От студентите за студентите:мнения за демонстрацията в Рим(14-ти декември 2010 г.)

На 14 декември 2010 г. в Италия се разразиха протести срещу правителството на Силвио Берлускони. Тогава, разбира се, си пролича как ще завърши резултатът – 100 към 1 за полицейщината. Тогава в материала си реагирах емоционална, защото това изискваха събитията. Нищо не можеше да опише по-добре случващото от това да изразя подкрепата си към студентските протести. Малко по-късно говорих с мой приятел от Виченца, който участваше в протестите. Исках да разбера как се виждат действията през очите на младежите, исках техен разказ. Тъй като започнаха празници, текстът не можеше да бъде сглобен тогава, ето защо ми го пратиха преди три дни. Предоставям ви го на български, чиито превод е на другия автор в Интидар, Максим Проданов. Въпросите са задавани от моя приятел Леонардо.

14 декември.

Италианското правителство получава вот на доверие, което потвърждава, че въпреки възникването на Fli¹, Берлускони все още има голяма подкрепа, благодарение на Lega Nord² и някои от депутатите, напуснали Fli и IdV³ в последния момент.

Рим преживява и още една огромна демонстрация срещу сградата на Парламента: по най-скромни оценки в мрежата – 100,000 протестиращи. Започналият като мирен протест се превръща в обсада на града, след като тълпата научава за победата на правителството: протестиращи студенти, работници, „черни блокове“, разбиват магазини, изгарят автомобили и се сблъскват с полицията.

В края на деня 23 протестиращи са под арест (и освободени след няколко дни), а министърът на вътрешните работи, Роберто Марони (Лега Норд) коментира: „Трябва създадем специализиран закон Daspo⁴“ за демонстрации, за да се изолират хулиганите от мирно протестиращите.“

Помолих някои студенти да изразят своите мнения за случилото се на 14 декември и да коментират изказването на министъра.

Стефано, 20 г. – PD⁵

Костантино, 19 г. – с леви възгледи

Серена, 18 г. – с леви възгледи

Как бихте определили размириците в Рим, възникнали по време на демонстрацията, организирана от студентите?

Стефано: Бих ги определил като бунт. По същество става дума за бунт.

Костантино: Размириците в Рим, които подкрепихме, са част от общата картина на  недоволство в Европа. Социални напрежения възникват и са широко разпространени в целия Стар свят (от Великобритания до Гърция!). Тук става въпрос за новото италианско поколение, което оцелява въпреки политическата си изолация.

Бунтовете не са добър отговор на проблема, тъй като разширяват пропастта между институциите и гражданите и плашат обществото.

Серена: Изключително несправедливо: много студенти просто искаха да демонстрират мирно, но заради по-бурните от тях, протестът, както и по-мирните хора желаещи да протестират срещу реформите, загубиха авторитет. Размириците са безполезни, не разбирам защо тези глупаци трябваше да ощетяват хора, които не са направили нищо.

Коя според вас е причината за неочаквано възникналото насилие измежду учениците?

Стефано: Бих казал, че то съвсем не беше неочаквано. Всъщност беше подготвяно със седмици от хората, които носят каски и щитове на демонстрациите и които обичат да се сблъскват с полицаите. Те нямат нищо общо с движението или политиката.

Друга причина според мен е реорганизацията и националната радикализация на автономисткото движение. За тях беше лесно да яхнат вълната на протеста, възникнал тази есен от нарастващото социално напрежение.

Костантино: Европейските институции са доста далеч от гражданите; те превземат правомощията на местната и дори държавната власт, което създава неувереност и определено не печели доверието на хората.

Гражданското съзнание, показано от студентите определено е положителен сигнал. Въпреки това, орязването на образованието и научните бюджети предизвика страх и чашата на търпението може да прелее. Насилието е резултат от авторитарното поведение на правителството: размириците бяха планирани. Насилието може да послужи като клапан за изпускане на гнева и скуката на онези, за които размириците и насилието са единствената алтернатива на системата.

Серена: Със сигурност размириците не отразяват желанието за протест срещу реформата. Ако ме питате, тези хора изобщо не са се интересували от политика, справедливост, или от благополучието на страната, а просто са уловили възможност да създадат безредици и да излеят насилието си. Какъв беше смисълът от унищожаването на автомобили и малки магазини, чиито собственици нямат нищо общо с демонстрациите? За съжаление има много хора, които обичат насилието и само чакат възможност да се сбият с полицията, или просто да потрошат всичко. Сред ранените има и мирни протестиращи: ако буйстващите искаха да се борят за някаква кауза, няма смисъл да нападат „колегите си“.

Как ще коментирате декларациите на министър Марони (Lega Nord) за необходимостта от специален закон „DASPO“, имащ за цел да изолира буйстващите протестиращи?

Стефано: Бих казал, че това е абсолютно погрешен и повърхностен отговор, имайки предвид колко дълбок е всъщност проблемът. Това е и плод на поведението на „институционалното ляво“, което подкрепя агресивните групи (вж. FIOM⁷).

Що се отнася до опазването на обществения ред, трудностите, които имаше полицията имат две възможни причини. На първо място присъствието на агресивни групи бе предвидимо и полицията показа неспособност или нежелание да овладее насилието. И със сигурност тази некадърност не може да бъде оправена от едно DASPO⁴.

Костантино: Бих искал да отговоря цитирайки юриста Микеле Айнис: „Не може да се постави знак за равенство между правото да протестираш и правото да подкрепяш отбор по футбол“.

Репресиите, използвани в един стадион не могат да бъдат модел за овладяване на обществения ред и чистота. По стадионите DASPO предотвратява хулиганството – на демонстрациите предотвратява несъгласието.

Серена: Според мен едно „DASPO“ ще бъде използвано за спиране на протести и други „неудобни“ ситуации. Правото на демонстрация е гарантирано в Конституцията; надявам се то да бъде уважавано в тази и без това не твърде конституционна страна. По-разумно решение ще е да обърнем повече внимание на общественото мнение, така че всеки да разбере значението на мирното общуване и да няма причина за насилие.

¹ „Futuro e Libert?“, Бъдеще и свобода, новопоявила се партия начело с Г. Фини (председател на Камарата на депутатите), дясноцентристка партия, либерален консерватизъм и национализъм.

² „Lega Nord“, Северна лига, крайно десни, федералисти и сепаратисти

³ „Italia Dei Valori“, Италия на ценностите, център-ляво, центризъм и популизъм, остро против Берлускони

⁴ DASPO е закон, който предотвратява футболното насилие, като забранява на хулигани да влизат в стадионите. Одобрен след сблъсъците в Катания (2007)

⁵ „Partito Democratico“ (PD)”, Демократическата партия, център-ляво, социалдемокрация

⁶ http://en.wikipedia.org/wiki/ Autonomism#Italian_autonomism

⁷ FIOM (Federazione Impiegati Operai Metallurgici), синдикати на металурзите, най-ляво разположеният италиански профсъюз

Прочети цялата новина

Свързани новини: