Много хора, може би към 20 души, без с нито един от тях някога да сме се виждали на живо, обсъждахме в последните дни техническите възможности как СРС-тата на Танов са могли да бъдат направени, както и анализирахме самите записи, ровихме се из интернет, проверявахме патенти, създавахме алгоритми за излвичане на маркери. Аз специално до сега не бях участвал в Crowdsourcing и съм впечатлен колко ефективна може да бъде, когато участващите хора в нея са сериозни, и са отворени да обсъждат произволни хипотези, запазвайки ги или отказвайки ги, на базата на логика, вероятности и технически доказателства. Мотивът бе едно чисто техническо упражнение на ума и разработване на хипотези по изпадналите в публичното пространство записи на разговори на Танов. Писанието ми тук е с цел само да отбележи моето впечатление от такъв тип работа, и това, че то е индикатор, че публиката в България е все пак в позиция да прави разумни анализи по изтеклата информация, и това всъщност на кого да вярваш е въпрос на лично желание в много по-голяма степен, отколкото поради липсата на факти. Както вица казваше - "Докторе, едно виждам друго чувам?" "-А-а-а, от социализъм не лекуваме". Да си намериш сам някакви факти, но да вярваш, че тях ги няма, е един вид шизофрения. Не е като да не се е случвало да ми се е случвало. Колко ми се искаше да засека монтажи и рязания, десетки пъти да сме гледали и мерили, но няма сериозни индикатори за това. Не ми се иска правителството да падне, особено сега. Но това няма никакво техническо значение за наблюдаемите факти по записите. Най-силната към момента и най-трудно оборима от доказателства хипотеза към момента е, че записите са автентични и са събрани с оборудването на МВР. Не че не ми се иска друго. Но няма други доказателства и индикатори. Разбира се обсъжданията и изследванията продължават. Възнамерявам дори да тествам алгоритъма изследващ остатъците от ехо канцелаторите и транскодингите от чисто любопитство. Разработката му може да ми отнеме седмици, но може да се отплати с вероятност да мога да определя мобилен оператор, тип подслушване, евентуално местоположение, медия контрол на сигнализацията, да се видят маркери от подслушващото оборудване и евентуално неговият тип. Ако разбира се истината излезе преди това, може и да се откажа да си губя времето, но все пак това си е един вид техническо предизвикателство, което може да се отплати на по късен етап. Единственият проблем е, че опита ми в тази математика и звуковите технологии е скромен, но както се оказа приятели, с познания, готови да помагат има много.

Ако желаете да видите изводите към текущият момент, можете да прочетете писанието на Атанас Чобанов, в което и аз имам своят малък дял, както и още доста хора, ето тук: http://bit.ly/hjweRg