Отговорността да бъдеш

От както подкарах темата за политическата отговорност и коректност, куцо, кьораво и сакато се изреди да ме убеждава как нито политическите групировки, нито отделните политици и депутати имат каквато и да е отговорност пред когото и да е и могат да правят каквото си решат, да приказват каквото си поискат и изобщо, вятър ги вее на бял кон. Убеждават ме как всеки може сам да взима решения сам за себе си и всеки носи стопроцентова отговорност за всяко свое действие (тук познати прависти ми се хилеха, че българските закони са малко несъгласни с това твърдение).

Нещо не съм съгласна с цялото това отношение тип „просто обикновени хора, които работят в парламента“.
Най-малкото, аз лично не получавам заплата, задето съм редова гражданка на република България, нямам възможност да гласувам закони (поне не пряко) и най-любопитното, не нося названието „народен представител“, каквото и да значи вече това словосъчетание. Разлика между обикновените хора и депутати има значителна.

Възможно е аз да съм прекалена буквалистка, но ми се струва, че по-скоро тези, дето ме убеждаваха а) рядко се сблъскват с идиоти в работата си, б) не зависят от идиоти в) имат редки и случайни сблъсъци с администрацията ни.

Основното е, че, за да се стане депутат се полага клетва. Която е доста конкретна (не успях никъде да я намеря, ако някой е навит да пусне линк или директно да цитира, да заповяда), но като цяло, коментира, че народният представител спира да бъде просто обикновен, редови гражданин, а поема доста повече задължения.

Отговорността да бъдеш.

Filed under: бръмчащи мисли, политическaта отговорност Tagged: депутати, клетва, народен представител, отговорност, правителство

Прочети цялата новина

Свързани новини: