Не съм в България, но това не ми пречи да се занимавам с български дела. Както споменах в предният пост, група ентусиасти разсъждаваме по Интернет върху записите, и търсим следи дали са истински, подправени, дали са СРС от МВР или някой тайно, но с невероятни познания, физически достъп и възможности да преконфигурира тайно мрежите на мобилните оператори е събрал тази информация, но при всичките си тези възможности, па идиот си оставил бипове, за да не може после лесно да си я реже и манипулира.

И в процеса на разсъжденията се роди тази идея, вероятно широко ползвана от аналитичните лаборатории върху цифровите телефонни записи, но нова за нас ентусиастите. Нова, нова, може да се окаже относително не прекалено трудна за реализиране, стига да се доберем до определен соурс код, не струващ чак толкова много пари, а може би дори и безплатен.

Идеята е базирана на следното -

Във всяка цифрова телефонна мрежа (и това включва мобилните) има ехо канцелейшън (echo cancelling) иначе често, особено в мобилните мрежи (мрежи с голямо закъснение) ще чувате своят глас ("това е твоят глас" - новият девиз на МВР).

Логиката е проста, канцелатора следи звука, който изпраща на out, сравнява го с този който идва на in, и ако има съвпадение на вълната, я събира с тази изпратена на out но обърната на 180 градуса, и така се маха входящото ехо. Това е най-просто обяснено, защото все пак трябва да се изравнят и мощностите.

Такива канцелатори се намират в телефонните апарати и на местата на преобрзуването на сигнала, понякога там където се транскодира на сигнала, често на границите с външни мрежи, и на всякъде където има цифрово-аналогово преобразувание. Канцелатори може да има и на други точки в мрежата, ако вътрешните закъснения са големи, с цел да се държат буферите малки (и устройствата по прости и евтини), в по-сложните мрежи.

Отделно когато човек говори в затворено помещение, стените отразяват гласа му, и се появява специфично кънтене (в едната посока), понякога доста изместено, на което не му обръщаме внимание, но си е там.

Кънтенето и ехото, дори и опитвани да се махат от канцелатори, не се премахват идеално. Защото не може да се намери идеално попадение, а и средната мощност не може да се измери коректно. Като резултат ехото не се премахва наистина, то се променя и намалява, превръщайки се в тих шум, който ние естествено игнорираме, но който е наличен в записите.

Проблемът тук е AAC или MP3 кодирането, което може да замаже този шум като не важен за ухото. Но ако имаме достъп до по-оригиналните записи (а не тези в интенет), и премахвайки ехото дошло от презаписа с диктофон (което може да се изчисли и евентално игнорира) ще имаме една много добра следа от ехото от телефонната мрежа.

Хубавото на това ехо, е че то е изместено няколко десетки милисекунди и представлява отражение на отсрещната вълна в обратна посока (дали инвертнато при канцелиране или не, ако няма кацелатор). То би било изключително силен индикатор дали има миксиране на фонеми, тъй като не може да се симулира лесно, трудно е за досещане, нормалните ехо филтри добавят ехо в същата посока, но не и в обратната, и за това нашето ехо е изключително специфично. Това че е отместено пък ще е индикатор за това дали тази фонема или парче от звук трябва да е тук или на друго място (сравнявайки я като пъзел с насрещният звук). Ако това ехо въобще не се вижда, значи пък е изрично филтрирано с high-pass filter, което е индикатор за монтаж.

Смятам че това е толкова очевидна техника, че най-вероятно откриваме тук топлата вода на лабораториите за анализ на телефонни записи срещу монтаж. При все обстоятелства откриването на проблемни зони не би трябвало да е труден проблем с такава техника - взимаме код за типична ехо канцелация, използваме алгоритъма му за търсене, но с инвертната вълна на 180 градуса и търсим попадения. След като намерим (тъй като това телекомско ехо се запазва със стабилно отместване като закъснение в много голям интервал) попадение, почваме да проверяваме какво има на мястото където трябва да е ехото при всички фонеми. Там където не го намерим, ще е индикатор за монтаж. Ако го намерим на повечето/всички ключови места, то монтаж няма.

Въпреки че до сега не можем да намерим принзипно индикатори за монтаж в записите на Танов, тази техника би била един допълнителен, много силен и доста трудно замазваем, индикатор за наличието или не наличието на такъв.

Аз специално вярвам, че реализацията на трасирането не трябва да е трудна (взимайки подходящ код от астериск или openser). Отделно смятам, че всяка себеуважаваща се лаборатория вероятно разполага с подобен софтуер за анализ.

Тази техника може с изключителна достоверност при относително качествени записи да определи дали е имало монтажи на ново фонеми, дори и направени от много добри професионалисти, заради това, че ехото е често изместено с около една фонема разстояние а пъзеловата комбинация става толкова сложна, че е практически нерешима от монтажист. Обаче тя не може да докаже дали е имало монтажи на ниво дълги фрази и веднага след големи паузи. Тези монтажи обаче би трябвало да могат да се изчистят или докажат през други техники за анализ. Отделно монтажите на дълги фрази са много по трудни за напасване и биха променили и дължината на записа. Това от своя страна моменталически може да се засече през трафичните данни от мобилният оператор (разлика във времето на записа и това което централата е отбелязала в трафичният лог, че наистина е траело), заради което както споменах тези трафични данни продължават да бъдат от изключителна важност за едно такова разследване.