СЕТИ СЕ МАРА ДА СИ Я БАРА…..

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

Касим Дал си подаде оставката от Централното оперативно бюро, изпълнителния ръководен орган на ДПС. Браво! Има и мотиви. Още по-браво! Мотивите са следните: партията ДПС е изпаднала в тежък вътрешен колапс и външна изолация; за това е виновен основно председателят на партията Ахмед Доган с неговите действия и бездействия през последната година; най-тежката последица от поведението на Доган е изчезването на каузата ДПС и нейната подмяна с множество лични каузи за безогледно обогатяване. Тук обаче не мога да кажа пак “браво”, граждани, защото независимо, че тези мотиви са напълно правилни, те веднага напомнят също колко правилна е онази непреходна, макар леко мръснишка поговорка – сети се Мара да си я бара…..

С тези мотиви Касим Дал се опитва да застане в позицията на човек, който едва вчера, а не преди 20 години, някак случайно е попаднал в ръководството на ДПС, видял е какво става там и така се е отвратил, че хвърля оставка и заявява героично позицията си. Само че ситуацията изобщо не е такава. Касим Дал е вторият човек в ДПС още от самото му създаване. Той винаги е бил влиятелна фигура в партията, фактически е човекът, който реално управлява ДПС в периодите на “бездействие” на Доган и най-важното – винаги е бил лоялен лично към лидера си.

Така че при всички случаи са му добре известни няколко неща. Първо – че ДПС не за първи път е в колапс и изолация, но винаги намира начин да се измъкне. Второ – че действията и бездействията на Доган са гръбнакът, около който се гради и крепи самата партия. Трето – че “каузата ДПС” не съществува, че тя всъщност е “каузата Доган” /което имплицитно включва и каузата на неговите кукловоди от бившата ДС или където и да било още/. Тази кауза, наречена ДПС, всъщност винаги се е състояла от множество лични каузи за забогатяване, само и доколкото обаче лидерът ги позволява, а понякога и стимулира. Тя никога не е придобивала истинска, принципна политическа форма и ориентация, а нейното формално засилване по “либералният вектор” беше всъщност изобретение на Доган за политическо удобство, пък донякъде и за кодош с публиката. В този смисъл – Касим Дал се прави на умряла лисица с неизвестна все още за публиката цел.

Разбира се, около случката веднага възникнаха множество хипотези за възможните развития, които обаче засега ми изглеждат свързани повече със субективните очаквания и желания на спомената публика, отколкото с обективната действителност.

Най-наивната от тези хипотези е, че едва ли не с оставката и писмото на Касим Дал идва краят на ДПС, защото с влиянието, което има по места, той ще направи конкурентна партия сред българските турци. Тази версия се подкрепя с недоизказани мисли и внушения за евентуална външна подкрепа, като се напомня случилото се през миналата година, когато при посещението си в България турският премиер Ердоган се срещна демонстративно с Дал, вместо с Доган. Човек, който наистина познава структурата и характера на отношенията вътре в ДПС, както и историята на организацията, обаче не би заложил пукнат грош на такова евентуално развитие.

Имам предвид, че не за първи път влиятелна фигура започва да играе ролята на дисидент в ДПС. Ако не броим Осман Октай, при който нещата са други, да си спомним Мехмед Дикме, Гюнер Тахир по-рано, още по-рано Мехмед Ходжа, защо пък да не се върнем чак до Великото народно събрание с дисидентството на цяла група влиятелни депутати като Яшар Шабан например.

Къде са сега тези хора? Ами в политическото небитие витаят, независимо че някои от тях успяха все пак да сътворят някакви файтонни организации и уж направиха опит да откъснат плът от ДПС. Но не откъснаха реално, защото всеки подобен акт винаги и задължително сплотява редиците на партията, независимо от противоречията, които е имало вътре до този момент. Касим Дал също няма да успее, ако се опита. Дори да има външна подкрепа от страна на Турция, пак няма да успее.

Независимо, че 80 процента от хората в България не харесват Доган, както показа едно социологическо проучване онзи ден, на него не му трябва друго, освен онези 6-8 процента, които го харесват. Затова и се придържа стриктно и последователно към тяхната манипулация, а всички нас, останалите, лидерът на ДПС манипулира само при нужда. Заради това, а и заради множество други фактори, като например липсата на доказателства, че българското общество и партиите в България са се превърнали в наистина демократични, такива, които сами по себе си изповядват ценностите за спазване на човешките права, Дал най-много да откъсне някоя стотна от тези 6-8 процента, не повече.

Другата хипотеза, изказана от Осман Октай, че в случая може да се очаква реакцията на Касим Дал да предизвика реформи вътре в ДПС, също е малко вероятна. Всъщност не, може и да се задвижи действително някаква тенденция към реформиране, което само ще покаже няколко неща. Ще покаже, че Доган и Касим Дал играят една и съща игра. Ще покаже, че реформите ще бъдат насочени в посока единствено да спомогнат за нов завой от ляво на дясно, за евентуалното приближаване на ДПС към ГЕРБ, каквато заявка вече беше направена. И ще покаже, в края на краищата, че размерът на тези реформи ще се разпростре в рамките на една агнешка кожа, която временно ще бъде наметната върху вълчия нрав на партията и нейния лидер, не повече. 

Защото всъщност, граждани, като споменах одеве за “каузата Доган”, имах предвид също онзи чудодеен момент, до който са докарани нещата с ДПС – моментът, когато никой не може да реформира самата партия, освен ако Доган не реформира издълбоко своята “кауза”. Дори съм сигурен, че ако самият Доган, както вече много пъти обещава, вземе та заяви – аз се оттеглям, ето ви човека за лидер, него следвайте, то реформи от това няма да произтекат. Разцепление – да, но реформи – не. В този смисъл – не само Касим Дал не може да преодолее фактора Доган в ДПС, а дори и самият Доган вече не може да преодолее фактора Доган. Много правилно един човек в някакъв форум беше изразил само с един въпрос гледна точка, подобна на току-що заявената: “и какво сега следва от оставката на Касим Дал – турците ще се чудят за ДПС ли да гласуват или за ДПС?” Браво на човека!

В пространството витае и хипотезата, че Касим Дал се оттегля от оперативното ръководство на партията, просто защото му е писнало да носи отговорност за неща, с които не е съгласен. Като пример се сочи възможността писването да е дошло покрай разработката “Лиани” и информацията, която той е получил след самоубийството на Ахмед Емин преди две години, за наличието на черни каси, чрез които се финансира ДПС и неговите първи партийни ръководители. Само че в тази посока, освен споменатото по-горе съмнение дали Касим Дал чак сега се събужда от 20-годишен сън, има и друга версия – че точно Дал сега може да бъде натопен, с него да си измие ръцете ръководството на ДПС, за всички подобни незаконни действия около финансирането на партията и да се появи пак на бял кон. Независимо дали целта е да се появи така пред собствените си избиратели, пред Бойко Борисов или и пред двете публики едновременно.

Затова ми изглежда малко вероятно Касим Дал просто да се оттегли. Ако той просто се оттегли, ще бъде смазан, значи трябва да предприеме нещо. В интерес на истината, ако някой ми опре пищов до главата и ме пита кого предпочитам от чисто човешка гледна точка, от симпатия, Доган или Касим Дал, аз бих казал – Дал, защото за него поне не е известно да е бил забъркан в по-ранните периоди от живота си с бившата Държавна сигурност и други специални служби. Въпросът обаче в случая е не какво или кого харесваме, а дали Касим Дал има потенциала да направи нещо реално.

Отговорът ми е “не” и той, освен на всичко, казано до тук, се базира и на поведението на самия Дал в разигралата се ситуация. Защото, първо, Касим Дал се оттегля само от ЦОБ, но не и от ЦС и парламентарната група на ДПС. И второ, в писмото си той излиза с критики към лидера и неговото поведение, но не споменава и дума за някаква алтернатива – било личностна, било като кауза.

Касим Дал е тактически играч по природа, той не е човек визионер. Макар да има добри организационни умения и солиден опит в тази посока, той не е човекът със стратегическото мислене, който формулира цели и задачи пред която и да било партия, дори собствена. А бъдете сигурни, че макар мнозина в България да не смятат така, турците като електорат са съвсем същите хора като нас, те имат нужда не само и просто от лидер, а от пътека, на която да виждат сами себе си как вървят напред, имат нужда от перспектива, от обединяващи цели. Доган не им ги дава съзнателно. Касим Дал не може да им ги даде. Нещата с ДПС няма да се променят коренно в скоро време.

Прочети цялата новина

Свързани новини: