Да бутаме задружно паметници

Коментар от Борислав Сотиров. Публикацията е също негова, като Intidar предоставя място за публикация.

Разбира се, че паметникът на съветската армия е исторически, той отразява един дълъг и значим културно-исторически период на държавата ни. Освен това, той е и шедьовър (да, именно шедьовър) на един ярък период в изкуството, който също е останал безвъзвратно в миналото. Глупост е да се твърди, че определени стилове не са изкуство, защото носителите им са идеологически обременени. Всички исторически паметници са изградени под влияние на някакви противоречиви идеологически и културни условия. И също отразяват някакви направления и похвати в изкуството, които много често са тясно свързани с идеологическото си съвремие. Ако днес ние разглеждаме скулптурите и образите на някой римски император само като продукт на античното изкуство, то изобщо не си даваме сметка, че същият обикновено е бил жестоко мразен, сатанизиран и отричан от своите съвременници и наследници. Колко ни е яд когато видим отрязаните глави или избодени очи и носове на древните скулптури, а как злорадо се кефим на отрязаните крайници на комунистическите статуи в парка.

Разбира се, че трябва да се пазят историческите паметници на фашизма, нима трябва да се преорат до основи музеите в бившите концентрационни лагери? Нали за това стоят, за да се помни и да не се повтаря.  И какво, като повечето от наследството на фашизма е унищожено и забранено със закон, нима са малко днес почитателите на омразните и отречени фашисти? Напротив, добре че ги има филмите, картините, документите, за да се правят в днешно време хиляди и хиляди исторически анализи и очерци, да се напомня и преповтаря за огромната грешка, допусната тогава. Та нима едно унищожение на следите ще премахне от историята онези ужасни времена?

Огромна част от историческите паметници на миналото не са надживели своите времена поради абсолютно същите причини, заради които много хора днес искат да убиват българска история – заради същия стремеж на политическите противници да изличат падналия враг от историята. Така са постъпвали, рушейки и ограбвайки култа към обожествените си предшественици, и тракийските царе, и египетските фараони,  и кой ли още не. Толкова много не е достигнало до нас заради това! Самите комунисти страстно рушиха, зачеркваха и пренаписваха историята, за да установят върху пепелището своята нова истина. Точно същото през последните 20 години правят техните противници, със същия омразническо-вандалски плам, който уж отричат. И е очеизбодно, че уроците от миналото отново са ни минали покрай ушите.

Днес много хора се отнасят към паметниците от комунистическото минало, сякаш то е все още наше съвремие. Но то не е, история е. Вече са възрастни хората, които се родиха след него. И с всеки изминал ден тези паметници, всичко което ни е останало оттогава, все повече се превръща в далечна и непозната история, екзотика и туристическа забележителност. И ако в онези времена хората са се ужасявали и мразели замъка Бран на Влад Цепеш заради жестокостта му, родила легендата за Дракула, то днес същият е най-голямата туристическа забележителност на Румъния – именно заради страховитото и демоничното, с което се свързва. Точно такава трябва да бъде и съдбата на нашите комунистически паметници и ние ще бъдем най-големите идиоти, ако заколим поредната златоносна гъска.

Ако искате ваш материал да бъде публикуван в публичното пространство, пратете го на ruslantrad@gmail.com. Intidar винаги е подкрепял личното мнение на всеки един.

Прочети цялата новина

Свързани новини: