винаги е по-лесно да познаеш какво няма да се случи догодина, отколкото това, което ще се случи.

Най-важната прогноза, от която произтичат всички други прогнози, е тази за световната икономика. В САЩ, в сърцето ѝ, цените на имотите няма да се вдигнат, работните места няма да се възстановяват, а разходите за двете военни мисии - в Ирак и в Афганистан, няма да намалеят. В най-добрия случай ни чака почивка на дъното на кризата, без да имаме сили да се отбутаме от него.

Българската криза е по-малката сестричка на световната криза. Главната надежда на правителството е, че световната икономика ще обърне тенденцията и България ще започне да излиза от кризата на буксира на чуждите пазари, без да се наложи провеждането на крайно необходимите реформи. Това е поне една стотна от наследството на Тодор Живков, който предлагаше да се „снишим“, докато отмине перестройката, белким оцелеем без много усилия. Затова, може би ще повторим българското икономическо чудо от началото на 90-те години — докато другите (източно)европейски държави се реформират и вървят напред, ние чрез „плавен преход“, ще консервираме кризата поне за още няколко години, докато стане съвсем нетърпима и няма накъде повече.

Ще се засилят и показните усилия за придвижване на двата основни европейски приоритета на България - влизането в шенгенското пространство и еврозоната. Но няма да ни огрее.

За съжаление, не мога да ви зарадвам, че повече няма да се излагаме в ЕС и че няма да повтаряме казуса „Желева“.

Няма да влезем в Шенген. Две от водещите държави в ЕС — Франция и Германия, вече дадоха да се разбере, че Шенген ще видим, само ако има реални реформи в правосъдието и вътрешната сигурност. Няма да има, обаче, по-справедливи и по-навременни присъди, няма да се освободим от корумпираните съдии, няма да има реално наказани главатари на организираната престъпност и няма да има реални реформи в МВР. Становището на двете водещи държави е и мила оценка за приоритетния милиарден бюджет на МВР и за стоте милиона за подслушване. Нищо в тази област няма да вдигне шансовете на Цветан Цветанов като кандидат-президент.

Няма да влезем в чакалнята на еврозоната. България е на път да пропилее най-важните си предимства - фискалната дисциплина, ниския дълг и ниския бюджетен дефицит. В бюджета за 2011г. е заложен бюджетен дефицит на границата на допустимото. С неприсъща за себе си прецизност, правителството трябва да балансира в рамките на 0,2% от националния бюджет. Това е опасно, безотговорно и неосъществимо (поне за тях). В най-добрия случай, с помощта на евтини счетоводни трикове, увеличаване на инфлацията, външни заеми и вдигане на данъците, ще се включим на хартия в бюджетните рамки.

Брокерите на недвижими имоти вероятно ще продължат двегодишната традиция да обясняват, че цените на имотите са ударили дъното, а имотите, пак, традиционно, няма да спрат да поевтиняват, макар и с по-слабо темпо.

Идната година е и година на президентски и местни избори.

Вероятно ще има козметична смяна на министри — тези с най-нисък рейтинг ще си заминат, за да дойдат на тяхно място съвсем нови лица — достатъчно време преди изборите, за да не изглежда като предизборен ход и достатъчно малко, за да не успеят гражданите да се ориентират в качествата на новите министри.

Предизборната кампания ще бъде „кървава“, първо, защото територията на изборната битка ще е стеснена, заради намаления брой общински съветници и второ, заради премахването на изборността на районните кметове в големите градове. Новият Изборен кодекс няма да реши основните проблеми на представителната демокрация в България — манипулираното гласуване и непропорционалното представителство и ще генерира огромни скандали. Единствено е възможен по-висок интерес към изборите, сравнено с предходните местни и президенски избори, но не благодарение на кодекса, а главно поради личността на Първанов, продължаващата икономическа криза и изцепките на правителството.

Кампанията със сигурност ще доведе и до влошаване на икономическите показатели на цялата икономика, защото брашненият чувал на бюджета ще бъде предизборно изтупан до последно, за да се изстиска от него и последният резерв, който може да бъде похарчен. А след изборите, в последното тримесечие на годината, можем да очакваме ретроградни промени, включително и повишаване на данъците, както и продължаващо отстъпление от реформаторските намерения.

Няма да имаме и категорична позиция по АЕЦ „Белене“ и „Бургас — Александруполис“. Заемането на категорична позиция ще отблъсне част от избирателите на ГЕРБ, а несигурността отнема аргументи от президента и БСП, за които руските енергийни проекти са основна гордост и фактори на самоидентификация.

Помня от детството си приказката за Настрадин Ходжа, който искал да научи магарето си да яде камъни вместо тръни (по-евтино било) и то тъкмо се научило и взело, че умряло.

Идната година няма да проядем камъни, но ще ни изглеждат все по-вкусни.

„Кукловодът“ Първанов и мъртвороденият му „АБВ“ проект ще се провалят шумно на изборите. Президентът няма да успее да привлече нито една ярка и харизматична личност, нито едно непохабено лице, а само персонажи с амбиции да поживеят (още) малко на държавна ясла.

След изборите, вероятно ще се случи и окончателният разрив между ГЕРБ и Синята коалиция. Кой ще стане президент - въпреки клетвите, смятам че това ще е Бойко Борисов, който ще избяга от тежките премиерски задължения в президентския кабинет с оправдания за „оклеветения“ Цветанов и, разбира се, в името на майка България. И ще ни радва с реториката си поне още пет години.

Пак поради кризата, но и заради неизбежното развитие на технологиите, целият развит свят ще продължава да се „интернетизира“ с ускорени темпове, но българското електронно правителство така и ще си седи само в папките със стратегиите. След като Марк Цукерберг стана личност на годината, „Социалната мрежа“ ще спечели Оскар. Шумът около Уикилийкс ще започне да заглъхва и Джулиан Асанж ще подкладе огъня с по-сериозни комати с информация. Ще научим за нашата държава неща, които и без друго си ги знаем, но ще бъдем тъжни, защото сме се изложили „пред чужденците“. Възможно е и Apple да успее да сключи сделка с Facebook.

Няма да станем по-щастливи.

Но има и позитивни неща.

В София ще има нови спирки на метрото. Ще има нови отсечки от магистрали, които ще са супер, когато не вали дъжд. Хуморът и сатирата на гърба на правителството и президента ще преживеят нов подем. Гражданското общество ще се активизира. Младото поколение ще получи възможността да се пребори за идеалите си или да си купи билетче за самолета.

Честита Нова Година и нов късмет!

Публикувано във в-к „Седем“

Прочети цялата новина

Свързани новини: