МАХМУРЛИИТЕ СЕ БРОЯТ НА ДРУГАТА ЗАРАН

Пламен Асенов

Необходимо уточнение: Както става често по българските земи, и този път ходът на събитията изпревари възможността те да бъдат коментирани в цялото им развитие и в пълния им блясък. Час след като публикуваният по-долу текст бе излъчен в Австралия, в България бяха разпространени нови записи от подслушани телефонни разговори – вече с непреходното участие и на самия премиер Бойко Борисов. Който пее, сам пада в него – какво друго да каже човек по тази тема на първо четене. Разбира се, случилото се подлежи и на по-сериозен коментар, който вероятно ще публикувам в понеделник.

Сега обаче пускам “остарелия” си разговор с Фили с ясното съзнание, че като цяло той продължава да е напълно валиден и в новата ситуация. Нещо повече – централната хипотеза в него, тази за участието – не, а за вероятната главна роля в СРС-комплота на президента Георги Първанов, сякаш напълно се потвърждава от последните развития. Защото както и да звучи, аз съм до голяма степен склонен да повярвам на Борисов в твърдението му, че именно Първанов го е помолил за съдействие по бирената история на Михов. Основанието ми е следното – това твърдение е толкова нелепо, че дори и пъргав мозък като премиерския няма как да го съчини ей така, на крак. И следователно няма как да не му се вярва на човека, съвсем сериозно.

Казаното не оправдава Борисов, напротив, като премиер на цяла държава той няма право да се превръща в съзнателна или несъзнателна марионетка в ръцете на когото и да било, най-малкото в ръцете на основния си политически опонент, от когото вече е сърбал доста подлости, а вчера изсърба и последната – да не си признае публично, като пич, а да го увърта като…..

Ама от друга страна, как да си признае Първанов, като то вероятно точно това е била целта на занятието – да се вкара Борисов в капан, от който няма измъкване. Представяте ли си, граждани, излиза, че нашичкият президент е не само  идеолог и координатор на скандалите с подслушването, които се реализират с помощта на Алексей Петров и други съратници, ами сам взима активно участие в тях като доброволно играе ролята на мюре. Всъщност така е нормално, де, за голям дивеч като премиера се иска и мюре с подобаващи размери.

Пък и нали трябваше президентът да се докаже най-после пред обществото, че може да прави все пак нещо, а не само задкулисни интриги? Нали отдавна беше време да ги направи предкулисни, та всички да видят как се оттича и последната му капчица достойнство. Да видят, че като сме си го избирали, избрали сме си не някаква дребна пионка на ДС, а човек, който умее на живо да върти ченгеджийските номера толкова добре, колкото и върху изгубените някъде хартии от собственото му досие? Представям си го сега Първанов как се хили и се черпи с гавазите си заради успеха на разиграния срещу Борисов номер. На милиционер да направиш милиционерски номер – ха-ха-ха!

И бъдете сигурни, граждани, че този наш президент, поне засега, главата няма да го боли от черпенето, напротив, може даже да му олекне. Махмурлукът от това черпене ще бъде напълно и изцяло за наша обща сметка.

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

/Фили/ Горещият вариант на предизборната битка в България започна още с настъпването на новата година, повече от десет месеца преди самите избори. Управляващата партия ГЕРБ е поставена под силен натиск заради изтекли в медиите телефонни разговори, записани със специални разузнавателни средства. Обща фигура в записите е шефът на митниците Ваньо Танов, негови събеседници са финансовият министър Симеон Дянков, заместникът му Владислав Горанов, Искра Фидосова, председател на парламентарната група на ГЕРБ и Менда Стоянова, председател на бюджетната комисия в Парламента. Скандалът избухна и продължава да се развива в много посоки – като се започне от въпроса кой е изготвил самите записи, дали подслушването е станало законно или не, мине се през темата за това как, откъде и защо те са изтекли към медиите, и се стигне до съдържанието на самите разговори, от което изглежда, че някои висши фигури от ръководството на ГЕРБ покровителстват определени фирми и контрабандни канали, а други правят опит да кадруват в митниците. Освен тези конкретни измерения обаче, скандалът повдигна твърде сериозно пред българското общество и въпроса за спазването на законността, демократичните принципи на управление и гражданските свободи в страната. Те бяха поставени под съмнение не само заради оперетното на моменти развитие на историята с изтеклите данни от СРС, но и заради изразените нагласи от страна на самия премиер Борисов, както и на редица министри, държавата да се ръководи именно по този начин – с полицейски средства, които някои наблюдатели определят дори като милиционерски.

- Пламен, не е ли малко рано отсега да се разиграват толкова горещи сцени от предизборната битка в България?

- Както казват, денят се познава от заранта, Фили, а махмурлиите се броят на другата заран. Всъщност това, което става, дори не ни оставя време да разсъждаваме за рано и късно, а само навежда на мисълта какво ли ни предстои още да видим.

- Да попитам тогава по друг начин. От ГЕРБ твърдят, че цялата история със записаните и публикувани разговори е целенасочен удар срещу тяхното управление. Ако приемем, че е така – успешен ли се оказва този удар?

- Все още сме в разгара на скандала, Фили и няма данни от проучвания, които да ни ориентират точно, но личното ми впечатление е, че – да, ГЕРБ губят обществена подкрепа поради случващото се. Тенденцията на спад при тях започна още от есента на миналата година, за да стигне в края на декември повече от 10-12 процента. Както стана ясно от данни на основните агенции, сега публичната подкрепа за ГЕРБ е 22 на сто, при положение, че по-рано се движеше в границите 32-35. Като казвам “сега” имам предвид обаче края на миналата година, не резултати от съвсем пресни изследвания. Затова е нормално да се очаква, че след като скандалът позатихне, проучванията ще покажат нов, още по-голям спад на доверие към управляващата партия. И в този смисъл ударът срещу тях, ако приемем, че той е дошъл изцяло отвън, може да се сметне за успешен, защото подкопава позициите им още в далечните подстъпи към изборите.

- Явно имаш съмнения, че скандалът идва само и изцяло от външни за ГЕРБ сили…..

- Ако подходим към него по класическия за политиката начин, Фили, тоест, с въпроса кой има интерес от случващото се и ресурс да го организира, трябва веднага да кажем две неща. Първо – интерес имат на практика всички парламентарни партии, освен ГЕРБ и Атака. Второ – реален ресурс няма нито една от тях самостоятелно.

- Това звучи леко парадоксално…..

- Да, ако останем само при чисто политическата плоскост на мислене. На нея БСП печели, защото се стабилизира, Синята коалиция печели, защото реални десни гласове, макар и малко засега, се отливат от ГЕРБ и се връщат при тях, ДПС печели чрез пълно мълчание по темата, с което потвърждава неотдавнашната си заявка за сътрудничество с ГЕРБ, а партията РЗС на Яне Янев може да спечели с обратното -  като неистово крещи по темата. Но нито една от тези партии – а това показаха самото развитие на скандала и реакциите по него – всъщност не може сама да подготви и разиграе цялата сценка с незаконно изтеклите данни от специални разузнавателни средства.

Поне за две от тях обаче – БСП и РЗС, има един обединяващ външен фактор, който може, и най-вероятно е добавил, въпросния липсващ ресурс, докато в същото време защитава собствените си разнопосочни интереси. И това не е Алексей Петров, бившият агент под прикритие в престъпния свят, сега арестант заради съпричастност към същия този престъпен свят, както смятат мнозина. Той е само един от изпълнителите в цялата схема. Този човек с ресурс и интереси едновременно е президентът Георги Първанов.

- Но така отново оставаме в политическата плоскост, а ти каза, че разбирането за ставащото трябва да се търси и извън нея. 

- Изобщо не съм сигурен, че президентът в случая играе чисто политическа игра, Фили. Да не забравяме, че в момента той е притиснат в ъгъла от общественото мнение заради предишния скандал – с посланиците-ченгета, които всъщност се опитва да защити. От друга страна неговите обвързаности с бившата ДС, както и с определени бизнес кръгове, които имат интереси в сивия и черния сектор на икономиката, насочват пряко към идеята, че сегашната комбинация с изтеклите СРС-та е многопосочна. Става дума за нещо като тъкачките-многомашиннички по живково време – освен политически удар срещу ГЕРБ и политически ползи за левицата в най-общ смисъл, сегашният скандал носи и характера на откровена война за контрол над каналите за контрабанда, създадени и успешно експлоатирани години наред от бившата Държавна сигурност, за контрола над митници и специални служби, ако щеш, а в крайна сметка – говорим за контрола на властта в държавата след края на сегашния президентски мандат, а може би и след края на управлението на ГЕРБ.

- Пламен, дотук разглеждаме хипотезата за външния фактор. Доколко обаче самите управляващи от ГЕРБ носят вина за случилото се?

- Пак ще ти прозвучи парадоксално, но ще рискувам и ще го кажа така, Фили – ако външният фактор, в лицето, както смятам, основно на президента Георги Първанов, има вина сто процента за скандала, то останалите сто процента си зависят от самата партия ГЕРБ. И нямам предвид само начина, по който разговарят хората на висши управленски позиции, записани в изтеклите документи, макар тези разговори да показват съвсем еднозначно колко ниско е нивото на мислене, на комуникация и на компетентност в самата управляваща партия. Нямам предвид дори това, което става ясно – за политическия чадър, който вътрешният министър Цветан Цветанов и отговорни парламентаристи държат над нечисти фигури и фирми. Това може да е така, може и да не е съвсем така, зависи доколко са автентични и доколко са манипулирани самите разпространени записи. С пълна сила имам предвид обаче абсолютно неприемливата от каквато и да е гледна точка позиция, изразена от премиера Борисов и редица негови министри по темата за подслушването изобщо – за тоталното подслушване като легитимна управленска практика, за подслушването и за насаждането на противоречия, дори омраза между министрите, като форма на контрол и технология за развитие, за безумието самите министри да заявяват, че нямат нищо против да бъдат подслушвани, защото нямат какво да крият, защото не им пука, защото не ги интересува.

Това, Фили, смятам, че всъщност е не просто удар върху и без това крехките устои на българската демокрация, за мен то е съзнателна провокация към демократичните принципи изобщо, към свободата на личността, към наложените от обществото отговорности и даденото от същото общество на политиците доверие да управляват.

- Пламен, всъщност обаче повечето хора в България сякаш не възприемат чак толкова болезнено този аспект на развиващия се скандал…..

- Така е, Фили, даже има мнения, че Бойко Борисов може да спечели немалка публика с популисткото си изказване за необходимостта министрите да бъдат подслушвани постоянно. На хората така им е писнало от реални и въображаеми далавери на управляващите, на всички управляващи досега, че рефлекторно си казват – ами да, това е начин да се изчистят нещата. Или поне да крадат по-малко – като знаят, че ги подслушват, ще се съпикясват. Буквално така си казват хората, само че това е твърде, твърде елементарно разбиране на въпроса.

Нали самата същност на демокрацията е свързана със спазване на законите, с ясни принципи и откритост на политиката, с публичен разговор за идеи и стратегии, както и с публично обсъждане на резултатите от определени решения. Ако всичко това се пренесе в задкулисните дебри на властта, както очевидно се случва вече 20 години в България, резултатът е държава като България. И после се чудим защо се чувстваме зле в тази иначе прекрасна страна. Ами защото сме със зле изкривени представи за нещата, затова сме зле изобщо.

- Пламен, как развитието на скандала с подслушването ще се отрази във външнополитически план?

- При всички случаи – няма да повиши доверието към България у партньорите ни от Европа и САЩ, Фили. Нали можем да си представим как политици и бизнесмени, които идват в страната, ще виждат навсякъде микрофони, сякаш са попаднали на територия от средата на миналия век, в тоталитарен режим. Нищо чудно съответните партньорски органи и служби да затегнат режима на достъп за българи, защото нашият проблем е не само тоталното подслушване, но и лесният начин, по който секретни уж документи се появяват публично. Не знам дали Европейската народна партия най-после няма да преразгледа отношението си към премиера Борисов и цялата му партия заради на практика антидемократичните управленски принципи, които изповядват. Да не говорим, че това може да има пряк негативен ефект върху европейското решение за присъединяване на България към шенгенското пространство – нещо, което ще бъде силен удар не само върху управляващите от ГЕРБ, но и за всички хора в страната.  Но пак казвам, Фили, проблемът не е толкова във външните реакции, проблемът си е в самите нас и затова ние сами трябва да го решим. Не съм сигурен обаче, че можем.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: