Вот на доверие: ЩЕ СЕ ОМЕШАТ ЛИ СИНИТЕ СИНИГЕРЧЕТА С ЧЕРВЕНИТЕ ЧЕРВЕНОШИЙКИ

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

Кабинетът Борисов ще иска вот на доверие за цялостната си политика. За несведущите да обясня, че вотът на доверие е обратното на вота на недоверие, с който иначе като народ сме свикнали. При недоверието опозицията те напада безсрамно, а ти се браниш, колкото можеш, докато при доверието ти се хвалиш безсрамно, а опозицията те напада колкото може. Има съществена разлика, нали?

Погледнато теоретично, от гледна точка на политическата наука, идеята за вот на доверие изглежда добър ход. И чисто практически погледнато, от гледна точка на самия кабинет Борисов, в този тежък за него момент изглежда добър ход също. Сега ситуацията не като през 92-ра година, когато доверие поиска кабинетът Филип Димитров, но се срути, защото разчиташе на подкрепа от Доган, подкрепа, за която би трябвало предварително да е наясно, че няма да получи.

То не че сега е напълно и сто процента сигурна подкрепата за Борисов. Въпреки очакванията за монолитно гласуване на ГЕРБ и Атака, все още не се знае в дните до самия вот кои сили какви мощи ще задействат вътре в двете парламентарни групи и колко гласа от тях ще се окажат чурук. Но да приемем, че са монолитни. При това положение управляващите ще получат повече от половината гласове в Парламента и спокойно ще продължат да си управляват, като свръх това изкарат и някои допълнителни печалби.

Например ще дадат ясен знак на евро-атлантическите партньори на България, че ситуацията в страната е стабилна, поне колкото до сега, тоест, в рамките на приличието. От ГЕРБ няма да искат да обяснят на партньорите ни, а ще ги оставят сами да се сетят, че тази стабилност се дължи повече на липсата на реална политическа алтернатива в страната, отколкото на някакъв естествен добър ход на нещата в България под мъдрото ръководство на Борисов, Цветанов, Танов, Фидосова и останалите герои от скандалните СРС-та. Пък може и просто да не могат да им го обяснят това, не само да не искат, кой ги знае?

Освен това управляващите ще натрият носа на БСП, като дръпнат килимчето изпод тяхното намерение да поискат вот на недоверие в скоро време и ще обезсмислят свежата идея на левицата да организира улични протести. То не че някой се притеснява от червени бабички, които строят барикади в лютия януарския студ и навремени попийват винце за сгряване, но все пак.

Третата опция, от която ГЕРБ могат да извадят печалба, е да видят реалната позиция или поне да получат ясен политически знак за възможните тактически развития на отношенията с ДПС. С оглед на последните, а и на предстоящите скандали в месеците до изборите, ДПС може да се окаже много по-важен и желан партньор за ГЕРБ, отколкото на Борисов му изглежда в момента, поне що се отнася до президентската надпревара.

Наистина, Движението е в тежка ситуация както заради външната изолация, така и заради вътрешната партийна криза, в които е изпаднало напоследък. От друга страна Доган има един полезен за партията си ход и преди броени седмици вече направи заявка, че ще го предприеме – това е ходът към сближаване с властта. Те му викат политическа преориентация в дясно, но то всъщност не е стремеж към истинско дясно, а просто сближаване с Борисов. И защото Бойко нали се хвали, че е от десницата, та оттам и тези приказки за някакво си дясно.

Така че по вектора на политическата корелация ГЕРБ-ДПС аз очаквам нещо интересно да се случи по време на гласуването на вота на доверие. Например може да стане така –  парламентарната група на ДПС да гласува против вота на доверие, с други думи, да изпълни отредената и засега роля на опозиция. Но лично Ахмед Доган да се появи на бял кон в Парламента и да гласува за вота, тоест, да подкрепи правителството. После да вземе думата и да обясни, че това е политически знак за еди какво си, все нещо ще измисли, което да звучи поне донякъде прилично. Например може да се позове на националните интереси на България.

По-малко вероятно ми изглежда обратното – цялата парламентарна група на ДПС да подкрепи вота на доверие към кабинета, само Доган да гласува против, както впрочем стана при едно гласуване през 92-ра година, няколко месеца преди ДПС, в сговор с червените и ченгетата, да свали Филип Димитров. Сами разбирате, че сега положението е различно, Доган не е в позицията да раздава ултиматуми и да налага условия, а иска да се сближи, затова може да се очаква да действа съответно – с малки, премерени стъпки, да се отправи към голямата прегръдка.

Разбира се, може и нищо такова да не стане, ако на ДПС им се привиди възможността в обозримо бъдеще кабинетът Борисов да падне и те да се върнат във властта, прегърнати със старите си дружки от левицата или някоя нова параванска левица. Само че Доган не е толкова прост, вервайте ми, той винаги тъче най-малко на два стана.

Четвъртата вътрешно-политическа печалба, която ГЕРБ евентуално ще изкара от вота на доверие, е свързана с възможността да удари и най-после окончателно да разбие единствената си конкуренция за тъй нареченото дясно пространство – Синята коалиция. Това изобщо не е трудно на фона на твърде безпомощните думи и действия напоследък на сините. Те сякаш не успяха да разчетат правилно не толкова смисъла на самия скандал с подслушването и СРС-тата, колкото не намериха добри идеи за да реагират адекватно на това, което стана.

И сега, при вота на доверие, каквото и да говорят Костов и Димитров в Парламента, ако не подкрепят Борисов, работата ще изглежда така, сякаш наистина са се прегърнали с БСП и президента. Дори и да не е съвсем така, Бойко и Волен така ще я представят и ще продължат да го натъртват упорито занапред. Пък и на кого му пука за истинската истина сред масата избиратели, които вече са така ошашавени от околните криминалета, че, дори и да проявяват интерес, гледат нещата на ангро, а тънките нюанси в позициите на този или онзи им убягват генерално.

С това не искам да кажа, че сините трябва да подкрепят кабинета Борисов. Когато той иска доверие за цялостната си политика, такова никой нормален дясно мислещ човек не може да му даде, защото означава да бъдат подкрепени съглашателствата с руснаците и техните енергийни интереси в България; лековатия подход към темата ДС, който продължава да не бъде категоричен, дори когато ДС струпа на главата на ГЕРБ такива главоболия; двусмислените отношения на премиера Борисов с вече-не-президента Първанов, на когото той, както стана ясно от СРС-то, дори прави лична услуга, като заради това се забърква в незаконно действие. Означава също да се толерира цялата политика на безогледно подслушване и ограничаване на човешките права, която се въвежда чрез подслушването в страната; да се стимулират популизма, неполитическото говорене и непоследователността в думи и действия на премиера и министрите; означава да се одобри странната политика на управление чрез лична преданост в името на неясни цели и в противоречие с демократични принципи.

От друга страна – с това не искам да кажа, че сините не трябва да подкрепят кабинета Борисов. Не се стряскайте от парадокса, за това обратно поведение също има редица сериозни основания. Например какво ще кажете, граждани, за възможността, ако кабинетът падне, това да стане в резултат не от изтичане на мандата или предсрочно, но заради недоволството и натиска на мнозинството граждани – а единствено заради разработената и разиграна политическа интрига от страна на бивши и настоящи ченгета от ДС, както и техните политически кукли на конци? Какво ще кажете за възможността кабинетът да падне и на негово място вече-не-президентът Първанов да построи нова тройна или поне двойна коалиция, с което ченгетата да си върнат не само митниците, но и цяла България? Не че сега много са я изпуснали от ръце, де, но поне има някакъв шанс да им се отнеме, ако десницата и гражданското общество в България изиграят умно ходовете си. Какво ще кажете, ако в резултат на този вот на доверие и поради неправилно поведение при гласуването, Синята коалиция вземе, та се затрие съвсем и на следващите избори сме принудени да избираме между лявата алтернатива на Първанов и дясната алтернатива на Борисов?

Аз нищо няма да кажа по тези въпроси, освен едно – сините трябва да вземат пример от Доган, колкото и странно да ви прозвучи. Тъй като вотът на доверие си е един парламентарен театър, при това в случая с почти известен финал на пиесата, няма лошо някои актьори в него, дори такива от миманса, да проявят творчески подход, пък било то и с откраднати идеи.

Затова според мен сините, които нямат реален политически интерес от падането на кабинета Борисов именно в този момент, трябва да разиграят нюансирано самия вот, не да търсят нюанси само в приказките, които го съпътстват, трябва да дадат ясен политически знак пред българската общественост, че не подкрепят кабинета за цялостната му политика, дори че не го подкрепят изобщо – но го подкрепят при това гласуване единствено, за да се противопоставят реално на неистовите домогвания отново към властта от страна на ченгетата, БСП и Първанов.

Как може да стане това ли? Ами по-горе вече описах двете възможности. Едната, по подходящата според мен в този случай, е парламентарната група на Синята коалиция като цяло да подкрепи кабинета, а двамата съпредседатели например да гласуват против. Възможно е и обратното – съпредседателите да го подкрепят, а парламентарната група да е против. Важен в случая е знакът, не бройката. Още повече, така хората в страната, които бистрят политика по кръчмите, докато чакат някой да ги оправи, по-лесно ще се ориентират и ще видят не само, че не са сами в раздвоението си по повод ситуацията – глупостите на ГЕРБ ли да изберат или престъпната комунистическа партия, но и че има някакъв изход от ситуацията. Или може да има, но не сега, а след време.

Възможно е да възникне сред сините и идея за разиграване на гласуване “въздържал се” било като цяло, било в някоя от описаните комбинации, но тя няма да е достатъчно продуктивна. Най-малкото – защото никоя сериозна политическа сила не може да си позволи да гледа в тавана и да си бърка в носа, когато въпросът е поставен на тезгяха и звучи категорично – или-или.

Давам си сметка, че дилемата сама по себе си е адски неприятна, защото всъщност изборът между само две опции не истински избор! Но такава е ситуацията – ГЕРБ изигра добър от своя гледна точка политически ход и принуди пилците да се броят сами, вместо да се мори с тяхното преброяване. А не може сините синигерчета да се мешат с червените червеношийки.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: