Подземният Берлин (Berliner Unterwelten)

Днес мили деца ще погъделичкаме приключенския си дух и ще отидем там, където обикновено туристите не ходят – в подземията на някой град, а днес ще направим една обиколка из подземния Берлин. Приятно четене:

Подземният Берлин (Berliner Unterwelten)

Точно преди 2 седмици стегнах раницата и на следващата сутрин поех с шинкансена към Берлин. (ICE = шинкансен, за нас простите японисти, които още не сме пътували по линията Осака – Токио.) Сглупих, че при резервацията на билета не си запазих място, защото на всяка спирка някой си искаше седалката и ме будеше. Очевидно събота сутрин не е най-подходящия ден да пътуваш от Франкфурт до Берлин. Как се почувствах на Hauptbahnhof-a, ще опиша в снимки:

Всъщност в Берлин отивах по работа, по работилническа работа, по-скоро, уъркшоп към една от всичките организации, чиито горд член съм. Къртовския труд трябваше да започне чак в понеделник, но аз реших да си позволя да разгледам Берлин и да се видя с познати от лятната академия, затова пристигнах рано-рано. И понеже не съм луд фен на забележителностите от учебника ми по немски в осми клас, бях планирала да сторя и няколко по-яки неща, като например

разходката из подземен Берлин, организирана от Berliner Unterwelten

Затова след първите 5 минути на възхищение от футуристичната Берлинска гара, вече чаках първия влак. 20 минути по-късно слязох на Gesundbrunnen, където е офиса на BU, и си взех билет за

Tour D. Защо точно този? Две думи: Geisterlinie и Gespensterbahnhof.

Нищо не предизвиква онзи опасен блясък в очите ми както идеята за нещо, построено от човека и в последствие изоставено, а метрата са ми любима тема още от лятото. Така че totall gespannt се заех да убия времето до 2:30, като за целта поех към центъра на соц-а, Александерплац.

Мястото си има особена атмосфера, архитектурата си е все така турбо-соц, лъщящите надписи на бъргър кинг и галерия кауфхоф не могат да изтрият 30 години от историята. След като забелязах, че дори наденичките в Берлин са по-евтини от тези във Фра* и смених батериите на апарата, [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]

поех към Морицплац, откъдето започва пътешествието в мрака.

Зад тази врата има стълби за надолу и десетки помощения под линията U8. Помещенията, въпреки редовните посещения, се поддържат автентично прашни. [caption id="" align="aligncenter" width="720" caption="Обиколка Berliner unterwelten"][/caption] Въпросното чудо горе се е използвало за пречистване на въздуха, докато вътре са се криели хора от газови атаки. Звукът, който издава, може би се използва в хорър филми. [caption id="" align="aligncenter" width="720" caption="Посоката"][/caption]

Стрелките от луминесцентна,

безопасно радиоактивна боя, според водещата, са си достатъчно крийпи дори когато вътре сме 15–тина човека. Има и дослидно количество снимки и карти по стените, което превръща подземието в очарователен музей. Лайтерката пък разказва неща за строежа на метрото в началото на века, за линията по която западно-германци са пресичали Източен Берлин, за бягствата по линиите, за заключените войници, които са охранявали границата (били са заключени в бункери с изглед към линиите, но с никаква възможност да противодействат на евентуални бегълци. Защо? За да не избягат на запад.). Докато крачим към

никога не използваната гара под Oranienplatz

благодаря наум за това, че съм се родила след епохата на социализма. Под Gespensterbahnhof** определено си представях нещо твърде мрачно, но този се оказа добре осветен и почистен, наистина никога неизползван, затова няма и релси. Ползван е бил за някакви електрически машинарии, но и това са зарязали. По думите на лайтерката това подземно пространство се нуждае от огромно количество пари, за да се ползва дори и просто като подземен паркинг и докато не се появят навити, ще си остане малка, добре скрита забележителност. [caption id="" align="aligncenter" width="691" caption="Никога не използваната гара под Oranienplatz"][/caption] „Човешкото достойнство е недосегаемо“ (Die Wuerde des Menschen ist unanstastbar) – първи член на немската конститутция, доколкото знам, срещала съм го и във Франкфурт на разни места. Ораниенплац е и последната спирка преди най-голямото приключение – слизането в

бункера „Mutter und Kind“

Време е да обуем ботуши над коляното и да оставим раниците (кеееееееф!). Бункерът е също така незабележим от улицата отгоре, слиза се по ръждива стълба и се озоваваш в пълен мрак. Добре, че още със закупуването на билетите са ти напомнили да си носиш фенерче и да нямаш клаустрофобия. Само след 2 крачки нагазваш във водата – 20 сантиметра. Първото малко помещение с вода 40 санта трябва да преминеш много внимателно, ако не искаш следващите 40 минути да ти е гадно. И от там нататък се поема по едни тесни коридори, отстрани са малките сепарета, в които някога е имало легла и хората са се криели по време на бомбардировките. (Тогава впрочем е нямало вода, от БУ я поддържат за да не влизат мишки и графитаджии) [caption id="" align="aligncenter" width="608" caption="Плакат в бункера"][/caption] Пропаганден плакат, тип „колко е хубаво в нашия бункер“, само дето в реалността тук надали е имало бащи с ухилени до ушите деца. И все пак бункерът е бил наистина модерен, с душове и тоалетни. Накрая на войната е побирал по 10 000 човека. Не искам да си го представя. [caption id="" align="aligncenter" width="720" caption="В бункера Mutter und Kind"][/caption] Остатъкът от съботата премина в забележителности от учебника (Unter den Linden, където мирише на коне, Бранденбургър Тор, с шикозното американско посолство от едната й страна, Бундестага и тн), вечеря някъде си и парти в Минутенверк, галерия на 4 мацки, които правят шантава мода. С Алберт от академията се бяхме разбрали да се срещнем там. Срещнах чудновати и прекрасни хора, пихме вино, а накрая приключих деня в едно от най-прекрасните жилища на света. Не е честно, да живееш в 50 квадрата в центъра на Берлин е по-евтино от това да живееш в 20 в центъра на Франкфурт. „Да, ама пък имат егати безработицата“, заяви приятелят, с когото обсъждах пътуването после… ... „Алберт, какво да правя в неделя?“

„Иди в DDR Museum.

Отдели му поне 3 часа! Заслужава си“ Речено-сторено. Музеят наистина е великолепно направен. Мотото им е „История за пипане“ и там буквално можеш да се докоснеш до всичко, да слушаш оригинални записи, да гледаш видеа, да научиш за всевъзможни аспекти на немския социализъм, сред които например са нудистките плажове, онзи танц, чието име не запомних, дето мъжа държи жената на едно 1 метър от себе си, всички позволени кройки за дрехи, пионерски униформи и прах за пране, всичко е представено по най-критичен начин. Интересно как ще изглеждат след едни 30 години музеите посветени на сегашното време, как ли децата ще се смеят на примитивните ни айфони и харддискове по 1 терабайт… След това Хумболд Университет, паметника на Холокоста, Потсдамeр Плац с небостъргачите и Гедехтнискирхето. „Добре си се справила, една десета от това, което си заслужава, вече си го видяла.“ коментира Юли. Останалото са театри, концерти и фестивали, които не се побират в един уикенд. С надеждата отново да дойда тук, вторник вечерта си тръгнах с почти празен шинкансен, в компанията на една мацка от Гьотинген, която се оказа че познава Кристина от лятната академия. Светът е малък. Автор: Маги Мишинова Снимки: авторът *Фра – краткото име на Франкфурт на Майн :) **Gespensterbahnhof – призрачна гара Други разкази от Германия – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА! Още пътеписи от близки места:

1. София – Прага – Берлин лято 2009 (4-3): Отново в Берлин
2. София — Прага — Берлин лято 2009 (3): Прага – Берлин – Потстдам – Прага
3. Берлин преди Коледа
4. София – Прага – Берлин лято 2009 (4): Потсдам – първа част
5. Берлин по Нова година (2)
6. Берлин по Нова година (1)
7. София – Прага – Берлин лято 2009 (4-2): Потсдам – втора част
8. До Берлин през септември

Прочети цялата новина

Свързани новини: