Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Преди да прочетеш сензацията ( за която за пореден път е осведомен специално – само и единствено в. “Труд” като сигурен проводник на подобни “мероприятия”) запознай се, уважаеми читателю, с допълнителната причина, поради която за първи път от близо 10 години от върха на държавата Георги Първанов реагира с благоволението да отстрани свой човек от [...]

След като през последната седмица освежихме с нов дизайн една от любимите си „стаи” в сайта, а именно нашата Читалня, вече е време да подредим и книжните рафтове в нея.

Бунтът в Тунис, раздирал държавата през последния месец получи своето кръщение по улиците на столицата Тунис, където истинското народно недоволство се сблъска с полицейската защита на стария режим. Хората и жертвите по тези улици дадоха името на този бунт – Жасминова революция, заради красивото цвете жасмин, цъфтящо в Тунис. Арабската преса е буквално залята с публикации за протестите в Тунис, които доведоха до падането на президента Бен Али. Мненията варират от анализиране на създалия се вакум в обществото, до това как може да повлияе на властта на останалите арабски лидери. The Economist и Meedan правят едно хубаво обобщение.

В туниския всекидневник “Ал-Сабах”, журналистът Мохамед ал-Тауир, пише с гордост:

Синовете на нашия народ показаха на света още веднъж, че по мирен начин, без всякакъв екстремизъм и насилие, нищо не може да спре желанието на народа за свобода, демокрация и социална справедливост.

Статия на Джон Азиз в ливанския опозиционен вестник “Ал-Ахбар”, показва някои уроци, които могат да се научат от въстанието в Тунис:

Всяка капка кръв, пот и разкъсана от куршуми плът показаха, че нео-консервативният модел не е наред, че демокрацията може да дойде и без чуждестранни кораби, без да се налага националното знаме на САЩ, без усмихнатите лица на Джей Гарнър и Дейвид Петреъс. Второ, демокрацията може да надрасне военните репресии, фундаментализъм и без ситуацията “един човек, един глас…един път!”

Абдел Бари Атуан, главен редактор на “Ал-Кудс Ал Араби”, пан-арабски всекидневник, поздравява тунизийците за свалянето на Бен Али:

Благодаря на тунизийците. Благодаря на всички загинали, превърнали се в мъченици, чиято кръв помогна за постигането на тази върховна победа. Благодаря на армията, която обърна гръб на тираните и застана до хората, чието желание за поддържане на стабилността на страната е над всичко.

В излизащия в Лондон арабски вестник “Дар ал-Хаят”, Мустафа Зейн критикува Бен Али за провалите му като лидер. Редакторът на “Ал-Уатан”, излизащ в С. Арабия всекидневник, твърди, че протестите не са свързани само с цените на хранителните продукти, а с несправедливостта, царяща в редица други режими, узрели за промяна:

Всеки наблюдател на събитията от не-арабски народ би отбелязал, че въпросът за цената на хляба е дал искрата на тези протести. Във всяка страна, която бе станала арена на демонстрации за стандарта на живот, фокусът бързо се измества към гражданските свободи и корупцията…Оказва се, че повечето държави са на път да бъдат подложени на оранжева революция, ако нещата продължат, както досега.

Бурхан Галиун, сирийските писател, който живее във Франция, анализира Бен Али и провалилата му се власт, в туниския вестник “Ел-Шурук”:

Въстанието в Тунис, което бушуваше през последния месец, не беше изненада за никой, освен управляващите елити, които убедено вярват, че са открили вълшебната формула, която ще им даде възможността да останат на власт до край и да предотврати промяната, която бе така чакана след падането на президента Хабиб Бургиба. Тази формула се прилага от повечето арабски режими, който се взима от китайския модел, съчетаващ в себе си два елемента: първо, ограждане на политиката от публичната сфера, като се забранява гражданската активност на обществото и второ, контролира се икономиката, независимо дари чрез чуждестранни инвестиции, натрупване на богатства чрез измами или друг метод.

Тарик ал-Хамид от “Ал-Шарк Ар Аусат” предупреждава за опасността първоначалното вълнение да доведе до нежелани резултати:

Това, което прави тези развиващи се събития сериозни е, че поради затворения характер на властта, никой не знае дали протестите, залели улиците, са организирани или спонтанни. Не знам дали това ще завърши със замяна на една диктатура с друга, дали тази вълна от недоволство ще доведе до реално подобрение. Не знаем дали непроницаемият Тунис от вчера е отворил затворените си врати, нито дали няма да падне още по-дълбоко в дълбините на непознатото, което да добави още една трагедия към безкрайните трагедии на арабския свят.

Media Index - наблюдение на медиите - годишен доклад, 2010

В днешна статия на Медиапул за първи път се цитира времева серия от данни за подслушване и други СРС (става въпрос за Пловдивска област). Графиката по-долу е достатъчно красноречива.

Пловдив: брой разрешения за СРС по години

Блогът за икономика 2010

Нова година, нова неприятна изненада. Както може би знаете Apple направиха AppStore за MacOSX. Дотук добре. Ама като отидете да си видите коя е последната версия на Xcode от http://developer.apple.com и ви посреща една честитка да си изберете developer програма. И програмата за MacOSX вече е платееенааа ! $99/година. Също като iOS програмата ! Добре [...]

Още си спомням онзи лъскав монумент на Бузлуджа от комунистическо време. Днес сградата е дори по-впечатляваща - с безумната си, неразрушима архитектура, която не рухва след толкова години набези и опустошения.

On the occasion publishing China Daily European Weekly in December, Iliana Ivanova will attend the official launch of the newspaper on Friday, January 21st at the Condrad Hotel in Brussels.

Тъй като издаването на електронни книги продължава да се увеличава с бързи темпове, за да посрещне читателските търсения, темата за пиратството все по-често заема челна позиция в дискусиите сред издателските кръгове. Отговорът на много издатели спрямо тази заплаха е използването на специален софтуер, ограничаващ употребата на дигитално съдържание (DRM). Но дали това е най-доброто решение? А дали успява изобщо да осигури защита срещу пиратството?

В интервюто, публикувано по-долу, основателят на медийната група „Магелан” Брайън О’Лиъри говори за сегашното състояние на пиратството при книгите, за това как измерванията не са достатъчни, за да определят влиянието му, и защо DRM-софтуерът е слабо антипиратско оръжие.

Руми победи рака и банковите такси
Перничанката се грижи за изоставени деца и Гигинската обител

Журналистка от Перник поведе битка срещу високите комисиони на банките. Румяна Борисова вече има във Фейсбук стотици последователи от цялата страна. Специалната група в нета се обяви против солените такси, които плащаме за преводи към бюджета.
Руми от години работи по различни каузи. От пет лета тя пропагандира сред обществеността и търси лоби сред депутатите за създаване на детски съд. Отдъхна си преди дни, когато се разбра, че идеята вече ще стане факт. Купища материали е написала в пернишкия "Градски вестник" за социалните домове за деца и приемната грижа. Самата тя е била приемна майка, въпреки че има двама големи синове. Категорична е, че трябва да се поощряват семействата да взимат хлапета за отглеждане, но смята, че държавата трябва да възпитава и биологичните родители. Грешка е съд да отнема родителски права. Господ е решил кой да е майка, отсича новинарката. Отдавна тя работи и за въвеждане на религията като предмет в училище, популяризира храмове и манастири, като най-голямата слабост й е светата обител в Гигинци. След битката срещу таксите Руми смята да се прицели в найлоновите торбички.
Бунтарката е съученичка на президента Георги Първанов. Двамата седят чин до чин в първия випуск на математическата гимназия в Перник. Той ми е любимият съученик, но не ми е любимият президент. Не споделям политическите му възгледи, отсича журналистката. Признава обаче, че в клас Първанов я биел със знания по история. Руми била председател на учкома, а бъдещият президент отговарял за спорта. На едно от междуучилищните първенства спасил служебна загуба за гимназията, като се качил на тепиха като борец на мястото на неявил се състезател. Руми записва математика в Алма матер. По време на следването обаче се жени за олимпийския ни шампион по щанги Валентин Христов. Заради бебетата трябвало да мине задочно обучение и в крайна сметка завършила педагогика. Учителка обаче е била само една година. Повечето време е работила в пионерския дом в Перник и детския екокомплекс в Ковачевци, а след това като журналист с остро перо. Преди години й поставят тежка диагноза. Звучеше като смъртна присъда, но не се дадох, разказва перничанката, която надхитри рака.
Анна ГЕОРГИЕВА

И родните издатели вече започнаха да разбират важността на социалните медии и вече ги ползват ефективно дори за обяви за работа. Ето го и първият пример: „Изток-Запад" търси сътрудници чрез... „Фейсбук”. 

На страницата на издателството от понеделник е публикувана обява, че търсят „контакт с амбициозни сътрудници, които имат желание да работят сериозно в една от най-важните области в днешните трудни за културата времена – книгоиздаването”.

Две смени на основни инструменти с които работя са нещото, което ме занимава от началото на година. Първо изпратих в пенсия CVS. Отдавна му бях вдигнал мерника и след като няколко месеца ползвах git за два проекта, връщането към ползване CVS беше болезнено. Затова и реших, че му е дошло времето. Отне ми около 3 седмици да мигрирам нещата, които имат значение и сега с удоволствие бера плодовете. Чао CVS няма да ми липсваш изобщо.

Другото, което беше свършено е пускането на nginx за обслужване на web клиенти, вместо apache. Apache е ок в комбинация с php като application сървър, но да "храни" клиенти не го бива. Затова и в момента продължва да си работи на заден план, но отпред стои чисто нов, лъскав и бърз nginx. Имах идея изобщо да се махне apache-то и да се пусне php с fast-cgi, но след преценка на плюсовете и минусите се отказахме от това решение.

Някак между капките в потока от скандали около изтичането на сведения с подслушани разговори се процеждат и истинските информационни перли с реална стойност, формирана през годините от песъчинките на дъното на българската симбиоза между политиката и бизнеса. Така обрастват и се превръщат в ценност някои новинки, които обаче не блестят начелото на българските медии, макар [...]

Продукти за 4 порции:
500г обезкостено свинско месо
4- 5 картофа
1 буркан домати консерва
2 моркова
1 глава целина
2- 3 зелени чушки
1 глава лук
2- 3 обезкостени сушени сливи
1/2ч.л. сол
1/2ч.л. червен пипер
1 дафинов лист
1ч.л. сушена целина

Приготявне:
Месото се измива и реже на кубчета. Слага се в тенджера. Налива се вода колкото да покрие мръвките. Похлупва се и се слага за варене на тих огън 40- 50 минути. Картофите и целината се белят и режат на кубчета. Морковите се почистват и стържат на ренде. Главата лук се бели, измива и реже на филийки. Доматите от консерва се белят от люспите. Режат се на филийки. Всики зеленчуци се разпределят в тава за печене. Върху тях се на реждат варените месенца. Свинския бульон се прецежда. Добавя се доматеният сок от консервата. Поръсва се сол, червен пипер и 1 дафинов лист. Сливите се слагат за обогатяване на вкуса на ястието. Доливат се 2ч.ч. свински бульон. По желание се добавят 2- 3с.л. олио. Ястието се покрива с домакинско фолио за печене. Пече се на кротък огън 50 минути. После се маха фолиото. Поръсва се девесил. Връща се във фурната за още 10 минути. В порция се сервира от месото, гарнирано със задушените зеленчуци и сосче.

:) Честит празник на всички именници и на нашите рожденици в Свежо - Hexemexe и Alcapone!

Свети Антоний живеел в пустинята, когато един ден при него пристигнал млад човек.
-Отче, продадох всичко, което ми принадлежеше и парите раздадох на бедните. Запазих само няколко вещи, които биха ми помогнали да оцелея тук. Искам да ми покажеш пътя към спасението!
Свети Антоний помолил младежа да продаде това, което му останало и с парите да купи малко месо от града. На връщане трябвало да привърже месото към тялото си. Младият човек изпълнил заръката. По обратният път го нападнали кучета и соколи, които искали месото.
-Върнах се! - съобщил той на Антоний, показвайки му раненото си тяло и разкъсаните дрехи.
-Този, който стъпва на ново поприще и иска да запази малко от стария живот, собственото му минало го разкъсва на части! - казал светецът.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

След пускането на претендента за няколко Оскара филм по едно именния роман на Марк Лог „Речта на Краля”, включен и в списъка с номинации за наградите на Британска академия за филмово и телевизионно изкуство БАФТА, и очакваните нови адаптации на „Джейн Еър” и „Брулени хълмове”, по всичко личи, че 2011 г. ще бъде рог на изобилието за литературните адаптации, анализира The Bookseller в новия си брой.

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

Напоследък в тази държава все повече се чувствам като актьор, който играе ролята на зрител, седнал удобно в киносалона, а на екрана пред него прожектират онзи филм, в който ролята на зрителя се изпълнява от мен като актьор, който играе ролята на зрител от филма, прожектиран пред зрителя, който като актьор играе ролята на зрител във филма. Докато в тази каша се мъча да разбера кой кой е, наляга ме дрямка. Не допускам обаче дрямката да ме обладае изцяло, защото знам, че някакъв екшън непременно ми предстои – или ще ме праснат с торта през лицето, или ще ми взривят стола, или друга някаква гадост ще ми се стовари на главата.

`Ма не може така, бе, граждани! В кой свят живеем, на кой континент, в кои времена? Избухва лайняният ченгеджийски вулкан насред София, от него върху главите ни се посипва пепел от една история, пълна с множество тъпи, но силно преплетени  криминални сюжети и всички ние гледаме втренчено, захласнати от динамиката на околния живот. Че съдържимото на вулкана вече обилно оплиска в червено и кафяво лицата ни, че вони наоколо, та се не трае, че продукцията е отчайващо ниско бюджетна, но с гарантирани огромни печалби за съчинителите си изцяло на наш гръб и за наша сметка, т`ва сякаш няма никакво значение. Ние гледаме ли, гледаме.

Ами поне да си бяхме дали сметка, че цялата работа е плод просто на третата епоха на чалгата в България. Първата от тези три епохи започна още в зората на демокрацията, когато чалгата се изля навън от дебелите културни пластове на колективното ни подсъзнание и шеметно завладя доста тънките културни пластове на колективното ни съзнание. Втората епоха очевидно стартира, когато преди десетина години чалгата се трансформира от културен в политически феномен, като превърна и без това крехките ни демократични устои в лигаво популистко блато. И сега, логично, сме изпаднали в третата, ченгеджийската, чалга епоха.

За разлика от първите две епохи обаче, когато чалга певците и певиците излизаха с гордост да си показват срамотиите по сцената с цел лично облагодетелстване, най-характерната особеност на третата чалга епоха е, че истинските певци са невидими или поне добре скрити – някои зад полупрозрачни паравани, други зад плътните черни кулиси, трети сигурно са на самата сцена, но играят ролята на някой съвсем друг, например такъв, който го няма на сцената, а четвърти вероятно са се омешали и със самите нас, зяпналата от изумление публика, само дето формата им на невинни граждани се допълва от скрити способности на вентрилоквисти.

Това е фактът – истинските сегашни чалгаджии, поради техния непреходен ченгеджийски характер, този път никой не ги вижда да се кълчат в собствените си роли, само четем СРС-тата и чуваме технически изкривените им за повече сигурност гласове, които пробиват дупки в мозъците ни на зрители. Пак, разбира се, с цел лично облагодетелстване го правят, да не мислите, че с някаква друга цел толкова много се трепят момчетата да ни забавляват.

В историята със скандалните СРС-та, обхванали дори премиера Борисов в целия му блясък, изглежда има поне две хипотези, около които повечето хора в България вече се обединяват и с които аз лично също съм съгласен.

Първата е, че записите са истински и са правени от спецслужбите, МВР или която и да е там държавна институция, а не са плод на честни частници. Разбира се, това все още не е потвърдено официално от прокуратурата, а управляващите казват, че най-напред трябва да се изчака нейната дума, за да се види какво се прави нататък. Само че те няма какво друго да кажат в момента. Всъщност има, но очевидно се чувстват така объркани от неочаквано силната атака срещу принципите, които твърдят, че изповядват, реализирана сякаш чрез самите принципи, които твърдят, че изповядват, та са загубили ума и дума.

Втората обединяваща хипотеза – и тя идва съвсем логично след първата – е, че след като записите са истински, то трябва да бъде разследвано всичко онова, което става ясно от тях: разперването на политически чадър над незаконното облагодетелстване на някои фирми, борбата на властта за овладяване на контрабандните канали срещу онези, които владеят контрабандните канали, участието на министри и висши държавни чиновници в незаконни действия и прочие гадости.

Разбира се, че трябва да бъде разследвано всичко това. Трябва да бъде разследвано и то бързо, сериозно и ефективно. Само че на мен ми се ще някак между двете тези теми да вмъкнем и една друга, за да прекратим настаналото тотално объркване и да започнем в дадената ситуация да си изясняваме наистина кой кой е и за какво се бори. Както казах, приемаме, че записите са автентични, че са направени от официални държавни служби с надлежно разрешение на съдия. И ако прокуратурата го потвърди публично, какво от това? Започваме да разследваме съдържанието вече. Ние, които сме оцапани в самите записи, разследваме съдържанието на собствените си разговори и описаните в тях незаконни действия, след което се оказваме чисти, макар да не ни вярва никой от Ванкувър до Владивосток.

Или от срам подаваме оставка, президентът назначава свое служебно правителство, което подготвя предсрочни избори. А може и направо пък да суспендира властта и да създаде експертен кабинет, както вече предложиха тъй наречените войводи от МВРО /няма грешка в изписването на абревиатурата/, кабинет, който да ни управлява достатъчно дълго – като Беров, с цел да ни вкара пак в епохата на Виденов. Войводите само дето не зейнаха с идея самият Първанов, като най-голям експерт по всичко българско и родно, да оглави въпросния кабинет, а после да си избере някой Медведев за президент.

Всъщност, да, по логика може да стане или едното или другото. За да разберем обаче кое от двете е по-вероятно, необходимо е да се отговори ясно и на още един вопиещ въпрос. Само така ще застанем всички пред лицето на по-пълната истина и ще знаем когато се прави фокус пред очите ни, към коя ръка да гледаме, за да видим откъде магьосникът вади заека. Този въпрос, който сякаш никой не задава напоследък, е – кой запази законните СРС-та незаконно след законния десетдневен срок, когато те трябва да бъдат унищожени. Кой, и на-вече – по чия поръчка, ги запази незаконно и незаконно ги изнесе от съответната служба, очевидно в подходящ и добре подбран от самия поръчител момент.

Защото дрънканиците на арестанта Алексей Петров, който онази вечер каза пред Сашо Диков, че записите най-вероятно са изнесени просто от служители на службите, почувствали се обидени от нелепата ситуация, в която сегашното управление ги е поставило да работят, звучат като приказки за наивници от втора, ако не и от трета степен. Човек веднага си посипва главата с пепел, че за всичките последни години не е прозрял колко нежни и крехки души имат нашите родни ченгета, как тънкообидна е тяхната психика. `Ми че те ако бяха такива балерини, досега да са тръгнали сред нас целите в розово и на всяка сватба да ги виждаме как пищят от възбуда и подскачат в готовност да хванат булчинския букет.

Някой ще каже, че истинската логика всъщност е обратна, че щом така или иначе приемаме изнесените разговори за автентични, то онези чутовни херои, отмъкнали СРС-тата и оплескали всичко чрез тях, са го направили в интерес на обществото и следователно трябва да бъдат не разследвани, а най-малкото оставени на мира, забравени, потънали в анонимност. Те не са важни. Там няма какво да се рови. Не питайте, граждани! Хеле пък за някакви си поръчители, които стоят на топло и дърпат конците зад тях, дори не бива и да си помислим да питаме, защото това вече ще бъде част от някаква си твърде нелепа теория на конспирацията.

Не знам дали забелязахте, но точно такива от самото начало на скандала са внушенията, които последователно и категорично се опитват да правят Явор Дачков, Алексей Петров и други тути кванти, набъркани по един или друг начин в историята със СРС-тата. Да, не са заявили все още, че въпросните анонимни служители трябва да бъдат дори наградени, да речем с орден “Стара планина”, макар че и на това може да му дойде времето, ще видим.

Само че, граждани, в техните внушения има малка /психо/ логическа хватка, доколкото от първото не следва непременно второто, тоест, пред нас като общество в момента е възникнала за решаване сериозната философска и социално-политическа дилема – ако някой по незаконен начин допринесе за добруването на обществото, то следва ли той в отплата да бъде разследван, затворен или поне силно публично порицан заради незаконните си действия.

Аз твърдя, че в наистина демократичните общества наистина точно това следва. То дори е част от същността на демокрацията, част, която на нас и като общество, и като отделни индивиди, изглежда ни убягва вече дълги години. В света, към който се стремим и към който на хартия, божем, принадлежим, разкриването чрез незаконни средства на незаконни действия води до някакво наказание и за двата субекта, загърбили закона. Може да има известни нюанси в тежестта на наказанието, но то не се избягва напълно.

И въоръжени с този принципен абстрактен поглед, да се върнем към безпринципната конкретна каша, в която сме набарбальокани до брадичката. Защо смятам, че в цялата история има забъркан поръчител и настоявам той непременно да бъде изваден на светло? Ами смятам го, защото иначе изчезва цялата логика на ситуацията в нейното развитие. Мнозина твърдят, като се позовават на самите изнесени СРС-та, че в основата на цялата магария е вътрешният министър Цветан Цветанов. Магарията както със самото подслушване, така и с натиска върху митниците, със защитата на определени бизнес интереси за сметка на други и т.н. ОК, само че това е пълен нонсенс. Защо му е на Цветанов, след като е научил чрез подслушване всички тези лоши неща за себе си, да изнася публично всички тези лоши неща против себе си? Да сте забелязали човекът да не е с всичкия си, нещо? Може да не е достатъчно умен според високите ни обществени критерии и изисквания за министър, но луд определено не е. Така че защо ще клепа сам себе си, а и цялото управление, за чиито успех от толкова време се труди с пот на високото чело.

Защо му е още повече на Бойко Борисов, простодушно объркан от атаката, да вика – `ми той Първанов ме помоли да съдействам, защото разбрал, че нещо незаконно се прави срещу фабриката на Михов. Това оправдание е иначе толкова нелепо и абсурдно, че ме кара да му вярвам. Неговият абсурд е от онзи вид, който може да се случи само в България и в който живеем от много време – как да не му повярваш. И дори не просто му вярвам, граждани, обзалагам се на каквото искате срещу каквото искате, че е станало точно така – Първанов му се е обадил и му е поискал съдействие, защото действията на митниците са въпрос изцяло на изпълнителната власт и той като президент няма как да се набърка пряко в тях, иначе скандалът щеше да гръмне за негова сметка.

Само че защо ли този разговор на Първанов с Борисов не е записан надлежно от Цветанов? А ако е бил записан, но от някой друг, вече или е унищожен, или най-малкото – скрит е в дълбок шкаф, за да може утре с него да се удари и самия Първанов, ако стане неудобен. Така или иначе ние няма как да узнаем светата истина в момента, затова Първанов спокойно се изсулва от задълженията си на пич и вместо да си признае за обаждането, както отчаяно го призова бат` Бойко, в президентско комюнике вика – нямам какво да кажа, всичко по темата е казано там, в самите СРС-та.

Ами там е, разбира се. Сложено е обаче там не без неговото лично и на кохортата му от бивши и настоящи ченгета участие. Защото в тази страна няма кой друг, освен хората от ДС, да извърти такъв номер – хем плосък и елементарен, хем достатъчно ефективен. Това е същото като да създадеш контрабандните канали, да ги управляваш десетилетия наред, както при социализма, така и в прехода към демокрация, да влачиш милиони от тях – и едновременно да се бориш за разкриването и унищожаването им. Същото е като да си организираш организирана престъпност, да си я управляваш 20 години, да я ползваш срещу политическите и икономическите си противници, да влачиш милиони от нея – и едновременно да харчиш парите на данъкоплатците, за да се бориш усилено против нея. В това живяхме – в това живеем.

Ето, такива са, граждани, само най-общите контури на широко мащабната картинка за ченгеджийското участие, която ще се разкрие, ако някой наистина, покрай разследването на всички други данни за незаконни действия, станали известни от СРС-тата напоследък, вземе та проучи и въпроса кой точно изнесе записите и кой стои зад него. Паяжината ще лъсне тогава в целия си блясък. Защото иначе другото си го знаем, то е донякъде постна яхния.

Е, не че това не си го знаем, де, но друго е да лъсне дори и пред слепите граждани факта, че ченгеджийницата, освен октоподи и октоподчета, които доскоро се биеха помежду си просто за по-големия кокал, най-после произведе картел, който съвсем сериозно се е заканил и се организира целенасочено да бутне от власт законно избраното българско правителство.

И не че това правителство няма защо да си ходи. Напротив, има много причини, които съм готов веднага да изброя. Само че призивът ми е да не оставяме ченгеджийския картел да решава вместо нас дали, кога и по какви причини законно избраното правителство ще си отиде. И кой благодетел ще ни яхне след това, за да продължи да ни управлява в името на собственото ни добро.

Предпочитам да си останем при поне привидно демократичната практика сами да избираме мръсната чалга, която слушаме, колкото и впоследствие да ни се повръща както от самата нея, така и от собствения ни избор.

 Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Отпечатайте най-впечатляващите картини на вашите деца. Украсете стените по неповторим начин.

В интернет магазина на КРОКОТАК ви предлагаме една нова идея –  да отпечатаме репродукции на най-интересните рисунки на децата ви.

В повечето случаи те са толкова неповторими и забавни, че дори самите ние се чудим от къде им идват тези идеи. Самата аз събирам рисунките на детето си, но в този вариант – отпечатани и  каширани, спокойно бих мога да кажа, че са рисувани от някой световно известен художник – наивист:).

Отпечатани на професионален дигитален принтер, върху ефектна хартия и подлепени на дървени плочки, те са идеални за подарък, за украса на офис или детска стая. При това една и съща рисунка, бихте могли да подарите на много хора:)

Какво трябва да направите за да си ги поръчате:

1. Изберете размера и разположението на плочите.

2. Качете снимани с добро качество снимки на рисунките (има означена  ориентировъчна резолюция за всеки файл), които искате да се отпечатат на плочките.

В момента по БТВ върви предаване за анонимните сим карти и за злоупотребите със самоличности.

Това става горе долу една година след влизане в сила на наредба по силата на която, трябва всеки потребител на мобилна услуга да регистрира сим картата си, ако е била анонимна в офис на мобилния оператор, отново с измисленото основание, че така, МВР ще се бори с престъпността.

Малко предистория

Тази наредба, дойде като мярка на едно пожелание на ЕС, но не и като конкретно изискване зa законодателна мярка, но още тогава МВР, ДАИТС и комисията в Парламента, видяха чудесната възможност да натрупат архив с това, кой какви карти притежава.

Нека да припомня, че още при приемането на закона, ние от „Електронна граница“ бяхме изцяло против и изказахме мнението си по време на дебата в комисията в парламента, чрез председателя на СДС Мартин Димитров и на още няколко дебата след това.

А сега де…
Днес в репортажа по БТВ, се показа схемата за която ние говорихме, че ще се случи, а именно използване на чужди лични данни за регистриране на sim карти на името на друг човек.

Благородна Макева, правист от МВР спомена нещо много интересно, с което аз съм напълно съгласен „не може да се поставят Нормативни бариери пред престъпниците“. Тогава излиза, че тази нормативна мярка не е за борба с престъпниците. А с кого?

Най-малкото само изключително глупав престъпник би използвам карта на свое име, за да извърши престъпление и тази мярка с задължителната регистрация НЕ върши работа, което ние показахме още при дебатите, които започнаха със ЗАБЛУДАТА, че ЕС ЗАДЪЛЖАВА България да въведе такава регистрация.

До какво води това?
От устата на председателя на КРС, дойде новината, че те ще предложат на Народното събрание да се въведе ОГРАНИЧЕНИЕ на това, всеки човек да има САМО по ЕДНА sim карта при всеки мобилен оператор, а ако е бизнес субект, той ще може да регистрира САМО по ЕДНА карта на всеки служител , която ще бъде едновременно лична, като ползване и служебна като абонамент.

Истинският проблем е …

Тук излиза на дневен ред ПРОБЛЕМА, който води до всичките проблеми, а именно злоупотребата с лични данни. Много лесно е да се намери сканирана лична карта в някой малък офис на мобилния оператор и с тези данни да се регистрират 12 000 sim карти, както стана ясно от репортажа, а и ма и вероятността срещу 20-50 лева, някой гладен българин да продаде самоличността си (през посредник, разбира се), за да може да се наяде и така да осигури на някой възможността да извършва дейности от чуждо име, което за пореден път ДОКАЗВА„ че цялата тази мярка НЕ Е ЕФЕКТИВНА и потребителите в България, бяха лишени от една лесна за ползване услуга и бяха натоварени с тежката процедура да дадат личите си данни на още едно място.

Хм
Разбира се и ако законодателят реши да въведе ОГРАНИЧЕНИЕ за една карта на човек, което само по себе си е БЕЗУМИЕ. Държавата ще регулира отношенията между търговски субекти. Все едно да нареди да не се купува повече от един хляб (виждали сме такива ограничения, нали?)

Това отново няма да сработи и последващата стъпка, каква ще е? Спиране на мобилните услуги? Специална процедура за издаване на SIM карта? Чип в шията?

И сега какво?
Вижда се, че всяка мярка водеща до ограничение на правата и свободите на гражданите води със себе си нови мерки, които са ОЩЕ по ограничаващи и знаейки, че „не може да се поставят Нормативни бариери пред престъпниците“ си мисля за кого са тези мерки и защо са наложени, най-малкото защото са пожелателни.

Извод
Мина само една година от въвеждането на мярката и ние от „Електронна граница“ отново се оказахме прави, в твърдението си, че тя не върши работа. Защо да не я отменим тогава? Защото МВР не може да намери престъпниците?

Ха, това разбира се не ОТГОВАРЯ на истината, защото, ако МВР се научат да работят, а не мързеливо да чакат престъпника да се обади от собствения си телефон, за да извърши престъпление, бихме живели в едно по-сигурно общество.

Забележка
Ще е добре медиите и институциите да СЕ НАУЧАТ да случат и искат мнението на гражданите в лицето на „Електронна граница“,“България е наша“ и на другите организации, които разумно и с доводи говорим всеки път, а не след всяка наредба да се чудим как така се случи, че Марийка е без гащи.

В момента по БТВ върви предаване за анонимните сим карти и за злоупотребите със самоличности.

Това става горе долу една година след влизане в сила на наредба по силата на която, трябва всеки потребител на мобилна услуга да регистрира сим картата си, ако е била анонимна в офис на мобилния оператор, отново с измисленото основание, че така, МВР ще се бори с престъпността.

Малко предистория

Тази наредба, дойде като мярка на едно пожелание на ЕС, но не и като конкретно изискване зa законодателна мярка, но още тогава МВР, ДАИТС и комисията в Парламента, видяха чудесната възможност да натрупат архив с това, кой какви карти притежава.

Нека да припомня, че още при приемането на закона, ние от „Електронна граница“ бяхме изцяло против и изказахме мнението си по време на дебата в комисията в парламента, чрез председателя на СДС Мартин Димитров и на още няколко дебата след това.

А сега де…
Днес в репортажа по БТВ, се показа схемата за която ние говорихме, че ще се случи, а именно използване на чужди лични данни за регистриране на sim карти на името на друг човек.

Благородна Макева, правист от МВР спомена нещо много интересно, с което аз съм напълно съгласен „не може да се поставят Нормативни бариери пред престъпниците“. Тогава излиза, че тази нормативна мярка не е за борба с престъпниците. А с кого?

Най-малкото само изключително глупав престъпник би използвам карта на свое име, за да извърши престъпление и тази мярка с задължителната регистрация НЕ върши работа, което ние показахме още при дебатите, които започнаха със ЗАБЛУДАТА, че ЕС ЗАДЪЛЖАВА България да въведе такава регистрация.

До какво води това?
От устата на председателя на КРС, дойде новината, че те ще предложат на Народното събрание да се въведе ОГРАНИЧЕНИЕ на това, всеки човек да има САМО по ЕДНА sim карта при всеки мобилен оператор, а ако е бизнес субект, той ще може да регистрира САМО по ЕДНА карта на всеки служител , която ще бъде едновременно лична, като ползване и служебна като абонамент.

Истинският проблем е …

Тук излиза на дневен ред ПРОБЛЕМА, който води до всичките проблеми, а именно злоупотребата с лични данни. Много лесно е да се намери сканирана лична карта в някой малък офис на мобилния оператор и с тези данни да се регистрират 12 000 sim карти, както стана ясно от репортажа, а и ма и вероятността срещу 20-50 лева, някой гладен българин да продаде самоличността си (през посредник, разбира се), за да може да се наяде и така да осигури на някой възможността да извършва дейности от чуждо име, което за пореден път ДОКАЗВА„ че цялата тази мярка НЕ Е ЕФЕКТИВНА и потребителите в България, бяха лишени от една лесна за ползване услуга и бяха натоварени с тежката процедура да дадат личите си данни на още едно място.

Хм
Разбира се и ако законодателят реши да въведе ОГРАНИЧЕНИЕ за една карта на човек, което само по себе си е БЕЗУМИЕ. Държавата ще регулира отношенията между търговски субекти. Все едно да нареди да не се купува повече от един хляб (виждали сме такива ограничения, нали?)

Това отново няма да сработи и последващата стъпка, каква ще е? Спиране на мобилните услуги? Специална процедура за издаване на SIM карта? Чип в шията?

И сега какво?
Вижда се, че всяка мярка водеща до ограничение на правата и свободите на гражданите води със себе си нови мерки, които са ОЩЕ по ограничаващи и знаейки, че „не може да се поставят Нормативни бариери пред престъпниците“ си мисля за кого са тези мерки и защо са наложени, най-малкото защото са пожелателни.

Извод
Мина само една година от въвеждането на мярката и ние от „Електронна граница“ отново се оказахме прави, в твърдението си, че тя не върши работа. Защо да не я отменим тогава? Защото МВР не може да намери престъпниците?

Ха, това разбира се не ОТГОВАРЯ на истината, защото, ако МВР се научат да работят, а не мързеливо да чакат престъпника да се обади от собствения си телефон, за да извърши престъпление, бихме живели в едно по-сигурно общество.

Забележка
Ще е добре медиите и институциите да СЕ НАУЧАТ да случат и искат мнението на гражданите в лицето на „Електронна граница“,“България е наша“ и на другите организации, които разумно и с доводи говорим всеки път, а не след всяка наредба да се чудим как така се случи, че Марийка е без гащи.

No related posts.

Когато говорим за арабските знамена, първо виждаме , че те са прекалено еднакви. Сякаш имат една и съща идея, а същевременно са на различни държави. И донякъде е така. Да видим кой цвят, какво означава.

Пан-арабските цветове са черно, червено, бяло и зелено, и намират своето модерно приложение в знамето на арабската революция в началото на XX век. Първите три цвята се появяват в знамената на Египет и Йемен. Заедно със зеления цвят, те присъстват в знамената на Ирак, Йордания, Кувейт, Палестина, Сомалия, Судан, Сирия, Обединени арабски емирства и Западна Сахара.

Вярва се, че всеки един от пан-арабските цветове е свързан по някакъв начин с арабските династии или историческите епохи в арабската история. Черното например е бил цветът на Пророка Мухаммад (с.а.с), бялото за кратко време е било използвано от Умаядите, за да напомня за победата им при Бадр, зеленото е цветът на Фатимидите в Египет и тяхната връзка с Али бин Аби Талиб, а червеното било използвано главно от владетелите на Северна Африка и Андалусия.

Други арабски държави обаче не използват пан-арабските цветове.Пример за това са Алжир,Тунис ,Мароко и Ливан, които използват обаче поне един от тези цветове или комбинация от някои от тях.

Знамена с пан-арабските цветове

Ахуаз(в Иран)	Египет	Ирак	Йордания
Кувейт	Палестина	Сомалия	Судан
Сирия	ОАЕ	Западна Сахара	Йемен