Според доклад на Credit Market Analysis (CMA) България е на 20-то място по риск от фалит с 16% кумулативна вероятност за фалит в 5-годишен период. На първо място е Гърция с 58.8% вероятност за фалит, на последно – Норвегия с едва 2.1% риск от фалит.

Какво ме притеснява? Вероятността за фалит се изчислява на база на CDS – което е нещо като застраховка срещу фалит на страната. Обаче, не е ясно доколко има търговия с подобни инструменти за повечето страни.

За Исландия, например, средно има само една котировка на ден (при 1700 котировки дневно за Испания). Как данните за Исландия и Испания са сравними, при положение, че има 1700 пъти разлика в броя на котировките, т.е. вероятно има и огромна разлика в ликвидността и търговията. Това е все едно да приемем, че цената на акциите на Apple носи същата информационна стойност като цената на акциите на някоя българска компания, която се търгува веднъж на 3 месеца на борсата.

За България има 288 котировки средно на ден (не е ясно колко са "купува" и колко "продава"). Обаче, няма данни за реално сключени сделки. Аз се съмнявам, че има особен интерес от купуване на застраховка за фалит срещу България (който се страхува от това въобще не инвестира в България). Ако няма дълбок пазар, не научаваме нищо от него. Това е все едно чичо Пешо на село да котира продажна цена на картофите от 100 лв. на кг. Ако никой не купи от тези картофи, тази цена не ни показва нищо, освен че чичо Пешо има нереалистична представа за пазара.

Единственото, което научаваме от котировките на CDS, е мнението на котиращите банки за България. И понеже тези банки много-много нямат вземане-даване с България, тяхното мнение едва ли е много реалистично (всъщност, много често е нереалистично – пропускат се важни рискове, а се акцентира върху несъществуващи такива). С други думи, най-вероятно не сме на 20-то място по риск от фалит (може да сме много по-надолу, а има известен риск да сме по-нагоре).

Блогът за икономика 2010

Обичам думите.

Още повече обичам хората, които умеят да боравят с тях. Писателите. Поетите. Преводачите.

Особено преводачите. Дето се блъскат по цели нощи, мъчат се да разберат "какво по дяволите е искал да каже автора", та да може ние после да прочетем и да ах-нем "Леле, каква хубава книга" или "Страхотен автор".

[видео]

[край на видеото]

Оx, да не е въпросът за грешката за самия Него...?...

не, няма да пиша за талантите по принцип. те са важна тема, ще ги оставя за когато съм в по-добро настроение. ще пиша за талантите на родни "пр експерти" (моля, отбележете кавичките). днес леко си изпуснах нервите във фейсбук и бях по-груба от обичайното за мен, но нещото бе нелепо. получих ...

Мнението ми е безотносително към качествата на отделните хора. Не само предполагам, но и знам, че сред тях има много качествени личвости. Но всички те имат общ проблем, в днешния евзроконтекст - не недостатък, а опасност. "Нашите" разузнявачи са изкарали школа в КГБ. Някои са вербувяани за Русия още тогава. Други - по-късно - за да им се създаде легенда - Бриго Аспарухов е христоматиен пример за създаден по такъв начин днешен агент на руското външнополитическо разузнаване. И всеки, мивал през школа на КГБ, е потенциална заплаха както за България, така и за НАТО.

За каква дискусия за "комунистическите разузнавачи" може да става дума????

Млад човек, радетел на Учението, което следвал, много изживявал непросветеността на околните. И през цялото време се стараел да носи на обикновените хора светлината на истината, за да им се открият вярата и взаимното разбиране, любовта и добротата.
Мъдрият Учител не се опитвал да го ограничава и ученикът, вдъхновен, провел среща с местни жители в дома на един от тях.
После натъжен се обърнал към Учителя:
-Исках да донеса на хората истината, но въобще не успях да ги убедя. Какви ли не доводи изтъквах, нищо не успях да постигна. Те се отнесоха към мен с недоверие. А един от слушателите през цялото време ме гледаше предизвикателно, даже враждебно!
-Къде седеше той? - полюбопитствал старият учител.
-Вляво от входа!
-Приятелю, - тъжно се усмихнал Учителят - вляво от входа стои огледало.

Олга Безмирная

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Макар повечето ми статии да говорят друго, аз всъщност не обичам да пиша негативни ревюта. Първо, защото се опасявам, че мнението ми може да се отрази на човек, който иначе би харесал конкретната книга, и, второ, защото невинаги се чувствам достатъчно уверена да отхвърля категорично въпросното произведение. При това положение просто тактично премълчавам мнението си и преминавам на друго четиво. Понякога обаче (може би по-често, отколкото ми се иска) лошите ревюта се оказват неизбежни. Като случая с третата книга от поредицата “Хрониките на Нарния”.

Ще оцелее ли еврозоната през следващото десетилетие?

• Да
  
• Не
  
• Не знам
  

Гласувайте в страницата за анкети на Блога за икономика.

Блогът за икономика 2010

Из Софии пытаются убрать памятник Советской армии Вести.Ру, 9 января 2011, В болгарской столице одновременно прошли два митинга — «за» и «против» переноса памятника Советской армии, установленного в центре города в 1954 году. На мероприятии с участием сторонников Болгарской социалистической партии и людей старшего поколения подчеркивалась необходимость не допустить переноса. «Историю необходимо чтить, независимо от [...]

Обновено 21.01.2011 18:46

Внимание, прочетете и коментарите към тази статия. В тях се съдържат ценни мнения и указания, които са неразделна част от опита за експертен прочит изложен по-долу. 

Прочулите се записи, за които още се спори дали са СРС от службите или дело на частни структури, бяха публикувани най-напред в сайтовете за видео споделяне: VBOX7 и YouTube. До момента са налични четири записа, съдържащи 8 разговора. (вижте приложенията)

При внимателно прослушване със слушалки прави впечатление, че в продължение на целия запис се чува кратък, тихичък бип на равни интервали. Това важи за всички записи публикувани до този момент.

- Спектрограмата на звуковия файл (визуализирана с безплатния софтуер Audacity) потвърждава наличието на периодичен тон. Той е в диапазона 3 - 3,5 Khz с продължителност около 100 - 200 милисекунди и с периодика 2,5 секунди, или 24 пъти в минута.

Чуйте биповете в самото начало на записа: {audio}tanov_bip_normal.mp3{/audio}

Същият запис с усилване на биповете: {audio}tanov_bip_loud.mp3{/audio}

-Там където са монтирани различните разговори периодичността на бипа се нарушава. Това означава, че той не е добавен от обработващата програма, с която са монтирани отделните разговори във файловете.

- Прави впечатление също, че бипът и фоновият шум са от една звукова среда. Те се чуват отчетливо в паузите между фразите и се заглушават от гласовете на говорещите.

- В самото начало на първия запис Танов-Дянков , около 16-та секунда се чува отчетлив хармоничен звук, подобен на звук от компютърна програма. {audio}tanov_ding.mp3{/audio} Такива звуци се чуват и в други записи.

За произхода на записите

Наличието на такива бипове може да бъде интерпретирано по няколко начина: маркиране против монтаж, предупреждаване на събеседника, че го записват или тон от телефонна централа за индикиране на входящо обаждане (коментар от жоро 2011-01-15 00:09. Маркерите може да са поставени от записващото устройство. Засега не може да се каже твърдо и категорично, че те не са миксирани впоследствие.

От форумната дискусия под статията се изясниха някои технически подробности, които ограничават хипотезите за произхода на записите.  Ето какво може да се каже със сигурност до момента по трите основни хипотези за произхода на записите:

1. Записвал е Танов: Такива бипове могат да се излъчват от програма за запис на разговор на смартфон, за да се предупреди отсрещната страна, че е записвана. Но на записа биповете няма да присъстват поради специфични ограничения от фирмения софтуер на производителя на телефона. Това значи, че е малко вероятно записът да е направен от самия Танов на негов телефон. Тук отново се налага уговорката, че не може да се изключи напълно вероятността тези бипове да са вкарани впоследствие чрез компютърен монтаж с цел "заблуда на противника", или за да се гарантира целостта на записа.

2. Частна структура е записвала: Възможността записите да са направени от частна структура чрез "бръмбар" или слухтене на сигнала до и от базовата станция е много малка, тъй като това означава, че на дистанция 20-30 метра от Танов с месеци е висял човек с куфарче. Няма как такъв "шпионин" да не бъде засечен от физическия контрол.

3. Записите са СРС-та на СДОТО. Известно е, че софтуера използван от СДОТО оставя трудно изличими маркери за разпознаване, в които е кодирана информация. В тази поредица от бипове също може да има код, имплементиран чрез вариации в честотата, продължителността, интензивността и синхрона на биповете. Факт е, че сигналите не изглеждат еднакви, но влошеното от компресията качество затруднява анализа.

Според коментиращия жоро има вариант пулсиращия тон на 3250 Hz да е излъчван от самата централа като индикатор за входящо обаждане (виж патентите цитирани в коментара по-долу). Този пулс не се чува от крайния потребител, но се записва от прихващащото оборудване закачено на централата. Това би обяснило защо записите започват преди да звънне телефона на абоната дори в случаите, когато Танов получава входящи обаждания (от Борисов и Фидосова). 

Друго логично обяснение за същия факт дава коментиращият по-долу потребител с псевдоним ss7 С това обяснение той отхвърля изцяло тезата, че записите са правени от Танов : "Послушвашата апаратура следи сигнализацията, за да знае кога да почне да записва. Например подслушва се Т, но Б звъни на Т. Централата изгражда гласов канал ПРЕДИ да подаде сигнал "звъни" към викащия Б, съответно апаратурата чува и записва какво става около Б , вкл. и сигнала за повикване. Затова се чува сигнал повикване (и участъка между набирането и сигнала), дори когато Б и Ф набират Т. Няма начин този сигнал да се запише , ако Т се е записвал сам. Остава варианта Б и Ф да са се записвали сами, или по вероятния вариант - записвано е в "самата централа" от МВР апаратурата. Няма друго обяснение защо се чуват записани звуци малко преди и по време на сигнала за повикване, когато Б и Ф завънят на Т."

Записът е презапис с въздушен микрофон

Друга резонна хипотеза е изказал наш читател относно фоновия шум и странния звук на 16-та секунда в първия разговор Танов-Дянков. Според него фоновият шум е от вентилатор на компютър, а звукът на 16-та секунда е от набора на Windows XP, което показва, че записът е правен с въздушен микрофон в близост до компютър. Тоест, звуковият обект най-вероятно е презапис от оригинала, направен с външно записващо устройство. Подобно нещо откриваме и в края на разговора между Танов и Странджев, където също се чува отчетливо звук от компютърна програма и шум като от запис с външно записващо устройство с въздушен микрофон.

Това налага да разгледаме и хипотезата, че биповете са добавени от записващото устройство, с което е снет повторния запис от тонколоните на компютъра. Тази възможност се отхвръля, тъй като цитираният сегмент в края на записа от разговора на Танов и Странджев е по-дълъг от 5 секунди и в него няма бип. Тоест, записът е продължил след като е спрян звука от компютъра, което се вижда и в спектрограмата.

 

Двете възможности за произхода на биповете следователно са тези:

1. Биповете са в оригиналните записи (без значение дали те са маркер от СРС-оборудването или пулс от телефонната централа, индикиращ входящо обаждане). Ако това е така, то в записите няма монтаж на думи и фрази, тъй като биповете са строго периодични. Всеки опит за монтаж би нарушил съществено периодичността на биповете.

2. Оригиналният запис не съдържа бипове, а те са миксирани впоследствие. При това положение са възможни манипулации и монтаж на думи и фрази в оригиналния запис.

Отчитайки наличните до този момент данни по-вероятна изглежда хипотезата, че биповете са маркери на специалното оборудване на СДОТО и не са привнесени в записа на по-късен етап.

 

Where we stand...

На 18 януари в Медияпул излезе обобщителна статия за резултатите от анализите.

На 19 януари излезе експертизата на Института по криминалистика на МВР. Може да се каже, че тя е доста повърхностна и манипулативна. Вижте отговора на Делян.

На 21 януари в Медияпул е публикувана нова обобщаваща статия от Делян Делчев, която включва наблюденията от записите с по-добро качество публикувани в приложението.

Crowdsourcing-а тук и анализите продължават в две насоки:

1. Изследване на echo cancelation предложено от Делян.

2. Изследване на промяна във фазата на ENF, препоръчана от коментиращия Georgisim Проверено от автора на публикацията, в записите липсва ENF сигнал на 50 Hz

 

Приложения

Записите излезли във VBOX7, YouTube и в сайта на Дарик. Можете да чуете и да свалите всички записи от линковете по-долу (подредбата е по хронологичния ред на появяване):

Първи запис (от VBOX7): Танов-Дянков и Танов-Горанов: {audio download:yes}1_tanov_diankov_goranov.mp3{/audio}

Втори запис (от Youtube): Танов-Борисов и Танов-Странджев: {audio download:yes}2_borisov_tanov_strandjev.mp3{/audio}

#8 Трети запис (от Дарик): Танов-Фидосова: {audio download:yes}3_tanov_fidosova.mp3{/audio}

Четвърти запис (от Youtube): Танов-Дянков: {audio download:yes}4_tanov_diankov.mp3{/audio}

За нуждите на анализа публикуваме същите записи (без Фидосова - Танов) с по-добро качество. Това са файловете получени на флашка във в-к Галерия и лично от Явор Дачков, предоставени от редакцията на в-к Гласове. Имената на файловете са запазени във вида, в който са предоставени, като интервалите са заменени с долна черта за съвместимост с флаш плейъра.

#1 Първи разговор Танов - Дянков {audio download:yes}1._TANOV_-_DQNKOV.MP3{/audio}

#2 Втори разговор Танов - Дянков {audio download:yes}2._DQNKOV_-_TANOV.MP3{/audio}

#3 Разговор Танов - Горанов  {audio download:yes}TANOV_-_VLADISLAV_GORANOV.MP3{/audio}

 

#4 Разговор Танов - Дянков  {audio download:yes}7_tanov_-_dqnkov_20.35..mp3{/audio}

#5 Първи разговор Борисов - Танов  {audio download:yes}10_borisov_-_tanov_21.53..mp3{/audio}

#6 Разговор Танов - Странджев {audio download:yes}11._tanov_-_strandgev_21.57..mp3{/audio}

#7 Втори разговор Борисов - Танов {audio download:yes}15_borisov_-_tanov_23.08..mp3{/audio}

Безплатни програми за аудио анализ можете да изтеглите тук: Audacity и Praat.

Моля, спазвайте следните правила за препратка когато цитирате записите в мненията: #N-MM-SS - #N-MM-SS където N = номер на разговора, MM-SS = минути и секунди за начало и край на наблюдавания феномен. Ако имате илюстрация към мнението, качете я в услуга за споделяне на изображения и сложете линк в коментара.

Моля, споделете вашите наблюдения и дайте хипотези за произхода и обработката на записите в коментарите. Ако сте професионалист и желаете да дискутирате по-задълбочено, свържете се с нас на Skype:parisvesti

Прочулите се записи, за които още се спори дали са СРС от службите или дело на частни структури, бяха публикувани в сайта за видео споделяне VBOX7.com (http://www.vbox7.com/play:9047fec3).

Форматът на файла е Flash video (FLV). Самото аудио е с параметри 44000 Hz, 16 bits, stereo и е компресирано с AAC кодек:

duration: 3434.458
audiosamplerate: 44000
audiodatarate: 125.323509015105
audiosamplesize: 16
audiosize: 56868418
audiocodecid: 10
stereo: true

Можете да свалите FLV файла тук. Аудио файлът в WAV формат е тук.

Ето някои бързи наблюдения върху данните:

- При внимателно прослушване със слушалки прави впечатление, че в продължение на целия запис се чува кратък, тихичък бип на равни интервали.

- Спектрограмата на звуковия файл потвърждава наличието на периодичен бип. Той е в диапазона 3,5 Khz с продължителност около 100 милисекунди и с периодика 2,5 секунди, или 24 пъти в минута.

-Там където са монтирани различните разговори периодичността на бипа се нарушава. Това означава, че той не е добавен от VBOX или от обработващата програма, с която е направен файла.

- Прави впечатление също, че бипът и фоновият шум са от една звукова среда. Те се чуват отчетливо в паузите между фразите и се заглушават от гласовете на говорещите.

- В самото начало на записа, около 16-та секунда се чува отчетлив хармоничен звук, подобен на звук от компютърна програма. {audio}tanov_ding.mp3{/audio}

Моля, споделете вашите наблюдения и дайте хипотези за произхода и обработката на записите в коментарите.

Ще успеят ли българските евродепутати да запазят гласа на Европа? Как може да бъде постигнато ефективно общоевропейско икономическо управление? Ще намери ли начин Европа да подкрепи реалния бизнес? Това бяха само част от въпросите, зададени от младите хора. Необходим е координиран европейски отговор за ново икономическо управление, подчерта И. Иванова.

Предстоящите избори тази есен се оформят като тежки, драматични и със сигурност, с висок експертен потенциал.  Признаци за това видяхме още по времето, когато Искра Фидосова пишеше Изборния кодекс. Не друг, а баба Пена и баба Горка провели проучването за знака, с който да гласуваме и се спряли на "хикса" като най-подходяща и разбираема възможност, тъй като "чавката" за бабите символизирала някаква птица, но не и възможност да изразят политическата си воля:

„За „Х” направихме едно проучване с възрастни хора. Съвсем добронамерено задавахме два прости въпроса. Г-жа Манолова ме наведе на тази мисъл и го експериментирахме. Питахме знаете ли какво е Х. Казаха да, знаем, две кръстосани черти. Знаете ли какво е чавка? Това е една креслива птица. Това отговаряха възрастните хора.”

Пак те, Горка от Банкя и Пена от Бусманци, са в дъното на една от най-фундаменталните законодателни инициативи на ГЕРБ — специален Закон за чистотата на българския език... Говоренето трябва да е разбираемо за наборките на двете експертки.

Инициативата за чистота и разбираемост на българския език бе подета лично от премиера, генерал-лейтенант д-р Бойко Борисов, който започна подготовката на списък със забранени за министрите думи. Сега, към списъка спокойно могат да бъдат добавени и неразбираемите за връстниците на баба Горка от Банкя и баба Пена от Бусманци чуждици, като: демокрация, плурализъм, медии, криза — все думи, замърсяващи езиковата среда в България. Вместо тях, законопроектът ще регламентира употребата на звучни български изрази като "народовластие" и други подобни.

Законът ще зададе стандарти, в съответствие с лингвистичните познания на премиера.

Думи като "синтаксис" и "пунктуация" са също непонятни и мъгляви чуждици. Забраната им ще реши редица проблеми със записването на СРС на хартия, а пълномощия за разясняване на правилната употреба на препинателните знаци ще има лично премиера по Нова телевизия. В сутрешния блок и при Карбовски.

Предлаганият от ГЕРБ законопроект спира употребата на сложносъставни словоформи, а думите, разрешени за употреба трябва да могат да се съберат записани на картони в компактна кутия, до скоростния лост на автомобил с висока проходимост. Така, речниковите единици ще бъдат удобни за употреба и разучаване от всеки. За чисти, според закона, ще се считат тези думи, които са лесни за произнасяне.

Законът естествено ще регулира и чистотата на езика в медиите. Граовското наречие и новоханският диалект се забраняват в пресата, радиото и телевизията. Все пак, в името на демократичните ценности, за някои региони ще се допускат специални новинарски емисии, например, новини на трънски.

Рекламите ще бъдат изчистени от чуждици и употребата на фрази като "кАжи, баби: Тенкю" са недопустими.

В крайна сметка, Законът за чистота на българския език ще направи употребата на СРС напълно законна. Проблемът с огромния щат на МВР ще намери естествено решение — ще бъдат създадени специализирани СРС екипи от пуристи, които ще следят за чистотата на езика в личната комуникация на гражданите.

Очакваме развитие по темата от Народното събрание...

Продукти:
1ч.ч. кисело мляко
1ч.ч. краве масло или прясна свинска мас
2 яйца
1ч.л. сол
1/2ч.л. сода
4- 5ч.ч. Брашно

За плънка:
250г сирене
2 яйца

Приготвяне:
В купа се слагат 3ч.ч. пресято брашно. В средата се прави кладенче. Там се счукват 2 яйца, поръсва се 1ч.л. сол. В киселото мляко се угася 1/2ч.л. сода бикарбонат, след което течността се добавя към брашнената маса. Накрая се затопля леко маста и така се слага при останалите продукти. Омесва се тесто като останалото брашно се добавя постепенно. Трябва да се получи средно меко тесто. Разточва се кора с дебелина половин пръст. Реже се на квадрати. Сиренето се намачква. Добавя се 1 цяло яйце и белтъкът от второто. Обърква се като за плънка. В  средата на квадратите се слага по 1ч.л. от плънката. Прегъва се по диагонал, така че да се образуват триъгълни банички. По краищата се притискат. Мажат се с разбит жълтък. Подреждат се в тава. Пекат се в предварително загрята фурна до порозовяване.

Доктор Тиийн съветва:

Днес Роси отново ще ни заведе до Литва. Вече бяхме с нея в Паневежис, днес ще разгледаме столицата Вилнюс. И ако някой ви пита кои са столиците на прибалтийските държави, а те са членки на ЕС и е добре да сте подготвени, това са: Естония – Талин Литва – Вилнюс Латвия – Рига А сега – приятно четене:

Литва

Вилнюс

част втора Пътуването от Паневежис до Вилнюс беше изключително приятно. Движехме се по широк и добре асфалтиран магистрален път. Наближаваше обедно време, когато започнахме да навлизаме в индустриалната зона на столицата. Много спретнато и чисто, бре! Всичко стои някак опаковано и подредено, ще рече човек, че са се подготвили за мащабна ХЕИ проверка. Това първо впечатление за чистота и подреденост щеше само да се бетонира в следващите часове – съвсем, ама съвсем нищичко, което да те разочарова на тази тема! А времето! Времето беше изумително ясно, слънчево и приветливо – само днес, само този ден, само за мен и за първата и втората цигулка на операта, които ме чакаха на автогарата. Двете музикантки, млади момичета от Вилнюс, се явяваха заедно и поотделно мои хост-ове от couchsurfing.org. Преведено на човешки език това означава, че те бяха отговорили положително на заявката ми за нощуване във Вилнюс. Понеже е понеделник, а Операта в този ден почива, двете дами бяха свободни и ми предложиха повече от легло и гостоприемство. Студиото, в което щях да нощувам, се намираше съвсем близо до автогарата; предоставяха ми го за напълно самостоятелно ползване. Било им в повече, а те живеели наблизо... Когато ти върви, просто ти върви. Оставих багажа и подарих предвидените за тях подаръци от България, а те на свой ред оставиха кутия с литовска закуска до микровълновата печка. “За утре сутринта”. После ми предложиха, ако не съм изморена, да ми покажат Вилнюс. “Че от какво да съм изморена, имам само този ден за опознаване на града”, отговорих аз. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]

Старият град на Вилнюс няма нищо общо със стария град на Рига, нито с този в Талин!

Официалната туристическа информация е, че той е най-големият архитектурен резерват на Източна Европа (източна в политическия смисъл на думата), но местните хора твърдят, че е вторият по големина стар град след този в Прага. Не ми е работа да го проверявам, споменавам го, заради мащабите. Което и от двете твърдения да е вярното, то не променя съществено факта, че старият Вилнюс е внушителен и прекрасен. Започнахме едно препускане, обикаляне и оглеждане на безчетните църкви и катедрали – коя от коя по-хубави и изящни, толкова прекрасни, че започваш да проявяваш разбиране към Наполеон, който искал да постави една от тях на дланта си и да я пренесе във Франция. Само за няколко часа е невъзможно да осмислиш и запомниш имената им и на коя религия служат. Ето една малка храмова панорама, която започва с катедралата, в която се пази чудотворна икона на Света Богородица от 14 век – оживено поклонническо място. Малко преди нея пък е величествената “Св. Тереза”: [caption id="" align="aligncenter" width="416" caption="Тук се пази икона на Св. Богородица от 14 век"][/caption] После, вероятно от уважение към факта, че съм православна християнка, момичетата ме заведоха да разгледам православния храм “Свети дух”

“Свети дух”

Последва спиране пред великата “Света Ана”, която Наполеон е искал да си отнесе във Франция: [caption id="" align="aligncenter" width="624" caption="Света Ана"][/caption] Малко по-късно тъпчехме площада пред основната катедрала на града – “Св. Станислав и Владислав” (преведено по нашенски). До високата наклонена кула пред катедралата има една плочка, на която заставаш и си пожелаваш желание – обичам го този номер, навсякъде по света го има, но не звучи банално, казваш си: “Ами, ако все пак...” и правиш каквото трябва. [caption id="" align="aligncenter" width="624" caption="Катедрала Св.Станислав и Св.Владислав"][/caption]

Катедралата St. Stanislaus and St. Vladislav

[caption id="" align="aligncenter" width="624" caption="Катедрала Св.Станислав и Св.Владислав"][/caption]

Катедралата St. Stanislaus and St. Vladislav

Това пък е катедралата “Св. Катерина” – една от най-прекрасните в града. [caption id="" align="aligncenter" width="624" caption="Катедрала Св.Катерина"][/caption] Готически, бароков и класически стил – всичко хубаво, та хубаво, а общо християнските храмове май са над 40, в допълнение има синагога, джамия... Оттук нататък им изгубих сметката, направих снимки, можете да ги видите: http://royak.snimka.bg/europe/vilnius-lithuania-2010.544047 Предпочитам да изпълня следващото пространство с кадри и впечатления от две много интересни (извън екскурзионните планове) вилнюски забележителности: кварталът Ужупис (Užupis) и Улицата на Литературата.

Ужупис!

Квартал на Вилнюс, който от грозно патенце се превръща в красив лебед. Бедният квартал на Вилнюс преди независимостта и демократизирането се превръща в сцена на същите тези събития, а основните участници са интелектуалци и артисти. Сега това е най-шик кварталът на града, най-арт, най-фешън, най-маняшки, както биха се изразили нашите тийнейджъри преди няколко години. [caption id="" align="aligncenter" width="624" caption="Ужуписка галерия в декадентски стил"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="624" caption="Жилищната част"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="624" caption="Старото и новото строителство в Ужупис "][/caption] Ужупис и демокрацията имат свой говорител – агитатор – пияница, изобразен тук: [caption id="" align="aligncenter" width="416" caption="Говорителят на демокрацията – един от символите на нова Литва и на Ужупис"][/caption]

• Ужупис има своя Конституция, защото се провъзгласява за „Рeпублика”: http://www.sagen.at/texte/sagen/litauen/uzupis.html.  Ако си направите труда да прочетете правата, описани в тази Конституция, ще разберете целия нонсенс и хумористичен дух на “републиката”. Впрочем, в такъв стил са и много от надписите върху къщите и заведенията в този квартал.
• Ужупис се родее с парижкия Монмартр от 1998 г.
• Ужупис има свой ангел, поставен на мястото, на което някога е имало едно голямо яйце. Яйцето сега краси квортала, в който щях да нощувам тази вечер:

[caption id="" align="aligncenter" width="416" caption="Ангелът на Ужупис"][/caption]

[caption id="" align="aligncenter" width="624" caption="Яйцето, което сега е другаде"][/caption] Ужупис е място с много бохемски (но скъпички) кръчми; От високата част на Ужупис може да се наблюдават красотите на Вилнюс, включително двете реки; [caption id="" align="aligncenter" width="416" caption="Бохем в градината на шик заведение"][/caption]

[caption id="" align="aligncenter" width="416" caption="Гледка към града от заведение в Ужупис"][/caption] Ужупис е място за младите и за младоженците: [caption id="" align="aligncenter" width="416" caption="Младежи пийват бира на брега на реката"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="416" caption="Очевидно... ;-)"][/caption]

статуи – едната ясна, другата –„ пералня”

[caption id="" align="aligncenter" width="416" caption="Пералня"][/caption] В Паневежис обещах да продължа темата с фалическите символи. Тя се (само)продължава най-ярко в Ужупис – виждате колко е недвусмислено произведението вляво. Чудя се откъде таз здрава еротична нагласа у тез хора? Да беше в морално разложен Рим или в нещо по-южно, по-примитивно, а то насред католическата столица на тази хладничка откъм климат страна. Или пък тъкмо заради това? Без отговор. [caption id="" align="aligncenter" width="624" caption="Заведение в Ужупис "][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="624" caption="На този мост младоженците заключват по един катинар"][/caption] В Ужупис поседнахме да пием капучино. Почерпих момичетата, първо, защото така е редно да постъпи гостът, който ползва couchsurfing-а, второ, защото все още беше рожден ден на племенника ми. Поканих ги и на вечеря. Преди вечерята обаче поскитахме още в стария град и посетихме

Улицата на Литературата

На тази улица могат да се видят снимките и части от произведенията на известни литературни творци от миналото и от наши дни. Не намирам този културен акцент дразнещ или маниерен. По-важно за мен беше отношението на тукашните хора към явлението. А то беше повече от положително. Момичетата ме заведоха на тази улица, защото самите те изпитваха гордост и намираха улицата за особено ценен обект. Точно затова искаха да ми я покажат, те знаеха, че не мога да прочета стиховете на непознатия за мен език. Затова ме водиха и в Ужупис – защото съзнателният им живот беше свързан с това знаково място, което играеше ролята на разделителна черта между миналото и настоящето. Това му и харесвам на couchsurfing-a – това, че местните хора ти показват значимите за тях неща, онези неща, които не би могъл сам или чрез туристическа агенция да усетиш и намериш. [caption id="" align="aligncenter" width="416" caption="Улицата на Литературата – в дъното"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="624" caption="Улицата на литературата"][/caption]

[singlepic id=7646 w=320 h=240 float=left]  [singlepic id=7647 w=320 h=240 float=right]

Улицата на Литературата

Но какво ще е Вилнюс без кехлибара и цепелините? Няма да е това, което е! Браво на мен за мъдрото изречение! Исках да кажа, че не се въздържах нито от едното, нито от другото. Купих си медалион с кехлибар, има си сертификат, нищо, че го продават по улиците. Контролът бил твърде суров. За бижуто дадох... цели 3 евро!!! Кехлибарът е красив – това е несъмнено, но той е безценен и при проблеми с щитовидната жлеза. Балтийците са развили това лечение твърде добре и именно от тях научих преди време как се ползва. Не че имам проблем, но човек не знае... Ето я сергията: [caption id="" align="aligncenter" width="624" caption="Кехлибарът е напълно истински, няма ментета!"][/caption]

А ето ги и цепелините – пълнените с месо картофи,

които хапнахме в едно квартално кръчме, в което собственикът беше сам по себе си атракция, а в допълнение продаваше прекрасна домашна бира:

[singlepic id=7649 w=320 h=240 float=left]  [singlepic id=7650 w=320 h=240 float=right]

Собственикът на кварталната кръчма и цепелините

Един съвет към онези, които ще поискат да похапнат цепелини: поръчайте само един картоф, а не два като мен. Това е храна за северни хора, вкусна, но мазничка, хранителна и засищаща. Не оспорвам вкусовите ѝ качества, другия път пак ще си поръчам, но ще направя както правят местните – първо една супичка от целина, после ЕДИН цепелин (не зная дали това е правилната форма за единствено число?!). Разделихме се с момичетата, прибрах се в малкото апартаментче точно в момента, в който започна да вали. Какъв ден! Но свърши, както свършва хубав празник – бързо и неусетно! Водих записки за видяното и чутото до късно. Не пропуснахме темата за стандарта, заплатите, емиграцията, безлюдните и рушащи се сгради в столицата; темата за пътешествията, дефицитното свободно време, живота, любовта, брака, мъжете, жените... Не съжалявах за онова, което не успях да видя във Вилнюс и околностите – нямаше време за хълма с крепостта на Гедиминас; за музея на КГБ, за старата столица – Тракай... Друг път. Ето един хубав сайт, който каучсърфърите ми бяха изпратили преди да замина за Литва: http://www.vilnius-tourism.lt/presentation/site.html На другата сутрин хапнах закуската и излязох да търся кафе. Купих го от един кулинарен магазин, валеше и застанах под козирката на кооперацията. Точно в 9 часа едното от момичетата щеше да дойде с колата си, за де ме закара на летището. Заснех “моето” място докато чаках: [caption id="" align="aligncenter" width="624" caption="В този квартал нощувах"][/caption] Много бързо се озовах на летището, то е съвсем близо до града! Разделихме се с домакинята ми, обещахме си да си пишем и да се срещнем отново! Пишем си редовно, а и сигурно пак ще се видим, кой знае. Наблюдавах едно момиченце, което не откъсна очи от книгата си, докато не ни извикаха за полета. Майката – вперила очи в лаптопа, а то - чете ли, чете. Така и ще запомня тази страна и съседите ѝ от Латвия – хора, които естествено и открито задоволяват нуждата си от духовна храна по всяко време и на всяко място. Край Автор: Росица Йосифова Снимки: авторът Още пътеписи от близки места:

1. Литва (1): Паневежис

“Лъвът, вещицата и дрешникът” е вторият роман на Клайв Луис, посветен на Нарния, и първата част от филмовата адаптация на сагата. Книгата, подобно на останалите шест части от поредицата, е разказ за прикючения, магии и деца, които не се спират пред нищо, за да защитят идеалите си.

Който бързо се съгласява, рядко удържа на думата си.
***
Невъзможно е да се дадат на живота повече дни, но е възможно да се даде повече живот на дните.
***
Недостатъчно е да стоиш на брега на реката и да искаш да хванеш риба. Трябва да си донесеш и мрежа.
***
Добрият учител остава ученик цял живот.
***
Помисли един път, преди да дадеш. Помисли два пъти, преди да вземеш. Помисли сто пъти, преди да искаш.
***
Ако нещо е отминало, не говори повече за него. Трудно е да събереш пролятата вода.
***
Тишината има силен глас.
***
Ако хората говорят само за това, което разбират, на земята ще се възцари тишина.
***
Търпението може да те предпази от голяма неприятност. Нетърпението може да провали целия ти живот.
***
Колкото повече ядеш, толкова по-малко чувстваш вкуса на храната. Колкото по-малко ядеш, толкова по-силен е вкуса.
***
Всяко голямо пътешествие започва с една малка крачка.
***
Щастието е единственото, което се умножава, когато се поделя.
***
Мракът на целия свят не може да затъмни светлината на една свещ.
***
По-добре глупак, който работи, отколкото мъдрец, който спи.


При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Има раздвижване по въпроса за бутането на паметника на руския войник от втората световна, размахващ победоносно шмайзер над София. Имам 2 нови идеи по въпроса:

1. Комплексът с войника, шмайзера и едрогърдата майка може да бъде заменен от актуализиран, с внуците на тези измислени хора. Бензиноколонка, бензиджия, стара кола без предна броня и дрипав шофьор с бирено шкембе. Това ще е еманация на руско-българските отношения от 2011 г.

2. Търг с явно наддаване за бронзовия монумент и барелефите. БСП може да събере дарения със есемеси и да си го монтира в частен терен, където да организира поклонения и да дава на посетитлите правото да добавят “хаджи” към името си.

Най-важното от всичко е да си вземем поука и в бъдеще да не строим египетски пирамиди. Паметниците на безсмисления труд не носят полза никому, а след време създават главоболия на хората, които трябва да ги демонтират.

музика за слушане, не за подслушване. Дон Елис.